№ 520
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100508385 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 409, ал. 4 във връзка с чл. 258 - 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба Н. Ж. П., с която се обжалва изцяло решение №
20077637/ 25.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 29694/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с
което е допуснато издаването на дубликат на изпълнителен лист за режим на лични
контакти на въззиваемия З.З. с детето на страните - Виктор З., определен с решение №
125532/22.05.2017г., постановено по гр.д.№ 29694/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав, влязло в
законна сила на 04.07.2017 г., както следва : бащата има право да взема детето всеки
понеделник, сряда и четвъртък от 16 ч. до 20 ч., с преспиване –всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09ч. до 19 ч., за по две седмици през летата, извън годишния отпуск на
майката, през Коледните празници в четни години и през Великденските празници – в
нечетни, като през делничните дни детето да се взема от детското заведение и да се връща в
дома на майката, а през почивните –от/в дома на майката.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено
1
при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване на въззивницата
от участие в съдебния процес, като са изложени съображения за това, между които, че по
делото не се установява кога и от кого е бил издаден оригиналния изпълнителен лист, кога е
бил получен последния, както и че не било посочено кога и при какви обстоятелства е бил
изгубен изпълнителния лист, твърдения, които били голословни и неподкрепени с
доказателства.
Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго,
с което да се отхвърли молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Претендира
присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Въззиваемата страна З.А.З. счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Основни принципи на гражданския процес са равенството на страните в процеса и
състезателното начало (чл. 9 и чл. 8 от ГПК). Прилагането на тези принципи се гарантира
чрез множество процесуални норми, въвеждащи процесуални задължения на съда, измежду
които са: задължението на съда да изпрати препис от исковата молба за отговор на
ответника /чл. 131 от ГПК/, задължението му да призовава страните за първото насрочено от
него съдебно заседание и за всяко друго съдебно заседание, което е било пренасрочено в
закрито заседание /чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 142, ал. 4 от ГПК/, задължението му да отлага
делото, когато някоя от страните и нейния адвокат са в невъзможност да се явят поради
препятствие, което не могат да отстранят /чл. 142, ал. 2 от ГПК/, задължението му да
осигури възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната
страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях /чл.
8, ал. 3 от ГПК/.
В производството за издаване на дубликат на изпълнителен лист, проведено пред
районният съд, Надежда Павлова не е била редовно уведомена за съдебните заседания и е
била лишена от възможността да извърши съдопроизводствени действия лично или чрез
надлежно упълномощен представител. Допуснатите от районния съд нарушения на
съдопроизводствените правила са съществени и са довели до лишаване на въззивницата от
право да участва в съдебното производство. Тези нарушения рефлектират върху
правилността на решението и налагат извършването на съдопроизводствени действия по
2
размяна на книжа, изслушване на страните и събиране на доказателства, поради което и при
разглеждането на делото от въззивната инстанция на въззивницата са връчени, освен препис
от отговора по въззивната жалба, и препис от молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист, препис от удостоверението, издадено от СИС при СРС и справка за
образувани изпълнителни дела, издадена от КЧСИ, като изрично й е указана възможността
да ангажира доказателства във връзка с оборване твърденията на другата страна.
Въззивния съд като втора инстанция е длъжен да даде свое собствено разрешение по
предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете
инстанции доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, и изложи собствени
фактически и правни изводи по съществото на спора. Единствено в изчерпателно уредените
от чл. 270 от ГПК хипотези на нищожност и недопустимост на обжалваното
първоинстанционно решение въззивният съд е освободен от задължение да се произнася с
решение по съществото на правния спор.
Софийски районен съд е бил сезиран с молба вх.№ 25166944/13.11.2020 г. от З.А.З. -
баща на детето В.З. З., за издаване на дубликат на изпълнителен лист за лични контакти с
детето, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение № 125532/22.05.2017г.,
постановено по гр.д.№ 29694/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав и с твърдения за неговото
изгубване. В молбата се посочва, че длъжницата по изпълнителния лист не изпълнява
установения режим на лични контакти, което налагало принудително изпълнение. Сочи, че
характера на задължението не позволявал да бъдат увредени права или законни интереси на
длъжницата или на трети лица, дори и при наличието на втори екземпляр на изпълнителния
лист, тъй като изпълнението е за предаване на дете и не можело да бъде постановено
принудително изпълнение от различни органи.
Установява се от направено саморъчно отбелязване върху решение № 125532 от
22.05.2017 г. по гр. д. № 29694/2016 г. по описа на СРС, 117 състав, че на 03.08.2017 г. е
получен (лично) издаденият в полза на З.З. изпълнителен лист от 31.07.2017 г. въз основа
на влязлото в сила решение, относно режима за осъществяване на лични контакти.
При разглеждане на молбата от първата инстанция са събрани писмени доказателства
–удостоверение изх.№ 50983/15.12.2020 г. на ръководител служба ДСИ при СРС и справка
за образувани изпълнителни дела, издадена от КЧСИ с изх.№ 6303/19.03.2021 г., от които се
установява, че към 15.12.2020 г., 12.20 ч., в СИС при СРС е имало образувано изпълнително
дело №680/20216 г. на ДСИ, 15 участък, по молба на З.А.З. въз основа на изпълнителен лист
по привременни мерки, постановени по гр.д.№ 29694/16 г. на СРС, 117 състав, срещу Н.Ж.
З.а за спазване на режим на лични контакти между бащата и детето, като с разписка от
29.07.2020 г. оригиналът на изпълнителния лист е върнат лично на взискателя З.З. и
приложен на л.137 от делото. Безспорно е, че определението на съда, с което като
привременна мярка по реда на чл.323 ГПК е определен режим на лични контакти на
3
неотглеждащия родител с детето, представлява изпълнително основание по смисъла на
чл.404, ал.1 ГПК и въз основа на него може и е издаден изпълнителен лист, респ. е било
образувано изпълнително дело, но принудително изпълнение по него и то, ако длъжникът
не изпълнява доброволно, може да се осъществява само до влизане в сила на крайния
съдебен акт по делото. Съдебното решение, след влизането му в сила, представлява
самостоятелен изпълнителен титул, респ. въз основа на него може и е издаден изпълнителен
лист от 31.07.2017 г. относно режима за осъществяване на лични контакти на бащата с
детето на страните.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че
изпълнителният лист от 31.07.2017 г. е получен от правоимащия. Също така се установява,
че правата по изпълнителния лист от 31.07.2017 г., издаден въз основа на влязлото в сила
решение, относно режима за осъществяване на лични контакти не са били осъществявани
принудително - т. е. не е образувано изпълнително дело за периода от получаването му до
настоящия момент (малко повече от четири години), а и липсват насрещни твърдения,
изходящи от ответницата да е било образувано изпълнително производство въз основа на
процесния изпълнителен лист. Същевременно, правото на бащата да поддържа лични
контакти с детето съществува, защото то е малолетно към настоящия момент и липсва
влязъл в сила съдебен акт, с който режима на лични контакти, определен с решението по
гр.д. 29694/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав, да е изменен. От друга страна детето има
интерес да поддържа регулярни контакти и с двамата си родители.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките,
предвидени в чл. 409, ал. 1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителния лист и
подадената молба, като основателна, следва да се уважи. За да обоснове този си извод
въззивният съд съобрази характера на производството по чл. 409 ГПК за издаване на
дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист, както и константната съдебна
практика, обективирана в постановени актове на ВКС (Определение № 211 от 19.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 3677/2013 г. II г. о.; Решение № 134 от 17.03.2011 г. по гр. д. №
1713/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 263 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 1138/2011 г. на
ВКС, I г. о.). В тях е прието, че доказването на отрицателния факт на изгубване или
унищожаване на изпълнителния лист става чрез ангажиране на доказателства за
положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на
отрицателния. Когато се установи, че изпълнителният лист е издаден и получен от
правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано
изпълнително производство е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на
молителя, че изпълнителният лист е изгубен, както се претендира в случая. Установено е, че
положителните факти са налице - има отбелязване за издаден изпълнителен лист, същият е
получен, няма данни за реализиране на права по нето, респ. не се установи да е било
образувано изпълнително производство по процесния изпълнителен лист. Следва да се
отбележи, че с оглед естеството на удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право,
молителят не би могъл да има никакъв друг интерес от издаване на дубликат на
4
изпълнителния лист, освен осъществяване на контакти с детето му във времето, определено
от съда.
При изложените аргументи и предвид съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото се претендират от двете страни, но при този изход на спора на
въззивницата не се следват такива.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за въззивното
производство. Тя е претендирала заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд въззивницата е
направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че с оглед
извършените процесуални действия в настоящата инстанция –изготвяне на отговор на
въззивна жалба, разглеждането на делото в едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства отговор и въззиваемата страна не е представлявана, както и минималния
размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (към момента на уговаряне на
възнаграждението), в размер на 300 лв., претендираният от въззиваемата страна адвокатски
хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален до размера от 300 лв. – справедлив и
подходящ с оглед особеностите на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077637/ 25.03.2021 г., постановено по гр.д.№
29694/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.
ОСЪЖДА Н. Ж. П., ЕГН **********, да заплати на З.А.З., ЕГН **********, сумата в
размер на 300 лева - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5