Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.Варна, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХI състав, в открито съдебно заседание проведено на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18097/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А.Х. твърди, че е работил като младши
инспектор-старши полицай (ОИСН-ВА) в ЛКЦ-Галата от група „Охрана на държавната
граница" на ГПУ-Варна към Регионална
дирекция „Гранична полиция" Бургас при Главна дирекция „Гранична
полиция"-МВР и е служител на Главна дирекция „Гранична полиция" от
месец декември 2000г., като съгласно Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) е със статут на държавен служител.
Той сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, регламентирано в
чл.187, ал.1 от ЗМВР, като съгласно ал.3 на същата правна норма
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 ч., като ЗМВР изрично разграничава заплащането за
извънреден труд и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР допълнителни
възнаграждения за извънреден труд се изплащат към основното месечно
вьзнаграждение на държавните служители. Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на грудово възнаграждение.
Допълнителните възнаграждения за извънреден труд са
правно уредени и в Закона за държавния служител (ЗДСл). Съгласно чл. 67, ал. 1
от ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни
възнаграждения, като ал.7 на горепосочената правна норма конкретизира кои са
допълнителните възнаграждения- допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното време, установени за подневно отчитане на работното време. Правната
норма на чл.140, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е тази, която дава определение
за „нощен труд" и това е този труд, който се полага от 22:00 часа до 06:00
часа, като съгласно ал.1 нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Коефициентът, съгласно който
следва часовете нощен труд да се приравняват на часовете дневен такъв, се
определя като нормалната продължителност на дневния труд от 8 часа се раздели
на нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа и е равен на 1.143. За
времето от 01.11.2016 год. до
01.11.2019 год. ищецът е положил общо 1648ч. нощен труд, както
същия преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1883 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 235ч., който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, средно всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,00лв. и задължението на
ответника към моя доверител за целия процесен период възлиза на 1410лв.
Ищецът счита, че следва да бъде компенсиран за
положения от него извънреден труд в повече от нормативно установеното, като при
липса на уредба в специалния закон ЗМВР следва да намери приложение общия
закон. В случая ЗДСл, и КТ, който е общ за всички случаи на предоставяне на
работна сила. Това, че законодателят не е предвидил как следва да се
компенсира: отработените часове в повече в специалния ЗМВР, не означава, че
този извънреден труд не подлежи на възмездяване. Действали са последователно
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно нреме, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. До
обнародването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. на 02.06.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. Текстовете на чл.З, ал.З и в
трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа. Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. е била действаща до нейната отмяна с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. Както в Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., така и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. липсва изрична норма
за преобразуването на тасовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Разделите
„Отчитане и документиране на работното време, на времето на разположение, както
и на положен труд извън редовното работно време, между 22:00 и 06:00ч. и на
официални празници" и „Компенсиране на положения труд извън установеното
работно време" в приложимите горепосочени наредби не регламентират начина
на определяне и размера на допълнителните възнаграждения за полагане на
извънреден труд през нощта от 22:00 до 06:0) часа, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а
представлява една празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Кодекса на труда и по-специално Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
суми рано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Съгласно ЗМВР на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет, като тези, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00
часа, се ползват и със специална закрила по КТ.
Моли се, съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 1 410лв. за посочените 235ч. положен извънреден труд за
времето от 1.11.2016г. до 1.11.2019г. при извършено преизчисляване на положения
нощен труд с коефицент от 1.143, заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото
разноски.
Ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР
в дадения срок по реда на чл.131 от ГПК е подал възражение в което е посочил,
че оспорва претенциите, като сочи, че за процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. При изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание
чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
С
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп.,
бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г.) министърът на вътрешните работи е регламентирал реда,
касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. Съгласно
чл.31,ал.2 от Наредба №8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния период, редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август
2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.). Предвид посочената
нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),
издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се
прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение
(чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по
отношение на тях в процесния период е действала друга нормативна уредба, в
която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може
да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. Неоснователно е твърдението на
ищеца, че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда. Напротив налице е изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Чл.31, ал.З от Наредба 81213-776/2016 г.
регламентира „при отчитане на броя часове време на разположение, труд между
22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън
редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва
само в цяло число.".
НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като
не са налице кумулативно наличие на четирите предпоставки за прилагането й : 1)
подневно отчитане на РВ; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността
на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Третата
и четвърта предпоставка не са налице. В чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време да с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице
работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по
чл.247 и 250 от КТ. Неговият размер е много нисък и не отговаря на тежестта и
отговорността на изпълняваната Държавна служба и на конституционното право на
определяне на трудовото възнаграждение по чл.48, ал.5 от Конституцията „според
извършената работа", който се прилага и за държавните служители в МВР.
Неговото правно основание не е вчл.8 и 9 от НСОРЗ, а в чл.187 й чд.179 от ЗМВР.
За да се твърди, че е налице положен извънреден
труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил
извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час
труд своевременно му е заплащан ежемесечно, което се вижда от платежните
бележки. Ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него
работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0,25лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В
МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите служители, на
които е разрешено полагането на 7ч. нощен труд. Това води до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8ч. дневен
труд към 7ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение,
за служители на МВР същото ще е 8ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което
се получава коефициент 1. В такъв случай, ответната ГДГП е изпълнила
задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен
труд.
Счита също така, че в тежест на ищеца е да докаже,
че претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период представляват за него
извънреден труд, т.е. са часове, надвишаващи тримесечната норма, която той е
следвало да отработи и която твърди, че подлежи на компенсиране като извънреден
труд.
Самото преобразуване на нощния труд с коефициент към
дневен не кумулира автоматично извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
Нощният
труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд. Извънреден труд би бил
налице само, ако служителят действително работи извън установеното за него
работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Съгласно нормативната
уредба по КТ, а именно Наредбата за работното време, почивките и отпуските, по
силата на член 9г от същата Наредба, за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018
г. извънредният труд се е отчитал без „превръщането" на нощните часове към
дневни с коефициент.
Моли ми бъдат присъдени разноски и юрисконсултско
възнаграждение, включително и при частично уважаване на исковете.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде
установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между
ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и
стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на
тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в
процеса изплащането на претендираните възнаграждения или наличието на
правопогасяващи тези задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период
01.11.2016г. до 1.11.2019г страните са
се намирали в служебно правоотношение.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства
и заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена от
страните ССЕ се установява, че ищецът за процесния период е положил общо
1 648ч. нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1 883часа,
т.е. разликата е 235ч., чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова
ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 1 410лв.
По оспорването на иска по отношение на приложимото
право, а именно оспорва се от ответника, че положеният нощен труд на
служителите по служебно правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при
коефициент 1.143 в дневен. Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. Процесните
правоотношения са регламентирани последователно в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8ч. за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на
Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.40
от 2.06.2015г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба №8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592/обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и
в Наредба №8121з-779/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.
от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
за процесния период 01.10.2016г. до 1.11.2019г. при липсата на специална уредба
за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в
правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът,
е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР се явява специален по
отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички
неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.
В чл.187 ал.3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“
Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична
на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се
полага от 22ч. до 6ч.“
Поради
това разлика в уредбата на КТ и ЗМВР по
въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен е трудът положен между
22ч. и 6ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича
от нормата на чл.143 ал.1 от КТ във вр. с чл.140 ал.1 от КТ.
Съгласно
чл.143 ал.1 от КТ, Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Съгласно чл.140 ал.1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР, както и за
всички останали работници и служители в България, нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална
продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл.187 ал.1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в МВР,
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се
явяват ограниченията на чл.140 ал.1 от КТ по отношение на нощния труд, който
следва да е до 7 часа.
Трудът, положен между 22ч. и 6ч. /нощният труд по
чл.187 ал.3 изр.4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е. излиза извън
рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в КТ /доколкото
липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща правилото на чл.140 ал.1 от КТ, касаеща нормалната продължителност на работното време през нощта, а
не кой труд се счита за нощен/. Доколкото нощният труд от 8ч. е над нормалната
му продължителност от 7ч., същият се явява извън установеното за служителя
работно време, следователно подлежи на обезщетяване като извънреден труд по
смисъла на чл.143 ал.1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната приложимост на КТ по отношение на ЗМВР, може да се
потвърди и от приетото ТР 8/2013г. на ВКС, което е постановено именно във
връзка с дела по ЗМВР. В същото ТР, макар и отговорило на различни въпроси от
този, стоящ в центъра на настоящото дело, се сочат като приложими нормите на КТ
в правоотношенията по ЗМВР.
Аргументите
за недопустимост на преизчисляването на нощния труд в дневен, тъй като нощният
труд се заплаща по 0,25лв. на час, и би се получило двойно плащане, са
несъстоятелни. Допълнителното заплащане на нощния труд следва от факта, че
същият е специфичен труд, полага се при условия, които влияят негативно на
здравето на работника/служителя и се заплаща поради факта, че работника и
служителя отдава труда си през посочените часове, определени по принцип за сън.
Извънреден труд се заплаща, тъй като работодателят не се е съобразил с
разписаните в КТ правила, които са приети с цел защита на работника/служителя
от прекомерното полагане на нощен труд. В КТ е прието, че се допуска нощен
труд, но при намалена часова ставка в сравнение с дневния /именно поради
по-неблагоприятните условия на полагане на нощен труд/. Несъобразяването на
работодателя с това императивно условие на закона води до ангажиране на
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за извънреден труд.
Доколкото
равностойността на положения и незаплатен нощен труд съгласно СТЕ е равен на претендирания
в исковата молба размер, то исковата претенция се явява основателна, следва да
бъде уважена изцяло за размера от 1 410лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се
следват разноските за производството в размер на сумата от 330лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 186.40лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважения иск.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Мария Луиза“ №46 ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.Х. ЕГН********** с адрес *** сумата от
1 410лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.11.2016г. до 1.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 1.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143
ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Мария Луиза“ №46, ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.Х. ЕГН********** с адрес *** сумата от
330лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Мария Луиза“ №46 ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от 186.40лв., представляваща дължима
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: