Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ
КАНДИЛОВА
при секретаря Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 4409 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителите Д.Р.Д., действаща лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б.С.С., срещу
решение № 20019334/21.01.2021 г., постановено по гр. д. №26442/2020 г. на СРС, ІІІ
ГО, 83 състав, с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за
защита в нейна и на детето Б.С.С. полза, срещу С.Х.С.. Въззивниците считат решението за
неправилно и незаконосъобразно. Излагат съображенията си. Молят обжалваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед
за защита, като наложи посочените в жалбата мерки по ЗЗДН. Претендира присъждане на направените
разноски.
Въззиваемата страна С.Х.С., в законоустановения срок, е подал възражение, с
което моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение- оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите
в първоинстанционното производство, които страни имат правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК,
във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 24.06.2020 г. Д.Р.Д.,
действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Б.С.С. е поискала да се издаде заповед за защита срещу С.Х.С., с който
първата молителка е живяла в условия на фактическо съпружеско съжителство и който
е баща на втория молител, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени
спрямо всеки от тях.
С решение № 20019334/21.01.2021 г., постановено по гр. д. №26442/2020 г.,
СРС, ІІІ ГО, 83 състав е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за защита.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Първоинстанционното решение е правилно. Обстоятелствата, посочени в молбата
за защита по ЗЗДН, не съдържат признаци на акт, респ. актове, на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Между родителите на малолетното дете Б. са
налице влошени отношения и спорове относно осъществяването на режим на лични
отношения на бащата с детето, но тяхното описание в молбата за защита не може
да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица,
пострадали действително от домашно насилие, с предвидените в него специфични
мерки за закрила, а не разрешаването на спорове за родителски права и/или за
режим на лични отношения между децата и родителите– за това разрешаване
законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК. Правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че упражнено законно право относно упражняването на
родителските права- опит за осъществяване на лични отношения с детето, не представляват
насилие. Основният интерес на детето е да контактува и с двамата си родители, а
не да се защити като пострадало лице.
Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по
делото, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за неправилност
на решението. При недоказване на твърденията на страната, че е извършено
домашно насилие, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение-
както правилно е процедирал и първостепенния съд.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно така установената фактическа обстановка, жалбата се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.
Въззивницата следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й
срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отказано издаването на
заповед за защита по ЗЗДН в полза на нея, в размер на 12.50 лв.
Въззивниците претендират присъждане на разноски в настоящата инстанция, като
с оглед изхода на делото искането им е неоснователно.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на деловодни разноски е
основателно и съдът присъжда разноски в размер на 1500 лв.- платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 20019334/21.01.2021 г., постановено по гр. д. №26442/2020 г. на СРС, ІІІ
ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС държавна такса за
въззивната жалба в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователни исканията на Д.Р.Д., ЕГН**********, действаща лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б.С.С., ЕГН**********
за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.Р.Д., ЕГН**********, действаща лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Б.С.С., ЕГН********** да заплати на С.Х.С.,
ЕГН********** сумата 1500 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.