РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20201800900140 по описа за 2020 година
Г. В. ТР. от с. М., Софийска област, ул. „Калоян“ № 2, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. В.О. от САК, е предявил срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение в размер на 200 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически
болки и страдания, тревожност и потиснатост, срив на самочувствието му и тежък
психически шок, вследствие нанесени му телесни увреждания – черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на кости от черепната основа, обусловило нараняване, проникващо
в черепната кухина, контузия на мозъка, мозъчен едем, оторагия в дясно, голяма рана в
тилната област на главата и счупване на осмо и девето десни ребра, причинени при ПТП,
настъпило на 21.11.2015 год. в с. М., Софийска област по вина на С.Г.П. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80” с ДК № СО 5182 СВ, със застрахователна
полица № 22114003131259 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от деня на увреждането, 21.11.2015 год., до окончателното й
заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
1
С исковата молба се твърди, че на 21.11.2015 год. около 19 часа в с. М., Софийска
област, в района на нерегулирано Т-образно кръстовище между улица „Софийско шосе“ и
ул. „Кольо Фичето“, по ул. “Софийско шосе“, с посока на движение от гр. Е.П. към гр. С., се
е движил лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ДК № СО 1787 OК, управляван от
ищеца Г. В. ТР.. Пътното платно на ул. „Софийско шосе“ било предназначено за двупосочно
движение, с по една пътна лента за движение в противоположните посоки, отделени една от
друга с единична прекъсната линия „МЗ“. Разрешената за района максимална скорост за
движение била 50 км/ч. По същото време със същата посока на движение, със скорост от
около 107 км/ч, се е движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № СО 5182 СВ,
управляван от С.Г.П. с ЕГН **********, като същият управлявал автомобила с наличие на
алкохол в кръвта си от 1.6 промила. Поради движение с висока скорост лекият автомобил
марка „Ауди“ ударил автомобила, управляван от ищеца, като ударът настъпил между
предната лява част на лекия автомобил „Ауди“ и задната част на лекия автомобил „Рено“.
След пътния инцидент ищецът загубил съзнание за продължителен период от време.
Твърди се, че поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, установени
в ЗДвП, С.Г.П. станал причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, при
което по непредпазливост причинил на ищеца следните телесни увреждания :
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на кости от черепната основа,
обусловило нараняване, проникващо в черепната кухина;
контузия на мозъка;
мозъчен едем;
оторагия в дясно;
голяма рана в тилната област на главата;
счупване на осмо и девето десни ребра.
Твърди се, че след пътния инцидент ищецът бил транспортиран от екип на БМП в
УМБАЛ „С.А.“ АД – гр. София в увредено общо състояние. По време на прегледа бил
объркан, нямал спомен за травмата и за времето преди и след инцидента. Имал профузно
кървене от дясното ухо, главоболие, гадене, световъртеж, болки в областта на гръдния кош.
След извършени консултативни прегледи с анестезиолог – реаниматор, хирург, неврохирург
и осъществени образни изследвания му била поставена диагноза – „Скалпова рана в
окципиталната област. Мозъчна контузия. Мозъчен едем. Фрактура на черепа. Оторагия в
дясно. Фрактури на 8-мо и 9-то ребра в дясно аксиларно.“. Извършена била хирургична
обработка на раната – ексцизия на кожните ръбове, лаваж с отстраняване на чужди тела,
хемостаза, реимплантация на скалпа. На 25.11.2015 год. ищецът бил изписан от болничното
заведение с назначено медикаментозно лечение.
Твърди се, че след ПТП ищецът изпитвал продължително време силни болки в
травмираните области. Нараняванията му довели до продължителни физически страдания и
други отрицателни изживявания – тревожност, слабост, сънуване на кошмари, свързани с
пътния инцидент, лесна раздразнителност, потиснатост, безпокойство и притеснение.
Трудно преодолял стреса, предизвикан от ПТП – не спял спокойно след инцидента, появило
2
се продължително неспокойство и лесна раздразнителност, изпаднал в състояние на
тревожност и потиснатост – симптоми, които не са се наблюдавали преди това при него.
Претърпените от ищеца болки и страдания и ежедневните затруднения в бита, които понася,
довели до срив на самочувствието му и тежък психически шок.
Сочи се, че във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство,
като същото било внесено в Районен съд – Е.П. с обвинителен акт срещу виновния водач,
като било образувано НОХД № 186/2019 год., неприключило към момента на предявяване
на исковете.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ауди”, модел „80” с ДК № СО 5182 СВ,
участвал в ПТП, управляван от деликвента С.Г.П., е била сключена със „З.К.Л.И.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 22114003131259
валидна от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., т.е. към момента на ПТП, 21.11.2015 год.
което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на
произшествието неимуществени вреди.
С определение от 30.09.2020 год. съдът, след като е изискал служебно справка за
образувано и неприключило НОХД във връзка процесното ПТП, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК е спрял производството по т.д. № 140/2020 год. на СОС до приключването на
производството по НОХД № 186/2019 год. на РС – Е.П. с влязла в сила присъда.
С молба от 28.05.2021 год. на пълномощника на ищеца е представен заверен препис
от влязлата в законна сила на 12.05.2021 год. присъда № 9/26.04.2021 год. на РС – Елин
Пелин, постановена по НОХД № 186/2019 год., поради което на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с
определение от 31.05.2021 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело и е
разпоредил размяната на книжа между страните по реда на чл.372 и сл. от ГПК.
С оглед на горното преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника
с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът оспорва твърденията по исковата молба за механизма на
настъпилото ПТП, при което да са били причинени описаните травми на ищеца, както и
причина за горното да са субективните действия на водача на лекия автомобил „Ауди”.
Оспорва се твърдението, че за ищеца са настъпили твърдените неимуществени вреди, които
да са в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на Светослав
Георгиев Павлов. Оспорват се и твърденията за характера, вида и интензитета на търпените
от ищеца неимуществени вреди. Оспорва се и размера на предявения иск като несъобразен с
принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД.
С отговора са направени възражения чл.51, ал.2 от ЗЗД – за съпричиняване на
вредоносния резултат от бездействието на пострадалия, който е пътувал в лекия автомобил
без поставен обезопасителен колан и за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „б“ от ЗЗД
по отношение на претендираната законна лихва за периода, предхождащ три години датата
3
на подаване на исковата молба, а именно – преди 16.09.2017 год.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал
допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната. С
допълнителната и.м. са оспорват изложените доводи на ответника по ДИМ във връзка с
оспорването на механизма на ПТП, както и наличието на вина и противоправност на водача
Светослав Георгиев Павлов и възражението за съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се,
че горните въпроси са разрешени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, обвързваща
настоящия по силата на чл.300 от ГПК.
Препис от ДИМ е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока
по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на
допълнителната искова молба. С допълнителния отговор се сочи, че с оглед приложената по
делото влязла в сила присъда на наказателния съд не се поддържат оспорванията относно
механизма на ПТП, за вината на водача и за причинения вредоносен резултат на ищеца.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от приключилото след предявяване на настоящите искове НОХД № 186/2019
год. на РС – Е.П., изискано и приложено по настоящото дело, с влязла в законна сила на
12.05.2021 год. присъда № 9/26.04.2021 год. подсъдимият С.Г.П. с ЕГН ********** –
деликвентът, сочен в и.м., е признат за виновен в това, че 21.11.2015 год. около 19 часа в с.
Мусачево, Софийска област, в района на нерегулирано Т-образно кръстовище между улица
„Софийско шосе“ и ул. „Кольо Фичето“, по ул. “Софийско шосе“, с посока на движение от
гр. Е.П. към гр. С., при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел „80” с ДК
№ СО 5182 СВ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1, чл.21,
ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП, като движейки се със скорост от 107 км/ч, реализирал ПТП с
движещия се пред него лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с ДК № СО 1787 OК и
по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, сред които водачът
на л.а. „Рено“ Г. В. ТР., а именно – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
кости от черепната основа, обусловило нараняване, проникващо в черепната кухина;
контузия на мозъка; голяма рана в тилната област на главата и счупване на осмо и девето
десни ребра, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта 1.6 промила, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1-во и 4-то, б.„а“ във
вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено
на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
В представената с и.м. епикриза по ИЗ № 22090, издадена от МБАЛ „С.А.“ АД – гр.
4
С., е отразено, че ищецът е постъпил на лечение в Клиниката по неврохирургия на
болницата на 21.11.2021 год. след като пострадал при ПТП като водач на лек автомобил.
Загубил съзнание за продължително време, объркан, без спомен за травмата и времето преди
и след инцидента. Наличие на профузно кървене от дясното ухо, с оплаквания от гадене,
световъртеж, главоболие и болки в областта на гръдния кош. Обективно е установено:
Оторагия вдясно. Контузия на меките тъкани, голям подкожен, голяма контаминирана
профузно кървяща скалпова рана в окципиталната област с разкъсан клон на окципиталната
артерия. При проведените рентгенови изследвания е установена фрактура на 8 и 9-то ребра
вдясно аксиларно.
След проведени консултации и изследвания е извършена хирургична обработка на
раната и реимплантация на скалпа, подложен е на медикаментозна терапия и активно
наблюдение, като постепенно оплакванията отзвучават. Изписан е с подобрение на
25.11.2015 год. с диагноза : Скалпова рана в осципиталната област, мозъчна контузия,
мозъчен оток, фрактура на базата на черепа, оторагия вдясно, фрактура на 8 и 9-то ребра
вдясно аксиларно.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че откритата черепномозъчна травма на ищеца се изразява в
голяма скалпова разкъсноконтузна рана в тилната област на главата с подлежащо счупване
на тилната кост, което увреждане е осъществило пряка комуникация между черепната
кухина и околната среда и по своя медикобиологичен характер представлява нараняване
проникващо в черепната кухина. Разкъсноконтузната рана в тилната област на главата с
отслояване от подлежащите черепни кости /скалпова рана/, гръдната травма, изразяваща се
в контузия на гръдния кош и счупването на 8 и 9-то ребра вдясно аксиларно, са причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Експертизата сочи, че мекотъканните увреждания при ищеца са отзвучали за около
20-25 дни, а гръдната травма – за срок от около 1-1.5 месеца. При черепномозъчната травма
възстановяването е продължило около 2 месеца, като е възможно и за по-продължителен
период да е налице главоболие при излагане на слънце, гледане на телевизия и работа с
компютър. По делото няма представени медицински документи от един по-късен етап,
които да удостоверяват наличие на усложнения, поради което експертизата приема, че към
момента състоянието на пострадалия е добро без остатъчни прояви; единствено към
момента е възможно в зоната на скалповата рана, където е нарушена инервацията, да е
налице липса на чувствителност и чувство за изтръпване.
Във връзка с поставените въпроси за механизма на ПТП КСМАТЕ сочи, че
автомобилът, управляван от ищеца, на два пъти в зоната на ПТП е настиган и удрян в
задната централна част от движещ се с над два пъти по-висока скорост автомобил, при което
скоростта на автомобила и съответно на тялото на ищеца се изменя по големина, а
движението е праволинейно. Времето на удара в такъв случай е от порядъка на около 0.1
секунди, за което време, в зависимост от преводното число на скоростната кутия, предавката
на която се е намирал удареният автомобил към момента на удара, масите на автомобилите
5
и контактните площи между тях, тялото, намиращо се в автомобила, придобива много
високо ускорение, главата се оттласква назад, а тялото се движи в посока напред, избутвано
от седалката – т.е. получава се така наречения „камшичен удар”.
Експертизата е категорична, че предвид анатомичната локализация на
констатираните травматични увреждания и механизма на пътнотранспортното
произшествие – удар на автомобила отзад, обезопасителният колан не изпълнява защитната
си функция. Констатираните увреждания при ищеца биха се получили във вида и
констатираната анатомична локализация – независимо дали е бил или не с поставен
обезопасителен колан.
В отговор на поставени в о.с.з. въпроси вещите лица допълват, че както скалповата
рана в областта на тила, така и счупването на ребрата са причинени при контакта на тялото
на ищеца с металната рамка на седалката при камшичния удар.
От показанията на свидетеля Т.Г.Т. – син на ищеца, се установява, че за
катастрофата с баща му през месец ноември 2015 год. разбрал няколко дни по-късно, когато
по-големият му брат съобщил. Бил приет по спешност в болница „Св. Анна“, където
престоял около десет дни. След като го изписали, бил много зле – имал превръзка на
главата, тъй като имал черепномозъчна травма и го били шили, имал и счупени ребра и му
било трудно да диша и да се движи. Синовете му, с които живеел в едно домакинство, му
помагали с битовите грижи – хранели го, давали му лекарства, помагали му да ходи в
тоалетна. Най-тежкият период продължил два-три месеца. След 4-5 месеца малко по малко
започнал да се оправя, но започнал да заеква и често му се виело свят. Заекването
продължава до ден-днешен, а след катастрофата се притеснявал и да шофира. Преди работил
като дърводелец в частна фирма и се върнал на работа година след инцидента, едва тогава
отново се престрашил да шофира. Психически бил много травмиран от случилото се, тъй
като била на косъм от смъртта, понеже имало опасност да си счупи врата.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Ауди”, модел „80” с ДК № СО 5182 СВ, със застрахователна полица №
22114003131259, сключена с ответника, валидна от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
6
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с
оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица №
22114003131259/01.01.2015 год./ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложената по делото влязла в законна сила на 12.05.2021 год. присъда
№ 9/26.04.2021 год., постановена по НОХД № 186/2019 год. на РС – .П. – относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва,
че към момента на постановяване на настоящото решение с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК и зачитайки така постановената след предявяване на исковете присъда на
наказателния съд, съдът следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от
С.Г.П. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во и 4-то, б.„а“ във вр. с
ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК /при причинени телесни повреди на две
различни лица/; второ, причинените като пряк резултат от ПТП увреждания на ищеца,
описани в диспозитива на присъдата – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
кости от черепната основа, обусловило нараняване, проникващо в черепната кухина;
контузия на мозъка; голяма рана в тилната област на главата и счупване на осмо и девето
десни ребра. От приетите по делото писмени доказателства – медицинска документация във
връзка с проведеното лечение на пострадалия и от заключението по назначената КСМАТЕ,
вкл. и допълнителните отговори на експертите в о.с.з., бяха установени и причинените на Г.
В. ТР. също в резултат на ПТП мозъчен едем и оторагия в дясно – горните са отразени и в
обсъдената горе епикриза по ИЗ № 22090, издадена от МБАЛ „Св. А.“ АД – гр. С.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Ауди”, модел „80” с ДК № СО 5182 СВ,
управляван при ПТП от деликвента С.Г.П., е била сключена със ЗК „ЛЕ.И.“ АД
застрахователна полица № 22114003131259 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. – т.е. застрахователното
правоотношение е съществувало към момента на настъпване на ПТП, 21.11.2015 год.
7
Доказан по основание, предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки, страдания
и стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП
травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 48
години, но с оглед естеството на получените от него наранявания може да се очаква пълно
възстановяване от същите; за горното заключението по назначената КСМАТЕ е
категорично. По отношение на оспорването на последното от страна на пълномощника на
ищеца следва да се посочи, че по делото причинените на ищеца травматични увреждания са
установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд и приобщената като писмено
доказателство епикриза, изготвена след оперативната интервенция на пострадалия в МБАЛ
„Св. А.“ АД – гр. С.– уврежданията са тези, изброени в обстоятелствената част на и.м., както
и в обстоятелствената част на КСМАТЕ – независимо, че не се изброени изчерпателно в
заключителната част – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на кости от
черепната основа, обусловило нараняване, проникващо в черепната кухина, контузия на
мозъка, мозъчен едем, оторагия в дясно, скалпова рана в тилната област на главата и
счупване на осмо и девето десни ребра.
Следва да се отчете, че търпените от ищеца физически болки и страдания са били с
много голям интензитет към момента на получаване на уврежданията, като болезнеността
постепенно е отзвучала за период от няколко месеца – видно от заключението на КСМАТЕ.
Независимо от горното, от показанията на св. Т.Т. – син на ищеца, кредитирани от съда
като безпротиворечиви и подробни, бе установено, че ищецът е бил зависим почти изцяло от
грижите на близките си в първите месеци след изписването му от болницата, около година
не е ходил на работа, а инцидентът е оставил дълбоко отражение върху психиката на
пострадалия поради възникналата непосредствена опасност за живота му – започнал е да
заеква, което продължава и понастоящем.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 50 000 лева. Горният размер
бе съобразен и с момента на настъпване на вредите – ПТП е било причинено на 21.11.2015
год., като до настоящия момент са изминали шест години, през които обществено-
икономическите условия в страната са съществено изменени – например минималната
работна заплата за страната от 380 лева през 2015 год. е увеличена на 650 лева през 2021
год.
8
Поради изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн.
чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн.
§22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД
сумата от 50 000 лева, като отхвърли иска за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лева.
Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем
с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, ответникът дължи и законна
лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 21.11.2015 год., в който момент
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането. Ответникът обаче е
направил възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „б“ от ЗЗД по отношение
на претендираната законна лихва за периода, предхождащ три години датата на подаване на
исковата молба, а именно – преди 16.09.2017 год., което съдът намира за основателно – от
момента на настъпване на вредите до предявяване на исковете не се установи давността да е
била спирана или прекъсната. С оглед на изложеното на ищеца следва да се присъди
законна лихва върху главницата, считано от 16.09.2017 год. до окончателното й заплащане,
като съдът следва да отхвърли иска за заплащане на законна лихва за периода, считано от
деня на увреждането, 21.11.2015 год., до 15.09.2017 год. – деня, предхождащ предявяване на
иска.
По делото остана недоказано възражението на ответника за редуциране на
дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди на осн. чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Заключението по назначената КСМАТЕ е категорично, че уврежданията в
конкретния случай биха били причинени и при правилно поставен от пострадалия предпазен
колан в автомобила – с оглед механизма на ПТП; от друга страна, направилият
възражението е този, който следва да установи по несъмнен начин твърдяното
съпричиняване, а застрахователят не ангажира гласни или други доказателства,
установяващи, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 2 000 лева, както и изплатените разноски
от бюджета на съда в размер на 200 – възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва
да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 28.09.2020
год. /л.156 от делото/, сключен между ищеца и адвокат В.В. О. от САК, с ЕГН **********,
със служебен адрес гр. С., ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2, същият е за оказване на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото,
9
то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 2
030 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 50 000 лева – уваженият
размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху горната сума
следва да се присъди заплащане и на ДДС в размер на 406 лева, доколкото по делото е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС /удостоверение за регистрация по ЗДДС
на л.157 от делото/. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение – в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, бе съобразен с ниската фактическата и
правна сложност на делото, броят на проведените заседания – едно, както и извършените
процесуални действия – без разпити на свидетели и изслушано заключение по една
експертиз.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 400
лева – заплатен депозит за възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ. Тъй като ответникът
е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, следва да се
определи от съда в минималния размер от 100 лева по изложените съображения за ниската
фактическата и правна сложност на делото; същото в случая следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така
определеното от съда възнаграждение е в размер на 150 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 412.50
лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от
юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и
чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на Г. В. ТР. от с. М.,
Софийска област, ул. „Калоян“ № 2, с ЕГН **********, сумата от 50 000 лева /петдесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически
болки и страдания, тревожност и потиснатост, срив на самочувствието му и тежък
психически шок, вследствие нанесени му телесни увреждания – черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на кости от черепната основа, обусловило нараняване, проникващо
в черепната кухина, контузия на мозъка, мозъчен едем, оторагия в дясно, голяма рана в
тилната област на главата и счупване на осмо и девето десни ребра, причинени при ПТП,
настъпило на 21.11.2015 год. в с. Мусачево, Софийска област по вина на С.Г.П. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „80” с ДК № СО 5182 СВ, със
10
застрахователна полица № 22114003131259 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2017 год. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за
разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./ и предявения
иск с правно основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на законна лихва
върху главницата за периода от 21.11.2015 год. до 15.09.2017 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК. да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 2 200 лева /две хиляди и двеста лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на адвокат В.В.
О. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2,
сумата от 2 436 лева с ДДС /две хиляди четиристотин тридесет и шест лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК Г. В. ТР. от с. М., Софийска област, ул.
„Калоян“ № 2, с ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* сумата от
412.50 лева /четиристотин и дванадесет лв. и петдесет ст./, съставляваща направени по
делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11