Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …… февруари 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на четвърти
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 8363 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 71 ТЗ.
Постъпила е искова молба от В.И.П. срещу „Т.“ ООД с
ЕИК ********, в която се твърди, че на 07.11.2016 г. е взето
решение за освобождаване и заличаване на М.Н. като управител на „М.“ ЕООД,
което решение е взето от едноличния собственик на капитала на ответната
дружество „М.“ ЕООД, ЕИК******** - ТД „ Т.“ ООД, ЕИК ********, представлявано
от управителя Ц.П.. Ищeцът твърди,
че взетото решение е нищожно, тъй като взелото го лице Ц.П. не е управител и
легитимен представител на едноличния собственик на капитала.Това е така, тъй
като ОС на „ Т.“ ООД, ЕИК ********, на 20.10.2016г., е взело решение тя да бъде
освободена като управител на дружеството и за управител е избрана М.П.Н.. По
заявено вписване на това обстоятелство АВ - ТР е постановила отказ, който е
атакуван в законоустановения срок и по жалбата е образувано т.д.№7989/2016г. по
описа на СГС, 6-22 състав.
Ищецът твърди,
че взетото решение от 07.11.2016 г. от едноличния собственик на капитала на
ответната дружество „М.“ ЕООД, ЕИК******** - ТД „Т.“ ООД, ЕИК ********, е
незаконосъобразно, защото при вземане на решението за промяна в управлението е
представителството на ответното дружество, е следвало да вземат участие двамата
съдружници К.П. и В.П.. Моли съда да установи тази незаконосъобразност.
Твърди, че това решение противоречи на повелителни
норми на ТЗ и учредителния акт, на ответното дружество, касаещи редовното
свикване и провеждане на ОС, тъй като ищецът В.П. не е редовно поканен за ОС, а
решението е взето при липса на кворум и мнозинство, съгласно учредителния акт
на ответника и дружествения договор на „Т.“ ООД, ЕИК ********.
Моли съда, след установяване основателността на
изложеното, да постанови решение, с което прогласи нищожността на решение от
17.11.2016г. за освобождаване и заличаване на М.Н. като управител на „М.“ ЕООД,
ЕИК********, а при условие на евентуалност да го отмени като незаконосъобразно.
С молба вх.№ 159459/22.11.2017 година ищецът В.П. е
посочил на съда, че с решение №215 от 14.11.2017г. по описа на СГС, 6-10
състав, е прието, че проведеното на 20.10.2016 година ОС на „Т.“ ООД е
проведено законосъобразно. Ищецът твърди, че на това събрание е взето решение
управителят на ответника, Ц.П., с което е освободена в това и качество, което иде
да потвърди тезата на ищеца, че към момента на вземане на решение за
освобождаване на М.Н. като управител на „М.“ ЕООД, Ц.П. не е представлявала
надлежно дружеството, което е едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД.
В срока за отговор ответникът „ Т.“ ООД, ЕИК ********,
оспорва да е налице основателност на предявените от ищеца установителен и
отменителен иск. Твърди, че решението за промяна на представителството и
управлението на едно дружество поражда действие от вписването му в ТР. Твърди,
че към 07.11.2017 година Ц.П. е управител на ответното дружество, а също и към
момента на подаване на този отговор на исковата молба, защото това сочи и ТР,
като нормата на чл.7 от ЗТР в този случай следва да се тълкува корективно. Ето
защо твърди, че тезата на ищеца, че към момента на вземане на решение за
промяна в представителството и управлението на дъщерното дружество, Ц.П. не е
била управител, се явява несъстоятелна. Позовава се на разпоредбата на чл.140,
ал.4 ТЗ, уреждаща това по отношение на кои решения вписването има конститутивно
действие и се явява елемент от ФС. По отношение на отменителния иск- твърди
неоснователност на същия. Твърди, че съобразно нормата на чл.65, ал.З ТЗ
правомощията на едноличния собственик на капитала се упражняват от неговия
представител, в случая това е Ц.П.. Моли съда да отхвърли и тази евентуална
претенция.Моли съда да не спира това производство до влизане в сила на акта на
съда по т.д.№7799/2016г. в тази връзка се обосновава и с действието на
решението на съда, което няма обратно действие, а също и липса на
преюдициалност на спора по това дело, касателно настоящето дело.
В същата насока са и доводите във втория отговор на
ответника, депозиран в съда под вх.№ 1260/04.01.2018 година.В този отговор се
прави възражение и по допустимостта на предявените искове.
В допълнителната искова молба ищецът се противопоставя
на тезата на ответника, че решението за промяна в управлението и
представителството на дружеството има конститутивно действие, по начина,
интепретиран от ответника.Твърди, че консолидиращият ефект на конститутивното
действие на вписването касае третите лице, но във вътрешните отношения решението
незабавно е породило своето действие. В този смисъл твърди, че по времето, в
което е взето решение за промяна в управлението на „М.“ ЕООД, компетентният за
това орган, в неговия персонален субстрат, е бил различен от Ц.П..Твърди, че в
договора за управление на П. не са били включени правомощия да взема решения
касателно дъщерното дружество. Твърди, че решението за промяната е
незаконосъобразно и поради това, че липсва проведено ОСС на „Т.“ ООД за промяна
в управлението и представителството на дъщерното дружество. Моли съда да обяви
атакуваното решение за нищожно, а при условие на евентуалност за
незаконосъобразно.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от чл. 14 на приетия на 07.08.2013
г. и вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията устав на „М.“ ЕООД
единственият орган на управление на дружеството е едноличният собственик на
капитала, който управлява и представлява дружеството лично. Съгласно чл. 15 от
дружествения акт едноличният собственик избира и освобождава от отговорност
управителя, упълномощава трети лица и служители на дружеството и сключва всички
видове договори с тях.
Безспорно е между страните по делото, че
на 21.01.2014 г. е сключен договор между дружеството-ответник и Ц.П., по силата
на който на последната е възложено да управлява дейността и търговското
предприятие на дружеството.
От протокола от проведеното на
02.04.2014 г. Общо събрание на съдружниците на „М.“ ЕООД се установява, че е
взето решение за избиране на М.П.Н. за управител на дружеството.
По делото е представен дружествен
договор на „Т.-*“ ООД от 14.04.2016 г., съгласно който в компетентността на
Общото събрание е да определя управителя на дружеството. В.П. притежава 1616
дяла от капитала на дружеството, а К.П. – останалите 404.
С нотариални покани от В.П. до „Т.-*“
ООД от 05.08.2016 г., до Ц.П. от 25.08.2016 г. и до К.П. от 16.08.2016 г.
последните са уведомени на съответните дати за свикване на Общо събрание на съдружниците
на „Т.-*“ ООД с дневен ред – изключване на съдружника К.П..
Видно от протокол от Общото събрание на
съдружниците на „Т.-*“ ООД, проведено на 20.10.2016 г., е взето решение от
съдружника В.П. за незабавното освобождаване на Ц.П. като управител на
дружеството и за назначаване на нов управител – М.Н., както и решение за
изключване на съдружника К.П..
Съгласно протокол на едноличния
собственик на капитала на „М.“ ЕООД, на 07.11.2016 г. Ц.К.П., в качеството си
на управител на „Т.-*“ ООД, е взела решение за освобождаване на М.П.Н. като
управител на „М.“ ЕООД и за назначаване на Ц. Б.Ш.като управител на последното
дружество.
С договор от 07.11.2016 г. „М.“ ЕООД,
представлявано от Ц. Шопова, е възложило на Ц. Ш.да управлява и представлява
търговското дружество.
По делото е представено постановление за
образуване на досъдебно производство от прокурор при СРП Д.К.срещу Ц.П. за това, е в периода 26.04.2016 г.-16.11.2016
г., в качеството си на представител на „Т.-*“ ООД съзнателно е действала против
законните интереси на дружеството, от което са последвали значителни щети за
имуществото на последното.
Останалите представени от страните
доказателства се явяват неотносими към спора.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявените от В.П. претенции са две – установителна и
отменителна, съединени при условие на евентуалност.
По установителния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Допустим, като подаден от лице, което е в членствена
връзка с ответното дружество „Т.5“ ООД, имащо качество на съдружник в това
дружество, който факт го легитимира като лице със защитим правен интерес от
предявяване на установителен иск.Характерът на иска като отрицателен установителен
не предпоставя спазване на срок, в който същият може да бъде предявен.
Спорният по делото въпрос е дали към момента на
вземане на решение от страна на лицето, което представлява едноличния
собственик на капитала, същото е имало необходимото качество на управител на
дружеството - майка. Решението за
освобождаване на М.П.Н. е взето на 07.11.2016 година, по който факт не се
спори, както не се спори и относно това, че решението е взето от Ц.П.. Спорът е
съсредоточен в това дали Ц.П., към него момент, е имала качество на управител
на „Т.5“ ООД, с оглед на взетото решение от ОС на това дружество, на 20.10.2016
година за нейното освобождаване като управител и представляващ едноличния
собственик на капитала на „М.“ ЕООД.По делото не се спори и относно наличието
на това решение. В тази връзка страните са изложили доводите си в контекст на
нормата на чл.140 ТЗ.
Съобразно тази разпоредба /чл.140, ал.4 ТЗ/ изборът и
освобождаване на управителя на дружеството има действие от вписването на това
обстоятелство в ТР.
В постановената трайна и
непротиворечива съдебна практика на ВКС се приема, че с оглед на различната формулировка на
конститутивното действие на вписването, прокламирано в алинея трета и четвърта
на чл.140 ТЗ, действието на решението на общото
събрание на съдружниците вътре в дружеството - по отношение на него и
съдружниците, настъпва веднага. Този извод се извежда от факта, че за да
настъпи подлежащото на вписване обстоятелство, вътре в дружеството следва да се
извършат действия, които изискват преждевременното действие на решението на
общото събрание по отношение на дружеството и съдружниците, като например при
вписване увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник- внасянето на
дела му. Тази теза е застъпена в посоченото решение № 690 от 03.12.2008 г. по
т.д. № 349/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., така и в решение № 135 от 09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г. на ВКС, І Т.О. и други.За
разлика от хипотезите по чл.140, ал.4 ТЗ, в посочените от разпоредбата на
чл.140, ал.3 ТЗ вписването има качество на елемент от състава, обуславящ
възникване на промяната в обстоятелствата, която подлежи на
вписване.Следователно решението на ОСС от 20.10.2016 година, макар и невписано
в ТР, е породило своето действие, от момента на неговото вземане, във
вътрешните отношения, а вписването на промяната в ТР има значение за третите
добросъвестни лица.Ето защо, към 07.11.2016 година Ц.П. не е имала качество на
управител на дружеството-ответник, следователно не е разполагала с необходимата
компетентност, за да вземе решение относно представителството и управлението на
дъщерното дружество „М.“ ЕООД.
Съгласно ТР№1/2002 г. на
ОСГК на ВКС:“ Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което,
обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга
на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Членът на
дружеството може да защити правата си или с иск по чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл.
431, ал. 2 ГПК вр. 97, ал. 1 или 3 ГПК, ако то е вписано в търговския регистър. И в двата случая
се касае за установителни искове за които следва да е налице правен интерес. Нищожно е и решението на ОС, което е
извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, опредЕ.от
закона и учредителния акт“.
В настоящата хипотеза е
налице взето решение от лице, което не разполага с компетентност, поради факта,
че това лице е изгубило качеството си на представляващ дружеството- принципал,
поради взето предходно решение на ОСС на това дружество за освобождаване на Ц.П.
от длъжността „управител“ на „Т.5 „ООД. Това решение, макар и невписано в ТР, е
породило своето действие във вътрешните отношения между съдружници и
дружество.Ето защо искът се явява основателно предявен и следва да бъде
уважен.Искът с правно основание чл.124 ГПК е допустим, независимо от това, че
се касае за обстоятелство, което подлежи на вписване.Допустимостта на този установителен иск е
предпоставена от това, че липсва вписване на това обстоятелство в ТР, защото
ако промяната в представителството и управлението на дружеството е била
вписана, тогава способът за защита отново ще е исков, но по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, за да постигнат последици по чл.30 на този закон.
Поради извод на съда за
основателност на главния иск липсва процесуална предпоставка за произнасяне по
евентуално съединения с него иск с правно основание чл.71 ТЗ.
По разноските.
И двете страни са
направили искане за присъждане на разноски по това дело.
Разноските, с оглед
извода на съда за основателност на главния иск, следва да бъдат разпределени на
база нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира
разноски, представляваща заплатена държавна такса от 160лв и и адвокатско
възнаграждение от 800лв.По делото са налични доказателства, че тези разноски са
реално сторени от ищеца и това е така, тъй като са представени доказателства за
заплатена държавна такса по сметка на СГС и заплатено адвокатско възнаграждение
от 800лв в брой, който факт се установява от договора за правна защита и
съдействие.
Ето защо разноските в
общ размер от 960лв, следва да бъдат понесени от ответното дружество.
При изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА, по иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
и съдебен адрес ***, офис 4, чрез адв.Б.Д.,
по отношение на „Т.*“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.П., че взетото на 07.11.2016
година решение за освобождаване на М.П.П., в качеството и на управител на „М.“
ЕООД, ЕИК********, е нищожно.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, „Т.*“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по водене на делото
в размер на 960лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: