Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.08.2016
година Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 16.08. /шестнадесети АВГУСТ/
2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател : Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от………. съдия………ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 84 по описа за 2017 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото исково производство е Иск, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ***, като правоприемник
на дейността на клона на „Алфа
банка-клон България",
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, чрез пълномощника си адв. В.П., със съдебен адрес:***, AД „***" срещу Д.С.Д. , EГH ********** , адрес:
***.
В ИМ ищецът моли да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца
просрочена главница в размер нa 1714,57 евро; просрочена лихва за редовна главница
за периода от 27.02.2009 г. до 26.09.2013 г.
вкл. в размер на 9 158,58 евро; наказателна лихва върху просрочена главница за периода
от 27.03.2009 г. до
15.10.2013 г. вкл. в размер
на 357,80 евро; годишна такса за
управление нa кредита за 2011 г., 2012 г. и
2013 Г. в размер на 444,69 евро; разноски в размер нa 20,36 евро, както и 1272,01 лева разноски
от заповедното производство и 843,21 лева разноски от
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че нa 11.02.2008 г. е сключен Договор за кредит № 106-236/2008
г. между кредитопалучателя И. Г.Б.и кредитодателя Алфа банка-клон България, като пo силата на Същия е предоставен кредит в размер на 30 000
евро. Договорът е подписан и oт поръчителя и ответник
в настоящето производство Д.С.Д.. Страните са уговорили срок за погасяване 30
години /360 месеца/. B т. 4 от подписания Договор е посочено, че зa първите 15 години от Срока на кредита лихвата ще бъде
фиксирана в размер на 6,2 % годишно, a за остатъка от периода страните е
следвало да договорят лихвените нива. B Случай, че кредитополучателят не е
съгласен с новата лихва, cъщият следва да погacи задьлжението сu в едномесечен
Срок от изтичането на петнадесетата година. Уговорена е и наказателна лихва
съгласно приложените общи условия, a именно т. 12 от Същите- договорения лихвен
процент и надбавка от 2,5 пункта на годишна база. Кредитополучателят е поел
ангажимент да заплати също такса за разглеждане на документите за кредит в
размер на 20 лв. Също така е уговорена такса за управление на кредита в размер
на 1% за първата една година върху размера на разрешения кредит, минимум 100
евро, платима пpи подписването на договора, a за
останалия период на договора 0,5 % върху остатъчния размер на разрешения
кредит, минимум 10 евро. Страните са уговорили и такса за предсрочно погасяване
в размер на 3% върху предплатения размер на кредита. Уговорена е и такса в случай на предоговаряне в размер на 0,5 %
върху остатъка от кредита. Издължаването пo кредита
следва да се извърши за период от 360 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно приложения погасителен план.
Съгласно приетите Общи условия,
банката има право при неизпълнение на поетите от кредитополучателя ангажименти
да защити правата сu пo
съдебен ред. Видно от предоставеното извлечение от счетоводни книги към
16.10.2013 г. кредитополучателят е в просрочие на
вноските за периода от 27.03.2009 г. до 27.09.2013 г., като общият размер на
същите е 22 875,39 лева.
На 25.10.2013г образуваното
ч.гр.д. № 43752/2013 r. на СРС са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ пo чл. 417 от ГПК №
и Изпълнителен лист за просрочена главница в размер
нa 1714,57 евро; просрочена лихва за редовна главница
за периода от 27.02.2009 г. до 26.09.2013 г. вкл. в размер на 9 158,58 евро;
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 27.03.2009 г. до
15.10.2013 г. вкл. в размер на 357,80 евро; годишна такса за управление нa кредита за 2011 г., 2012 г. и 2013 Г. в размер на 444,69
евро; разноски в размер нa 20,36 евро.
B срока за доброволно изпълнение Д.С.Д.
е подал възражение no чл. 414 or ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение.
В същия срок от длъжника е
подадена и частна жалба срещу допуснатото предварително изпълнение , прави
възражение за изтекла погасителна давност. С определение № 3107/05.02.2016г по Ч.Гр.Д.№
14938/2015г по описа на СГС съдът е отменил разпореждането за незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение от 25.10.13 г. no ч.гр.д.№ 43752/13 г. на СР. 72 с-в в частта, с която е разпоредено Д.С.Д. дa заплати на
„Алфа банк" AД сумата над 1 102.44
евро-просрочена главница от 27.02.09 г. до м.04.13 г. : 9 158.58 евро-мораторна лихва върху редовна главница oт 27.02.09 г. дo 26.09.13 г.;
357.80 евро-наказателна лихва от 27.03.09 г. до 15.10.13 г.: такса от 444.69
евро за управление на кредита за 2011. 2012 и 2013 г.; разноски 20.36 евро:
20.36 евро-разнооки и законна лихва от 16.10.13 г. дo изплащане на вземането. както и разноски нaд 43,12 лв. за ДT и над 204.69 лв. за адвокатско
възнаграждение и обезсилил издадения въз основа нa
заповедта изпълнителен лист в посочената част.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника Д.С.Д., в който оспорва иска по
размер и основание и в този смисъл моли
съда да го
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Не прави
доказателствени искания, не претендира разноски.
На осн.чл.111, б.“в“ прави възражение за изтекла погасителна
давност на претендираната лихва за периода 27.03.2009г до 17.10.2013г; възражение за изтекла погасителна
давност се прави и за иск
за главница в размер на 3874,28 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за
кредит № 106-236/2008 г. на 11.02.2008 между кредитопалучателя
И. Г.Б.и кредитодателя Алфа банка-клон България бил
сключен договор по силата на който банката предоставяла кредит в размер на 30
000 евро, а кредитополучателят се задължава да върне сумата за 30 години /360
месеца/, със съответната възнаградителна лихва. За обезпечение на вземанията на кредитодателя Алфа банка-клон България към
кредитополучателя И. Г.Б., произтичащи от посочения по-горе Договор за банков
кредит, е поето поръчителство от страна на трето физическо лице - Д.С.Д.. Това
лице (ответник по делото) е подписал посочения по-горе Договор за банков кредит
№ 106-236/2008 г. на 11.02.2008. С подписването на договора поръчителят се е
задължили безусловно и неотменяемо да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на задълженията му по посочения договор за кредит.
На 27.03.2009г (видно от извлеченията от
счетоводните книги , приложени по ЧГрД№ 43752/2013г
по описа на СРС) кредитополучателят И. Г.Б.изпаднал в забава .
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на
страните и изразените от тях процесуални
становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл.415,вр.чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 и по чл.86 ЗЗД - за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, представляващи непогасена част от предоставен паричен заем -
главница и такса-възнаграждение, както и обезщетение за забавено изпълнение-
мораторна лихва. Исковете са процесуално допустими, а преценката им по същество
е като частично основателни.
В хода
на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора кредит.
В
настоящия случай по несъмнен начин се доказа, че 11.02.2008 между кредитопалучателя И. Г.Б.и кредитодателя
Алфа банка-клон България бил сключен договор за кредит за сумата от
30 000евро, поръчител по който е ответника Д.С.Д.. Не се спори между страните
по делото, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, е правоприемник на „Алфа
банка-клон България", ЕИК ***.
Поради реалния характер на договора за заем предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е от значение за доказването, както на самия договор, така и на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 ЗЗД. От страна на ищеца по делото се доказа, че последният е изпълнил своето основно задължение по договора да предостави на кредитополучателя И. Г.Б.сумата от 30 000 евро., което не се оспорва от ответника и се установява съгласно договора и предвид полагането на подпис от страна на кредитополучателя.
Наведеното от ответника възражение, че не е
страна по договора кредит, т.к. не е подписал същия, а само е бил уведомен за
съдържанието му, не се подкрепя от данните по делото. В представените от
банката копия на Договор за банков кредит № 106-236/ 11.02.2008г и Общи условия
на банката е видно, че ответникът Д. е посочен като страна по договора- „Поръчител“,
след което същия собственоръчно е поставил подписа си на всяка страница от договора,
както и от общите условия, с което същия е потвърдил, че е запознат със
задълженията си, като поръчител произтичащи от тях. Нито от разпоредбата на чл.
58 ЗКИ, нито от нормата на чл. 27 ЗЗД произтича като последица недействителност
на поръчителството. По делото не се представиха никакви други доказателства, от
които да е възможно да се заключи фактически, че ответника е била въведен в
заблуждение относно условията – посочени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 1
– т. 4 ЗКИ, поради което се налага извода, че поръчителството е учредено
валидно и от него произтича солидарната отговорност на ответника за заплащане
на произтичащите от договора за кредит задължения.
Законосъобразно и съгласно чл.28 от Общите
Условия към договора и чл.71 от ЗЗД цялото вземане е превърнато в предсрочно
изискуемо, тъй като в чл.28 от общите условия към договора е предвидено
изрично, че „просрочие в пълното или частично плащане
на която й да е погасителна вноска по кредита – главница и/ или лихви, такси и
комисионни в сроковете за плащане , определени в сключения договор….“ Банката
има право (чл.29 от ОУ) да „обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно
изискуем „. Следователно, при така уговореното между страните, вземането е
станало изцяло предсрочно изискуемо, считано от 28.03.2009г., като кредиторът
има право да получи непогасената част от паричното задължение по процесния договор за кредит.
От този момент насетне и на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната
лихва за забава върху главницата. С оглед неизпълнените от длъжника Б.задължения
по чл.240 от ЗЗД да върне в срок заетата сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, за ищеца е възникнало и правото по
чл.79, ал.1 от ЗЗД да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата,
надлежно упражнено чрез подаване на заявление за изпълнение по чл.417 ГПК и
впоследствие чрез предявяване на иска по чл.422 ГПК. С определение №
3107/05.02.2016г по Ч.Гр.Д.№ 14938/2015г по описа на СГС съдът взел предвид
възраженията на ответника Д. за изтекла погасителна давност на част от сумите и
е редуцирал размера на дължимото като е отменил разпореждането за незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение в частта, с която е разпоредено Д.Д. дa заплати на „Алфа банк" AД
сумата над 1 102.44 евро-просрочена главница от 27.02.09 г. до м.04.13 г. : 9
158.58 евро-мораторна лихва върху редовна главница oт 27.02.09 г. дo 26.09.13 г.;
357.80 евро-наказателна лихва от 27.03.09 г. до 15.10.13 г.: такса от 444.69
евро за управление на кредита за 2011. 2012 и 2013 г.; разноски 20.36 евро:
20.36 евро-разнооки и законна лихва от 16.10.13 г. дo изплащане на вземането. както и разноски нaд 43,12 лв. за ДT и над 204.69 лв. за адвокатско
възнаграждение и обезсилил издадения въз основа нa
заповедта изпълнителен лист в посочената част.
В случая от страна на ответника Д.
се ангажираха доказателства за изпълнение на задълженията му по така сключения
договор по изпълнително дело на ЧСИ , което следва да бъде взето предвид от
решаващата спора съдебна инстанция.
Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая ответникът
е направил правопогасяващо възражение, като установи
частично плащане на дължимите суми, което следва да бъде взето предвид от съда.
За кредитора при това положение липсва правен интерес не само да установи
наличие на задължение на ответника, но дори такъв да се снабди с изпълнителен
лист за горепосочените суми за лихви, тъй като задължението му вече е частично
изпълнено и по то отношение на тези вземания и в тези им размери няма да има
какво да се изпълнява или установява.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като са отчетени постъпилите по сметка на ЧСИ суми , както и сумите
, за които ищцовото дружество може да представи
разходен документ, към 26.06.2017г (датата на последната постъпила сума по
сметка на ЧСИ) задължението на Д. е в размер на 359,64 лева (183,88
евро)-главница.
По така изложените съображения съдът намира
искът за частично неоснователен за сумата от 359,64 лева (183,88 евро)-главница
и като такъв следва да се отхвърли за останалата част от претендираната
сума, поради погасяване от ответника в хода на делото на задълженията за
договорна и законна лихва за забава.
Поради
това следва да се установи дължимостта на сумата от 359,64
лева (183,88 евро)- непогасената главница и искът да бъде отхвърлен в останалата
част за главница над тази сума, както и за лихви.
В
съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на
ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в
зависимост от правния резултат в исковото производство. Предвид уважаването на установителната искова претенция относно вземането и на
основание чл.78,ал.1 ГПК, то и
разноските в заповедното производство, посочени в заповедта за изпълнение се
дължат от ответникът по настоящото дело, за което и следва да се постанови
изричен осъдителен диспозитив. Относно разноските по ч.гр.д.
№43752/2013г. по описа на СРС, съдът констатира, че в заявлението по чл.417 ГПК
са посочени разноски в размер на 1272,01 лева, от които 457,51 лева държавна
такса и 814,50 лева адвокатски хонорар. Решаващата съдебна инстанция не намери
между кориците на ч.гр.д. №43752/2013г. по описа на СРС фактура, доказваща
размера на направените разходи за адвокатска защита и като прецени същите за
прекомерно завишени, присъди 150 лева на ищцовото
дружество – разноски за адвокатска защита по ч.гр.д. №43752/2013г. по описа на
СРС. Както вече се установи по- горе ответникът е направил частично погашение
след получаване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, при
което безспорно е станал причина за завеждане на производството по чл.417 ГПК и
в този смисъл с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски в
този размер. При което и същият ги дължи в размера на 607,51 лева, от които 457,51 лева държавна такса и 150 лева
адвокатски хонорар.
По същите съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 543,21
лв. държавна такса и 300 лева депозит за
съдебно –счетоводна експертиза по настоящото производство, тъй като частичното
плащане на задължението е извършено след образуване на заповедното производство
и след подаденото от него възражение против заповедта за изпълнение, което от
своя страна е обусловило и образуването на настоящото дело, поради което съдът
счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане и на иска по
чл.422 ГПК, а не само за образуване на заповедното производство.
С оглед изчерпателност ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на АРС и 120лева за допълнителна експертиза на
ВЛ , платени от бюджетна сметка на Районен съд-Айтос.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД по
отношение на ответника Д.С.Д. , EГH ********** , адрес: *** съществуването
на вземането на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, като
правоприемник на дейността на клона на „Алфа банка-клон България", ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, по Заповед от 25.10.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №43752/2013г. по
описа на СРС, за сумата от 359,64 лева
(183,88 евро) непогасената главница, както и за сумата от 607,51 лв. разноски по ч.гр.д.
№43752/2013г. по описа на СРС, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му
част.
ОСЪЖДА
ответника Д.С.Д. , EГH ********** ,
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***,
като правоприемник на дейността на клона на „Алфа банка-клон България",
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, разноски в размер на 843,21 (осемстотин четиридесет и три
лева и 21ст), от които 543,21 лв. държавна такса и 300 лева депозит за съдебно –счетоводна
експертиза по гр.д.№ 84/2017г по описа на АРС.
ОСЪЖДА ответника Д.С.Д.
, EГH ********** , адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, като правоприемник на дейността на
клона на „Алфа банка-клон България", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, разноски в размер на 607,51 (шестотин и седем лева и 51ст ) лева,
от които 457,51 лева държавна такса и
150 лева адвокатски хонорар ч.гр.д.
№43752/2013г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ответника Д.С.Д.
, EГH ********** , адрес: *** да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 120 (сто и двадесет лева ) лева за
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: