Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 04.12.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9085/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Е.Д.С., Д.М.С., А.Т.С. и М.С.С., с която са предявени искове срещу ЗК Л.И.АД, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), за сумата от 200000 лв. за първата ищца, 250000 лв. за втория ищец и по 180000 лв. за третия и четвъртия ищец, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 13.08.2014 г., при което е починал М.А.С. – съпруг, баща и син на ищците. Претендират законната лихва от деликта и направените по делото разноски.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 13.08.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починал близкият им родственик, което им е причинило значителни болки и страдания.

            Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер, позовава се на съпричиняване.

Третото лице помагач не взема становище по иска.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.). Предявеният иск се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С влязла в сила присъда от 29.03.2019 г. на Окръжен съд - Габрово по НОХД №104/2018 г. П.В.П. е признат за виновен в това, че на 13.08.2014 г. при управление на влекач „Ман“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение, с което по непредпазливост е причинил смъртта на М.А.С. и Т.С.Г..

Видно от мотивите към присъдата, пострадалият С. е пътувал със сина си – ищеца Д.С. с микробус в посока от гр. Каварна за гр. София и поради спукана задна гума в тъмната част на денонощието – около 3.30 ч. отбил и спрял микробуса плътно в дясно в платното по посока на движението си. В това време край микробуса минал велосипедиста Т.Г., който спрял да помогне на С.. Г. носел светлоотразителна жилетка и оставил колелото си с включен фар пред микробуса и двамата със С. застанали до задната лявата гума на микробуса. В този момент подсъдимият с влекач марка „Ман“, който пътувал от гр. София към гр. Варна извършвал ляв за него завой навлязъл на 70 см в насрещното платно след осевата линия, не забелязал пострадалите и продължил да се движи в лентата за насрещно движение и с лявата предна част на камиона.

По силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила решение. Следва да се отбележи, че съгласно чл.305 НПК присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив и съставлява единство между трите (за разлика от решенията на гражданския съд, при които се формира сила на пресъдено нещо по въпросите в диспозитива на акта). Поради това обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, които по чл.300 ГПК са задължителни за граждански съд, следва да се извличат както от диспозитива, така и от мотивите, които представляват част от присъдата.

Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства (Удостоверение за наследници, Удостоверение за родствени връзки, Акт за раждане), че починалият и бил съпруг на Е.Д.С. и баща на Д.М.С. и син на ищците А.Т.С. и М.С.С..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Ищците Е.Д.С. и Д.М.С. са съпруга и син на починалия, а ищците А.Т.С. и М.С.С. – негови родители, поради което четиримата имат право на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди. По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на децата на ищците. Родството между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените и имуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Безспорно е между страните, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Ман“, с рег. № ********е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък.

От показанията на свидетеля Г.П., родственик на ищците, се установява, че семейството на М. е живеело близо до неговите родителите, двете семейства били изключително близки. Съпругата и синът на пострадалия понесли тежко загубата му – затворили се в себе си, чести плачат и се осамотяват, избягват контакти с чужди хора, често посещават гроба му. Родителите на М. са били близки със сина си, сплотено семейство, виждали са се всяка седмица, тежко са понесли загубата на сина си.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (35 г.) и възрастта на ищците към момента на злополуката (38 г., 14 г., 64 г. и 57 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между ищците и пострадалия, топлите им отношения на обич и взаимна грижа. Следва да се вземе предвид, че ищците са загубили починалия в момент, в който последният е бил зрял мъж в разцвета на силите си, изгубили са безвъзвратно и грижата, която щяха да получават от него за отглеждането и възпитанието на сина му, за изграждането на общ живот със съпругата му и за подкрепата на родителите му при оттеглянето им от активен начин на живот. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150000 лв. за първите двама ищци  и по 120000 лв. за третия и четвъртия ищец. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг, баща и дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от по 150000 за съпругата и сина и по 120000 лв. за родителите на пострадалия в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От присъдата на наказателния съд и приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че в момента на удара пострадалият се е намирал прав до задна лява част на автомобила, ангажиран със смяна на спукана гума. Мястото, на което се е извършвала дейността по смяна на гума, е било осветено с фар на велосипед, а другият участник е бил със светлоотразителна жилетка. Съобразно чл.97, ал.3 и 4 ЗДвП повреденото превозно средство е обозначено по подходящ начин – чрез включен фар на велосипед, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На водача не е вменено да обозначава с предупредителен триъгълник или по друг подходящ начин в лентата за насрещно движение. Ето защо съдът приема, че пострадалият не е извършил правонарушение, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието и възражението за съпричиняване е неоснователно.

Предявените искове следва да се уважат за сумата от по 150000 лв. за първите двама и 120000 лв. за третия и четвъртия ищец и да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер.

На ищците следва да се присъди законната лихва от датата на деликта – 13.08.2014 г., съобразно правилата на отменения КЗ. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претенцията за законна лихва – исковата молба е подадена в съда на 17.07.2017 г., а законната лихва се претендира от период, по-кратък от 3 години преди предявяване на иска.

 

По разноските:

На ищцата Е.С. следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и депозит за експертиза и за свидетели – в размер на 360 лв. и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 3000 лв.

На ищцата М.С. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение , съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 26666,67 лв.

На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 304,71 лв. разноски за експертиза, свидетели, такса и юрисконсултско възнаграждение (300 лв.), съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 178,33 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 21500 лв. – държавна такса.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:********, да заплати на Е.Д.С., ЕГН:**********, Д.М.С., ЕГН:**********, А.Т.С., ЕГН:********** и М.С.С., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от от по 150000 на първите двама ищци и по 120000 лв. на третия и четвъртия ищец, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на М.А.С. при произшествие, осъществено на 13.08.2014 г., заедно със законната лихва от 13.08.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв. за първата ищца, 250000 лв. за втория ищец и по 180000 лв. за третия и четвъртия ищец.

 

ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:********, да заплати на Е.Д.С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3360 лв. и на М.С.С., ЕГН:**********, сумата от 2666,67 лв., представляващи съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН:**********, Д.М.С., ЕГН:**********, А.Т.С., ЕГН:********** и М.С.С., ЕГН:**********, да заплатят на ЗК Л.И.АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 178,33 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 21500 лв., представляваща дължима държавна такса.

           

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – П.В.П., ЕГН:**********.

           

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: