Р Е Ш Е Н И Е
№ 124 13.10.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На единадесети октомври година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 98 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалбата на Д.Х.Г. ЕГН ********** ***, чрез а.. Н. И. ***, със
съдебен адрес:***, офис-партер против Заповед за прилагане на ПАМ № 86-ФК/
13.05.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/
25.08.2020 г. на изп. директор на НАП, с която е приложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – маса на открито, находящ се в гр. Търговище на входа на
гробищен парк, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпа до него за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради несъобразяване с целта на закона. По
подробно изложени в жалбата съображения иска съдът да отмени заповедта, с която
мярката е наложена. Пледира се за разноски по делото в размер на ДТ и а..
възнаграждение. В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован се
явява лично и изразява становище за отмяна на процесната заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител гл. юрк. Д. оспорва основателността на жалбата и
изразява становище за потвърждаване на оспорения адм. акт. Пледира за присъждането
на разноски по делото за юрк. възнаграждение в минимален размер.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. (стр. 38 от
делото) изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели
„Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки – запечатване на
обект по чл. 186 от ЗДДС.
На 09.05.2022г. в 12.05 ч. при проверка извършена от
органите по приходите при отдел ЦУ на НАП – Варна в търговски обект по смисъла
на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – маса на открито, находящ се в гр. Търговище, на
входа на гробищен парк, стопанисван от жалбоподателя Д.Х.Г., при която е
констатирано, че Г. като лицe по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ със нестационарен търговски обект извършва
търговска дейност без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в компетентната НАП фискално устройство (ФУ) с изградена
дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените
суми в брой, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез ФУ. При проверката служителите от НАП са извършили контролна
покупка на 2 броя рязан цвят (бели хризантеми) на обща стойност от 3,00 лв. При
плащането в брой от Е. Р. – ст. инспектор по приходите при ГД“ФК“ с 1 банкнота
от 5, 00лв. е върнато ресто от жалбоподателя – 2 монети от по 1, 00 лв., не е
издадена фискална касова бележка и/ или ръчна касова бележка, притежаваща
реквизитите по чл. 26 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, поради липсата на
ФУ на обекта.
С обжалваната заповед № 86 – ФК от 13.05.2022г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на
търговски обект – маса на открито, находящ се в гр. Търговище, на входа на
гробищен парк, стопанисван от жалбоподателя Г., както и забрана на достъпа до
него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл.
187, ал.1 от ЗДДС. Съображенията във връзка с продължителността на мярката,
определена близо до средния размер са свързани с тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото.
По делото е представен договор № 624 за
гаранционно абонаментно обслужване на ФУ от 04.11.2021 г. сключен между жалбоподателя
Г. и „Електроника-НС“ ЕООД гр. Търговище с адрес на местоположението на ФУ: гр.
Търговище, ул. ... (стр. 75 и 76 от делото), както и свидетелство за
регистрация на ФУ от същата дата с приложена фактура (стр. 77 и 78 от делото).
Представени са справки (стр. 80 и 81 от делото), от които е видно, че
жалбоподателят Г. има регистрирани 3 бр. ФУ, като и 3-те са за обекти за
търговска дейност с цветя.
В тази връзка според изявление на процесуалния
представител на АО, не се оспорва факта на регистрирано ФУ ( тъй като същите са
3 броя), а че регистрираното ФУ е за друг обект: ул. ... (с.з. от 12.07.2022 г.
– стр. 83Б от делото) и ФУ не се е намирало на мястото на извършване на
дейността, а именно – гробищен парк и не е издадена касова бележка от ФУ.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели
лицата: Е. А. Р. и С. Р. С..
Според показанията на св. Р. тя участвала в проверката
на жалбоподателя Г. и посетила търговския обект на 09.05.2022 г. , където
закупила от Г. 2 броя хризантеми – рязан цвят на стойност по 1,50 едната. За
двете свидетеля заплатила 3, 00 лв. Сумата платила в брой, при което не е била
издадена нито фискална касова бележка от ФУ, нито бележка от ръчен кочан.
Легитимирали се пред жалбоподателя с колегата си и и поискали документ за
самоличност. Жалбоподателят отказал да го представи, поради което звъннали на
ръководителя-екип Кр. М., който се е свързал с представители на ОД на МВР –
Търговище, и били изпратени двама униформени служители, които помолили
жалбоподателя да представи личната си карта за проверка, и и обяснили, че
следва да окаже съдействие. С документа за самоличност съставили протокол за
извършена проверка. На масата е имало малко куфарче с пари, за което я помолили
да изброи парите и да им направи опис, които са реално на обекта. Обектът е
маса на открито, на входа на гробищния парк. Г. собственоръчно описала
паричните средства на обекта, като заявила, че част от сумата е нейна лична.
Обяснили на жалбоподателя, че ще и бъде съставен АУАН за това, че към момента
на проверката, при извършване на контролна покупка не е установено монтирано,
въведено в експлоатация и използвано ФУ. Съставили АУАН на жалбоподателя и му
го връчили. В него тя записала, че има възражения и ще ги подаде писмено.
Собственоръчно Г. записала и телефон за контакт за връчване на решението на
решаващия орган. Помолили я да напише декларация, тъй като за акта е важно дали
лицето е ФЛ или ЮЛ. Декларацията е приложена към АУАН. Жалбоподателят е разбрал
за какво нарушение е санкциониран – за липсата към момента на проверката и
неизползване на ФУ. В акта е записано и на стр. 2 в протокола пише: на обекта не е установено
наличието на ел. касов апарат или ръчен кочан с касови бележки. Ако има ФУ и то
е на ремонт, законодателят е дал право след представяне на паспорта на ФУ с
вписан ремонт, лицето да работи с кочан
ръчни касови бележки до извършване на ремонта на ФУ. В момента на
проверката, която започнала в 12, 05 и завършила в 14, 20 ч. в обекта не е било
установено, свидетелката не е виждала ФУ, нито документ за наличието на такова,
нито договор, нито свидетелство, нито паспорт, нито някаква бележка, нито
жалбоподателят е споменавал, че има ФУ.
Според показанията на свидетеля С. С.
на 09.05.2022 г. с колегата му Е. Р. са били на проверка пред гробищния парк.
Там те извършвали проверка на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2022 г. на
МФ, като преди да се легитимират извършили контролна покупка, при което не им е
бил издаден фискален бон от лицето, което е обслужвало масата на открито. На
масата имало едно куфарче, в което са и били парите, явно оборотни пари, с
които разполагала там. Имало е салфетки. Те купили 2 стръка хризантеми.Били са
на цена по 1,50 лв. масата е била сгъваема със сложен чадър. На масата е нямало
ФУ. Те не видели и наоколо да има ФУ и лицето не е показало такова ФУ. След
запитване дали има ФУ, жалбоподателят е отговорил, че няма. През цялото време
на проверката Г. е твърдяла според свидетеля С., че тя продава като ФЛ. В
куфарчето е имало пари на монети и
банкноти, които след изброяване излезли към 89 лв. мисли свидетеля. Съставили
на място АУАН за липса по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
за липсата на ФУ, че не е въведено такова и не се използва, не е в
експлоатация. Лицето в АУАН е посочило, че има възражения и ще ги предостави
по-късно.
Предвид установеното от фактическа страна, като
провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените
оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, поради което е допустима.
На основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителните административни мерки по чл. 186, ал.1 от същия закон се налагат
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и представените по делото заповед №
ЗЦУ –1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, заповедта за
определяне на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, съдът приема,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия.
В производството по издаването на
обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Заповедта е издадена в несъответствие с материалния
закон и в противоречие с целта на закона и при липсата на изложени мотиви по
приложената ПАМ, като основанията за тези изводи са следните:
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/2006г. не се допуска извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД,
освен в случаите, посочени в тази наредба. Неизпълнението на това задължение
несъмнено е неспазване на реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната
агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност, което от своя страна е основание
за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС.
Прилагането на принудителната административна мярка е независимо от
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушението.
Образуването на административно-наказателно производство по ЗАНН със
съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. Не е необходимо да има установено административно нарушение и не АУАН е
основание за издаването на заповедта. Дали е издадено НП и дали има завършило
административно-наказателно производство са обстоятелства неотносими към
настоящия спор.
На следващо място съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до
обекта. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т.1 ЗДДС, органът по
приходите действа при обвързана компетентност. При определяне на срока на
мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 АПК в
този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе
вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи
по-кратък срок на наложената принудителна мярка. (В този смисъл решение № решение
№ 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о., решение №
9579/ 14.07.2020 г. на ВАС по АД № 5051/ 2020 г. I о.). Ако установи, че срокът е определен в нарушение
на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай,
органът по приходите безспорно е разполагал с оперативна самостоятелност при
определяне продължителността на наложената принудителна мярка. При определяне
на срока на мярката обаче съдът приема, че не е спазен принципът за съразмерност
по чл.6 от АПК. Срокът на мярката не е съобразен с конкретните факти и
обстоятелства, установени в хода на проверката – размерът на установения оборот
за деня, естеството на предлаганата стока, която не предполага голям обем от
продажби, обстоятелството, че са налични 3 бр. касови апарати, очевидно не са
били налице предпоставки за продължителен период от време да не се отчита
реалния оборот и прочие. Тези обстоятелства не са изрично посочени от
административния орган в оспорената заповед. Съдът счита, че при определяне на
срока на марката АО е засегнал с издадения адм. акт права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава адм. акт. В
тази връзка липсват в оспорения адм. акт
мотиви, изложени от АО, защо е наложена ПАМ точно към средата на срока, визиран
в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а не например към минимума на посочената правна норма,
предвид на липсата на други установени нарушение на финансовото законодателство
от страна на жалбоподателя Г..
Съдът приема,
че изложените мотиви по отношение
продължителността на срока за налагане на ПАМ са абсолютно общи, бланкетни и не
съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение
обуславя определянето на срок на ПАМ от 14 дни. Не следва да се приема, че срокът е обусловен единствено от
посочването на местонахождението на обекта, без факти за конкретния нарушител,
предметът му на дейност, предлагани стоки, взаимоотношенията му с фиска до този
момент, още повече, че липсват данни, че вече са извършвани и констатирани
подобни нарушения. Липсват мотиви относно утежняващите или смекчаващите
обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва обосноваване, основано на
съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за
определяне тежестта на конкретното нарушение (като например реализирания оборот
до момента с оглед стойността на предлаганите услуги, разлика между касова и
фактическа наличност към определен момент от работното време, за която разлика
да има данни, че е поради неиздаване на фискален касов бон за извършени
продажби, респ. причините за тази разлика, съпоставка с оборота в други дни и
др., а в случая липсва констатирана разлика) и оттам - към срока, за който се
налага мярката. Определеният 14-дневен срок на ПАМ по никакъв начин не е
обоснован от органите по приходите с тежестта на конкретното нарушение,
извършено от оспорващото лице, както и с
обстоятелствата, при които е извършено.
Така например не е ясно по какъв начин
местонахождението на търговския обект обосновава само по себе си необходимост
от "осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови
нарушения". От мотивите в оспорената заповед не става ясно и как
евентуално извършване и на друго нарушение на данъчното законодателство,
обуславя определянето на по-дълъг срок на ПАМ, която в случая органът налага за
неиздаването на фискален касов бон. Неясно е и как точно се отразяват на
преценката за определяне на срока на мярката посочените в оспорваната заповед стойността
на отчетената продажба от контролната покупка. Изброяването е формално и не
способства за установяване от съда на конкретните съображения за определяне
именно на срок на мярката от 14 дни.
Поради изложеното съдът намира, че срокът на
процесната ПАМ е определен в нарушение на чл. 169 АПК, и съдът следва да отмени
акта изцяло.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена в
противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6,
ал. 5 АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването на процесния търговски
обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е
явно несъизмеримо с преследваната от закона цел за защитата на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Дори да се приеме,
че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по отношение на срока, то
несъответствието с принципа на съразмерност води до материална незаконосъобразност на оспорвания акт.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорваната
заповед е издадена при липсата на мотиви, при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и не съответства
на целта на закона, с оглед на което и по аргумент от чл.
146, т. 2, 3,
4
и 5
АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора на основание чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото
разноски в размер на 310 лв. съставляващи внесена ДТ и възнаграждението за един
адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №
86-ФК/ 13.05.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/
25.08.2020 г. на изп. директор на НАП, с която е приложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – маса на открито, находящ се в гр. Търговище на входа на
гробищен парк, стопанисван от Д.Х.Г. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП да заплати на
Д.Х.Г. ЕГН ********** *** сумата от 310 лв., представляваща внесена
ДТ и а.. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Р.България в 14 – дневен срок от съобщаването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: