Решение по дело №3276/2017 на Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

Номер:            10.04.2018 г.     гр.Ст.Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд  VI наказателен състав

На 28 март                 Година: 2018

В публичното заседание в следния състав:

 

                    Председател: Златко Мазников

             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 3276 по описа за 2017 година

 

 

 

     и за да се произнесе, съобрази:

 

     Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-001528 от 01.11.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

 

     Жалбоподателят „ЛЕО ЕКСПРЕС” ЕООД гр.Димитровград, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

 

     Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

 

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001528 от 05.10.2017 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ – Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) в стопанисван от него обект – офис на адрес гр.Стара Загора, ул.„Промишлена” – срещу КАТ, на 25.09.2017 год. в 09:15 часа и 12:43 часа приел на работа като „превозвач поща” в качеството му на обучаващ се Л.Ц.К., ЕГН **********, без преди това да сключи с него писмен трудов договор, като изрично е посочено, че в момента на проверката последният е управлявал микробус на дружеството, товарел и разтоварвал стока и декларирал работно време от 09:00 часа до 18:00 часа.

 

     В случая между страните няма спор относно това по време на проверката в офиса на жалбоподателя какви действия е извършвал  Л.Ц.К.. Спорът между тях се свежда до това защо и като какъв ги е извършвал, респективно – осъществявал ли е дейност по предоставяне на трудова сила като „превозвач поща” в качеството му на обучаващ се, както е приел административнонаказаващият орган.

 

     Според показанията на свидетелите ..П. (счетоводител при жалбоподателя, изпълняваща функции по контрол на офисите му в страната) и Е.Е.М. (търговски представител на жалбоподателя, отговаряща за централна и южна България) към момента на извършване на проверката в офиса на жалбоподателя никой от лицата, имащи право да го представляват, не е възлагал на Л.Ц.К. каквато и да е дейност, включително като обучаващ се, и даже не е подозирал, че същият извършва подобна дейност.

 

     Според показанията на свидетелите Л.Г.Т. (към момента на проверката работещ при жалбоподателя като куриер) и Л.Ц.К. (братовчед на св.К.) последният се е обучавал, придружавайки братовчед си и помагайки му в извършваната от него дейност, понеже св.Т. щял да напуска работа и св.К. искал да започне работа на неговото място, като започването на обучението му било разпоредено от св.М., но показанията и на двамата са противоречиви относно това кога се е състоял разговора им със св.М. по този въпрос и респективно тя е дала съгласието си обучението на св.К. да започне: от една страна те твърдят, че това е станало преди проверката, а от друга страна – че е станало след като св.Т. е подал молбата си за напускане, която пък молба, видно от същата – л.38 от делото, е била подадена през м.октомври, т. е. след проверката.

 

     След предявяване на молбата му за напускане обаче, св.Т. изрично заяви: „Това е молбата, която подадох за напускане на работа… След подаването на тази молба, може би един ден след това, Л. дойде с мен да го обучавам, преди това не съм го обучавал. Вече бях подал тази молба, когато разговарях с Е.Л. да започне работа на моето място и тя ми каза да започна да го обучавам”, а при провеждане на очната му ставка със св.М. потвърждава именно тези си показания - че преди да подаде молбата си за напускане е вземал със себе си братовчед си (св.К.), за да се запознае с работата, но без да е разпоредено обучението му от когото и да било представляващ работодателя му, включително от св.М..   

 

     В очната ставка между свидетелите М. и К. последният потвърждава твърдението на св.М., че двамата са се видели за първи път едва на 25 септември следобед, т. е. в деня на проверката, но след нея, когато според него тя му била казала да започне да се обучава.

 

     При тези данни, имайки предвид отстранените чрез проведените очни ставки (а относно показанията на св.Т. – още след предявяване на молбата му за напускане) противоречия в първоначалните показания на свидетелите Т. и К. относно първият възможен момент, от който според тях обучението на втория е било устно разпоредено от св.М., то дори да се приеме, че такова устно разпореждане в действително е имало (факт, който св.М. отрича изцяло по начина, по който същият беше пресъздаден от свидетелите Т. и К.), последното не е било налице към момента на извършване на проверката, т. е. ако и към момента на проверката в офиса на жалбоподателя св.К. да е извършвал дейности, характерни за заеманата към онзи момент длъжност от св.Т., тези дейности не са му били възлагани, включително с цел обучение, от жалбоподателя или от действащо от него име длъжностно лице. Изложеното означава, че към момента на проверка св.К. не е бил приет на работа (допуснат до работа) от жалбоподателя и респективно последният не е бил длъжен да сключва трудов договор с него, т. е. жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

 

     По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

 

     Водим от горните мотиви, съдът  

 

      

                  Р  Е  Ш  И :

 

 

     ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-001528 от 01.11.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: