Решение по дело №223/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			25.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О.ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13 май		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		223		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

П.А.М., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***  офис чрез адв. С.Г.,  е обжалвал Наказателно постановление № 20-0332-000841, издадено на 21.12.2020 г. от Началник Група  към ОД на МВР гр. Кюстендил,  РУ гр. Рила, с което са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба” в размер на  10.00 (десет) лв.; чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „глоба” в размер на  10.00 (десет) лв.; на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП„глоба” в размер на  50.00 (петдесет); на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП„глоба” в размер на  50.00 (петдесет). Прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено.  Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата. Не претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.11.2020 г. около 11:10 часа актосъставителят И.Ц., на длъжност- мл. автоконтрольор, при РУ гр. Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил и свидетелите при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение- К.С. и П.М., са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: на същите дата  и час в гр. Кочериново, на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Антон Иванов“, в посока на движение  с. Бараково управлява собствения си лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, с рег. № Е 5939  КТ като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. По време на движение водачът провежда разговор по мобилен телефон без наличието на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. При извършване на полицейска проверка водачът не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС, като и в АУАН и в НП е възприето, че лицето не носи СУМПС и КТ към него. Водачът е сам в автомобила  - в нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6  и т. 7 от ЗДвП. Нарушителят не е направил възражение и не е дал обяснение към момента на съставяне на АУАН. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

В хода на производството са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта, които изцяло поддържат констатациите отразени в него. Показанията са им ясни, точни и взаимодопълващи, поради което съдът ги кредитира. Повод за проверката е обстоятелството, че водачът по време на движение е разговарял по телефона и бил без поставен обезопасителен колан.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал.2, пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Съставени са от лица имащи материална компетентност, в сроковете предвидени в закона, не са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното наказателното постановление относно наложените наказания за извършените по-горе нарушения е законосъобразно.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административнонаказателното и съдебното производство, а от събраните в съдебното производство доказателства -административнонаказателна преписка и показанията на свидетелите, категорично се потвърждават установените от административнонаказващия орган обстоятелства, като доводите в обратната насока са неоснователни. Неоснователни са и доводите за порочност на наказателното постановление относно горните нарушения поради неспазване на изискването за форма по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, вкл. подробно са описани обективните признаци на горните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.

По нарушението на чл.100 , ал.1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП предписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи редица документи, сред които СУМПС и контролен талон към него. Жалбоподателят не  е ангажирал доказателства в обратна посока, поради което предвид присъщата доказателствена сила на АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът прие за безспорно доказано от субективна и обективан страна, че е консумиран състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че лицето в качеството си на водач не е носил изискуемите документи към момента на проверката.

Жалбоподателят  очевидно не е изпълнил задължението по чл. 100, ал.1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП.

По нарушението на чл.183 , ал.1, т.6 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл.104а от , заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателя, на водача на моторно превозно средство (МПС) е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Според разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6, от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, с глоба от 50 лева се наказва водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

А според легалните определения на § 6, т.т. 10, 11 и 25 от ДР на ЗДвП, 10) „пътно превозно средство“ (ППС) е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари; към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата; 11) „МПС“ е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства; 25) "водач" е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В случая, обстоятелствата, че в рамките на извършената проверка на място на 22.11.2020 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил, представляващ МПС по смисъла на ЗДвП, респективно, притежава качеството на водач (на МПС) по смисъла на ЗДвП; че М. е провеждал разговор по мобилен телефон по време на движение (управление) на лекия автомобил; както и че разговорът по мобилния телефон е провеждан без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на същия, са установени по делото. Следователно, налице е от обективна страна вмененото на въззивника  административно нарушение.

По нарушението на чл.183 , ал.1, т.7 от ЗДвП

Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал лек автомобил, които му действия се възприемат от актосъставителя и свидетеля на местоизвършване нарушението. Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б. “а” от ДР на ЗДвП.

Жалбоподателят  очевидно не е изпълнил задължението по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Нормата санкционираща нарушението е императивна и представлява неизпълнение на задължения въведени с императивни норми на ЗДвП. Неизпълнението на тези задължения е обявено за наказуемо като пряко се ангажира не друг, а водачът на автомобила, каквото качество е имал нарушителят към момента на извършената проверка. Затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя - същият като водач на МПС е нямал правото да управлява автомобила,  след като не е поставил обезопасителният колан и твърдението му, че НП е написано твърде бланкетно поради което не му е ясно за кaкво нарушение е санкциониран е необосновано. В същото време не се посочват доказателства относно това че водача на автомобила е в кръгът от лица освободени от отговорност за неизпълнение на задължението му по чл.137а от ЗДвП при извършване на проверка.

Поради изложеното атакуваното постановление, с което са наложени  съответстващите на ЗДвП административни наказания е законосъобразно, поради което съдът ще го потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл 63, ал.1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд:

 

            Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-0332-000841, издадено на 21.12.2020 г. от Началник Група  към ОД на МВР гр. Кюстендил,  РУ гр. Рила, с което на  П.А.М., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***  офис чрез адв. С.Г.,  са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба” в размер на  10.00 (десет) лв.; чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „глоба” в размер на  10.00 (десет) лв.; на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП„глоба” в размер на  50.00 (петдесет); на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП„глоба” в размер на  50.00 (петдесет) лв., като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-дневен срок, считано  от съобщаването на страните.

                                  

 

Районен съдия: