Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260024
гр. Севлиево, 26.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и осми септември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Георгиева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 254 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Жалбоподателят «Бедоуин Ентертеймънт» ЕООД гр. Севлиево, представляван от
управителя Д. К.К., чрез адв. М.И. от ГАК, е обжалвал
наказателно постановление № 490510 - F526076
от 17.01.2020 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни
дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което за извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 година на МФ /Наредбата/, и на основание чл. 53, ал. 2 във
връзка с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН му е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева, на основание
чл. 185, ал.
2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да
отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, пледира да се отмени обжалваното наказателно
постановление по изложените в жалбата мотиви, както и поддържа алтернативното
си искане за приемане на случая като маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда
да остави същата без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.11.2019 година
в 14:10 часа свидетелите Д.Ц. и Б.М.Б. – служители в НАП, извършили проверка в
търговски обект по смисъла на параграф първи, т. 41 от ДР на ЗДДС – Бедоун бар,
находящ се между селата Валевци и Тумбалово в землището на Община Севлиево,
стопанисван и експлоатиран от „Бедоуин Ентертаймънт“ ЕООД. По време на
проверката била извършена проверка на касовата наличност, както и разпечатан
един брой КЛЕН за периода 01.10.2019 година до 06.11.2019 година в наличното в
обекта фискално устройство модел TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ№ ZK038351 и ФП № 50153271. При поискване от бармана на
заведението – свид. Л.Й.да представи паспорта на фискалното устройство, същата
не го представила. За установените от проверяващите факти, същите съставили Протокол
за извършена проверка в присъствието на бармана Л.М.Й.. С протокола било
разпоредено задълженото лице да се яви в ТД на НАП – Велико Търново и да
представи редица документи, сред които и паспорта на фискалонто устройство,
налично в обекта. На 14.11.2019 година управителя на дружеството – жалбоподател
се явил в сградата на ТД на НАП - Велико Търново и след проверка на
представените от него документи, свидетелят Д.Ц., в присъствието на свидетеля Б.Б.,
съставил против „Бедуин ЕнтертаймънТ“ ЕООД гр. Севлиево акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F526076 от
14.11.2019 година за това, че при извършена проверка на 06.11.2019 година в
14:10 часа в търговския обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател, не се
съхранява паспорт на фискалното устройство и същият не е бил представен на
органите по приходите по време на проверката. Това деяние актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1-4 от Наредбата. След
съставянето на акта, същият бил предявен на представляващия дружеството –
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН К.К. не е
направил възражения в акта. Такива е депозирал в последствие в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. В същите той е посочил, че при съставяне на акта инспекторът по
приходите е допуснал съществено процесуално нарушение, като по начина, по който
е описал нарушението, следвало да се приеме, че дружеството е осъществило
състава на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а актосъставителят
е посочил като нарушена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1-4 от Наредбата. По този
начин следвало да се приеме, че описаното в АУАН нарушение не съответства на
хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 1-4 от Наредбата. Освен това по този начин се
нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не можел да разбере
какво нарушение му е вменено. Алтернативно се прави искане за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Д.Ц. и Б.Б.,
съпоставени с писмените доказателства: АУАН №F526076 от 14.11.2019 година; обжалваното
наказателно постановление, Протокол за извършена проверка от 06.11.2019 година;
Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката;
писмени обяснения от Л.Й.; Декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско
правоотношение – 2 бр.; Фискален бон; Дневни отчети; Протокол № 1542588 от
14.11.2019 година; Свидетелство за регистрация на ФУ от 30.05.2019 година; Свидетелство
за регистрация на ФУ от 15.06.2018 година; Договор № 705 от 20.06.2019 година
за сервизно обслужване и ремонт на електронен касов апарат с фискална памет;
Договор – 705 от 15.06.2018 година; Декларация за съответствие; Гаранционна
карта; Приемно – предавателен протокол; Паспорт на електронен касов апарат с
фискална памет; Писмени обяснения от Д. К.; Договор за техническо обслужване на
ЕКФП от 30.05.2019 година; Фискални
бонове и Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния
директор на НАП.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 16.06.2020 година. Жалбата е изпратена по пощата на 22.06.2020
година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от
компетентни лица.
В хода на производството бяха
разпитани двамата проверяващи, които заявиха, че паспортът на ФУ не им е бил
предоставен от бармана на заведението. Същите поясниха също така, че Л.Й.направила
многократни опити да се свърже по телефона с управителя на заведението, но тези
опити били неуспешни.
Тези факти бяха потвърдени и от
свид. Л.Й., която заяви, че всички документи за заведението се съхранявали от
управителя и работниците нямали достъп до тях.
При преценка на
законосъобразността на изготвените АУАН и НП съдът стига до извода, че при
тяхното съставяне не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Както в АУАН, така и
в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, като при установените за безспорни по делото факти съдът намира, че правилно
АНО ги е подвел под нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
В случая се касае за
нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно
която разпоредба лицето по чл. 3 (всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги) със стационарен търговски обект съхранява в
търговския обект паспорта на ФУ.
От събраните по
делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена
проверка на 06.11.2019 година се е установило, че в проверявания търговски
обект, стопанисван от жалбоподателя, не се е съхранявал паспорта на фискалното
устройство модел PERFECT S 01-KL с инд. № DY407704 и ИН на ФП № 36543476, тъй
като същият не е бил представен на проверяващите.
Както се установи от
посочената като нарушена норма жалбоподателят е бил длъжен да държи в
проверявания обект поискания при проверката паспорт на ФУ. Фактът на
извършеното нарушение се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът
кредитира, тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена
проверка. Непредставянето на паспорта на ФУ при поискване от контролните
органи, без значение какви са причините за това, квалифицират нарушението като
такова по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. В случая фактът, че паспортът е
представен на проверяващите в последващ момент, не изключва отговорността на
наказаното лице, тъй като по силата на посочената правна норма то е задължено
да съхранява паспорта в обекта и при поискване на контролните органи да го
представи. Безспорно по делото е, че лицето, в чието присъствие е извършена
проверката – бармана Л.Й., не е представила на проверяващите паспорта на
фискалното устройство, като без значение в конкретния случай е обстоятелството,
че същата не е знаела къде се съхраняват поисканите от проверяващите документи,
както и това, че не е могла да се свърже с управителя на заведението. Съгласно
изискванията на нормата на чл.
42, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всички документи,
посочени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗДДС, следва да се съхраняват в обекта на търговеца, като целта е
при поискване, те да бъдат на разположение на контролните органи, с оглед
осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването на нормативно
изискуемия паспорт на фискално устройство, води от страна на търговеца до
неизпълнение на задължението по чл.
42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Ето защо съдът
приема за безспорно установено, че дружеството – жалбоподателя е осъществило
състава на това нарушение.
Що се касае до
оспорването, направено от страна на наказаното лице още с писмените възражения
срещу съставения АУАН, а в последствие и в жалбата си до съда и в хода на
съдебните прения, че му е нарушено правото на защита, тъй като описаното в АУАН
нарушение не съответства на хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 1-4 от Наредбата,
съдът намира същото за несъстоятелно предвид следните съображения: На първо
място следва да се отбележи, че както актосъставителят, така и наказващият
орган са описали твърдяното административно нарушение в пълнота, като са
посочили всички негови елементи от обективна страна, както и обстоятелствата,
при които е извършено. В тази връзка съдът не намира никакви противоречия относно
това обстоятелство в АУАН и НП. При посочване на нарушената правна норма
актосъставителят е посочил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1-4 от Наредбата,
но не е конкретизирал точно, че в случая се касае за нарушение на разпоредбата
на т. 2 от посочената правна норма. Това обаче е направено от наказващият орган,
като по този начин съдът намира, че не може да се говори за нарушаване правото
на защита на наказаното лице, защото същото не можело да разбере какво
нарушение е извършило, тъй като както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление нарушението е описано в пълнота и не се създават никакви
противоречия в тази насока.
Не на последно място
следва да се отбележи обстоятелството, че в наказателното постановление изрично
е посочено, че същото се издава на основание чл. 53, ал. 2 от ЗНН, съгласно
която норма „наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. В случая от изложеното по –
горе става ясно, че нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН е извършено по
несъмнен начин, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството – жалбоподател.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган, като е
наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени
в чл. 12 от ЗАНН
да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН,
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б.
"а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК
вр. с чл. 11 ЗАНН.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция
намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди, като
претенцията на АНО за разноски бъде уважена.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е
в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата
от 100,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
490510-F526076 от 17.01.2020 година,
издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „БЕДОУИН
ЕНТЪРТАЙМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ж.к. „Митко Палаузов“ № 10, чл. 10, вх. А, ет. 5, представлявано от Д.
К.К., за извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-18/2006 година на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00лв. /петстотин/
лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „БЕДОУИН ЕНТЪРТАЙМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ж.к. „Митко Палаузов“ № 10, чл.
10, вх. А, ет. 5, представлявано от Д. К.К., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП,
ЕИК: 1310631880291, сумата
от 100. 00 /сто/
лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: