РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Кюстендил, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело №
20241500500377 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 5767/29.05.2024 г.,
депозирана от Земеделски производител А. С. Т., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. К., ул. „**“ № *, насочена против Решение № 195 от
26.04.2024 г. , постановено от Районен съд –Дупница по гр.д. № 320/2024 г.,
ГО, V-ти състав по описа на същия съд.
С атакуваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил
като неоснователен, предявения от А. С. Т., действащ в качеството му на
земеделски производител, срещу „**“ *, иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.3 във вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 322 ТЗ, за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата от 7 200.00 (седем хиляди и двеста) лева с вкл. ДДС,
дадена от ищеца на ответника на отпаднало основание - развален договор за
покупко-продажба на картофовадачка **, обективиран във фактура №**/*г, с
купувач * А. С. Т. и продавач „**“ *, ведно със законната лихва върху сумата
от завеждане на иска в съда – 23.11.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК, А. С. Т. да заплати на „**“ *
сума в размер на 1068.63 лв. (хиляда шестдесет и осем лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща сторени във въззивното производство (в.гр.д.№
359/2023г. по описа на ОС-Кюстендил) разноски.
1
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на
първоинстанционния съд. Счита се, че решаващият съд неправилно е
възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи, че е изправна
страна по договора за покупко-продажба, за да има право да развали същия.
Оспорват се изложените от първостепенния съд съображения за неизправност
на ищеца, с аргумента, че транспортирането на повредената машина до
съответния сервиз, е част от задълженията на ответника по чл. 322 ТЗ, а не
било задължение на ищеца. Поддържа се, че не е налице и хипотеза на забава
на кредитора по чл. 95 ЗЗД, тъй като не бил налице неоправдан отказ да
приеме предложеното му от длъжника изпълнение. Допълнително се
настоява, че извод за неизправност на ищеца не може да бъде направен и
поради липсата на предложен от страна на ответника разумен срок за
извършване на ремонта. Ако се приемело,че такъв е бил даден, то за
въззивника същият не бил разумен, тъй като сезонът за вадене на картофи
щял да отмине и щял да понесе значителни загуби. Твърди се още, че
районният съд необосновано е заключил, че въззивникът не е оказал
съдействие на ответното дружество за осъществяване на ремонта на
процесната картофовадачка, което същият нямал интерес да не окаже, особено
в разгара на селскостопанския сезон. Акцентира се на липсата на
инициативност от страна на ответника, който се настоява дори да не е
изпратил на място технически лица, които да констатират повредата. Вместо
това ищецът бил този, който ангажирал свои служители да отнесат
увредените детайли на машината до магазина на продавача, който факт
останал недооценен от районния съд. Отбелязва се липсата на възможност за
транспортиране на цялата машина от страна на въззивника, който в качеството
си на земеделски производител, не разполагал с нужната техническа и кадрова
обезпеченост, за да осигури безопасното придвижване на голяма и тежка
машина като процесната, противно на вменените му от долустоящия съд
задължения. Изтъква се, че ремонтът на машината следва да бъде извършен в
оторизиран и лицензиран за целта сервиз, в съответствие с Европейската
законодателна инициатива „право на ремонт“, но подобно предложение от
продавача, в чийто предмет на дейност изобщо не фигурирал ремонт и
сервизно обслужване на машини, не било направено. На въззивника не били
предоставени нито стандартизирани формуляри, нито пък заявката му за
ремонт била регистрирана, а липсата на всякаква документираност се твърди,
че облагодетелствала продавача. Поддържа се тезата, че никой не може да се
облагодетелства от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая
се явявало поведението на ответника. В подкрепа на това становище се сочи,
че ответникът не бил осигурил сервиз по чл. 322 ТЗ, нито предложил да
транспортира машината за собствена сметка, а така също не бил предоставил
на въззивника гаранционна карта и сервизна книжка.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
2
което исковата претенция да бъде уважена. Претендира направените разноски
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „**“ *, чрез процесуалния си представител адв. Е.
В., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея
твърдения като неоснователни и се излага становище, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Споделят се
изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на
първоинстанционния съд, които са му дали основание да приеме, че ищецът -
въззивник е неизправна страна по договора, тъй като не е предоставил
възможност на ответното дружество да извърши ремонт на процесната
машина, независимо че същото е разполагало с нужните машини, персонал и
резервни части на склад за тази цел. Твърди се, че между страните няма
сключен договор за гаранционно или извънгаранционно обслужване, като
продажбата била извършена единствено по фактура, без да са били подписани
други документи. Подчертава се, че задължението на ответникa за осигуряване
на сервиз произтича директно от правната норма на чл. 322 ТЗ, а не на
договорно основание. Поддържа се, че посочената разпоредба не създава
задължения за ответното дружество за осигуряване на безплатен транспорт и
безплатен сервиз на авариралата техника. Отбелязва се, че ищецът не е
отправил изрично искане до ответника за транспортиране на машината и
извършване на ремонт /сервиз/, не го е уведомил за местонахождението на
същата, нито му е указал подходящ срок за извършване на ремонта, поради
което не може да се счита, че ответникът е отказал да уважи тези не направени
искания. Неизпълнението на задължението за отправяне на изрично искане в
посочения смисъл, според въззиваемия лишава ищеца от възможност
легитимно да реализира правото си да развали процесния договор, в каквато
насока подчертава, че се е произнесъл и първоинстанционният съд. Счита се,
че предложената във въззивната жалба интерпретация на дължимото от
ответното дружество, поведение е в разрез с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не
намира подкрепа в съдебната практика, нито в търговския обичай. Сочи се, че
въззивникът следвало да разграничи дължимия се по чл. 322 ТЗ сервиз и
претендираното от него, на несъществуващо правно основание, пълно
комплексно безплатно техническо и транспортно обслужване, каквото можело
да се изисква само при наличие на сключен с въззиваемата страна договор
срещу съответна цена. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 322 ТЗ не вменява
задължение за осигуряване на лицензиран и оторизиран от производителя
сервиз, както и че формуляр за ремонт на машината би бил предоставен в
случай, че ищецът е поискал извършването на ремонт, което последният в
действителност не е сторил. Твърди се, че ищецът бил получил от търговеца
резервни части за машината – вал и звездочки, а поисканата от него друга
резерва част, същият не отишъл да получи от магазина на търговеца в гр.
Кюстендил. Счита се, че доколкото предоставянето на резервни части е част от
сервизната дейност на търговеца, то ответното дружество било изпълнило
3
задълженията си за сервиз по чл. 322 ТЗ, в какъвто смисъл ищецът е направил
процесуално ангажиращо признание, че е ползвал сервиз. Твърди се, че
ищецът не бил направил писмени или устни изявления пред ответното
дружество /неофициално или по предвидения в закона ред/, че желае да върне
машината /да развали договора/ и да получи продажната цена обратно, като се
оспорват изявленията на ищеца, обективирани в писмо към имейл от
18.08.2022 г. Позовава се на свидетелските показания, дадени от О. А. от които
според въззиваемия се установявало, че на ищеца е бил предложен сервиз не
само за доставка на резервни части, но и за ремонт на машината, който щял да
бъде извършен за сметка на продавача, при наличие на установен
производствен дефект, макар и последният да не е поемал договорна или
едностранна гаранция. Сочи се, че вместо да предостави процесната машина,
служители на ищеца са докарали само аварирали части, за които не било ясно
дали са от процесната машина или друга подобна, каквато ищецът твърдял, че
притежава. При това положение се поддържа, че ответното дружество е било
поставено в невъзможност да поправи машината, въпреки наличието на
резервни части и подготвен персонал. Изразява се становище за ирелевантност
на посочените от въззивника евродирективи, като неподлежащи на пряко
приложение. Считат се за приложими единствено разпоредбите на ЗЗД и ТЗ,
доколкото ищецът не се явява потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като е
закупил процесната машина за стопанска цел в качеството на земеделски
производител. Акцентира се на разликата между сервизно и гаранционно
обслужване, като се подчертава, че последното не следва по силата на закона,
а е резултат на договореност между страните, каквато в конкретния случай не
е постигната. Подчертава се, че продавачът има единствено общо задължение
за осигуряване на сервиз по чл. 322 ТЗ, на което не съответства задължение на
купувача да обслужва и ремонтира машината в сервиза на продавача поради
липсата именно на договорно или законово задължение за това. В заключение
се сочи, че не са налице основанията по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на
процесния договор от страна на ищеца, респ. не се е и реализирал състава на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски в
производството.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция постъпилата жалба и
съответен отговор се поддържат, като се претендира присъждане на разноски
по списък.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и
събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано, след като
с Решение № 30/08.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2176/2022 г., по описа
4
на ОС-Кюстендил, е обезсилено Решение № 223/03.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 2176/2022 г. по описа на РС-Дупница в частта, в която са отхвърлени
като неоснователни, предявените от А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: с. *, ул.
„**“ № *, действащ в качеството му на земеделски производител, срещу „**“
*, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „**“ № **,
представлявано от управителя И. Б., искове с правно основание чл. 195, ал 1,
вр. с чл. 193, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца по Договор за закупуване на картофовадачка
**, обективиран във фактура № **/* г., с купувач * А. С. Т. и продавач „**“ *
платена сума 7200 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на иска в съда – 23.11.2022 г., до окончателното заплащане, както и
в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. С. Т. е осъден да заплати
на „**“ * разноски в размер на 1 676,47 лева, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда на действително предявения от А. С. Т.,
действащ в качеството му на земеделски производител, срещу „**“ *, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 322 от
ТЗ.
Първинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. *, ул. „**“ № *, действащ в качеството му на
земеделски производител, срещу „**“ *, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „**“ № **, представлявано от управителя И. Б..
Ищецът е поддържал, че е регистриран като земеделски производител и
за целите на тази си дейност на * г. закупил от ответното дружество
професионална земеделска техника, представляваща картофовадачка, модел
** за сумата от 7 200 лева, с включен ДДС, тъй като притежавал подобен
модел машина, която работела безотказно последните двадесет години.
Продажбата била обективирана във фактура № **/* г., а плащането -
реализирано с платежно нареждане по банков път. Намерението му било да
използва посочената картофовадачка като резервна, както процедирал с
останалата земеделска техника, поради което същата била прибрана в склад и
не била експлоатирана. Машината била използвана за първи път едва през
месец август 2022 г., но същата аварирала още в първите декари на работа.
Незабавно ищецът осъществил контакт със служител на продавача, в хода на
който отправил искане да закупи резервни части, за да отстрани сам
повредата. В отговор му били изпратени резервни части, които ищецът
върнал, тъй като не били за същия модел картофовадачка. Оказало се, че
продавачът не може да осигури резервни части за закупения от ищеца модел
картофовадачка - **.
Поддържано е, че продавачът следва да осигури необходимия сервиз на
продаваната от него техника, но това в конкретния случай не било стореното, в
резултат на което закупената машина е останала напълно неизползваема, дори
и при желание от страна на купувача да я отремонтира за своя сметка.
Допуснато, според ищеца, е нарушение на законовата гаранция за
съответствие, която е в срок от две години, съгласно българското и европейско
5
законодателство.
При изложените обстоятелства е било отправено искане за
постановяване на решение, с което съдът да постанови разваляне на Договора
за закупуване на картофодачака, обективиран във фактура **/* г., да осъди
ответното дружество: 1/ да върне платената по договора цена в размер на 7
200 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, 2/ и да получи в разумен
срок картофовадачката, като осигури транспортирането й за собствена сметка.
Ответникът „**“ *, е депозирал отговор на исковата молба по реда и в
срока по чл. 131 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск. Изложени са фактически и правни съображения.
С атакуваното решение състав на ДРС е отхвърлил като неоснователен,
предявения от А. С. Т., ЕГН ********** действащ в качеството му на
земеделски производител, срещу „**“ *, ЕИК **, иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.322 ТЗ, за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 7 200.00 (седем хиляди и двеста) лева с
вкл. ДДС, дадена от ищеца на ответника на отпаднало основание - развален
договор за покупко-продажба на картофовадачка **, обективиран във фактура
№**/*г, с купувач ЗП А. С. Т. и продавач „**“ *, ведно със законната лихва
върху сумата от завеждане на иска в съда – 23.11.2022 г. до окончателното
заплащане на сумата.
С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноски.
За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел, че
между страните не било спорно обстоятелството, че на * г. ищецът закупил,
съответно получил, в ново състояние от ответното дружество, професионална
селскостопанска машина-картофовадачка „*“ за сумата от 7200 лева, с вкл.
ДДС, заплатена изцяло по банков път по издадена фактура № **/* г.
По делото не било спорно и обстоятелството, че след като машината
аварирала през м. август 2022 г., ищецът заявил готовност да ремонтира
същата за своя сметка, респ. закупил резервни части от магазина на ответника
в гр. Д., както и че към настоящия момент картофовадачката се намира у
купувача и последната никога не е била връщана на ответника, нито му е била
закарвана за диагностика или ремонт. Обстоятелствата са били приети за
установени и въз основа на писмените доказателства – фактура № **/* г.;
фактура № **********/06.08.2022 г., дневник на продажбите, както и от
заключението на ССчЕ.
По делото е прието заключение на назначената съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. В., от което се установява, че
при огледа на авариралата картофовадачка марка „**“, модел „*“, намираща
се в частично демонтирано състояние, вещото лице е констатирало, че
основните аварирали детайли са основния вал с каталожен № *, на който са
монтирани движещите звездочки за двата елеватора /картофовадачката е
6
двуредова/ и осите / каталожен № **/ на 4 бр. звездочки. Според експерта това
са и необходимите за ремонта резервни части, като същите следва да бъдат
подменени с технически изправни такива. Отбелязано е, че съществува
възможност деформацията на вала да бъде отстранена на подходящ стенд. Въз
основа приложена СЧЕТ-ФАКТУРА № **, експертът е констатирал, че в
склада на „**“ *, в гр. Д. на 18.09.2020 г. са били доставени 300 бр. от тези оси
/позиция № 9/, с оглед на което е приел, че през 2022 г. същите са били в
наличност. Коментираният вал *0, обаче, не е бил наличен и се различава от
доставения, който е за модел **, като основаната разлика е в диаметъра на
валовете. Според експертното заключение, въпросният вал може да бъде
изработен в ремонтната работилница на „**“ * в гр. Д., след като се достави
стомана от подходяща за оси марка сплав, т.к. дружеството разполага с
необходимите за обработката металорежещи машини /струг, фраза, шепинг и
др./. Видно от експертното заключение е че, процесната картофовадачка е
произведена в Р. Б. в завод ** „**“ и е с фабр. № */2020 г. същата е с
Руководство по експлоатации, в което са посочени параметрите за работа и
техническите й параметри като са дадени и чертежите на всички детайли на
машината, поради което не би могло да се говори за „имитиращ“ продукт.
Посочено е, че сравнени с детайлите на модел ** някой от тях са с понижени
якостни характеристики – намаления с 5 мм диаметър на огънатия вал би
позволило огъването му при прилагане на по-малка огъваща сила в сравнение
с вала на модел **. Посочените 4 бр. оси на звездочните са по-къси от тези на
** и лагеруват само в една плоскост /другите са на две опорни точки/, което ги
прави по неустойчиви при подлагането на определен огъващ момент. Вещото
лице е посочило, че това не е проблем на дистрибутора, тъй като всяко
техническо изделие се продава с приложена гаранционна карта, издадена от
производителя на това изделие и след това приложена към документите за
продажба, каквато по делото не била приложена. В приложеното ръководство
са посочени условията, които следва да се спазват при работа, за да не се
стигне до авария – работната скорост на трактора-влекач от 1,8 до 3,4 км/ч.,
дълбочина на подкопаването не по-вече от 22 см, транспорт при неработно
придвижване – до 16 км/ч. и т.н. В т. 10 „Възможни неизправности и указания
за отстраняването им“, освен това било посочено, че при твърди почви
посочената скорост следва да се намали. В експертното заключение е
посочено, че на територията на Република България няма осигурен
специализиран сервиз за ремонт и поддръжка на изделия на „**“ *. Според
вещото лице при наличието или изработката на необходимите за ремонта
резервни части, такъв може да бъде извършен във всяка авторемонтна
работилница. Отбелязано е, че установената повреда не изисква някакви
специални регулировки или центровки, а само подмяна на авариралите
детайли.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.С.В. /земеделски
производител, работил заедно с ищеца/ и О. А. А. /служител на ответника/. От
7
показанията на св. В. се установява, че оста на машината била изкривена,
поради което същата не могла да работи и по тази причина били водени
разговори с магазина на ответника. Свидетелят е заявил, че е отишъл до
магазина на ответника, находящ се в гр. К., от където получил резервна ос,
която обаче, при монтажа се установило, че не е за същия модел машина. Ден
по-късно, свидетелят занесъл старата и новата ос в магазина в гр. Д., за да
покаже, че двете са различни. От показанията на св. В. се установява, че на
място дошъл управителя на дружеството, който предложил оста да бъде
оставена за ремонт, тъй като разполагал с машина, с която може да бъде
изправена, но свидетелят отказал с аргумента, че дадения срок за ремонт от
един месец не го устройва. Свидетелят е посочил, че оригиналната ос била
закарана в магазина в гр. К., а новата – оставил в този, в гр. Д., от където
получил обещание, че когато получат подходяща ос, ще я доставят, но това не
било сторено. Твърдял е още, че когато машината спряла да работи, не били
извадени повече от 5 декара картофи, както и че до този момент същата не
била използвана от ищеца. Заявил е, че и друг път е работил с такава техника,
но не се случвало на подобни машини да се изкривяват осите.
От показанията на св. А.а се установява, че през месец август 2022 г.
ищецът се обадил по повод на аварирал вал със зъбчатки на машината, която
бил закупил и търсел решение. Свидетелката му изпратила снимки по
приложението „*“ на частите, които предлага и локация на магазина в гр. Д..
Същите били взети от ищеца, за което била издадена фактура, изпратена му по
имейл. Свидетелката е заявила, че по приложението „*“ й било съобщено от
ищеца, че валът, който му бил даден не ставал на машината, в отговор на което
и след проверка на наличностите, същата го уведомила, че търсения от него
вал е наличен в магазина в гр. К.. Въпреки това, ищецът не отишъл до
посочения магазин. Посочила е, че след няколкократни обаждания от страна
на ищеца с оплакване, че не може да се справи с ремонта, се свързала с
управителя на дружеството, който предложил машината да бъде откарана в
сервиза на фирмата в гр. Д. за извършване на ремонт. След като предала на
ищеца предложението на управителя, изкривеният вал със зъбчатката бил
донесен от двама човека на място в гр. Д.. Пристигнал и управителя на
дружеството, който лично извършил оглед, при който констатирал, че
изкривяването не се дължи на производствен дефект, а на некомпетентна
работа с машината. Направил предложение изкривеният вал да бъде оставен
за отремонтиране, но му било отказано. Комуникацията с ищеца прекъснала, а
самата машина така и не била докарана в гр. Д.. Ищецът не бил изразявал
желание за разваляне на договорa и връщане на платеното по него.
При горната фактическа установеност, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не е доказал твърденията си, че е изправна страна по
договора, т.е., че е предоставил процесната селскостопанска машина за
осъществяване на необходимия ремонт, както и че ответното дружество не е
изпълнило задължението си по чл. 322 от ТЗ, да осигури необходимия сервиз.
Ищецът не пожелал да докара машината в гр. Д., за да бъде поправена в
8
работилницата на ответното дружество, а донесъл изкривения вал със
зъбчатката, но не пожелал да го остави за ремонт, а искал да отремонтира
машината сам, с части, доставени от ответника. Не било установено и на
ответното дружество да е бил даден от ищеца подходящ срок за изпълнение по
смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. По този начин, според районния съд, ищецът
не е съдействал на ответното дружество за изпълнение на задължението му за
осигуряване на подходящ сервиз, а сам е поставил ответното дружество в
невъзможност да изпълни задължението си по чл. 322 от ТЗ.
Пред въззивната инстанция при настоящото разглеждане на делото не са
събирани допълнителни доказателства.
При тези установени обстоятелства се налагат следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията във въззивната жалба следва да бъде потвърдено като правилно
по следните съображения:
Съобразявайки твърденията на ищеца, изложени в исковата молба
районният съд основателно и в съответствие с указанията на въззивния съд, и
материалния закон е приел, че се претендира връщане на получена парична
сума, дадена на отпаднало правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 322 от ТЗ, поради разваляне на договор за търговска
продажба на селскостопанска машина – картофовадачка от * г., сключен
между страните.
Съгласно изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, или на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В законовия текст са уредени три различни фактически състава на
неоснователно обогатяване, като общото и при трите е изискването да има
предаване, съответно получаване на имуществена облага без основание, на
неосъществено основание или на отпаднало такова от ответника по делото.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове
във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е
9
налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана
в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС,
решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и
др. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или
отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е факта на
плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС
1/79 - т. 1). Фактическият състав на предявеното в случая вземане включва
извършено плащане от ищеца, получено от ответника, наличие на
първоначално правно основание за получаване на плащането и отпадане на
това основание впоследствие.
Както вече се посочи по-горе по делото не е формиран спор и това
обстоятелство правилно е било отделено като безспорно от решаващият съд, а
именно че страните са били обвързани от неформален договор за търговска
продажба на професионална селскостопанска машина-картофовадачка „*“ за
сумата от 7 200 лева, с вкл. ДДС, както и че посочената сума, чието връщане
претендира ищецът, в качеството на купувач, заплатил изцяло на ответното
дружество по банков път по издадена фактура № **/* г.
В производството няма спор, че закупената от ищеца селскостопанска
машина аварирала през месец август 2022 г., съответно че същата не била
ремонтирана в сервиза на ответното дружество. Спорът и основаните
оплаквания във въззивната жалба, са концентрирани около обстоятелството
дали това е резултат от неоказано от страна на ищеца – въззивник съдействие
или неизпълнението е резултат само от виновно поведение на ответното
дружество.
Ответникът не е оспорвал, че изкривеният вал със зъбчатка бил донесен
в неговия магазин, находящ се в гр. Д. от св. В., последният действащ от името
на ищеца. От своя страна ищецът не е оспорил обстоятелството, че
управителят на ответното дружество е изразил готовност и предложил
повредения вал да бъде оставен за извършване на ремонт в сервиза на
дружеството, но св.В. не се съгласил, като отказал ремонта. Не се твърди и не
се установява, ищецът да е искал съдействие от ответното дружество за
транспортиране на процесната машина, нито да го е уведомявал за
невъзможността си да стори това сам. Последното не е било и необходимо
според настоящият съдебен състав, доколкото повредата е касаела конкретна
част от машината, която на практика е била откарана в магазина на ответника,
респективно за нейното ремонтиране не е било необходимо, да се
транспортира цялата машина. Действително, на ищеца първоначално е било
указано да откара не повредената част, а цялата машина в сервиза на
ответното дружество. Независимо, че това не се е случило, представителят на
дружеството не само се е съгласил да извърши оглед и диагностика на
докарания вал, но и е изразил готовност за неговото ремонтиране. Причината
да не се стигне до въпросния ремонт, обаче, не се дължи на обстоятелството,
10
че машината не е била докарана, а на липсата на съгласие от страна на ищеца.
Неоснователно във въззивната жалба се поддържа на следващо място, че в
конкретната ситуация ответното дружество не е проявило нужната за
разрешаване на проблема, инициативност. Напротив, от показанията на
свидетелите В. и А.а непротИ.речИ. се установява, че лично управителят на
ответното дружество е извършил оглед на авариралия детайл на машината,
констатирал е в какво се изразява повредата, показал е готовност за неговото
ремонтиране и е указал срока, в който последното е възможно да бъде
извършено. Не се твърди и не се установява след получаване на това
предложение, ищецът да е поискал определяне на по-кратък срок за
извършване на ремонта, след като предложения му такъв не го удовлетворява.
Не би могло да се очаква от ответното дружество, макар и същото да е
специализирано в продажбата на селскостопанска техника, да бъде запознато
със спецификата на дейността на ищеца, съответно да се изисква от него да
може да прецени какъв би бил подходящия с оглед сезона за вадене на
картофи, срок за извършване на ремонт. Ако и доколкото предложения от
управителя на ответното дружество срок не бил разумен според оплакванията
във въззивната жалба, то именно ищецът е този, който е следвало да посочи
какъв е разумния според него срок, който да е съобразен със сезона за вадене
на картофи. Вместо това, ищецът изрично е волеизявил, че отказва
предложения му ремонт. Предвид изричното нежелание повредената част да
бъде оставена за ремонт, ирелевантни са доводите на въззивника, че не е бил
уведомен за размера на разходите по ремонта, както и че заявката му не е била
оформена документално. Неоснователни са и доводите, че ремонтът на
процесната машина, следвало да бъде извършен в оторизиран и лицензиран
сервиз, доколкото според заключението на изготвената по делото САвТЕ,
такъв може да бъде извършен във всяка авторемонтна работилница, с каквато
безспорно ответното дружество разполага. В заключение следва да се
отбележи и това, че доколкото закупената от ищеца селскостопанска машина е
предназначена за дейността му като земеделски производител, то закрилата на
ЗЗП, не се разпростира върху него. Отделно, въззивникът неправилно смесва
понятията сервизно обслужване и гаранционно поддържане и ремонт на
стоките, като твърди, че именно гаранционното обслужване представлява
необходимия сервиз. С разпоредбата на чл. 322 от ТЗ е въведено задължение за
продавача да осигури сервиз на стоките, които търгува, но не е уредена
гаранцията на стоките и условията за приложение на същата. Ако се твърди
наличието на такава, тя не следва от нормата на чл. 322 от ТЗ, а е резултат от
постигната между страните договореност, каквато в настоящия случай не се
установява да е налице.
При това положение следва да се приеме, че поведението на ищеца е
основната, непосредствена причина ответното дружество да не може да
изпълни задължението си по чл. 322 от ТЗ, тъй като предложението за
извършване на ремонт на процесната увредена част от машината не е било
прието и това е единствената установена причина за неизпълнението.
11
Безспорно е обстоятелството, че ако ищецът е направил искане за
разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията от
ответника, то волята за разваляне на възникналото между страните
правоотношение е точно и ясно изразена и с получаване на препис от исковата
молба, ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. Съдебната практика приема, че ако останалите предпоставки по чл.
87 от ЗЗД са налице, то е възможно договорът да бъде развалени с връчване на
препис от исковата молба на ответника. Съгласно последователната практика
на ВКС и съдилищата, правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки за това. Развалянето може да се упражни само от изправна
страна по договора, когато е налице виновно неизпълнение на задължението
на неизправната страна по него. Следователно, за да упражни това право,
ищецът - кредитор следва да е изпрана страна, а такова именно качество в
настоящия случай той няма, както акуратно е заключил и проверяваният съд.
При извод ищецът да е неизправна страна с оглед неоказано дължимо
съдействие за изпълнение на задължението на „**“ *, то в правната му сфера
не е било възникнало потестативното право на разваляне и съответно
желаните правни последици от изявленията му не са настъпили -
упражняването на невъзникнало потеснативно право не води до промяна в
чужда правна сфера.
При извод да не е налице разваляне на правната връзка между страните,
то претенцията за връщане на извършената от А. Т. парична престация, е
неоснователна, тъй като основанието за получаването и задържането от
продавача не е отпаднало.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения
иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на ДРС - потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има само
въззиваемият, които съобразно представения Списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства – договор за правна помощ, обективиращ разписка за
получаване в брой на дължимото по него адвокатското възнаграждение, са в
размер на 1500 лева. При изложените съображения, настоящият състав
приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна платеното адвокатско възнаграждение в размер на размер на 1500 лева
за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
По обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195 от 26.04.2024 г., постановено по гр.
д. № 320/2024 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА А. С. Т. с ЕГН **, с адрес с. *, ул. „**“ №*, действащ в
качеството му на земеделски производител, да заплати на „**“ * с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „**“ № ** сумата от 1500 лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13