Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 14.11.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА в.гр.дело № 701 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 465723 от 07.08.2018 год., постановено по гр.дело № 28357/2016 г. на СРС, 45 състав, е осъдено З. “Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.Я., да заплати на основание чл. 208 КЗ (отм.) на В. А.М., ЕГН **********, сумата в размер на 3450 лв., представляваща уговорено със застрахователна полица № 4704155203001577 застрахователно обезщетение във връзка със застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 116.19 лева мораторна лихва върху признатата главница за периода от 31.01.2016 г. до 30.05.2016 г., като е отхвърлил иска за главницата с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./ за сумата в размер на 3 550 лева, разликата над признатата сума от 3 450 лева до пълно предявената от 7000 лева и иска за мораторната лихва върху главницата за сумата от 156.30 лева, разликата над признатата сума от 116.19 лева до пълно предявената от 272.49 лева. С решението на съда е осъдено “Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.Я., да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 275.66 лева за разноски на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК. С решението на съда е осъдена В. А.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 265.24 лева – разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. С решението на съда е осъдено “Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.Я., да заплати на адвокат А.Т. от САК, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, ул. “*******, сумата в размер на 340.13 лева – разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Срещу решението на СРС, 45 с-в, е постъпила въззивна жалба от В.А.М., подадена чрез пълномощника и адв. Т., с искане същото да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за сумата в размер на 3 550 лева, разликата над признатата сума от 3450 лв., представляваща уговорено със застрахователна полица № 4704155203001577 застрахователно обезщетение във връзка със застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, до пълния предявен размер от 7000 лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за сумата от 156.30 лева – разликата над признатата сума от 116.19 лева до пълно предявената от 272.49 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Посочено е, че в мотивната част на обжалвания съдебен акт е прието, че по време на кражбата на процесния автомобил талонът за регистрация на МПС – Част 1 не се е намирал в автомобила, като е заключил, че още преди настъпването на застрахователното събитие ищцата не е знаела къде се намира свидетелството за регистрация. Поради тази констатация съдът приел, че поведението и е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, но в мотивите си е изложил, че за отказа на застрахователя да плати е правно значимо само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащите от закон или от договор и/или от общите условия изисквания за действие или бездействие, насочено към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. Поради това съдът приел, че неизпълнението на това задължение по застрахователния договор не се явява значително с оглед интересите на застрахователя, доколкото не се доказвало, че неизпълнението му е довело до реализиране на застрахователното събитие. Изразява се становище, че е налице колизия в мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът едновременно е приел, че липсата на свидетелство за регистрация не е в причинно-следствена връзка с противозаконно отнетия лек автомобил, но въпреки това съдът е приел, че е налице основание за намаляване на застрахвателното обезщетение с 50% на основание чл. 207, ал. 2 от КЗ. Твърди се, че тези два мотива са в пълно противоречие един с друг и са взаимоизключващи се. Навеждат се аргументи, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция не са представени никакви доказателства, че неизпълнението от страна на ищцата на нейни задължения по договора за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с № 4704155203001577 / да му предаде талона на автомобила, дори и когато той е изгубен и не се е намирал/ се намират в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. По изложените съображения жалбоподателката моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна - ответник З. “Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, чрез пълномощника му юрк. Петров, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че към момента на настъпване на застрахователното събитие талонът се е намирал в автомобила, като релевира доводи за наличие на поведение на ищцата, с което тя е нарушила задълженията си, произтичащи от общите условия на застрахователния договор за спазване на всички разумни предохранителни мерки. Посочва, че не е в тежест на застрахователя да докаже това, а единствено, че талонът не е представен. Изтъква, че в хода на делото е изключено регистрационно свидетелство – част 1, което не е било представено в оригинал, което поставяло въпроса доколко ищцата е установила право на получаване на застрахователно обезщетение, което принадлежи на собственика на вещта, каквато при липса на талон за собственост ищцата било възможно и да не е. Навежда аргумент, че в общите условия към застрахователния договор страните са договорили какви ще бъдат санкционните последици в случай, че застрахованият не изпълни задължението си да не оставя регистрационен талон част 1 или част 2 в автомобила и не представи такъв пред застрахователя. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приложил санкционната последица на чл. 207 от КЗ (отм.). Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер, установен съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена
от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС,
обосноваващи извод, че страните в процеса са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение, породено от сключен договор по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ с номер 4704155203001577 със срок на валидност към
датата на застрахователното събитие: 20.07.2015г. – 20.07.2016г. за процесния
лек автомобил. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
по делото се доказва настъпването на застрахователното събитие – кражба, а
именно, че за времето от 21:30 часа до 9:00 часа на 12.01.2016г. противозаконно
е отнет л. а. , марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, № на рама W0L0AHL3572216578, производство 2007г., цвят черен, от
Владението на В. А.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да се
присвои. Първоинстанционният съд е установил от представените по делото
доказателства, които са в съответствие и с твърдението на ищцата, че
свидетелството за регистрация, част 1, не е било налично в автомобила по време
на кражбата, но и не е било представено от нея пред застрахователя.
Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с доказателствата по делото е
приел, че ищцата в срока по раздел първи, т. 2 от глава шеста от ОУ е уведомила
застрахователя, както и че застрахователното събитие е покрит риск по клауза
„пълно Каско“ от глава втора „Покрити искове и изключения“ от ОУ, а също и че
ищцата е заплатила застрахователната премия по застраховката, с което е
изпълнила условието на чл. 187 от КЗ / отм./. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и в изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за
наличие на предпоставките на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), а именно че от
данните по делото се установява, че в случая ищецът – застрахован е изпълнил
всички свои договорни задължения, от които
е обусловено изпълнението на насрещното задължение на
ответника-застраховател за изплащане на договореното застрахователно обезщетение,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
С оглед нормата на чл.
211 от КЗ/отм./. застрахователят може да откаже изплащането
на застрахователно обезщетение при умишлено причиняване на застрахователно
събитие от застрахованото лице, при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и в други случаи, предвидени със закон. В настоящия казус първоинстанционният
съд е достигнал до правилен извод, че непредставянето на регистрационно
свидетелство – част 1 на автомобила не може да бъде преценено както такова
неизпълнение на задълженията по застрахователния договор, което е значимо с
оглед интересите му. Принципно наличието или липсата на този документ не може
да способства за извършване на противозаконното деяние - отнемане на автомобил.
Непредставянето на талона на регистрационен талон – част 1 не е способствало за
извършването на противозаконното отнемане на вещта. В този смисъл са и
разясненията дадени в практиката на ВКС, а именно - Р № 86/18.07.2014
г., т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, ВКС,
съгласно което дори "оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС,
обект на застраховка "Каско на МПС", при настъпване на
застрахователното събитие - кражба, не съставлява значително с оглед интереса
на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по
смисъла на чл. 21Е т. 2 КЗ и като такова не е основание за пълен
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ.
Непредставянето на този талон може само да доведе до намаляване на съответното
застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207. ал. 2 КЗ при
положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове
пълен отказ от плащане на обезщетение.". Подобно е и Р № 49/29.07.2013
г., т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК, ВКС, съгласно което
"приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото.".Ето защо
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че не са налице
основания да бъде прието, че е налице неизпълнение на договорно задължение,
което е значително с оглед интереса на кредитора, при което може да отпадне
отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение.
Същевременно първоинстанционният съд е достигнал до
правилен извод, че е налице основание за намаляване на застрахователното
обезщетение с 50 % на основание чл. 207, ал.2 от КЗ. В тази насока настоящият
състав намира за правилни констатациите на първоинстанционния съд, че
непредставянето на част I на регистрационния талон от ищцата по делото следва
да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение съгласно чл.
207, ал. 2. изр. 2 от КЗ. /В тази
насока съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК Решение № 211/06.12.2012
г. по т.д. № 1029/2011 г. на ВКС, II т.о/. В уредбата на "Имущественото
застраховане" - Глава XIX, раздел I "Общи положения", независимо
от регламентираните в Глава XVIII на Част IV на КЗ задължения за застрахования,
свързани с предварително обявяване на обстоятелства от значение за естеството и
размера на риска или последващото им изменение, респ. последиците от
неизпълнението им, законодателят е предвидил изрично отговорност на
застрахования за неизпълнение на задължения, свързани със своевременното
уведомяване за настъпването на застрахователното събитие, от значение за
установяването и ограничаване последиците му, както и задължения с превантивно
по отношение настъпването на риска и размера на вредите значение и по
отстраняване източниците на опасност, в съответствие с изричните предписания на
застрахователя /чл. 207 от /. При неизпълнение на задължение,
относимо към превантивно минимализиране на риска, чл. 207, ал. 2, изр. 2 от КЗ предвижда различни правни последици, спрямо момента на установяване на
неизпълнението: възможност за прекратяване на застрахователния договор от
застрахователя преди настъпване на застрахователното събитие или намаляване на
застрахователното обезщетение, в случай на настъпило застрахователно събитие.
Неизпълнението на задължението да не се оставя част 1 от свидетелството за
регистрация в откраднатия автомобил, респективно същата да бъде изгубена,
доколкото по делото е безспорно непредставянето на талона от колата в оригинал
от ищцата, е от естество да способства окончателното настъпване на последиците
на застрахователното събитие - кражба, осуетявайки евентуална възможност за
предотвратяването му от контролните органи за движение по пътищата, тъй като
същият позволява безпрепятствено преминаване през държавната граница и
извършването на разпоредителни действия и в този смисъл представлява неизпълнение
на общите условия на застрахователния договор. В този смисъл, конкретното
неизпълнение е с характеристика, отговаряща на предпоставките по чл. 207.
ад. 1 КЗ и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение, тъй
като договорената с това съдържание клауза на ОУ се явява в съответствие със
закона. /Решение № 79 от 29.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 802/2011 г„ II т.о.,
ТК/.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоистанционният
съд е достигнал до правилен извод, че дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде намалено с 50 %, като споделя констатацията, съдържаща се в
обжалвания съдебен акт, според която предявеният иск е основателен и доказан за
сумата от 3450 лв., представляващи 50 % от застрахователната сума 6900, 00 лв.,
като над посоченото до претендирания с исковата молба размер от 7000, 00 лв.
искът, като неоснователен и недоказан, правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обезщетението
се дължи и ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 30.05.2016 г. до окончателното му изплащане, както и сумата в размер на
116.19 лева - мораторна лихва върху признатата главница за периода от
31.01.2016г. до 30.05.2016 г. С оглед изложеното направените в жалбата
възражения за липса на предпоставки за намаляване на размера на дължимото от
застрахователя обезщетение настоящият състав намира за неоснователни.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, постановеното съдебно решение № 465723 от 07.08.2018 год., постановено по гр.дело № 28357/2016 г. на СРС, 45 състав, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивника - ищец не се следват разноски за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора в настоящото производство досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./. Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело определен
по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на въззиваемата страна - ответник
юрисконсултско възнаграждение
следва да се определи от съда в размер
на 100 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 465723 от 07.08.2018 год., постановено по гр.дело № 28357/2016 г. на СРС, 45 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
В. А.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** да заплати на З. “Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.Я.
на основание чл.78, ал. 3 във вр. с ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата
от 100 лв. / сто лева/, представляваща разноски за въззивното производство
/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.