№ 32
гр. С., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците ЦВ. Т. М. и Н. М. Д. срещу решение
от 25.03.2021 г. по гр.д. №30298/2020 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в частта, в
която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено,
че жалбоподателите дължат на „Т. С.” ЕАД, както следва: ЦВ. Т. М. сумата от 1600,57 лв. –
стойност на ползвана без основание топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. –
мес.04.2019 г. в топлоснабден имот – магазин №Е-1, находящ се в гр. С., жк. „******* аб.
№415104, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №7707/2020 г. по описа на
СРС, 51 състав, и Н. М. Д. сумата от 1600,57 лв. – стойност на ползвана без основание
топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. – мес.04.2019 г. в топлоснабден имот – магазин
№Е-1, находящ се в гр. С., жк. „******* аб. №415104, ведно със законната лихва от
13.02.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 34,23 лв. – лихва за забава за периода
15.11.2019 г. – 20.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №7707/2020 г. по описа на СРС, 51 състав, като ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Поддържат, че
първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК е
дал ход на делото в о.с.з. от 05.03.2021 г. и ответникът ЦВ. Т. М. е лишена от възможността
да оспори заключението на СТЕ. Сочи, че в процесния топлоснабден имот не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите са демонтирани, а не е и
налице договор за извършване на разпределение. Твърди също, по делото не е установено
обогатяване, както и че потреблението за топла вода е начислено на база прогнозни
количества, т.е. не е установено реално потребеното количество топлинна енергия. Предвид
1
изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т. С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове за главница за
дялово разпределение и за лихва за забава върху нея са отхвърлени, не е обжалвано от
ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Неоснователни са твърденията на въззивника ЦВ. Т. М. за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на
чл.142 ал.2 ГПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай ответникът
ЦВ. Т. М. се е позовала на служебна ангажираност извън страната през периода 01.03.2021 г.
– 05.03.2021 г., поради което не може да се яви в насроченото за 05.03.2021 г. о.с.з. На първо
място, първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран преди самото о.с.з., доколкото
молбата е постъпила в СРС след датата на насроченото с.з. /по ел. поща на 07.03.2021 г./ На
второ място, към молбата липсват представени доказателства за наличието на неотстранимо
за страната препятствие. Освен това, дори е да се приеме, че е налице соченото нарушение
на процесуалните правила, то това нарушение не може да послужи като самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като във въззивната си жалба страната е
посочила всички доводи за неоснователност на предявените искове, респ. имала е
възможност да поиска събиране на доказателства, с оглед разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК,
поради което правото на защита на страната по делото не е нарушено.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на
топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между
страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата
се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да
2
докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти,
от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
По делото е установено при условията на пълно и главно доказване доказване
обстоятелството, че ответниците са били собственици на процесния недвижим имот през
процесния период. От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира
процесния недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество през процесния период.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в имота на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му,
съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната сума, в първоинстанционното производство е прието
заключението на СТЕ. От същото се установява, че сумите за топлинна енергия в процесния
имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, като за процесния период стойността на доставената за процесния имот
топлинна енергия е в общ размер на сумата от 3201,17 лв., като в процесния имот, според
изравнителните сметки на ФДР, има монтиран топломер, а ТЕ за БГВ се отчита от 1 бр.
водомер за топла вода, а не е начислявана на база, противно на твърденията на въззивниците
във въззивната жалба. По делото са представени и формулярите за отчет за процесния
период, носещи подпис за абоната от страна на ответника ЦВ. Т. М., които отчети не са
оспорени.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивниците за липсата на договор за
извършване на разпределение, доколкото същите са преклудирани, тъй като са въведени за
пръв път едва във въззивната жалба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
липсата на договор за дялово разпределение за процесния период не може да доведе до
извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази
хипотеза доставчикът е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3
Наредба №16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за
топлоснабдяването /отм./.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване – ответниците са се обогатили чрез спестяване на разходите,
които е следвало да направят за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна
енергия, като обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца произтичат от едни и
същи факти.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
3
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20077355/25.03.2021 г., постановено по гр.д.
№30298/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЦВ. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. *******“, ул. „*******, и Н.
М. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. *******“, ул. „*******, да заплатят РАЗДЕЛНО
(по 1/2 от сумата всеки от тях) на „Т. С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4