Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 27.06.2019 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ТАНЯ ОРЕШАРОВА

    ЧЛЕНОВЕ:    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 16723 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 459350 от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 32441/2017 г., Софийският районен съд, I ГО, 47-ми състав, е осъдил А.Е.Е. да заплати на Д.Д.Р. на основание чл. 50 ЗЗД сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на ухапване от надзиравано от ответника куче на 26.03.2017 г. в магазин, находящ се в гр. София, ж. к. „Левски Г“, ул. **********, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 26.03.2017 г. до окончателното ѝ погасяване, като е отхвърлл иска за разликата над присъдената сума от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Е.Е. е осъден да заплати на Д.Д.Р. разноски по делото в размер на 700 лв., съразмерно на уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Д.Р. е осъден да заплати на А.Е.Е. разноски по делото в размер на 250 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника А.Е.Е., в частта, с която предявеният иск по чл. 50 ЗЗД е уважен. Жалбоподателят оспорва възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка, като счита, че неправилните изводи на първоинстанционния съд досежно характера и последиците на настъпилия инцидент се дължат на едностранчивото обсъждане на наличния по делото доказателствен материал. Счита, че незавизимо от характера на съприкосновението между кучето, върху което жалбоподателят е упражнявал надзор в съответния ден, и пострадалия, случилият се инцидент е настъпил по вина на последния, който с поведението си е предизвикал евентуалното агресивно поведение у животното. Наред с изложеното жалбоподателят счита, че като не е съобразил характера и тежестта на действително причинените на пострадалия неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като е присъдил обезщетение в прекомерен размер. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск се отхвърля изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от Д.Д.Р., в който жалбата се оспорва като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено в обжалванта част. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., не е обжалвано от заинтересованата страна, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд,  след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д.Д.Р. срещу А.Е.Е. иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени на ищеца вследствие на инцидент, настъпил на 26.03.2017 г. в магазин, находящ се в гр. София, ж. к. „Т. Г“, ул. „Могилата“, а именно – ухапване от куче, намирало се под надзора на ответника.

Съгласно чл. 50 ЗЗД, отговорни за вредите, произлезли от каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират, като в случай, че вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и тогава, когато животното е избягало или се е загубило. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е стриктна, обективна отговорност, при която задължението за обезвреда възниква независимо от отсъствието на вина за настъпването на вредите у лицето, в чиято тежет възниква задължението за поправянето им. В конкретния случай, доколкото се касае за вреди, причинени от животно, ангажирането на отговорността на ответника на основание чл. 50 ЗЗД предполага наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на инцидент, а именно – ухапване от куче, намирало под надзора на ответника.

С определение от 28.11.2017 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 26.03.2017 г. около 8:30 часът А.Е.Е. се е намирал в търговски обект, находящ се в гр. София, ж. к. „Левски Г“, ул. „Могилата“, като е водил със себе си куче. Със същото определение за безспорно е отделено и обстоятелството, че по същото време търговският обект е бил посетен и от Д.Д.Р., както и че преди да напусне търговския обект между последния и воденото от ответника куче е имало физическо съприкосновение. Спорен по делото е въпросът за естеството на това съприкосновение, както и за евентуално настъпилите в резултат от него негативни последици за ищеца.

От заключението на съдебно-видеотехническата експертиза, прието в рамките на производство пред настоящата съдебна инстанция, изготвено след извършен анализ на видеозапис от охранителна камера за видеонаблюдение, поставена в търговски обект, находящ се в гр. София, ж. к. „Левски Г“, ул. „Могилата“, преценено при съобразяване  и на отделените за безпорни по делото обстоятелства, се установява, че на 26.03.2017 г. в 08:29 часа Д.Д.Р. е влязъл в процесния търговски обект, като по същото време пред касата на магазина, намираща се непосредствено  до входа на търговския обект, се е намирал А.Е.Е., който е водил със себе си куче, свързано с къс повод в непосредствена близост до него. От видеозаписа се установява, че при влизането си в магазина Д.Д.Р. е подал ръка към муцуната на кучето, след което веднага я е отръпнал обратно към себе си. В 08:30 Д.Д.Р. се е върнал обратно към касовата зона, пред която все още се е намирал А.Е.Е., подал е закупения от него продукт на касиера и го е заплатил, след което се е насочил към изхода, опитвайки се да премине покрай кучето, легнало пред касовата зона и почтни напълно заемащо пътеката. Вещото лице е посочило, че от видеозаписа се установява, че при поднасянето на левия крак на Д.Д.Р. напред, кучето го е захапало в областта на коляното, след което животното се е отръпнало от стопанина си плътно до него.

От представеното като писмено доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 70.03 от 26.03.2017 г., се установява, че при прегледа на пострадалия Д.Д.Р., извършен в деня на установеното по делото ухапване от куче, са установени оток, кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна рана на лявото бедро с характерна обща морфологична конфигурация, които травматични увреждания се дължат на действието на тъпоръбести предмети, каквито са кучешките зъби, и за които е напълно възможно да са получени в резултат от действието на кучешка захапа, по начин и време, съобщени в предварителните сведения на прегледания. От изслушаната в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвено след извършен на 27.03.2018 г. личен преглед на ищеца, върху лявото бедро на последния се установява почти незабележим белег с дъговидна форма и дължина от около 2 см на нивото на кожата с малко по-тъмен цвят, намиращ се на около 6 см. от вътрешния ръб на капачката на колянната става. Изложеното дава основание на съда да приеме, травматичните увреждания върху лявото бедро на Д.Д.Р., които се установяват от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение от 26.03.2017 г., както и впоследствие от медицинския преглед на ищеца, извършен при изготвяне на заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза, са причинени именно в резултат на настъпилия на 26.03.2017 г. инцидент, при който ищецът е бил ухапан от намирало се под надзора на ответника куче. В същото време съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че ухапването е било провокирано от поведението на пострадалия. По делото действително се установява, че при влизането си в търговския обект Д.Д.Р. е подал ръка към муцуната на кучето, след което веднага я е отръпнал обратно към себе си. От това поведение на пострадалия обаче не би могло да се приеме, че последният е целял да подразни или че въпреки противното си намерение в действителност е подразнил животното, с което да е провокирал проявената от страна на последното няколко минути по-късно агресия.

По делото са безспорно установени вида и обема на причинените на пострадалия неимуществени вреди, интензивността и продължителността на преживените от него болки и страдания. Увредата на пострадалия се изразява от една страна в претърпените болки и страдания във връзка с раната от ухапване и наложилата се лекарска намеса, а от друга в психическата травма от преживяното – страх, стрес и безпокойство. В случая от приетите по делото медицински документи, както и от заключенията на приетите по делото първоначална и повторна съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат от ухапването Д.Д.Р. е получил рана в областта на лявото бедро, оставила белег с дъговидна форма и дължина от около 2 см на нивото на кожата, намиращ се на около 6 см. от вътрешния ръб на капачката на колянната става. Получените травматични увреждания са причинили на Д.Д.Р. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на пострадалия е оказана първа помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където е била извършена хирургична обработка на раната и е поставен антитетаничен анатоксин. Наред с нормално съпътстващите увреждането физически боли и страдания, по делото се установява, че пострадалият е преживал и психически стрес и безпокойство, за което свидетелстват показанията на разпитаните по делото свидетели В.Н.и Д.Р.. От показанията на свидетелите се установява, че след инцидетна пострадалият започнал да се страхува от кучета – страхувал се да излиза пред блока и престанал да ходи на село, тъй като се притеснявал от бездомните животни, както и че се е затворил в себе си като изгубил желание да излиза навън. Доколкото по делото липсват данни, опровергаващи достоверността на свидетелските показания, следва да се приеме, че инцидента е довел до негативни за пострадалия емоционални преживявания, изразяващи се в психически стрес, емоционално напрежение, силно притеснение и безпокойство.

Доводите на жалбоподателя във връзка с размера на присъденото обещетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди настоящият състав намира за неоснователни. Неимуществените вреди се състоят в неблагоприятното засягане защитени от правото лични, нематериални блага на пострадалия, чието накърняване не би могло да бъде възстановено, като следващото се на пострадали парично обезщетение, предназначено да ги възмезди, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД се определя от съда съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Предвид изложеното и съобразявайки критериите за определяне на размера на обезщетението в конкретния случай следва да бъде съобразена получената от пострадалия в резултат на ухапването рана, наложилата се лекарска намеса, търпяните в резултат на инцидента физически болки и страдания. При отчитане на тези обстоятелства, както и на начина и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, възрастта на ищеца, който към момента на инцидента е бил непълнолетен,  това, че има установен белег в дъговидна форма  на капачката на лявата колянна става и преживените от ищеца уплаха и стрес от случилото се, както и предвид липсата на данни за трайни или възможно бъдещи последици за пострадалия от психо-емоционално естество, съдът намира, че справедливото обезщетяване на претърпените от пострадалия болки и страдания възлиза в размер на 3 500 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 3 500 лв., който, с оглед характера и тежестта на установените по делото болки и страдания, преживени от пострадалия, настоящият състав намира за обоснован и отговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Определяне на обезщетение в по-нисък размер би било недостатъчно за адекватното овъзмездяване на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Като е присъдил обезщетение в размер от 3 500 лв., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а подадената срещу него въззивна жалба оставена без уважение.

При този изход на делото и с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение на въззивника не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна – Д.Д.Р., възлизащи в размер на 530 лв., от които 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и 30 лв. – депозит за изслушване на вещо лице.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 459350 от 27.07.2018 г. на Софийският районен съд, I ГО, 47-ми състав, постановено по гр. д. № 32441/2017 г. в обжалваната осъдителна част.

Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.Е.Е., с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Р., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 530 лв. – разноски  за въззивна инстанция.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.