Разпореждане по дело №89/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на В. Л. Л. от гр.П., против постановление за възлагане на недвижим имот № 02633 от 12.04.2011г. на ЧСИ Ц. по изп.д.№ 47/11.Поддържа се, че обжалваното действие е незаконосъобразно, тъй като изнесеният на публична продан имот е единственото жилище на длъжника Х. Л.,починал в хода на производството,на когото е била съпруга.Твърди,че не притежава друго жилище и че живее в него със сина си Стефан,поради което в случая важи забраната на чл. 444, т. 7 ГПК за насочване на принудителното изпълнение по отношение на същия. Иска се отмяна на извършеното изпълнително действие.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнителното дело не е подал писмено възражение и не е изразил становище по жалбата.

В писмени обяснения частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно които от разпоредбата на чл.444 ГПК могат да се възползват само физически лица.Жилището като част от търговското предприятие на е секвестируемо и изключено от режима на СИО,съгласно ТР № 2/2001г. на ОСГК.

Жалбата е допустима.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.И тъй като фактите около несеквестируемостта могат да бъдат динамичен състав,то няма пречка на това основание да се обжалва и постановлението за възлагане на недвижим имот,относно защитата въведена в чл.444 ГПК. В конкретния случай, жалбоподателката е легитимирана страна, тъй като е длъжник по изпълнението на основание чл. 429 ал.2 ГПК. Съдът констатира, че жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Благоевградския окръжен съд след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По молба на взискателя „. гр.П. на основание издаден изпълнителен лист на САС по гр.д.№ 452/10 е образувано изп. дело ,което при ЧСИ Ц. е под № 47/2011, с длъжник Х. Л.Изпълнението е било насочено и към недвижим имот,представляващ първи жилищен етаж със застроена площ от 143 кв.м. от триетажна масивна сграда с идентификатор * и към обект с идентификатор № *представляващ гараж в същата сграда.Съгласно нот.акт № 100 т.ІІ от 2005г. на Нотариус ЕЯ. имотът е бил собствен на "ТЕ.Х.Л.".Още при извършване на описа на имота,представляващия адвокат на длъжника Х.Л. е заявил,че имотът /първия етаж/ представлява единствено жилище на длъжника.Описът на имота е извършен на 08.02.2011г. и на 13.02.2011г. Х.Л. е починал,като жалбоподателката е вписана в кръга на наследниците му,съгласно представеното по делото удостоверение за наследници№ 232 от 23.02.2011г. на Община П..

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доводите на жалбоподателката и мотивите на изпълнителния орган, съдът прие от правна страна следното:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното действие на ЧСИ, касаещо постановление за възлагане на недвижим имот-първи етаж от триетажната сграда е незаконосъобразно, извършено в нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Единственото жилище е едно от несеквестируемите имуществени права на длъжника - физическо лице, по отношение на които съдия-изпълнителят не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, описва и продава. Съдът съобрази, че след отмяната на ГПК от 1952 г., вкл. § 9 от ПР на този кодекс, сега действащият ГПК не изключва действието на чл. 444 по отношение на длъжниците - еднолични търговци. След като в действащия ГПК не съществува разпоредба, която да възпроизвежда правилото на посочения § 9 от ПР на ГПК (отм.) и при положение, че обективното ни право не прави разлика в правния субект на едноличния търговец и на физическото лице, няма основание правилата за несеквестируемост на имуществото на длъжника - физическо лице да не бъдат прилагани по отношение на едноличните търговци.Самият ЧСИ за задължения на физическото лице Ламбрев е пристъпил към продажба на имущество от предприятието му. Тъй като нормите, които уреждат несеквестируемостта, са императивни, съдия-изпълнителят е длъжен служебно да извърши проверка за това дали правото, обект на принудителното изпълнение, е секвестируемо.В случая не се установи от данните по изпълнителното дело да е извършена проверка за секвестируемостта на възбранения имот,като провери имотното състояние и на членовете на семейството. ЧСИ е изразил становище,че жилищен имот в предприятието на е секвестируемо,като се е позовал на на ТР № 2/2001г. на ОС ГК,но то касае случаите за наличие на СИО при едноличните търговци и няма връзка с несеквестируемостта на имот. Поради това, настоящата инстанция намира, че обжалваното действие е извършено в нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК и следва да бъде отменено. ЧСИ би могъл да насочи изпълнението по отношение на процесния имот, само след като установи притежават ли членовете на семейството на Х.Л. , с които е живял заедно, друго жилище,както и при предпоставките на предложение 2 от разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК.

Постановлението за възлагане касае и обект,представляващ гараж , построен в същата сграда,където се намира и жилищния имот.Безспорно е,че по отношение на този обект не важат правилата за несеквестируемостта,но обявленията за публичната продан и провеждането й сочат,че те са продавани като един общ обект.Не е посочена отделна цена за всеки един,нито пък наддаването е извършено разделно,поради което се налага и постановлението за възлагане да се отмени и в тази част.

Водим от изложеното, ОС Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление за възлагане на недвижим имот № 02633 от 12.04.2011г. на ЧСИ Ц.по изп.д.№ 47/11.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател : Членове: