№ 61
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500272 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ЗАД „О. -З." АД
срещу Решение № 32/18.03.2021 г. постановено по гр. д. № 432/2020 г. по
описа на Сливенски окръжен съд, в частта за разликата над размер от 15 000
лв. до размер на 55 563.74 лв., за която въззивното дружество е осъдено да
заплати на Х. К. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху същата разликата, считано от 11.02.2020г. до окончателното
плащане.
Решението се атакува с оплакване за неправилност и необоснованост.
Оспорен е изводът на съда, че пострадалата е пътувала в МПС с
поставен предпазен колан, като съдът не бил съобразил всички доказателства
в тази насока и стигнал до погрешен извод за липса на съпричиняващо
поведение от страна на пострадалата.
Определеният от съда размер на обезщетението се оспорва като завишен
и несъобразен с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и
установените по делото реално претърпени болки и страдания. Не били
обсъдени всички релевантни обстоятелства - цялостното отражение на
1
събитието върху живота и здравето на пострадалата и обективните
обстоятелства свързани с обществено - икономическите условия в страната и
размера на МРЗ.
Иска се отмяна на обжалваното решение на окръжния съд за разликата
над 15 000 лв. по главния и акцесорния искове за присъдената лихва върху
обезщетението над този размер и отхвърляне на предявените искове в тези
части.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от адв. М. Г. - СлАК
като пълономщник на ищцата Х. К.. Оспорени са доводите за неправилност и
необоснованост, като възражението за съпричиняване се оспорва като
неоснователно. Било доказано, че всички увреждания във висока степен на
вероятност са причинени от поставения предпазен колан, при непоставяне на
който пострадалата би получила по-тежки телесни увреждания.
Поддържа се, че размерът на обезщетението е справедлив и съответен на
претърпените болки и страдания, които описва като доказани във въззивната
жалба - пролежаване за период от повече от два месеца, нужда от чужда
помощ за обслужването си, придвижване към настоящия момент с
проходилка и отражението на уврежданията върху пострадалата предвид
възрастта й - 68 г.
Поддържа се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на разноски за пълномощника - адвокат, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Бургаски апелативен съд със свое определение от 17 юни 2021 г. прие, че
въззивната жалба е допустима, като по основателността на същата в
съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, извършвайки служебно
проверка установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като по
правилността му, с оглед на поставените от страните с въззивната жалба и
отговора по нея спорни въпроси, съобразява следното:
Производството е образувано по предявените от Х. К. против ЗАД „О. –
ОБЩО З.“ АД, предявените в условията на обективно и кумулативно
съединяване преки искове по чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ по договор
за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за заплащане на
2
обезщетение за неимуществени и имуществени и вреди в размери съответно
- 67 700 лв. и 2 863.74 лв., заедно със законната лихва за забава.
Исковете са основани на твърдения за причиняване на телесни
увреждания на въззиваемата – ищца, в ПТП, настъпило на ******* г. по вина
на М. К., като водач на МПС – „Пежо Партнер“, с рег. № *******, за което е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по издадена от
въззивника полица BG/23/FI18033505, като уврежданията се изразяват в
изпадането в тежко общо състояние, със травматичен шок, тежка съчетана
травма, фрактура на транвезалния израстък на шиен прешлен в дясно,
фрактура на тялото на шести гръден прешлен, фрактура на първо ребро в
ляво, фрактури на 5, 6, 7, 8 и 9 ребро в ляво, фрактура на манибриум стернум
(дръжката на гръдната кост), полифрагментарна фрактура на дясна бедрена
кост, фрактура дясна предмишница, като до момента не е настъпило пълно
възстановяване и въззиваемата – ищца се придвижва с помощни средства. За
лечение въззивницата – ищец направила разноски от общо 2 863.73 лв., от
която: 2 213 лв. - такса за лечение; 347.80лв. - за лекарствени средства; 57.06
лв. - за конусмативи; 45.88лв. – за инфузионна терапия; 200 лв. - за транспорт.
Така предявените искове са оспорени от въззивника в отговора на
исковата молба с възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
поради непоставяне на предпазен колан, както и за неоснователно завишаване
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди над сумата
от 15 000 лв., която е била изплатена на пострадалата след завеждане на
делото. Акцесорната претенция за лихви е била оспорена с твърдение, че
застрахователят не е в забава за заплащане на обезщетението и е недължима
за размера над 15 000 лв., поради неоснователност на главния иск.
Пред настоящата инстанция страните нямат спор относно механизма на
настъпване на ПТП, както и относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, пораждащо задължение за застрахователя да заплати
дължимите суми в обхвата на гаранционната отговорност съгласно чл. 429 и
чл. 493 КЗ.
Спорът между страните, определен с поставените във въззивната жалба
и отговора по нея въпроси, е съсредоточен около фактическия спор относно
наличието на съпричиняващо поведение от страна на въззивницата,
3
изразяващо се в непоставянето на предпазен колан като пътник на предна
дясна седалка в автомобила; наличието на причинно следствена връзка между
поставянето или непоставянето на предпазен колан с причинените на
пострадалата телесни увреждания, както и съобразяването на критериите за
справедливост определени в ППВС № 4/1968 г.
С обжалваното решение на поставените въпроси са дадени отговори,
съвпадащи със становището на настоящия съдебен състав, поради което и на
основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към мотивите, изложени в решението
на първоинстанционния съд, съобразявайки от своя страна следното:
На *******г, около 10 часа е възникнало ПТП на път II - 48, в близост
до с. Г., при което управляваният от М. К. – съпруг на пострадалата Х. К., лек
автомобил – „Пежо Партнер“, при извършване на маневра ляв завой навлязъл
в лентата за насрещно движение и се ударил челно в движещия се в
собствената пътна лента лек автомобил „Шкода“, като причината за
възникналото ПТП се разкрива в управляването на автомобила от водача на
„Пежо Партнер“ с несъобразена с условията на пътния участък скорост от 58
км/ч., довело до навлизането в лентата за насрещно движение, като
поведението на водача е в нарушение на разпоредбите на чл. чл.20 ал.2 и
чл.16 ал.1т.1 ЗДвП.
В следствие на удара настъпили значителни деформации на автомобила в
предната дясна част, където се е возила като пътник на предна дясна седалка
въззиваемата Х. К.. Тялото й било заклещено, което наложило разрязване и
разпъване на автомобила от специализирани екипи, както и разрязване на
предпазния колан.
Механизмът на настъпване на ПТП е изследван задълбочено от
първостепенния съд, при обстоен анализ на събраните в тази насока
доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК БАС препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Видът и характера, както и тежестта на телесните увреждания се
установяват по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства – медицинска документация, анализирана подробно в
заключението на вещото лице д-р Т. Ч., от което се установява, че на
4
пострадалата са причинени травматичен шок, тежка съчетана травма с
обхващане на глава, гърди, гръбначен стълб и крайници. фрактура на
напречния израстък на седми шиен прешлен в дясно; фрактура на тялото на
шести гръден прешлен; счупване на първото ребро в ляво; счупване на пет
десни ребра по аксиларната линия от петото до деветото вкл.; фрактура на
манибриума (дръжката) на гръдната кост; полифрагментарна фрактура на
дясната бедрена кост и счупване на дясната предмишница.
Изпадането на пострадалата в състояние на остър травматичен шок
вследствие съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош,
гръбначния стълб и крайниците, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Изключително тежко по своя характер и свързано с усложнено,
оперативно лечение - поредица оперативни интервенции, за наместване на
костите с метални, фиксиращи теи; продължителен период на възстановяване
– 12 м. при липса на допълнителни усложнения, свързан със значителни
болки и физически дискомфорт, е многофрагментното, открито счупване на
десния долен крайник, довело до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник, поради скъсяването му с 3 см, увреждане на нерви и мускули.
В следствие на тази травма е невъзможно пълното възстановяване на
движенията на долния десен крайник.
Наред с това, тежестта на състоянието на въззиваемата е задълбочено от
счупване на седмия шиен прешлен и на шестия гръден прешлен, които също
са свързани с поредица оперативни интервенции за стабилизиране на
гръбначния стълб и по този повод също са били проведени оперативни
интервенции с цел стабилизиране на гръбначния стълб.
На фона на тези увреждания, изключително утежняващо и затрудняващо
нормалното ежедневно функциониране на въззиваемата – ищца, за около
месец и половина, се явява счупването и на дясната предмишница с
изкълчване на гривнената става, които са й причинили трайно затрудняване
на движенията на „десния горен крайник“. Счупването е наложило
интервенция за наместване на ставните повърхности и обездвижване на
ръката за посочения период, ръката й била имобилизирана. Освен
затруднения в движението на горен и долен десни краници, в следствие
5
счупването на първо ребро в ляво, както и на пет десни ребра по аксиларната
линия от петото до деветото включително, е било затруднено и движението
на снагата.
В МБАЛ „Д-р И.С.“ били извършени процедури по временно фиксиране
и обездвижване на увредените части на тялото, след което била въззиваемата
е била транспортирана със специализиран превоз до границата с Република
Турция, където живее и пребивава трайно. Лечението е било провеждано в
болница в гр. Одрин за период от около 50 дни, през което време е била
обездвижена, с памперс и подлога, шина за един месец на десния крак.
Фрактурата е била с раздробена кост и отворена рана, което довело до
допълнителна инфекция, наложила и антибиотично лечение.
Продължителното залежаване причинило декубитални рани по гърба на
пострадалата, което наложило ползването на специален матрак. Месец след
ПТП за въззивницата е било възможно единствено да сяда, а придвижването,
както и правостоящото положение са възможни и до настоящия момент само
чрез проходилка.
Целият период на възстановяване – повече от година е бил свързан със
значителни болки и физически дискомфорт, било е необходимо обслужване
от трети лица – дъщерята и сина на пострадалата и други роднини от кръга на
разширеното семейство. Нарушена е била и функцията на белите дробове,
която, както и целостта на гръдната кост и горния десен крайник е възможно
да бъдат възстановени, което не се отнася за функцията на долен десен
крайник. В най-добрия случай, според вещото лице, е възможно
възстановяването движенията на крака до степен за придвижване с бастун,
вместо проходилка.
Всяка една от посочените травми отговаря добре да е причинена в
настъпилото ПТП на ******* г., като основният въпрос – дали въззиваемата е
пътувала с правилно поставен и функциониращ предпазен колан, се изяснява
по косвен път от данните по назначената САТЕ относно силата, посоката и
интензитета на въздействие на пряко травмиращите и инерционни сили, в
следствие на настъпилия челен удар.
За изясняване на противоречията в заключенията на вещото лице – инж.
Хр. У. и д-р Т. Ч. пред първоинстанционния съд е била назначенена
6
допълнителна експертиза, заключението по която е изготвено от специалист
по обща и клинична патология – д-р Й. С., от чието заключение се
установява, че към момента на настъпване на ПТП въззиваемата е пътувала
на предната дясна седалка с правилно поставен и изправен предпазен колан.
Травмата е високоенергийна, със засягане на различни анатомични области,
като същевременно са налице значителни тежки деформации на
автомобилното купе на лекия автомобил „Пежо“ в предната дясна част, точно
срещу позицията на въззиваемата. Деформациите са били толкова значителни,
че са навлезли дълбоко в автомобилния салон, притискайки и приклещвайки
крака й, което наложило използването на специализирани екипи и техника за
изваждането й от автомобила - по данните от ДП № 236/2018 година на РУ -
К.. Изводите на вещото лице са обосновани с локализацията на
характеристиките на получената от ищцата телесни увреждания. Описаните
хематоми по двете гърди вещото лице обяснява с възпиращото действие на
предпазния колан и силния натиск оказан от него в тази област на действието
на предпазния колан, на което най-вероятно, според вещото лице, се дължат и
счупванията на гръдната кост в нейната горна трета в областта на нейната
дръжка. Счупването на първо ребро в близост до залепването му за първи
гръден прешлен и счупванията на пето, шесто, седмо, осмо и девети ребра от
лявата половина на гръдния кош (пикселарната линия) е мястото на най-
голямата извивка на ребрата и счупването на няколко съседни ребра се
дължи най-често на силен натиск в предно задно направление и огъване на
ребрата в тази област. На възпиращото действие на предпазния колан най-
вероятно се дължат и описаните в медицинските документи болезненост на
коремната област и напречното счупване на тялото на шести гръден прешлен.
Останалите увреждания са разположени в дясната половина на тялото на
въззиваемата и са резултат от действието на високостойностна, травмираща
сила в посока отпред назад и отстрани отдясно. Такива удари и натиск са
били осъществени от значително деформираното автомобилно купе и тези
деформации са достигнали тялото й, независимо от това, че то е останало
фиксирано към седалката от предпазния колан. Увреждането в областта на
гривнената става на дясната ръка се дължи на инстинктивния й опит да се
подпре с ръка в момента на удара.
Счупването на бедрената кост на десния крак, с което вещото лице Хр.
7
У. обосновава извода си, че тялото не е било придържано към седалката от
предпазен колан, се обяснява от експерта – патоанатом по СМЕ, със
значителната по своята величина травмираща сила, транспонирана по
надлъжната, а не на напречната ос на бедрената кост, за което свидетелства
вида на фрактурата, ясно показана на приложената по делото рентгенография.
При наличието на многофрагментарна фрактура на бедрената кост, с посока
на силата отпред назад при седнало положение на въззиваемата, като резултат
от удара върху коленната става, която към момента на увреждането е била в
90 градуса флексия, анализирайки данните от медицинската документация
вещото лице акцентира, че не са описани увреждания в областта на лицето и
главата, каквито са характерни при установения механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и е малка вероятността пътникът от
предната дясна седалка да не получи увреждания в областта на лицето и
главата, в случай че пътува без поставен предпазен колан и свободно
движение на тялото във вътрешността на купето. Заключение по
допълнителната експертиза на експерта – д-р Й. С. е, че при този механизъм
на настъпване на пътнотранспортното произшествие уврежданията получени
от въззиваемата Х. К., в случай че е пътувала без поставен обезопасителен
колан, биха били по-тежки със засягане на другия анатомични области.
Причиняването на травмите от директния контакт на тялото с
вътрешното обзавеждане на автомобила се обяснява в заключението на в.л.
Хр. У. със свободното движение на тялото, каквото движение е малко
вероятно предвид приклещването и притискането й, наложило разрязване на
купето и колана. Съприкосновението на тялото с вътрешното обзавеждане на
купето се обяснява при това положение със значителните деформации
установени от фотоалбума, приложен в досъдебното производство. Както
вещото лице по допълнителната съдебно-медицинска експертиза е
подчертало, при свободно движение на тялото в автомобила и при липсата на
правилно поставен предпазен колан, както и при изправянето на тялото на
въззиваемата при тласъка напред, би следвало да са причинени травми и по
главата и лицето, каквито в случая не са описани. Не на последно място от
значение за възприемане на заключението по допълнителната съдебно-
медицинска експертиза е обстоятелството, че същата е изготвена от вещото
лице – патоанатом, докато в заключението по назначената САТЕ, механизмът
8
на причиняване на травмите е обяснен от вещото лице само с оглед
интензитета силата и посоката на въздействие на травмиращите, инерционни
сили.
Предвид гореизложеното, възражението на въззивника за съпрчиняващо
поведение на въззиваемата, поради неизползване или неправилно използване
на предпазен колан, е недоказано. Съобразно това при определяне размера на
обезщетението не намира приложение правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
изискващо съответно намаляване на общия размер.
Описаните по-горе травматични увреждания са с изключителна тежест
за здравето и са поставили във временна опасност живота на пострадалата,
след отминаване на която качеството й на живот е променено необратимо и
отрицателно в значителна степен. За продължителен период от време
въззиваемата е търпяла изключително силни болки, била е зависима от
грижите на трети лица, била е в безпомощно състояние, като пълното
възстановяване на нормалната функция на ръката и снагата й е било
продължително и значително затруднено, а на долния крайник – невъзможно.
Необратимо причиненото увреждане, наред с продължителния – за повече от
година, съпроводен от болезнени и многобройни оперативни интервенции,
период на лечение, на тежките по своя характер травми, засягащи почти
всички двигателни и сетивни функции на тялото на въззиваемата, обуславят
репарация в размер на не по-малко от предявения с исковата молба от 67 700
лв. От този размер следва да бъде приспаднат размера на платеното от
застрахователя в хода на процеса обезщетение за неимуществени вреди - 12
136.26 лв. – за понесените имуществени вреди, представляващ разликата след
приспадане на сумата от 2 863.74 лв. от заплатения в хода на делото размер на
обезщетение от 15 000 лв. като в полза на въззиваемата следва да се присъди
сумата 55 563.74 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 КЗ върху така определения размер се
дължи лихва за забава, считано от отправяне на заявлението от въззиваемата
до застрахователя – 11.02.2020 година.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение в осъдителната му част
следва да се потвърди изцяло, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
процесуалния представител на въззиваемата следва да се присъди
9
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – в размер на 2 196.91 лв
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/18.03.2021 г. постановено по гр. д. №
432/2020 г. по описа на Сливенски окръжен съд в обжалваната част изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД “О. – З.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“С.С.“ № 7, ет. 5да заплати на адв. М. М. Гр.,
СлАК, адрес на дейност: гр. Сливен, пл. “Х.Д.“ № 11, вх. Б, ет. 1, офис № 1
сумата 2 196.91 лв. (две хиляди, сто деветдесет и шест лева, деветдесет и
една стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по
реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на Х. К. по в.гр.д. №
272/2021 г. по описа на БАС
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10