Определение по дело №384/2024 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1604
Дата: 30 април 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247170700384
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1604

Плевен, 30.04.2024 г.

Административният съд - Плевен - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията Цветелина Кънева административно дело384/2024 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Л. А. Ф. от гр.Плевен, чрез адв.Н. Н. от АК-Плевен, против Заповед №НК-1/01.04.2024г. на Изп.директор на БАБХ-София, с която на д-р Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли се за нейната отмяна, както и дисциплинарно-наказаното лице да бъде възстановено на заеманата преди уволнението длъжност и се иска присъждане на обезщетение за времето, през което лицето не е било на служба, на основание чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл, в размер на 16560лева. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът намира, че искането за възстановяване на дисциплинарно-наказаното лице на заеманата преди уволнението длъжност е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, по следните съображения:

Съгласно чл.121 ал.1 т.1 и т.3 от ЗДСл, държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то е прекратено /т.1/ и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването /т.3/. Със ЗИД на Закона за държавния служител /ЗДСл/, обн. в ДВ бр.95/2003г., е отменен текстът на чл.121 ал.1 т.2 от ЗДСл, съгласно който държавният служител има право, при оспорване законността на прекратяване на служебното правоотношение да иска възстановяване на предишната държавна служба. Според редакцията на чл.122 ал.1на ЗДСл /ДВ бр.95/2003г./, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. Следователно, за да настъпи възстановяване на заеманата преди освобождаването длъжност е необходимо освен отмяна на акта и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. Последното, обаче, от страна на служителя може да бъде извършено само след влизане в сила на административния акт, с който се отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. При наличието на визираните в чл.122 ал.1 от ЗДСл предпоставки се осъществява възстановяването на предишната длъжност, без да е необходима намесата или изрично произнасяне на съда по този въпрос. Т.е. при така установената нормативна база произнасянето на съда по искане за възстановяване на предишна длъжност, при липса на законова възможност за това е недопустимо. Предвид изложеното жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

Съгласно чл.104 ал.1 изр.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основаната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Следователно, наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение, е задължителна предпоставка за прилагането на този ред за обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред, като ал.2 на същата норма допуска искът да бъде предявен и заедно с оспорването на административния акт, както е в настоящия случай. Разпоредбата на чл.206 ал.1 от АПК регламентира, че по искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт, като ал.2 на чл.206 от АПК определя реда за разглеждане на отделения иск, а именно разглеждането продължава в същия съд след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта. С оглед естеството на правния спор по обжалване на Заповед №НК-1/01.04.2024г. на Изп.директор на БАБХ-София, неговата фактическа и правна сложност, както и фактическата и правна сложност на предявения иск, съдът намира, че разглеждането на иска за обезщетение ще затрудни производството по оспорване на административния акт. Следва да се отбележи, че двете производства са подчинени на различни процесуални правила и срокове, а страните по тях не са идентични. Предвид изложеното производството по иска за обезщетение следва да бъде отделено, при условията на чл.206 от АПК, като същият бъде докладван на председателя на съда за образуване на ново дело и определяне на съдия-докладчик.

Делото по обжалване на Заповед №НК-1/01.04.2024г. на Изп.директор на БАБХ-София следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните с друг съдебен акт. Необходимо е да се посочи за пълнота, че с процесната заповед на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като по делото е налична е последваща заповед за прекратяване на служебното правоотношение, за която няма данни да е обжалвана.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л. Ф. в частта, с която се иска възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №384/2024г. на АС-Плевен в тази част.

РАЗДЕЛЯ производството по адм.дело №384/2024г. по описа на Административен съд-Плевен като ОТДЕЛЯ жалбата на Л. А. Ф. от гр.Плевен в частта, съдържаща искане за присъждане на обезщетение за времето, през което не е била на служба поради прекратяване на служебното правоотношение, която да се докладва на Председателя на Административен съд-Плевен за образуване на ново дело.

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по адм.дело №384/2024г. остава жалбата на Л. А. Ф. от гр.Плевен, с която се иска отмяна на Заповед №НК-1/01.04.2024г. на Изп.директор на БАБХ-София.

Определението, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата в частта, с която се иска възстановяване на предишна длъжност и производството по делото в тази част е прекратено, подлежи на оспорване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Съдия: