Решение по дело №5015/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2003
Дата: 29 ноември 2017 г. (в сила от 19 март 2019 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20174430105015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

29.11.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ВТОРИ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА

 

          При секретаря Анета Христова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№5015/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, и по чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

         Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”ПИБ” АД, гр. ***, чрез юрк. Д.Б., против И.Г.Г., в която се твърди, че между страните има сключен договор за кредит за сумата 670 евро. Твърди се, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателят на 28.04.2012г. Твърди се, че кредитът е погасяван частично по главница само на 10.09.2012г. Твърди се, че ответникът не е заплащал  дължимите вноски за главница и лихви за периода 10.12.2012г.- 19.07.2016г.Твърди се, че съгласно т.3 от договора крайният срок за погасяване на задължението е 10.08.2016,  поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу която е постъпило възражение. В заключение, моли съдът, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, да признае за  установено спрямо ответника, че дължи

сумата от 656, 07 евро, представляваща главница, сумата от 266, 91 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 10.09.2012 г. до 09.08.2016 г. вкл., сумата 443,77 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 11.10.2012 г. до 18.04.2017 г. Претендират се разноски.

         Ответникът в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В подаденото по ч.гр. възражение е направил възражение за давност.

         Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

         Безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл 417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 2719/2017г по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение № 1719/20.04.2017г. и е издаден ИЛ. По делото се установява също, че има образувано изп. дело № 2017815040715/2017г. по описа на ЧСИ Т.К.. Видно от приложеното по делото възражение е, че ответникът е възразил, че вземането е погасено по давност, тъй като кредиторът не е предприел действия с които да прекъсне давността. Видно от представената покана за доброволно изпълнение е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответника на 14.06.2017г.

         Не се спори между страните по делото факта на сключване на договор за кредит от 24.08.2012г. Въз основа на договора, страните са се споразумели, че Банката предоставя на кредитополучателя  сумата 670 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 025LD-R-001543/05.07.2011г.срокът за погасяване на кредита е 10.08.2016г. Страните са уговорили и съответен лихвен процент.

По иска с правно основание чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Безспорно е по делото, че към датата на подаване на заявлението п о чл. 417 от ГПК, Банката- кредитор не е обявила кредита за предсрочно изискуем, с нарочно волеизявление поради това, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът за погасяване на кредита е бил изтекъл. Поради това, въпросът налице  ли е обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е неотносим и не следва да бъде обсъждан.

По делото се установява, както бе посочено по- горе, че с договор за кредит от 24.08.2012г.   ищецът е предоставил на ответника сумата 670 евро, която да бъде върната в срок до 10.08.2016г. съгласно приложения погасителен план, като са уговорили в т. 4 от договора, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в евро в размер на 7,99 %, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Страните са договорили, че плащания дължими, но неизвършени в срок  се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

         По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: със сключването на Договора, на кредитополучателя- ответник по делото е предоставен кредит от 670 евро, с който се рефинансира задължение по друг кредит, кредитът е усвоен от кредитополучателя на 24.08.2012 г. Сумата, която следва да възстанови кредитополучателя е в размер на 670 евро главница и 272,47 евро лихва, която е разпределена на погасителни вноски включващи главница и лихва.ВЛ е установило, че единствената постъпила сума от кредитополучателя е на 10.09.2012г. в размер на 19,63 евро, с която е погасена първата погасителна вноска главница в размер на 13,94 евро и лихва в размер на 5,69 евро.ВЛ е установило, че къв датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК задължението на ответника е  в размер 656,07 евро непогасена главница, 266,91 евро договорна лихва, и 443,77 евро наказателна лихва за периода 11.10.2012г.- 18.04.2017г. С допълнителна експертиза ВЛ е дало заключение, че договорната лихва за периода 18.04.2014г.- 09.08.2015г е в размер на 103,46 евро, а наказателната лихва за периода 18.04.2017г. е в размер на 229,64 евро.

         По възражението за изтекла погасителна давност. 

В подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е направил възражение за давност. С решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ВКС се е произнесъл по въпроса “налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати”, на който е даден отрицателен отговор, като е застъпено становището, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от чл.66 ЗЗД. Това становище е застъпено и в постановеното също по реда на чл.290 ГПК Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, като е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Видно от представения договор е, че срокът за погасяване на задължението е изтекъл на 10.08.2016г., откогато започва да тече погасителната давност за главницата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.04.2017г., а съобщението за доброволно изпълнение е връчено на длъжника на 14.06.2017г., поради което към тази дата предвидения в закона петгодишен давностен срок не е изтекъл. Ответникът като длъжник по договора за кредит не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си  и да е платил на кредитора взетата в заем сума. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 656,07 евро представляваща главница.

С оглед разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД обаче, вземанията за лихви преди датата 14.08.2014 г., т.е. за три годишния период преди подаването на исковата молба, следва да се считат за погасени по давност. Съобразно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за установяване на  вземането се счита за предявен, считано от датата на заявлението по чл.417 от ГПК- или в случая това е 18.04.2017г. Именно към тази дата следва да се извършва преценката за това изтекла ли е погасителната давност спрямо вземането на ищеца. Тъй като в случая, периода на претенцията за договорна лихва е 10.09.2012г.- 18.04.2017г., а за наказателна лихва е 11.10.2012г. 18.04.2017г., съдът намира, че част от същата  се обхваща от тригодишната погасителна давност. Съгласно заключението на ВЛ договорната лихва за периода 18.04.2014г.- 09.08.2015г е в размер на 103,46 евро, а наказателната лихва за периода 18.04.2017г. е в размер на 229,64 евро, до който размер предявения установителен иск следва да бъде уважен, а за сумата 163,45 евро представляваща разлика от 103,46 евро до  266,91 евро представляваща договорна лихва за периода 10.09.2012-17-94-2014г. и за сумата 217,13 представляваща разликата от 229,64 евро до 443,77 евро/ или за сумата представляваща наказателна лихва за периода 11.10.2012г.- 17.04.2014г. предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност.

На основание гореизложеното, следва искът по чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, бъде частично уважен, и бъде признато за  установено спрямо ответника, че дължи на  кредитора- ищец ПИБ ЕАД  сумата от  656,07 евро представляваща главница, сумата 103,46 евро представляваща договорна лихва за периода 18.04.2014г.- 09.08.2015г, и сумата 229,64 евро представляваща наказателната лихва за периода 18.04.2017г., като за  163,45 евро представляваща разлика от 103,46 евро до  266,91 евро представляваща договорна лихва за периода 10.09.2012-17-94-2014г. и за сумата 217,13 представляваща разликата от 229,64 евро до 443,77 евро/ или за сумата представляваща наказателна лихва за периода 11.10.2012г.- 17.04.2014г. предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност.

         По разноските :

         Ищецът е направил разноски по производството в размер на 553,46 лв.Ответникът не е представил списък на разноските.По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в две съдебни заседания, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на 150,00 лева. По отношение претенцията за държавна такса, видно от представените по делото платежни е, че ищецът е внесъл сумата 43,46 лв за държавна такса, и сумата 200 лв възнаграждение на ВЛ . С оглед уважената и отхвърлената част съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени  разноски в размер на 229,29 лв.  

          С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 42лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно посоченото по- горе съдът намира, че при определяне на разноските за юрисконсулт съобразно измененията в ГПК касаещи възнагражденията на юрисконсултите следва да бъде  предвиден размера посочен чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно- за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв за заповедното производство. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 74,88 лв представляваща направени разноски в заповедното производство.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че И.Г.Г. ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ НА „П.И.Б.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление-***, представлявано от В.Х.В.и  Н.В.Н.– изп. директори, сумата от 656,07 евро представляваща главница, сумата 103,46 евро представляваща договорна лихва за периода 18.04.2014г.- 09.08.2015г, и сумата 229,64 евро представляваща наказателната лихва за периода 18.04.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№2719/2017г. по описа на ПлРС, като за сумата 163,45 евро представляваща разлика от 103,46 евро до  266,91 евро представляваща договорна лихва за периода 10.09.2012-17-94-2014г. и за сумата 217,13 представляваща разликата от 229,64 евро до 443,77 евро/ или за сумата представляваща наказателна лихва за периода 11.10.2012г.- 17.04.2014г. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като погасен по давност.

ОСЪЖДА, на  основание чл.78, ал.1, вр ал.8  от ГПК  И.Г.Г. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.И.Б.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление-***, представлявано от В.Х.В.и  Н.В.Н.– изп. директори, сумата 292,29 лв представляваща разноски съобразно уважената част от иска

ОСЪЖДА, на  основание чл.78, ал.1, вр ал.8  от ГПКИЛИАН Г.Г. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.И.Б.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление-***, представлявано от В.Х.В.и  Н.В.Н.– изп. директори, сумата 74,88 - разноски по ч. гр.д.№ 2719/2017г. на ПлРС.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: