Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
25.04.2019 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седми март през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 5975 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 334016 от 08.02.2018 г., постановено по
гражданско дело № 267 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 92 състав, бил прекратен гражданския брак между Г.Л.Х. и Н.И.С.
– Х., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга; като съдът се
произнесъл и по съединените с брачния иск небрачни искове относно мерките
относно упражняване на родителските права, местоживеенето на родените от брака
деца и издръжката им от неотглеждащия ги родител, ползването на семейното
жилище и фамилното име на съпругата.
Недоволен от така постановеното решение останал Г.Л.Х.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който
обжалва същото с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, неправилност и
необоснованост в частта относно собствената си вина за разстройството на брака.
Счита, че районният съд не е посочил изрично в какво се изразяват брачни му
провинения и какви са доказателствата за наличието на такива. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част, като постанови, че разстройството на брака е настъпило по вина на съпругата
му, а при алтернативност, че разстройството на брака
е настъпило по вина на двамата съпрузи.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото – адв. Д., поддържа въззивната си жалба
и пледира за нейното уважаване. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на
въззиваемата страна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Н.И.С.-Х., ищец в първоинстанционното и въззиваема
страна в настоящото производство, с която оспорва същата като неоснователна. Излага
се подробни съображения в тази насока се и моли съда да остави жалбата без
уважение.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощниците си по делото адв.К.и
адв. Гунева, оспорва въззивната
жалба и поддържа подадения във връзка с нея отговор. Счита постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, включително и в
частта, касаеща вината. С оглед на това, моли съда да
потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски
по представен списък.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан във
въззивната жалба, съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила като необжалвано в частите му, с които бракът между страните е
бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, упражняването на
родителските права и местоживеенето на родените от брака деца, определения
режим на лични контакти на бащата с тях, размера на присъдената месечна
издръжка и началния момент, от който тя се дължи от бащата, ползването на
семейното жилище и фамилното име на съпругата, след прекратяване на брака.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
иск от Н.И.С. – Х. срещу Г.Л.Х., с правна квалификация чл. 49, ал. 1 връзка ал.
3 от СК, обективно съединен с небрачни искове-за прекратяване на брака им с
ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, като
претендирала упражняване на родителските права по отношение на родените от
брака деца, като се определи местоживеенето им при нея, при определен режим на
лични отношения на бащата с тях и осъждането му за издръжката им, както и да й
се предостави ползването на семейното жилище. Ищцата сочела брачни провинения
на съпруга, изразили се в злоупотреба с алкохол, обиди и обвинения от негова
страна по повод разногласията им къде да живее семейството им – в страната или
в чужбина, като през лятото на 2012 г. пак по този повод ответникът инициирал
скандал, при който упражнил физическо насилие над нея, след което двамата се
разделили за кратко. След като решили да дадат втори шанс на брака си, известно
време живели добре, но ответникът отново започнал да употребява алкохол и да
упражнява периодичен тормоз над нея. Драстично влошаване на отношенията им
настъпило по време на бременността й след раждането на децата им през 2015
г. Ответникът започнал да вдига скандали
по различни поводи, не полагал грижи за общото им домакинство, като
същевременно лошо отношение към нея, като я обвинявал, че е лоша майка и я
унижавал. Той често отсъствал от дома, а през почивните дни работел вкъщи, като
рядко участвал в грижите за децата им, а когато това се налагало реагирал с
гневни изблици. Твърдяла, че с времето отношението му ставало все по-арогантно,
обидно и деспотично, като той обиждал родителите й и им забранявал да виждат
внуците си и да помагат за отглеждането им. Напрежението в отношенията им
ескалирало на 06.12.2016 г., когато той еднолично и въпреки несъгласието й взел
решение да пътува с децата им в провинцията, както и след опитите му по-късно
на същия ден да изведе децата от дома им, при нейното противопоставяне. По този
повод тя потърсила защита по реда на ЗЗДН, като била издадена заповед. След
това тормозът срещу нея се задълбочил и ответника започнал да я засипва с
имейли и СМС, съдържащи най-различни искания. Въз основа на изложеното, ищцата
твърдяла, че съвместно съжителство със
съпруга й било нетърпимо, тъй като бракът им бил дълбоко и непоправимо
разстроен по негова изключителна вина на ответника
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозирал отговор
на исковата молба, като оспорвал същата като неоснователна. Отричал да е
извършвал домашно насилие спрямо съпругата си, а размените помежду им реплики
не следвало да се тълкуват извън контекста на разпределение на ролите в
семейството. Заявявал готовност да положи усИ.в
преодоляване на създалата се ситуация в техните взаимоотношения, тъй като това
било най-вече в интерес на децата. Не сочел брачни провинения на съпругата си.
За да постанови обжалвания съдебен акт в обжалваната
част, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа обстановка :
Страните са съпрузи.
С Решение № 188028/07.08.2017г. на СРС, 83 състав по
гр. д. № 72228/2016 г. - невлязло в сила, на ответника Г.Л.Х. са наложени
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, с който същият е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.И.С. - Х., както и му
било забранено да я приближава на разстояние по - малко от 100 метра за срок от
четири месеца, считано от 07.08.2017 г., с изключение на явяване пред съдебни и
други органи.
С постановление на СРП от 28.12.2017г. по прокурорска
преписка № 46918/2017 г. е отказано образуване на досъдебно производство по
повод подадено от Н.С. - Х. заявление за това, че на 15.07.2017 г. съпругът й -
Г.Х., е отишъл пред входа на блока, където живее в нарушение на издадена от СРС
заповед за незабавна защита от домашно насилие срещу него.
Видно от писмо на СРП от 20.12.2017г., с постановление
на СРП по пр. пр. № 38206/2017г. по описа на СРП е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 182, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, по което Г.Л.Х. има процесуалното качество на пострадало лице
съгласно чл. 74 НПК с произтичащите от това права по чл. 75 НПК, които може да
реализира в хода на наказателното производство.
С постановление на СРП от 28.02.2017г. по пр. пр. №
51212/16 по описа на СРП е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство по повод подадена жалба от Г.Х. за това, че съпругата му Н.С. - Х.
възпрепятства осъществяването от негова страна на лични контакти с децата му.
От изготвената докладна записка от 07.12.2016 г. се
установило, че на 06.12.2016г. около 12.20 часа полицейски служители били
изпратени на адрес ул. ******по сигнал за семеен скандал за родителски права.
На място били установени Н.И.С. - Х. и съпруга й Г.Л.Х., както и бащата на Н. -
И.Т.С.. Между съпрузите имало спорове и скандали, като на посочената дата
напрежението ескалирало, защото се скарали сериозно, тъй като Н., която е
собственик на жилището, придобито преди брака, желае съпругът й да напусне
жилището й и да подаде жалба за домашно насилие. До произнасянето на
съответните органи не желае той да е в жилището. Х. от своя страна желае да
напусне жилището, но с поне едно от двете деца, които са близнаци на 1.4
години. Жената в тази ситуация информирала и поискала съдействие от баща си,
обадила се и на бащата на съпруга си. Двете страни не могат да постигнат трайно
съгласие относно правата над децата. Лицата били предупредени писмено с
протоколи по чл. 65 ЗМВР.
От кредитираните показания на свидетелите И.С.и С.С. се установило, че страните по делото фактически са се
разделяли два пъти. Първият път бил една година след сключването на брака им,
когато ищцата отишла в дома на родителите си с посинено око, а вторият – по
време на бременността й. Здравословните проблеми, които тя имала по повод
бременността й влошили отношенията със
съпруга й. Докато била бременна тя се изнесла от семейното им жилище и отишла в
дома на своята баба. В тези моменти свидетелите като нейни родители били до
нея, а ответникът непрекъснато бил някъде другаде – в чужбина, на конференции и
т.н. След раждането на децата, дъщеря им поела изцяло грижата за тях и за
домакинството. Въпреки, че свидетелите предложили помощта си, дъщеря им
отказала с мотива, че съпругът и е против тяхната подкрепа. Ответникът многократно
им заявявал под формата на шега, че който си е родил деца трябвало да си ги
гледа. Съпругата му трябвало да си стои вкъщи и да си гледа децата, тъй като
затова държавата й плащала. Същевременно ответника я обвинявал, че е лоша
майка, че не се справя със задълженията си и не се грижила да домакинството.
Отделно от това, свидетеля С. установил, че на 06.12.2016 г. малко след 10.00
часа дъщеря му се обадила по телефона притеснена, че съпругът й може да вземе
децата. След около час тя отново му се
обадила притеснена и свидетеля тръгнал към дома на страните. След като
пристигнал, ищцата заявила, че иска малко мир, съпругът й да се изнесе за
няколко дни. Ответникът казал, че има два варианта. Първият е да си тръгне, но
със сигурност да си вземе децата, а вторият е развод по взаимно съгласие при
условие, че децата останат при него. Ответникът започнал да облича децата и да
ги подготвя да ги изнася извън жилището. Ищцата заявила, че не е съгласна.
Ответникът нарамил децата и тръгнал да ги изнася. Свидетелят се обадил на тел.
112. Ищцата успяла на площадката пред апартамента да вземе едното дете, а
ответникът тръгнал да тича с другото надолу по стълбите. Свидетелят тръгнал да
тича след него. Настигнал го и му препречил пътя, без да го докосва. Ответникът
го блъснал и свидетелят паднал на стълбите. Ответникът се прибрал в жилището
сам, след което на място дошла полиция. Първоначално ответникът се опитал да не
допусне полицаите и да ги изгони. След това казал, че има всички права да прави
каквото си иска с децата си и отново се опитал да ги изведе. След
предупреждение от страна на полицаите, ответникът казал, че иска да изведе
децата на разходка. Полицаите не допуснали това. Полицейските служители си
тръгнали, но помолили свидетеля да остане в жилището, за да не ескалира
напрежението. Ищцата помолила баща си да не остава, като преценила, че
полицаите са респектирали съпруга й. Свидетелят казал на ответника да се държи
културно и да не упражнява насилие. Същият отвърнал, че ако е искал, е щял да
пребие ищцата. Същият ден, по инициатива на свидетеля, между него и бащата на
ответника била проведена среща. Свидетелят помолил последния за съдействие и да
упражни някакъв контрол върху сина си. Бащата на ответника заявил, че няма
контрол върху него. На следващия ден сутринта в 08.00 часа ищцата се обадила на
баща си. Ответникът изкрещял, че от тук нататък ще изисква от съпругата си и от
баща й пълно подчинение, само той ще взема решенията, а те ще ги изпълняват.
Заявил също, че до 08.30 часа свидетелят трябва да подпише декларация за пълна
капитулация и ако не подпише такава декларация, той ще подаде жалба в
прокуратурата за насилие и за това, че предишния ден, докато свидетелят е бил в
дома на страните, е откраднал 50 000 лева. Ако свидетелят подпишел такава декларация,
ответникът няма да подаде жалба в прокуратурата.
На свой ред свидетелката С. установила още, че през
2012 г. ответникът казал на съпругата си, че неврологът /какъвто била тя/ е с
по - ниско качество като лекар в сравнение от психиатрията /какъвто бил той/.
Имало случай, в който ответникът заявил на ищцата, че е глупава, не мисли
далновидно да заминат за чужбина. Освен това, според свидетелката, когато
ищцата имала нужда от подкрепата на съпруга си той все бил на конгреси в
чужбина. Така се случило през 2014 г., когато на дъщеря й трябвало да бъде
направена операция, свързана с хормоналното претоварване на здравия организъм,
така се случило и когато същата трябвало да защити докторантурата си. Свидетелката
установила още и, че на имения ден на детето София през 2017 г. ответникът я
взел със себе си, а другото дете И.оставил в дома на съпругата си. Това
разстроило момченцето и то станало неспокойно, отказало да се храни и плачело, като
питало за сестра си. В друг случай, в който детето София се възстановявало от
операция и ответникът следвало да вземе децата за лични контакти, ищцата му
заявила, че София е оперирана, а И.не иска да тръгне без нея, същият уведомил
за това прокуратурата. През 2012 г. ответникът след употреба на алкохол, казал
на свидетелката и съпругата си, че всичко може да се купи, всичко може да се
продаде, не се е навел да го таковат, за да го
приемат и, че всички жени са курви.
От показанията и на двама свидетели се установило, че
от 28.12.2016г. страните са разделени, като ответникът бил изведен от дома по
повод издадена заповед за незабавна защита, съгласно която на същия се
забранявало да доближава съпругата си на разстояние от 200 метра.
От своя страна, свидетелката В.Х. също установила, че
страните по делото са разделени от м. декември 2016 г., като по време на режима
на лични отношения на децата с ответника, последният готвел, пазарувал,
приспивал ги и ги преобличал. Споделила, че преди ищцата да забременее,
страните били подали документи за работа в Дания. Те били одобрени, но тъй като
съпругата забременяла не заминали, тъй като искали да си отгледат децата в
България. Ответникът освен, че работел в Трета градска болница и в Св. Наум си
намерил и допълнителна работа по различни международни договори. Свидетелката
излагала, че от 01.09.2017 г. децата посещавали детска градина. Началният час
за предаване им бил 10.00 часа. В посочения час майката е пред дома си заедно с
децата. Имало случаи, когато децата били предавани и в 11.0 часа,
и в 12.00 часа. Причината за това децата да се вземат в по - късен час е това,
че те плачат и майката казва с троснат тон „Отивате при тате”. Свидетелката не
вземала децата, когато те плачат, а чакала да се успокоят, тъй като веднъж,
когато тя ги взела плачещи, ищцата й заявила, че й ги изтръгва от ръцете.
Веднъж, когато бащата и децата заедно със свидетелката били в парка, едно от
децата казало пица и ответникът купил пица. На следващия ден, когато
свидетелката отишла да вземе децата, ищцата й казала, че те не са добре, имат
температура, повръщат и попитала какво са яли. Свидетелката отговорила, че са
яли пица. Последната знаела, че ищцата е предала на съпруга си списък относно
хранителния режим на децата, според който колбасите им били забранени.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
Софийски районен съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
в първоинстанционното производство многобройни и подробно обсъдени от съда писмени
доказателства и гласни доказателства. От представените писмени доказателства
относими към предмета на спора се явяват следните: удостоверение за сключен
граждански брак и Акт за граждански брак № 3107 от 29.04.2011 г.; удостоверения
за раждане, издадени въз основа на Актове за раждане № 1540 и № 1539 от 29.07.2015
г. на децата София Х. и И.Х.; удостоверение за семейно положение, съпруг/а и
деца от 17.10.2016 г.; нотариален акт за
покупко – продажба № 189, т.ІІ, рег.№ 2803, дело №
175/ 2000 г.; декларация по чл.9, ал.2 СК; постановление от 28.02.2017г. на
СРП; докладна записка от 07.12.2016г.; протоколи за полицейско предупреждение
от 06.12.2016 г.; решение от 07.08.2017 г. на СРС, 83 –ти състав по гр.д. №
72228/2016 г.; удостоверение от МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД – София за брутния доход
на ответника.
Въззивният съд, като прецени
по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели И.С., С.С. и В.Х. кредитира
същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, като приема, че в тези си
части същите са обективни, безпристрастни, логично последователни и подробни,
като възпроизвеждат личните впечатления на свидетелите от отношенията на
страните по делото. От друга страна, въззивният съд също не кредитира
показанията на тримата свидетели, в частите им пресъздаващи споделеното им от ищцата
и ответника, доколкото същите пресъздават техни твърдения на които свидетелите
не са присъствали.
Във въззивното производство,
като писмено доказателство по делото е прието решение № 4243/27.06.2018 г.
постановено по гр. д. № 72228/2016 г. на СГС, ІІ –ри брачен въззивен състав,
влязло в сила на 27.06.2018 г., с което се отменя решение на СРС, ІІІ ГО, 83
състав по цитираното гражданско дело и вместо него се оставя без уважение
молбата на Н.И.С. – Х. за издаване на заповед за защита срещу Г.Л.Х. и е
постановен отказ за издаването на заповед за съдебна защита, с която на
ответника да му бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
Приложено е и постановление
от 21.09.2018 г. на прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 2983/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр.пр. № 38206/2017 г. за престъпление по чл. 182,
ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК образувано по реда на
чл.212, ал.1 от НПК за това, че за периода от 16.07.2017 г. до 21.10.2017 г.
при условията на продължавано престъпление като родител Г.Л.Х. не е изпълнил
влязло в сила на 23.05.2017 г. съдебно решение относно режима на лични контакти
с неговите деца. Въззвивният съд намира, че с оглед неотносимостта на приложеното писмено доказателство към
предмета на настоящото въззивно производство, не дължи произнасяне по него.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни
изводи, изложени в обжалваната част на съдебния акт касаещи вината на ответника
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака му с ищцата, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
В първоинстанционното производство, само ищцата
валидно е заявила искане за произнасяне по вината на съпрузите за
разстройството на брака, като, до приключване на устните състезания, е навела
съответни брачни провинения на другия съпруг, които представляват основанията
на брачния иск. По исканията на страните и в обхвата на заявените от тях брачни
провинения първоинстанционният съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е
приел, че същата е на въззивника. Първоинстанционния съд стигнал до този извод,
след анализ на доказателствената съвкупност, установяващи крайно влошени
отношения между страните, довели до разделеното им живеене и самостоятелния
начин на живот за всеки от тях. Двамата не поддържали съпружески отношения.
Въззивникът системно имал агресивно отношение към въззиваемата, като не
проявявал необходимото уважение към нея, а я обиждал и унижавал, като имало. В
следствие на това поведение на съпруга семейната общност между страните била
трайно и необратимо разкъсана, като това му поведение ангажира и неговата
изключителна брачна вина.
Едновременно с това, въззивникът не е навел брачни
провинения на въззиваемата, като същия следва да понесе последиците от това си
процесуално поведение
С оглед доводите в жалбата следва да се отбележи
следното:
По несъмнен начин се установиха от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, прояви на въззивника, несъвместими
с изискванията на закона за равенство, взаимност и обща грижа за семейството,
визирани с разпоредбите на чл. 13, 14 и 17 от СК, които са довели до
разстройството на брачните отношения. Установената фактическа раздяла между
страните, настъпила на 28.12.2016 г. и продължаваща и сега, е в резултат на
поведението на самия въззивник, а именно - системна проява на неуважение към въззиваемата
и незачитане на личното й достойнство и нейната професия, неосигуряване на
грижи по отглеждането на двете деца, както и неразрешаване и забраняване на
съпругата да ползва помощ в грижите за децата от своите родители.
Тези брачни провинения от страна на ответника довели
до разстройство на брачната му връзка с въззиваемата били установени от нея
посредством свидетелите С. и С., нейни родители. Евентуалната пристрастност на тези
свидетели се преодолява, като показанията им се преценяват по реда на чл.172 от ГПК във връзка с всички останали данни по делото. Първоинстанционният съд е
преценил показанията на свидетелите по този ред, като ги е кредитирал в
посочените части. Въззивният съд, както се посочи по-горе също кредитира
показанията на свидетелите С. и С., като преценява същите като логично
последователни, обективни и депозирани в резултат на личните им впечатления за
изнесените пред съда факти. Показанията на свидетелите кореспондират с
наведените от ищцата твърдения и не се опровергават от други, събрани в
производството доказателства, в това число и от кредитираните показания на
свидетелката Х.. Тези двама свидетели са последователни в показанията си, като
независимо един от друг установяват влошаване в отношенията между съпрузите по
вина на ответника, както и последвалата им фактическа раздяла, която продължава
повече от две години. Същите установяват лошо отношение на въззивника спрямо
неговата съпруга, още по времето, когато тя е била бременна, липса на
достатъчна грижа за здравето й в този
момент, а също и за здравето и благосъстоянието на неродените им деца, и за общото
им домакинство. Въззивникът дал приоритет на собствените си интереси и
кариерното си развитие, поемайки допълнителни служебни ангажименти. Установи,
че той не участвал доброволно и в достатъчна степен в грижата за родените от
брака деца, но не позволявал съпругата му да бъде подпомагана в грижата за тях
от своите родители, системно обиждал и унижавал съпругата си, омаловажал
личността и професията й, до степен, достатъчна да породи у нея желание за
прекратяване на брачните им взаимоотношения.
От съвкупната преценка на доказателствения материал по
делото безспорно се установяват наведените в исковата молба брачни провинения
на въззивника, изразени в прояви на неуважение към съпругата му, незачитане на
личното й достойнство и нейната професия, неучастие в грижите за родените от
брака деца и забрана да ползва помощта на своите родители в отглеждането им. Под
предлог, че осигурявал финансовото благополучие на семейството си, той
присъствал само формално, без да полага редовни грижи за децата и общото им
домакинство с въззиваемата. Поведението му към съпругата му нееднократно
ставало причина за раздели между страните, като се явява причина и разделеното
им живеене и понастоящем. Това му поведение се явява в нарушение на основните принципи,
на които се гради бракът, като равенство, взаимност и обща грижа за
семейството, като ангажира изключителната му вина, тъй като стои в причинно
следствена връзка с настъпване дълбокото
и непоправимо разстройство на този брак.
Отделно от това, както се посочи и по-горе, въззивникът
не е навел никакви брачни провинения на съпругата си до приключване на устните
състезания, като такива основания въззивникът не е навел и във въззивната си
жалба и не е ангажирал доказателства за наличието на поведение на съпругата си,
стоящо в причинно-следствена връзка с разстройството на брака им, като
произнасянето на съда, съобразно трайната съдебна практика, следва да е в
рамките на наведените от страните основания. Не е в правомощията на съда да се
произнася по непосочени и ненаведени по надлежния ред основания и служебно да
въвежда основания. В процесния случай, въззивникът е следвало да наведе
конкретни брачни провинения на въззиваемата като причина за състоянието на
брачните им отношения, като установи наличието им с допустимите по ГПК
доказателствени средства, което обаче същият не е сторил в производствата пред
двете съдебни инстанции. След като ответника не е изтъкнал конкретни брачни
провинения на ищцата, не провел пълно и главно доказване по делото за
установяване на такова виновно поведение от нейна страна, а и предвид
процесуалната активност на другата страна, правилно първоинстанционния съд е
приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено
въззивникът.
Що се касае до оплакванията, че въззиваемата
препятствала контактите му с децата, следва да се отбележи, че последното
обстоятелство, не е надлежно наведено от въззивника като брачно провинение на
съпругата, като не се установява от събраните по делото доказателствата.
Отделно от това, дори да се приеме за установено, че въззиваемата му създавала
трудности при контактите му с децата, същото поведение се явява следствие от
разстройството на брачните отношения на страните и няма отношение към неговото
настъпване.
При цялостната проверка на решението по реда на чл.
269 от ГПК, съдът намира същото за валидно, като същото е допустимо - в
обжалваната част. По въпросите за неправилността на решението, преценката на
съда е ограничена до посоченото в жалбата. При липсата на конкретно развити
доводи във връзка с неправилността, преценката на съда следва да се ограничи до
изложения по-горе анализ на доказателствената съвкупност. Все пак следва да се
отбележи, че при тази проверка съдът не констатира такива нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита и на участие на
въззивника в първоинстанционното производство, които да съставляват основание
за отмяната на постановеното решение в обжалваната част.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд решението в обжалваната
му част относно вината на въззивника за разстройството на брака, като правилно,
законосъобразно и обосновано следва да
се потвърди, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
По разноските
:
Претенция за присъждане на сторените по делото в настоящата
съдебна инстанция разноски има и от двете страни по спора, като с оглед изхода
на делото претенцията на въззивника се явява неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Претенцията на въззиваемата въпреки, че не е лишена от
основание се явява недоказана, тъй като видно от приложения Договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2019 г. сключен между въззиваемата и нейния
процесуален представител адв. К.не се установява
реалното заплащане на договореното между страните адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв., като се сочи начин и срок на плащане, нито е отразено
заплащането на каквито и да е суми по договора. Не са ангажирани и други
доказателства за заплащането на така договореното адвокатско възнаграждение или
на части от него, с оглед на което претенцията на тази страна се явява
недоказана, а поради това и неоснователна, като подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на претенцията на
въззиваемата за присъждане на деловодни разноски, релевираните
от въззивника възражения за прекомерност на същите с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото не следва изобщо да бъдат обсъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 334016 от 08.02.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 267 по описа за 2017 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав, в обжалваната част относно вината.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на страните за присъждане на сторените в производството
разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………