Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 227

гр. С., 09.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С. районен съд, в открито заседание на девети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН КОСТАДИНОВ

 

при секретаря  Красимира Петкова  като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 161 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.А., обл.С., ул.”С.” № 17, представлявано от С. Т. К. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № НП-3/26.01.2017 год. издадено от Заместник –министър на културата, с което на ЮЛ са наложени имуществени санкции в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на основание чл.221а, ал.3 от Закона за културното наследство за нарушение на чл.161, ал.2 от ЗКН и в размер на 20 000 (двадесет хиляди) на основани и за допуснато нарушение на чл.200в, ал.1 , пр. първо от ЗКН.

Жалбоподателят редовно призован явява се лично и с процесуален представител. Защитника счита, издаденото НП за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Като за съществени намира допуснати нарушения при предявяване на АУАН и неговото връчване. Намира фактите при проверката за неправилно установени, поради което АНО е направил и неверни изводи. Ето защо счита, че не са извършени административни нарушения. Анализира подробно доказателствата. Моли съда да отмени НП или като алтернатива да намали санкциите във възможния законов минимум.

 

Административнонаказващият орган чрез Севда Страхилова– главен юрисконсулт в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, счита жалбата за неоснователна и предлага НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно и накратко развива съображенията си в съдебно заседание. За деянията наказуеми като административни нарушения счита, че са събрани безспорни доказателства, а в процедурата не намира да са били нарушени процесуалните правила. Прилага и подробни писмени бележки.  

 

С. районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 09.06.2016 г. свидетелите Г.А.Ш. и арх.М.Т.М.- двамата на длъжност регионални инспектори в СЦРП-Велико Търново при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата извършили проверка по документи и на место в обект на ул.“Одеса“№15, гр.С., община С. ПИ №66425.501.1149 по КК и КР на града , съставляващ УПИ VIII-1149, кв.100 по регулационния план на гр.С., общ.С., попадащ в зоната с некрополите, която подлежи на археологическо наблюдение. Съставили констативен протокол с вх.№ 10-00-129/15.06.2016 г. в МК.

Поземления имот с идентификатор 66425.501.1149 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е собственост на „М.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Добрич“№49, представлявано и управлявано от Стоил Василев Стойчев с ЕГН **********, обстоятелство установено от фотокопие на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот. Площта на имота е 545 петстотин четиридесет и пет кв.м..

Община С. е издала на дружеството  Разрешение за строеж № 6/22.01.2016 год. за обект „Търговска сграда“ с РЗП на строежа от 410 кв.м. в индивидуализирания имот. В т. 23 на разрешение е посочено следното: “На основание чл. 161, ал. 2 от Закона за културното наследство и Наредба № 1 за „Античен и средновековен Д. – Д.“ от 1972 г. в границите на охранителната зона в процеса на строителни дейности се провежда наблюдение от археолози.” Във второто изречение е отразено, че е необходимо един месец преди започване на строителните работи да се уведоми РИМ – С. за осигуряване на археологично наблюдение, като в случай на откриване на археологични обекти да се прилагат чл. 148, ал. 5 и чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство.

Изграждането на търговската сграда е възложено на строителя  „С.” ЕООД, ЕИК *********, с.А., общ.С.. Дружеството се представлява и управлява от С. Т. К. с ЕГН **********, който на 09.06.2016 год. присъствал на извършената от свид.Ш. и свид.М. проверка.

В РИМ- С. с вх.№24/22.03.2016 год. е подадено уведомление от Иван Еленов Атанасов- технически ръководител на строеж: „Търговска сграда“ в УПИ VIII-1149, кв.100 по плана на извън ЦГЧ на гр.С., ПИ №66425.501.1149 по КК и КР на града- ограда и подпорни стени, от което се установява, че е съставен образец №2 за откриване на строителна площадка от дата 17.03.2016 год..

На 17.05.2016 г. директорът на Регионален исторически музей  С. наредил със Заповед № 15 да бъдат спрени изкопните работи на строителен обект „Търговска сграда“ в УПИ VIII-1149, кв. 100 по плана на С., ПИ № 66425.501.1149 до осигуряване на археологическо наблюдение от представител на РИМ – С..

На 18.05.2016 год. между възложителя по  Разрешение за строеж № 6/22.01.2016 год.- „М.“ ООД и РИМ-С. бил сключен договор за съвместна дейност, с оглед осъществяване на научно и методическо ръководство на археологическо наблюдение на строителството на обекта- „Търговска сграда.

Председателя на Съвета за теренни проучвания при Национален археологически институт с музей-Българска академия на науките издал Разрешение № 252/20.05.2016 год. за Спасително археологическо проучване, с което свид.С.Г.-*** била определена да извърши археологическото наблюдение на изкопните работи.

Спасителното археологическо проучване на обект „Търговска сграда“ в УПИ VIII-1149, кв.100 по регулационния план на гр.С., общ.С., ПИ №66425.501.1149 по КК и КР на града било извършено в периода от 18-23.07.2016 год. от свид.Д.Д.. За резултатите от дейността си свидетеля изготвил научен доклад. 

При огледа на място, проведен на 09.06.2016 г. свидетелите установили, че в южната половина на обекта вече са били извършени СМР – излети били ивични основи – фундаменти по конструктивните проекти, както и подпорна стена по южната и западната граници на имота, преди извършването на археологическото наблюдение. За изграждането на подпорната стена със строителни машини е бил отнет съществуващ земен насип с височина около 3 метра. Именно при извършването на изкопните работи по изграждане на подпорните стени били засегнати  археологически структури – гробове от неизследван некропол. Проверяващите регистрирали в профила на склона над 12 гробове, които били разрушени в по-малка или по-голяма степен при изкопите, извършени с тежка механизация. Констатирани били гробни съоръжения, а  антропологически останки-кости от човешки скелети, бил открити както в самия строителен обект, така и в депонираната южно от терена земна маса, която трябвало да се използва за извършване на обратен насип на подпорните стени.

 

Античният некропол в гр. С. е обявен за архитектурно-строителен паметник в бр. 10 на “Държавен вестник” от 1968 г. статутът му е препотвърден по силата на § 10, ал. 1 от ПЗР на Закона за културното наследство. Според разпоредбите на този закон заварените обявени за недвижими паметници на културата по досегашния ред запазват своя статут и категория като културни ценности. По силата на чл. 146, ал. 3 от ЗКН Античния некропол на Д. в гр. С. е археологическа недвижима културна ценност с национално значение, регистрирана е в АИС-АКБ (Автоматизирана информационна система - Археологическа карта на България), Регистрационна карта № 10004452.

През 1976 г. в бр. 44 на “Държавен вестник” е обнародвана и Наредба № 1 за архитектурния и археологически резерват С., която урежда въпросите за застрояване и опазване на Националния архитектурен и археологически резерват Д.-Д.-С., обявен с Разпореждане № 627 от 28.12.1971 г. в граници: на запад – централната алея на Дунавската градина, на юг  - ул. “Георги Димитров” (сега бул. “Симеон Велики”), на изток – ул. “Любен Каравелов” и на север – р. Дунав. Тези зони останали същите и с одобрения от заместник-министър на културата Протокол от 24.07.2013 г. в изпълнение на Заповед № РД-9К-106/11.07.2013 г. на Министъра на културата.

 

При тези факти на 10.08.2016 год. свид.Ш. съставила на ЮЛ АУАН №19. Преценката на контролния органи била, че от строителя е нарушена нормата на чл.161, ал.2 от Закона за културното наследство, която е предвидила в процеса на строителните дейности  да се провежда наблюдение от археолог, както и че са унищожени археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 ЗКН с което е нарушен чл.200в, ал.1 от ЗКН.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление. АНО приел всички факти и правната квалификация на допуснатото нарушение, като наложил на дружеството имуществени санкции на основание чл.221а, ал.3 от ЗКН в размер на 25 000,00 лева и на основание чл.200в, ал.1 пред. първо от ЗКН в размер на 20 000,00 лева. 

 

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите и от писмените доказателства по делото.

 

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

По същество жалбата е, частично  ОСНОВАТЕЛНА и то единствено относно размера на наложените санкции.

 

При съставяне на АУАН и издаването на НП не са били допуснати нарушения, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Компетентността на актосъставителя и АНО произтичат от изрични законови разпоредби на ЗКН, УП на МК и заповедите на Министъра на Културата, последните приложени като писмени доказателства.

Процеса на съставяне на акта е започнал в присъствието на  С. Т. К., като представляващ „С.“ЕООД с.А.. При предявяване на акта, предоставяне за запознаване със съдържанието му на материален носител-хартия, управляващият търговското дружество оставил листата без да каже каквото и да е, напуснал сградата на РИМ-С.. В такъв смисъл са категоричните свидетелски показания на Г.Ш., М.М. и Д.Д.. Същите са последователни и логически непротиворечиви, за разлика от тези на арх.Валя Целова и свид.Тихомир Събев - представител на инвеститора. Именно на горепосочените свидетели актосъставителя първо предложил да удостоверят отказа на С.К. да подпише акта, но същите категорично отказали. Явна е индицията за заинтересованост у показанията на последните свидетели, поради наличните взаимоотношения и зависимости със санкционираните ЮЛ. Съда е приел, че е реализирана административно наказателна отговорност на двете търговски дружества- инвеститор и строител, предвид предписаните последващи действия в т.4 от Констативния протокол. Поради по-горе изложеното преценката е за недостоверност в показанията на свидетелите Целова и Събев, относно обстоятелството относно предявяване на акта.

Правилно актосъставителя е приравнил поведението на представляващият „С.“ЕООД, като отказ да се подпише акта, респективно да му се връчи екземпляр от същия. Налице са гласни доказателства, че е направен опит с телефонни повиквания да се въздейства върху С.К. да се върне за да приключи процедурата. Безспорно е налице шиканиране на административния процес в досъдебната му фаза. От недобросъвестното поведение на представляващия ЮЛ не следва санкционираното дружество да черпи права. Поради изложените съображения съда намира преценката на актосъставителя и АНО, които са приели проведената процедура по чл.43, ал.2 ЗАНН за правилна. Отказа с конклудентни действия на С.К. да подпише акта е удостоверен чрез подписа на свид. Д.Д.. Свидетеля вече бил приключил археологическите разкопки и се е явил за да представи доклада си пред експертна комисия по чл.158а ЗКН.

При така изложеното логично се налага извода, че не е било необходимо процедирането по начина очертан от ал. 4 и ал.5 на чл.43 от ЗАНН.

В Актът за установяване на административно нарушение се съдържат всички задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, субекта на нарушението, данните за актосъставителя, описано е нарушението ясно и точно от фактическа и правна страна. Налице е изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено.

Ето защо, съда намери възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне, подписване и връчването на акта, за неоснователни.

 

Независимо от възраженията които се направиха от защитата на санкционираното ЮЛ, следва безспорно да се приеме предвид събраните писмени и гласни доказателства, че строителния обект попада в зоната с некрополите, тоест в границите на охранителната зона където в процеса на строителни дейности се провежда наблюдение от археолози. Изложеното обстоятелство е било известно както на възложителя- „М.“ ООД, чрез неговия представляващ, така и на изпълнителя на строежа „С.“ЕООД чрез неговия представляващ, тъй като е посочено изрично в издаденото разрешително за строеж. ЗКН е в чл.161, ал.1 е предвидил задължения за ЮЛ, което осъществява инвестиционния проект. Безспорно е налице бездействие от страна на „М.“ ООД, тъй като взаимоотношенията на дружеството с РИМ-С. са възникнали на следващият ден, след спирането на изкопните работи на строежа. Уведомлението на техническия ръководител на строежа до музея в гр.С. не игнорира правилото залегнало в нормата на чл.161, ал.2 ЗКН, че в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. Събраните доказателства безспорно сочат, че на строителната площадка са открити археологически обекти, а второто изречение на ал.2 от чл.161 ЗКН, сочи как да се процедира в такава ситуация. Явно е, че дружеството изпълняващо обекта не е спазило закона, тъй като се е наложило на Директора на РИМ-С. със заповед да спре изкопните работи.

Съгласно нормата на чл.157, ал.1 от Закона за устройство на територията за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга.  В този смисъл следва и извода, че нормативно определеното начало на строежа и установените писмени доказателства, няма как да бъдат подменени от събрани във въззивното производство гласни доказателства, събрани с показанията на свидетели в подчинено положението по трудово правоотношение с представляващият „С.“ЕООД. От предаденото в РИМ- С. с вх.№24/22.03.2016 год. уведомление от Иван Еленов Атанасов - технически ръководител на строежа протокола по образец №2 е от 17.03.2016 год.. Посоченото обстоятелство от части се потвърждава и от събраните в хода на досъдебното административно производство фотоснимки на информационната табела на строежа. Явно е, предвид и разрешителното за строеж, че наблюдението от археолози следва да се извършва не само от самото начало на строежа, но и предварително за да се осъществи инвестиционния проект законосъобразно.

В РИМ- С. уведомлението е било депозирано от свид.Диманка Кръстева - служител в „С.“ЕООД. Документа е приет от свид.С.Г. уредник в музея. Свид.С.Г. е категорична, че е разяснила реда по който следва да се процедира, но не последвал друг контакт с музея по повод инвестиционното намерение за строеж за което са били уведомени. 

От защитата се ангажират гласни доказателства за да се установи  период, различен от този по административното обвинение, в който са били извършени изкопните работи, за де се приеме, че е спазен едномесечния срок по т.23 от строителното разрешително в която е цитирана и заповед на РИМ-С.. След да се отбележи, че ЗКН не предвидил срок, а е определил последователността и реда на действията на задължените лица, сред които безспорно са възложителя и изпълнителя на строежа. Гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетелите Димитър Т. - технически ръководител на строежа и Мариян Й. – работник, по никакъв начин изменят обстоятелството, че в  процеса на строителните дейности не се е провело наблюдение от археолози.   

          

Всички останали възражения направени от защитата на санкционираното ЮЛ, касаят второто от административните обвинения по акта, санкционирано с НП.

Безспорно е установено от събраните доказателства, че при извършваните изкопни работи по южната и западната граници на имота са били засегнати  археологически структури – неизследван некропол с  12 гробове, които били разрушени в по-малка или по-голяма степен. Антропологичните останки са археологически обекти в смисъла на законовата дефиниция на понятието дадена в чл.146, ал.1 от ЗКН, тъй като няма как да не се приеме, че се касае за недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи открити в земните пластове, за които основни източници на информация са теренните проучвания. В конкретния случай последвалата информация е открита с проведеното Спасително археологическо проучване на обекта проведено от свид.Д.Д.. Научния доклад на специалиста сочи, че се касае за 23 гроба с погребения на мъже, жени и едно дете, като вероятно се касае за регулярен некропол от втората половина на 19 век. Заключението е, че най- вероятно се касае за войнишки погребения на загиналите във войните между Руската и Турската империи в този исторически период. Посоченото обстоятелства окачествяват откритите  археологически обекти и като културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗКН, тъй като са материално свидетелство за човешко присъствие и дейност което е от значение за общността или обществото и има научна или културна стойност. Откритите археологически обекти са публична държавна собственост, съгласно чл. 2а от ЗКН. Тук е момента да се отбележи, че е без значение, че установените археологически обекти, културни ценност не са от античността и средновековието. Закона еднакво е защитил археологическото културно наследство от всички минали епохи, каквато се явява и тази за която приблизително е определена датировката на некропола. 

Единствено основателно се оказва възражението на защитата за степента на въздействие върху гробовете и антропологичните останки, вследствие на проведените изкопни работи. Както актосъставителя, така и АНО се приели, че се касае за унищожаване. Видно е, че дори самите проверяващи при огледа на место са описали, че в профила на склона регистрираните 12 гроба са в по-малка или в по-голяма степен разрушени. Резултатите от Спасително археологическо проучване налагат за съда друг извод, а именно, че се касае за повреждане на археологическите обекти. Горното е от значение за прецизността на административното обвинение повдигнато на дружеството и е без значение за реализиране на административната санкция, тъй като и подобна форма на въздействие върху археологическите обекти е наказуема.  Последното по своето естество е от значение за определянето размера на санкцията и безспорно не е съобразено от АНО.       

 

Събраните доказателства безспорно сочат, че на строителната площадка са открити археологически обекти. Макар да се отричат от свидетелите ангажирани от защитата, то останалите показания са категорични, че антропологичните останки се намирали не само в профила на склона по южна и западна граници на строежа, където са гробовете, но и в самия обект и в депонираната земна маса. Показанията на свидетелите които оборват защитната теза са подкрепени и от фотографиите изготвени в досъдебната фаза на административнонаказателното производство. В този смисъл възражението, че архитектурните обекти не попадат в имота в които се извършва строителството е неоснователно. Видно от събраните доказателства, че археологическите обекти са намерени на строителната площадка. По смисъла на §5, т.37 от   ДР на ЗУТ "Строителна площадка" е теренът, необходим за извършване на строежа и определен с инвестиционния проект или с границите на поземления имот, в който се извършва строителството. Видно от нотариалния акт и разрешението за строеж, изграждания обект заема голяма част от целия терен. Установеното местонахождение на гробовете, дълбочината на която са открити археологическите обекти както и изброените по-горе доказателства и други писмени такива, например научния доклад опровергават и другата защитна версия, че осъщественото въздействие е от предходни строителни дейности на терена. Освен това премахната постройка с фундамент са значително по- малки по размери от новото строителство и не се намират южна и западна граници на строежа.

Ето защо съда намери наведените доводи за несъставомерност на административното нарушение за неоснователни.

При съставяне на акта и издаването на НП административните обвинения са били ясно, точно и подробно описани, поради което няма как нарушителя да не е разбрал за какво се ангажира отговорността му. НП е връчено на служител в дружеството нарушител и дори да има някакво нарушение в тази дейност, то не е съществено тъй като не е възпрепятствало правото на защита, което е упражнено в сроковете по ЗАНН.

 

АНО е определи санкциите в максимален размер. Преценил е , че не са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, извод който се споделя и от съда доколкото нарушението не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Следва да се имат предвид характера на нарушението,засягащо изключително значими обществени интереси и неговият обект.

По отношение конкретният размер на наложените имуществени санкции в максимален размер, съдът счита че същите са  индивидуализирани по такъв начин, че да не отговарят на тежестта на извършените нарушения. Макар административните простъпки да са извършени на територията на археологическа културна ценност с национално значение- Антични некрополи в гр.С., то засегнатите археологическите обекти са от втората половина на 19 век, същите не са били унищожени, а повредени и след постановяването ПАМ- спирането на строежа не са се извършвали други действия водещи до неспазването на установения законов ред. По отношение на първото от нарушенията явно е, че същото е предхождано от бездействието на възложителя да инициира предварително археологическо проучване. Явно е, че строителя не изискал от възложителя да съобрази поведението си с разрешението за строеж, което разбира се не го оправдава. Преценката на съда е, че при определянето на санкциите не са спазени изискванията на чл.27 ЗАНН. Освен гореизложените обстоятелства, които не са били съобразени, по никакъв начин не е изследвано имотното състояние на дружеството извършило нарушението, дори и в случая когато се касае за обективна безвиновна отговорност на ЮЛ. Съда е изслушал в  съдебно заседание относно тези обстоятелства представляващият дружеството. Няма данни строителя да е наказван за допуснати други административни нарушения. За съда определянето на санкциите в максимален размер е необосновано, а и несъразмерно тежко. Преценката е за наличието на основания за изменение размера на определените от АНО санкции. Съда счита, че целите поради които се налагат административните наказания могат да бъдат постигнати и с минимални по размер санкции.   

 

Мотивиран от гореизложените съображения, на осн. чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-3/26.01.2017 год. издадено от Заместник –министър на културата, както следва:

По т.1 намалява имуществената санкция от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на 10 000 (десет хиляди) лева;

По т.2 намалява имуществената санкция от 20 000 (двадесет хиляди) лева на 5 000 ( пет хиляди) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред С. административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: