Р Е Ш Е Н И Е
№:2184 17.12.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На десети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1997 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на П.Х.К., ЕГН-**********, с
адрес: ***, против заповед № РД-16-945/23.07.2019г. на кмета на Община Поморие,
с която му е наредено премахването на незаконен строеж „Постройка, допълващо
застрояване“, реализирана в поземлен имот с идентификатор 57491.503.227 по КККР
(кадастралната карта и кадастралните регистри) на гр.Поморие, представляващ
урегулиран поземлен имот (УПИ) ІХ, кв.41 по плана на гр.Поморие с
административен адрес: ул.Стефан Караджа №4а, в срок до 30.10.2019г.
С жалбата се изразява несъгласие с оспорената заповед
и се твърди, че същата е незаконосъобразна, както поради допуснати процесуални
нарушения, така и по същество, като се иска нейната отмяна. Жалбоподателят
заявява, че притежава 1/4 ид.части от УПИ ІХ, кв.41, в който с брат си Атанас К.
и другите двама съсобственици на парцела, са построили на неговите граници
сгради преди 1986г., които са допълващо застрояване. С тях се покриват вече
съществуващите на тези граници калкани на допълващото застрояване на съседните
парцели ІІІ и VІІІ. За тези сгради на допълващо застрояване действително няма
издадени строителни книжа, но те са построени с предварително съгласие, дадено
от съседите и от съсобствениците, като се ползват така повече от 30 години.
Поради това счита, че процесния строеж следва да се квалифицира като търпим на
основание § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в
сила от 26.11.2012г.), тъй като проведената проверка за търпимост в хода на
административното производство е било формална. Твърди, че в процесната заповед
не е посочено конкретно основание по чл.225, ал.2 от ЗУТ на което се счита, че
строежът е незаконосъобразен. Също в диспозитива на заповедта липсва
конкретизация на обекта който следва да бъде премахнат. За допуснато процесуално
нарушение счита неиздаването на заповедта в срока по чл.57а, ал.2 и 3 от ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
редовно упълномощения адвокат И.Б. ***, която поддържа жалбата на изложените в
нея основания. В подкрепа на тезите си ангажира писмени доказателства и
извършването на съдебно-техническа експертиза. По същество пледира за отмяна на
атакуваната заповед и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя
писмена защита в която доразвива тезите си.
Ответникът – кмет на Община Поморие, чрез
процесуалните си представители адвокати Ю.Б. ***, оспорва жалбата като
неоснователна. Представя административната преписка. Иска от съда жалбата да
бъде отхвърлена, тъй като атакуваната с нея заповед е законосъобразна.
Представя списък за извършените съдебно-деловодни разноски, както и писмена
защита.
От конституираните като заинтересованите страни само А.Х.К.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, изразява становище по жалбата, чрез редовно
упълномощения адвокат Л.Г. от АК-Бургас, като моли съда да я остави без
уважение. Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Другите двама
конституирани като заинтересовани – П.К.П., ЕГН-********** *** и М.К.П.,***,
ж.к.Зорница бл.36а, вх.1, ет.4, ап.10, не изразяват становище по оспорването.
Двамата не се явяват и не се представляват пред съда.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административно производство е започнало във връзка
подадени две жалби от 23.11.2018г. (л.33-34), с която А.К. *** за извършено строителство
на незаконни стаи и две постройки, които не са въведени в експлоатация, в съсобствения им имот с П.К., като едната е негова, а
другата – на жалбоподателя. Към молбата са приложени като титули за собственост,
нотариален акт № 66, VІІІ, д.№ 2595/05.12.1997г. и договор за доброволна делба
между жалбоподателя и тримата заинтересовани от 22.12.2015г. с нотариална
заверка на подписите,
По повод тази жалба, на 03.12.2018г. П.К. бил уведомен
заедно със своя брат, че на следващия ден ще бъде извършена проверка на място
от служители на общината. Такава била извършена, съгласно изготвения
констативен протокол № 04/04.12.2018г. (л.30). Било
извършено замерване на постройките - допълващо застрояване и балкон в УПИ ІХ,
кв.41 по плана на гр.Поморие. Изготвени били и фотоснимки. Със следващ протокол
№ 01/06.12.2018г. П.К. представил своя нотариално заверена декларация, че
притежаваното от него складово помещение с площ от 15 кв.м. е построено в
източната част на УПИ ІХ, кв.41, със съгласието на съсобствениците на парцела А.К.,
П.К.П. и М.К.П., като строителството е реализирано през 1991г. Представил и
нотариален акт за дарение № 14, т.І, д.№ 51/11.02.1985г. с който А.К. му
прехвърлил 1/4 ид.част от парцела.
Във връзка с установяване законността на извършеното
строителство служителите от общинската администрация поискали с писма от
18.12.2018г. и 22.01.2019г. (л.26 и 23), адресирани до главния архитект на
общината, да даде становище дали изграденият строеж попада в хипотезата на § 16
от ПР на ЗУТ, респективно може ли да се квалифицира като търпим строеж. От
Атанас К. е изискана и представена нотариално заверена декларация, че
съществуващите в парцела лятна кухня с площ от 12 кв.м. и тераса от 3 кв.м. са
били изградени през 1991г. (л.22).
С писмо от 01.02.2019г. (л.21) главният архитект на
Община Поморие отговорил, че двете допълнителни постройки на братя К. попадат в
хипотезата на § 16, ал.2 от ЗУТ. Условията на тази норма са комулативни
– да няма строителни книжа за обектите, да са строени в определен период, да
отговарят на строителните правила и норми, действали по времето през което са
били изградени или към сега действащите такива и да са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г. По отношение на тези
сгради обаче няма данни да са били декларирани, поради което те не могат да
бъдат квалифицирани като търпими, независимо дали са изпълнени останалите
условия. За постройките не се откриват строителни книжа, по кадастралната
карта, в съседните имоти, граничещи с допълващите застроявания няма допълващи
постройки – нужно условие по ЗУТ за допустимост на постройките – по тогава и по
сега действащите правила и норми: Глава VІ-та от Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство, обн. ДВ, бр.69/1977г. отм., бр.48/1995г.
и чл.46 от ЗУТ.
След предоставянето на становището, до К. било
изпратено писмо на 13.02.2019г., с което те били уведомени, че във връзка с
постъпилата жалба, извършената проверка от общинските служители на 04.12.2019г.,
представените от тях декларации за годината извършване строителството на
постройките-допълващо застрояване, както и поради становището на главния
архитект, че те не са търпими, започва административно производство за
премахването им като незаконно изградени. До жалбоподателя такова писмо било
изпратено повторно и на 19.03.2019г.
Проверката на място била извършена на 28.05.2019г. от
служители в администрацията на Община Поморие: инж.С.А.Н., ст.специалист „Контрол
по строителство“ и З.И.М., специалист „Контрол по строителство, на обект,
представляващ: „Постройка, допълващо застрояване“, реализирано в поземлен
имот с идентификатор 57491.503.227 по КККР на гр.Поморие, представляващ УПИ ІХ,
кв.41 по плана на града с административен адрес: гр.Поморие, ул.Стефан Караджа
№4а. За нея бил съставен констативен акт № 07/28.05.2019г. (л.13). В него е
изложено, че съгласно цитираните титули за собственост, поземленият имот е
собственост на П. и А. К. с 1/2 ид.част от 132/264 кв.м.ид.части, а цялото дворно място,
представляващо УПИ ХVІ-775, кв.41 е съсобственост между тях и другите двама
заинтересовани – П.К.П. и М.К.П.. Освен това П.К. е собственик на първи жилищен
етаж, 1/2 от терасовиден етаж и една стая от партерен етаж, а А.К. притежава в
имота самостоятелни обекти – гараж, втори жилищен етаж, сервизно помещение
(тоалетна) до гаража от партерния етаж, 1/2 ид.част от терасовиден етаж и склад
в използваемо подпокривно пространство. Сградата в
която К. притежават самостоятелни обекти е източния близнак. Проверката била
извършена в отсъствието на собственика на строежа П.К.. Той е посочен като
извършител на строителството. За него не са били представени строителки книжа и
документи – одобрен проект, разрешение за строеж и заповедна книга. По
изпълнението на строежа е посочено, че обектът „Постройка, допълващо
застрояване“ е изграден в дъното на УПИ ІХ, кв.41 и се използва за склад. Разположен
е до огради на имотните граници с УПИ VІІІ и ІІІ, кв.41 и до постройка
допълващо застрояване на А. К..
Изградена е външна ограждаща тухлена стена с вратопрозорец
от южната страна на постройката с приблизителни размери: дължина от 3,90 м. и
височина 2,30 м., както и са изградени вътрешни тухлени стени (едната е обща с
постройката, собственост на А. К., а
другите представляват огради с УПИ VІІІ и ІІІ). Проверяваният обект е с
приблизителна квадратура от 15,00 кв.м. Стоманобетонната му покривна плоча,
покриваща стаята и продължаваща до първи етаж на жилищната сграда, се използва
като тераса и е с приблизителна квадратура от 18 кв.м. и приблизителна дебелина
0,15 м. На плочата е монтиран метален парапет с приблизителна височина от 1 м.
Оградата между УПИ ІХ и ІІІ е с приблизителна височина от 3 м. Предвид
направеното описание на постройката е направен категоричен извод, че същата
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е реализиран
без разрешение за строеж. В архива на общината не са открити необходимите книжа
за строителството. Направена е окомерна скица за разположението на обекта,
както и две снимки. Като установено нарушение е посочено, че строежът е
изпълнен без издадено разрешение за строеж и без разрешение от съсобствениците
в имота. За нарушена разпоредба е посочен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният
акт бил връчен по пощата на П.К. на 04.06.2019г., но той не се възползвал от
правото си да подаде възражение на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
На основание проведеното административно производство
и съставения констативен акт била издадена и оспорената в настоящото съдебно
производство заповед № РД-16-945/23.07.2019г. на кмета на Община Поморие. В
заповедта са описани същите факти и обстоятелства, както тези изложени в
констативен акт № 07/28.05.2019г. Цитирано е и становището на главния архитект
на общината касаещо търпимостта на постройката, както
и връчването на констативния акт. Направен е извод, че се касае за строеж
изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ е наредено премахването му. Заповедта била връчена на жалбоподателя
по пощата с известие за доставяне на 31.07.2019г. (л.9, задна част) Жалбата срещу нея е подадена на 13.08.2019г.,
т.е. в предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ срок.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза от вещото лице С.И.. Той е направил оглед на място, при който
установил извършеното строителство на процесната допълваща сграда със складово
предназначение в УПИ ІХ-12, кв.41 по плана на гр.Поморие. Същата представлява
масивна тухлена постройка със стоманобетонна плоча с размери 3,80 м. х 3,70 м.
и височина 2,18 м. На нивото на покривната плоча, постройката е свързана с
първи етаж на жилищната сграда от основното застрояване с подход, стоманобетонна
плоча с размери 1,40 м. х 3,00 м. Покривната плоча на постройката с подхода са
покрити с настилка от гранитогрес и оградени с
метален парапет с височина 0,90 м. и предназначение, според вещото лице (вж.
уточнението което той направи в съдебно заседание) – „тераса - лятна градина“. Ограждащата
тухлена стена от запад е обща за процесната постройка и допряната до нея
постройка на А.К.. От север и изток постройката е допряна до постройки -
допълващо застрояване в УПИ ІІІ и УПИ VІІІ, кв.41. Стените и тавана на
процесната постройки са боядисани с латекс, подът е покрит с балатум и е
изградена ел.инсталация. Вещото лице е установило също, че сега действащия
кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.Поморие, е от 1988г. и по
него процесният УПИ ІХ-12, кв.41 е отреден за жилищно строителство. В него не е
нанесено допълващо застрояване към 1991г. В.л.И. е цитирал правните норми
регламентиращи през годините допълващото застрояване, изчертал
е скици на установените от него постройки в процесния поземлен имот и съседните
му, представил е снимки на кадастралната карта и ПУП-ПЗР за терена, както и
фотоснимки направени при огледа. В заключение е посочил, че в съседните УПИ ІІІ
и УПИ VІІІ, кв.41 също е налице допълващо застрояване, което видно от
изготвените от него скици покрива почти изцяло калканите на процесната
постройка.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата по която е образувано настоящото производство
е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от лице срещу които той е издаден, т.е. при
наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните правни съображения:
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В
случая заповедта е издадена от кмета на общината, а процесният строеж съгласно
описанието му и квалификацията като допълващо застрояване, е V-та категория на
основание чл.137, ал.1, т.1 б.“в“ от ЗУТ. Жалбоподателят не оспорва
компетентността на административния орган да издаде атакувания индивидуален
административен акт.
ЗУТ не въвежда специални изисквания за форма и
съдържание на заповедта, поради което е приложима нормата на чл.59, ал.2 от АПК
– оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма съобразно
изискванията и съдържа всички нормативноустановени
реквизити. В нея процесният строеж е описан ясно и индивидуализиран със своите
размери, площ, точно местоположение и характер, в обстоятелствената част на
заповедта, поради което не е било необходимо това описание преповтаряно и в
диспозитива. Следва да се има предвид, че обстоятелствената част и диспозитива
на всеки акт представляват едно цяло съдържание, чиято цел е да прояви ясно и
точно волята на неговия издател. В случая тази цел е постигната и за съда няма
съмнение към коя от наколкото сгради в поземления
имот е насочено разпореденото нейно премахване като
незаконен строеж.
Не може да бъде споделено и възражението на
жалбоподателя, че другата твърдяна непълнота на процесната заповед – липсата на
посочено конкретно основание по чл.225, ал.2 от ЗУТ за незаконност на строежа,
следва да бъде квалифицирана като съществено процесуално нарушение. Вярно е, че
тази норма не е цитирана от административния орган, но изрично е извършено
позоваване на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е обосновано, че процесната постройка е
незаконна, защото е реализирана без разрешение за строеж, т.е. квалификацията
без съмнение е по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, което се извежда с изричното
посочване на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и заради словесното описание, че
строежът е построен без надлежно разрешение.
Всъщност съдът не установиха никакви съществени
административно-процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на
оспорената заповед. Жалбоподателят твърди също, че оспорения индивидуален
административен акт е издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като при издаването му не е бил спазен срокът по чл.57а, ал.2
и 3 от ЗУТ. Това негово възражение също не се споделя, тъй като на първо място
тези срокове касаят премахването на преместваеми
обекти, а не на незаконни строежи, за които специалните норми уреждащи това
производство – чл.224, и сл. от ЗУТ не предвиждат такива съкратени срокове. На
второ място сроковете по чл.57а, ал.2 и 3 от ЗУТ, като всички срокове да
произнасяне, са инструктивни, а не преклузивни.
(Такъв е и срокът за произнасяне от съда с решение по делото в
едномесечен срок от обявяването му за решаване.)
По отношение участието на заинтересовани страни,
строежът е изграден в съсобствен имот представляващ
УПИ ІХ, кв.41, гр.Поморие. Макар в административното производство да са
участвали при извършването на определени процесуални действия и останалите
съсобственици на поземления имот – лицето по чийто сигнал е образувано
производството: А.К., както и другите съсобственици на парцела П.К.П. и М.К.П.,
същите нямат правен интерес да участват като заинтересовани страни в настоящето
съдебно производство. Те не фигурират в диспозитива на обжалваната заповед, с
който задължението за премахване на незаконния строеж е вменено само на
жалбоподателя П.К.. Съгласно чл.153, ал.1 от АПК право да участват в
производството по делото имат оспорващият, органът издал административния акт и
всички заинтересовани лица. В административното производство по премахване на
незаконен строеж участници са само административният орган и лицето адресат на
акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на акта, за
да бъдат заинтересовани страни в съдебното административно производство в този
смисъл. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като
заинтересовани страни, например съседи или съсобственици на имота, в който е
изграден приетият за незаконен строеж. Ето защо с активна легитимация да подава
жалба и да участва в настоящето производство разполага само лицето извършител
на строежа. Това налага заличаване на заинтересованите страни А.К., П.К.П. и М.К.П.
и прекратяване на производството по отношение на тях.
Досежно материалната
законосъобразност на акта, безспорно е установено по делото, а и това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, че за процесната постройка
липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Тези фактически
основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225, ал.2 от ЗУТ, вр. чл.148, ал.1 от ЗУТ. По тази причина следва да се приеме, че като е
разпоредил премахването на строежа, кметът на Община Поморие е приложил
правилно материалния закон, като в този случай органът действа в условията на
обвързана компетентност – чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, от ЗУТ.
Съдът намира, че процесният строеж не може да се
третира като търпим, нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на
§127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Правилно административният орган е приел, че търпимост няма по § 16 от ПР на ЗУТ. Тази норма в три хипотези, в зависимост от датата на започване и завършване на строителството, предвижда да не бъдат премахвани незаконни строежи, както следва:
(1)
Строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
(2)
Незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
(3)
Незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
Ал.1
в случая не може да се приложи, тъй като процесният строеж не е бил завършен до
07.04.1987г., а това е станало едва през 1991г. Тази хипотеза е единствената в § 16 от ПР на ЗУТ, при
която търпимостта настъпва екс леге
и не е нужно деклариране. При другите две хипотези – по ал.2 и 3 има изискване
за деклариране от собствениците, за което настоящия жалбоподател нито твърди,
нито доказва да е извършил.
По-късно обаче законодателят с § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г. предвиди, че „Строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване …“. При
съпоставка с действащия до влизане в сила на тази норма на 26.11.2012г. режим
на търпимост по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ е видно, че е предвиден по-благоприятен
режим, защото липсва изискване за предходно деклариране. Разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ обаче отново изисква строежът да е бил допустим по правилата които са
действали към момента на изграждането му или тези към момента на констатирането
му. Видно от представената от вещото лице извадка от действащия и сега регулационен
и застроителен план на гр.Поморие от 1988г., допълващо застрояване не е
предвидено, т.е. не е налице първата предпоставка допустимост по време на
извършването през 1991г. или сега, като на практика и в двата релевантни
времеви момента действа един и същи план, който не предвижда допълващо
застрояване в процесния парцел. Това изрично е посочено и от в.л.И..
Освен това съгласно кадастралната карта, допълващи
постройки няма заснети в съседните УПИ ІІІ и УПИ VІІІ, кв.41, нито е заснета
постройката на А.К.. Следователно дори на място да съществуват някакви такива,
същите се незаконни след като не са заснети в кадастралната карта, а и не са
предвидени по регулационния план, поради което припокриването на техни калканни стени, в каквато насока е част от заключението на
вещото лице, не води до приложение на действалия към построяването чл.121, ал.2
от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, отм., както и на сега действащия чл.42 от ЗУТ.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е
предвидено пряко в чл.225а от ЗУТ.
В този ред на правните съждения се налага извода, че
обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните
предпоставки за премахване на строежа, следва да се приеме за законосъобразна и
правилна, а жалбата на П.К. против нея да бъде отхвърлена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от ответника, чрез представянето на
нарочен списък по чл.80 от ГПК. Предвид изхода на делото и като съобрази
нормата на чл.143, ал.4 от АПК съдът намира, че следва да уважи същото. В полза
на ответника следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 600.
В частта с която се прекратява производството по
делото по отношение на заинтересованите страни, настоящото решение има
характера на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството
и на основание чл.229, ал.1, т.1 от АПК подлежи на обжалване с частна жалба.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.К.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, против
заповед № РД-16-945/23.07.2019г. на кмета на Община Поморие.
ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН-**********,*** сумата от 600 (шестстотин)
лева за съдебно-деловодни разноски.
ЗАЛИЧАВА като заинтересовани страни А.Х.К., ЕГН-**********, с
адрес: ***, П.К.П., ЕГН-********** *** и М.К.П.,***, ж.к.Зорница бл.36а, вх.1,
ет.4, ап.10 и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на тях.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта
му, в която е прекратено производството по отношение на заинтересованите
страни, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд
в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: