№ 168
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500447 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. №
2811/14.07.25г. на К. Г. Т. от гр. Е. против решение № 75/11.07.2025г.,
постановено по гражданско дело № 171 по описа за 2025г. на Окръжен съд-
Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против
ответниците Апелативен съд-Велико Търново, Окръжен съд-Велико Търново,
Районен съд-Велико Търново и Административен съд-Търговище по чл. 2б от
ЗОДОВ, за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. за допуснато нарушение на правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на адм. д. №78/2024г. на АдмС-Търговище,
приключило с производство по в. ч. гр. д. №603/2024г. на АпС-Велико
Търново, съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС; и жалбоподателят е осъден да заплати
на всеки един от ответниците Апелативен съд-Велико Търново, Окръжен съд-
Велико Търново, Районен съд-Велико Търново и Административен съд-
Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв., на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК. Счита се, че решението е невалидно, недопустимо и
неправилно като постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон
и липсата на мотиви. В тази връзка е изложено, че поради липсата на
изложени от съда правни и фактически доводи, решението не отразява
действителното правно положение между страните, поради което обжалваният
съдебен акт е нищожен и делото следва да бъде върнато на
1
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Освен това е била налице
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като поради липсата на становище
на съда относно фактите, е налице основателно съмнение в
безпристрастността на съдията. В тази връзка жалбоподателят се позовава и
на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав (по
иск на К. Т. против ОС-Търговище). Решението се счита за недопустимо и
поради липсата на участието на прокурор по делото, което е било
задължително съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това решението следва
да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Допуснатите процесуални нарушения се изразяват в липсата на
доклад, респективно докладът е бил неточен или непълен, тъй като съдът е
дал неправилни указания на страните, най-вече при разпределение на
доказателствената тежест, както и не е била посочена вярната правна
квалификация на всички претендирани права, възражения, реплики и
дуплики. Позовавайки се на нормите на чл. 266, ал. 3 и чл. 162 от ГПК,
въззивникът е отправил искане да се допусне провеждането на съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-психологическа
експертиза за установяване на психичните процеси на ищеца и причините,
довели до тези процеси, както и допускането до разпит на недопуснатите от
първоинстанционния съд свидетели, които се твърди, че са били заличени.
Към въззивната жалба е представено копие от отговор на исковата молба,
подаден от ОС-Търговище по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав, за който
не е отправено искане до съда.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна РС-Велико Търново чрез съдия Г. Г., упълномощен от
административния ръководител на съда. Поддържа се, че жалбата е
неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемия съд.
Депозиран е в срок отговор на въззивната жалба и от АдмС-Търговище,
чрез нарочно упълномощения съдебен помощник К. Д., с който същата е
оспорена като неоснователна, тъй като се счита, че решението не страда от
посочените пороци. Сочи се, че жалбата е изпълнена с цитати от съдебната
практика и изложение на общи правни теоретични съждения, което създава
трудност за отграничаване на конкретните аргументи за обжалването. Отрича
се да е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като липсват
наведени конкретни факти от страната в хода на съдебното производство.
Поддържа се, че решението е ясно и изчерпателно мотивирано с изложени
прави изводи въз основа на анализ на доказателствения материал по делото и
съобразяване на приложимата материалноправна норма. Спазено е било и
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като делото е било разгледано с
участието на прокурор. Изложени са конкретни съображения, извлечени от
материалите по адм. д. № 78/24г. на Адм.С-Търговище, съобразно критериите
по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, за да се обоснове извода за неоснователност на
2
предявения иск. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена, а на страната да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания отговор на въззивната жалба от Апелативен съд-Велико
Търново се поддържа становище за неоснователността й и се претендира
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Направен е анализ на извършените по всяко от образуваните пред съответните
съдебни инстанции дела процесуални действия от съда, за да се обоснове
извода, че разглеждането и решаването на делото е извършено в разумен срок.
Отделно от това се поддържа, че за ищеца не са настъпили никакви вреди от
продължителността на съдебния процес, които да са в пряка причинна връзка
с действията на този ответник. Оспорва се оплакването за допуснати от
решаващия съд процесуални нарушения по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ (относно
задължителното участие на прокурор) и при разпределението на
доказателствената тежест. Претендира се присъждане на разноски на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Окръжен съд-Велико Търново, представляван от административния му
ръководител, чрез съдебен помощник с юридическо образование, е подал
отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна
по подробно изложени съображения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски на осн. чл. 10, ал. 4 от
ЗОДОВ.
Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в
производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е
депозиран.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд са
докладвани постъпилите от въззиваемите писмени становища, с които
заявяват, че поддържат искането си за отхвърляне на въззивната жалба по
изложените в отговорите й съображения. Претендират присъждането на
разноски за настоящата инстанция.
Прокурор от Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, тъй като обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, съответно на установеното в хода на процеса.
Освен това се сочи, че е невярно поддържаното от въззивника твърдение, че в
първоинстанционното производство не е участвал прокурор.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 15.04.2025г. искова молба от К. Г. Т. с искане за солидарното
осъждане на ответниците АпС-Велико Търново, ОС-Велико Търново, РС-
Велико Търново и Административен съд-Търговище да му заплатят сумата от
50 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
които твърди, че са последица от нарушаване на правото му на разглеждане в
3
разумен срок на исковото производство по адм. д. № 78/24г. на Адм.С-
Търговище, приключило в производството по в. ч. гр. .д. № 603/24г. на АпС-
Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Изложено е, че ответниците по делото са отказали правосъдие на ищеца по
посоченото дело, тъй като са определили непосилна за него такса и са
отказали да го освободят от същата, въпреки наличието на предпоставките за
това. Като утвърдени от практиката на ЕСПЧ критерии по приложението на
чл. 1 и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, се сочат сложността на делото, поведението на
съответните власти и значението на делото за жалбоподателя. Общата
натовареност на съдилищата не може сама по себе си да се използва като
оправдание за прекомерното забавяне на гледането на делата. Липсата на вина
на съдията или на друго длъжностно лице не е достатъчна, за да се приеме, че
няма нарушение на изискването за разумен срок. Цитирана е практика и на
ВКС, според която е редовна искова молба по ЗОДОВ, когато се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в
рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или
бездействие на ответника, както и не е нужно посочването на прекия
причинител на вредите – отговорността е обективна и не е свързана с
наличието на вина на съответното длъжностно лице. За конкретния случай е
посочено, че ответниците не са предприели съответни действия, за да бъдат
защитени накърнените на ищеца права и същият да получи желания съдебен
акт в срок, което е засегнало неимуществената му сфера – накърнено е
чувството му за справедливост, изпитал безсилие, гняв и обида от незачитане
на правото му на пострадало лице да получи бързо и адекватно решение.
Поради наличието на хроничен стрес ищецът е бил с нарушен сън, изпитвал е
продължително време тревожност, изпадал в депресивно състояние,
раздразненост, потиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило е
било разстройство в адаптацията, което не е било отшумяло към момента на
подаване на исковата молба.
Всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, в който е
било поддържано становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
не е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото, както и
основания за солидарна отговорност. В отговора на Адм.С-Търговище е
поддържано, че съдът следва да провери дали ищецът преследва легитимна
цел с предявения иск и дали не е налице злоупотреба с право по см. на чл. 57,
ал. 2 от Конституцията, чл. 17 от ЕКЗПЧОС и Директива (ЕС) 2024/1069 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно
защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно
неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.
Освен това е било посочено, че с подаването на иска пред ненадлежния съд,
ищецът сам е създал предпоставки за евентуално забавяне на делото. В
отговора на исковата молба на ОС-Велико Търново е посочено, че ищецът
цели завеждането на очевидно неоснователен иск и същият не преследва
защитата на легитимен интерес.
4
По валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Оплакването на въззивника за нищожност на обжалваното решение е
основано на твърдение, което не води до такъв порок на съдебния акт.
Евентуална непълнота на мотивите би довело до необоснованост на
решението и евентуално до неговата неправилност. Както е посочено в ТР №
№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нормативно установена дефиниция за
нищожно съдебно решение няма, но в съдебната практика като нищожен се
определя съдебният акт, който не е постановен от надлежен съдебен орган, не
е постановен в рамките на правораздавателната власт на решилия спора орган,
актът не е в изискуемата писмена форма, респективно сега и в електронна
форма, не е подписан, или волята на съда, изразена в акта е абсолютно
неразбираема. Обжалваното решение не страда от тези пороци, поради което
не е нищожно.
Видно от представеното с исковата молба копие на писмо, получено от
ищеца от заместник-министър на правосъдието, че по подаденото от К. Т.
заявление от 25.11.24г., е била извършена проверка и е бил съставен
Констативен протокол от 18.02.25г., в който ИВСС е приел, че производството
по адм. д. № 78/24г. на Адм.С-Търговище, приключило в производството по в.
ч. гр. .д. № 603/24г. на АпС-Велико Търново, се е движело бързо и делото е
било разглеждано в кратки срокове, поради което не са налице периоди на
забавяне. Поради това и подаденото от Т. заявление е било отхвърлено като
неоснователно, на осн. чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, с което процедурата по глава
трета „а“ от ЗСВ се счита за изчерпана. Поради горното настоящият състав на
съда намира, че е изпълнена предпоставката на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ
(изчерпана е административната процедура за обезщетение за вреди по реда
на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение) и предявеният иск е допустим.
Освен това съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ
разглеждането на делото пред първоинстанционния ОС-Търговище е
осъществено при участието на прокурор от ОП-Търговище (виж протокол от
открито съдебно заседание от 07.07.25г.). Поради това оплакването на
въззивника за допуснато в тази насока процесуално нарушение е
неоснователно.
За първи път във въззивната жалба ищецът сочи, че е била налице
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като поради липсата на становище
на първоинстанционния съдия относно фактите, е налице основателно
съмнение в безпристрастността му. В тази връзка жалбоподателят се позовава
и на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав (по
иск на К. Т. против ОС-Търговище). Евентуална липса на обсъждане на
фактите и обосноваването на съответни правни изводи би могло да доведе до
необоснованост и неправилност на съдебния акт, но не е доказателство за
липсата на безпристрастност у решаващия орган. Отделно от това едва пред
настоящата инстанция К. Т. се позовава на факта, че първоинстанционният
5
съд, в който правораздава съдията, постановил решението, е ответник по иск
на същия ищец, образуван пред друг съд. Не е ясно дали това обстоятелство е
било известно на съдията, за да обоснове съмнение в неговата
безпристрастност. Но дори и да се допусне, че това обстоятелство е било
известно на съдията-докладчик по делото, евентуално негов необоснован
отказ за отвод представлява процесуално нарушение, което би могло да е
основание за отмяна на решението, но само ако то е довело до постановяване
на неправилно решение по съществото на спора. В този смисъл е и съдебната
практика, включително и приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023
г. по т. д. № 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението.
Съобразно приетото в Решение № 382/27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. №
3589/2023г., ІV г. о., в практиката на ВКС, установена в ППВС № 4/1968 г.,
решение № 60242 по гр. д. № 339/2021 г., ІІІ г. о., решение № 62 по гр. д. №
4227/2022 г., ІІІ г. о., е възприето разбиране, че при присъждане на
обезщетение за вреди, които са пряка последица от неразумно забавените
действия на правозащитните органи, размерът на обезщетението се определя
по справедливост, съобразно конкретно установените за случая релевантни
обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумпция, че
всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на
неимуществени вреди. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. Такива са
освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото,
личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата
продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“
срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната
в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. - процесуалното й
качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са
изчерпателно посочени, се преценява от съда с оглед конкретния спор по чл.
2б ЗОДОВ. Следва да се посочи и че в самата разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ
законодателят примерно е изброил обстоятелства, които съдът следва да вземе
предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществените
вреди – общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти,
които са от значение за спора.
От приобщените към настоящото дело материали по гр. д. №673/24г. на
ОС-Велико Търново се установява следното:
6
Производството по адм. д. № 78/24г. на Адм.С-Търговище е било
образувано на 19.02.24г. по подадената от К. Г. Т. искова молба, насочена
против Прокуратурата на Република България, за осъждането на ответника да
му заплати сумата от 900 лв. като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в качеството му на адвокат (морални болки и страдания,
загуба на доверието на клиентите в него във връзка със защитата на техните
законни права и интереси), които са последица от незаконосъобразния акт, с
който му е бил отказан достъп до информация по посочена прокурорска
преписка на ОП-Велико Търново, ведно със законната лихва за забава,
считано от завеждане на исковата претенция. С определение от 27.02.24г.
съдът е прекратил производството по делото пред себе си е го е изпратил по
подсъдност на РС-Велико Търново, приемайки, че е предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, по който е компетентен да се произнесе
гражданският съд; цената на иска сочи на родова подсъдност на районен съд;
мястото на увреждането е в гр. Велико Търново. Продължителността на
производството пред този съд е било общо 9 календарни дни, от които 7
работни дни. Поради това следва да се приеме, че не е налице неразумен срок
на разглеждането на делото пред този съд. Освен това за ищеца, който е
адвокат и притежава юридически познания, е липсвала процесуална
предпоставка, която да обоснове предявяването на иска пред ненадлежен съд
и в друго населено място.
Преписката е пристигнала в РС-Велико Търново на 05.03.24г. и на
същата дата е било образувано гр. д. № 755/24г. С разпореждане от 06.03.24г.
районният съдия е оставил без движение като нередовна исковата молба и е
дал подробни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите като
внесе необходимите уточнения на твърденията си, както и да внесе по сметка
на съда сумата от 10 лв., представляваща дължимата ДТ по делото, както и
сумата от 0.50 лв. – такса, дължима на осн. чл. 102з, ал. 3 от ГПК, за които да
представи и платежен документ за внасянето им. Съобщението до ищеца за
постановеното разпореждане му е било връчено на 12.03.24г. и на 14.03.24г.
същият е депозирал уточняваща молба, към която е приложил платежно
нареждане и копие от акта на ОП-Велико Търново, с който му е било отказано
предоставянето на копие от електронен случаен избор на наблюдаващ
прокурор по посочена прокурорска преписка. С разпореждане от 15.03.24г.
съдът е постановил връчването на препис от исковата и уточняващата молба,
ведно с приложенията им, на ответника по делото, на осн. чл. 131 от ГПК.
Преписът е бил връчен на 29.03.24г. Междувременно с молба от 18.03.24г.
ищецът е отправил искане за отвод на съдията по делото, посочвайки, че
самият РС-Велико Търново е ответник по предявен иск от настоящия ищец по
делото. С определение от 18.03.24г. съдията-докладчик е оставил без
уважение искането за отвода му. След депозирането на отговор на исковата
молба от ответника, съдът с определение от 21.05.24г. се е произнесъл по
въпросите по чл. 140 от ГПК и е насрочил разглеждането на делото в открито
съдебно заседание за 20.06.24г. С молба от 17.06.24г. ищецът е представил
7
медицински документи, обосноваващи невъзможността да се яви в открито
съдебно заседание и е поискал неговото отлагане. По тази причина на
20.06.24г. ход на делото не е бил даден и делото е било насрочено за открито
съдебно заседание на 11.09.24г. Междувременно с молби от 20.06.24г.,
подадени отново по електронен път от ищеца, същият е направил искане за
увеличение размера на иска на 26 000 лв., както и за отвод на съдията-
докладчик. С определение от 21.06.24г. съдът е оставил без уважение новото
искане за отвод, допуснал е изменение на иска чрез неговото увеличение и е
прекратил производството пред себе си, изпращайки го по подсъдност на ОС-
Велико Търново.
Производството пред РС-Велико Търново е продължило за период от 3
месеца и 15 дни, от който поради нередовност на исковата молба е бил
необходим период от 9 календарни дни за отстраняването на нередовностите.
Съдът своевременно се е произнасял по всяко искане на ищеца за отвод, както
и е предприемал дължимите от съда процесуални действия – връчването на
поправената искова молба на ответника, постановяването на определение по
чл. 140 от ГПК и насрочване на делото в открито съдебно заседание,
произнасяне по искането за изменение на размера на иска. Поради това и
следва да се приеме, че не е налице неразумен срок за разглеждането на делото
и пред този съд.
Веднага след изтичане на срока за обжалване на горното определение и
поради липсата на постъпили жалби от страните, съдията е изпратил делото на
ОС-Велико Търново, където е било образувано на 10.07.24г. гр. д. № 597/24г.
С определение от 15.07.24г. окръжният съдия е приел, че е сезиран с иск с
правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, поради което и дължимата
ДТ от ищеца е в размер на 4% от цената на иска след нейното изменение. Тъй
като ищецът не е внесъл дължимата ДТ преди предприемането на
изменението на иска, което е условие за допускането на увеличението, то е
прието, че искът следва да се счита за предявен в първоначалния си размер от
900 лв., по който компетентен да се произнесе е районният съд. Поради това е
повдигнал спор за подсъдност пред АпС-Велико Търново. Делото е било
висящо само 5 календарни дни.
Пред Апелативен съд-Велико Търново е било образувано на 18.07.24г. в.
ч. гр. д. № 395/24г. С определение от 25.07.24г. съдът е приел, че компетентен
да се произнесе по предявеният иск е ОС-Велико Търново, въпреки наличието
на невнесена от ищеца в пълен размер на дължимата ДТ. Производството по
това дело е било висящо само 7 календарни дни, от които два са били
почивни. Не е налице неразумен срок за разглеждане на делото и пред този
съд.
На 31.07.24г. пред ОС-Велико Търново е било образувано гр. д. №
673/24г. С разпореждане от 06.08.24г. съдът е оставил без движение исковата
молба, указвайки на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба
като представи доказателства за внесена ДТ по сметка на съда в размер на
8
1 044 лв. Даденият срок на ищеца е изтекъл на 16.08.24г. и с определение от
03.09.24г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 129, ал. 3 от
ГПК. В срока за обжалване на определението, на 09.09.24г. ищецът е подал
частна жалба против същото, която с разпореждане от същата дата 09.09.24г.
е била оставена без движение за отстраняване на нередовности – да представи
доказателства за внесена ДТ в размер на 15 лв. по сметка на въззивния съд,
както и 0.10 лв. на осн. чл. 102з, ал. 3 от ГПК по сметка на
първоинстанционния съд. Даденият срок е изтекъл на 24.09.24г. и поради
неизпълнение на дадените указания, съдът с разпореждане от 02.10.24г. е
върнал като нередовна частната жалба. На 11.10.24г. е била подадена частна
жалба от Т., която с разпореждане от 15.10.24г. е била оставена без движение с
указания за отстраняване на нередовностите й чрез ясно посочване на
обжалвания съдебен акт и внасяне на ДТ в размер на 15 лв. по сметка на
въззивния съд, както и 0.40 лв. на осн. чл. 102з, ал. 3 от ГПК по сметка на
администриращия съд. След изпълнение на указанията на съда, с
разпореждане от 30.10.24г. е постановено връчването на препис от частната
жалба на насрещната страна. След депозиране на отговора на частната жалба
на 12.11.24г., с разпореждане от 14.11.24г. делото е изпратено на АпС-Велико
Търново.
Продължителността на висящност на гр. д. № 673/24г. е била за период
от 3 месеца, а заедно с администрирането на втората частна жалба – още 1
месец, общо 4 месеца, от които 1 месец е през периода на съдебната
ваканция. За този период съдът своевременно (само в рамките на няколко дни,
а понякога и в същия ден на постъпване на съответния документ от ищеца) е
предприемал дължимото процесуално действие – оставяне без движение на
исковата молба; постановяването на определение за прекратяване на
производството поради неотстраняване на нередовностите й; оставяне без
движение на подадена частна жалба против определението по чл. 129, ал. 3 от
ГПК; връщане на частната жалба поради неотстраняване на нередовностите;
администриране на новата частна жалба и изпращане на делото на горната
инстанция. Всичко това обосновава извод за своевременно и точно
изпълнение на задълженията на съда, осъществено в изключително кратки
срокове.
Пред АпС-Велико Търново е било образувано в. ч. гр. д. № 603/24г. на
15.11.24г., което е приключило с постановяването на определение от
21.11.24г., с което е било потвърдено разпореждането на първоинстанционния
съд от 02.10.24г. за връщането на частната жалба на Т. против определението
от 03.09.24г. Налице е произнасяне в рамките на само 6 календарни дни от
образуване на делото в съда, от които 2 са били почивни дни. Поради липсата
на подадена частна касационна жалба от Т. в указания от съда срок,
определението е влязло в сила.
Горното обосновава извод, че при разглеждането на подадената от Т.
искова молба против Прокуратурата на Република България, нито един от
съдилищата, пред който делото е било висящо, не е допуснал необосновано
9
забавяне при извършването на съответното дължимо процесуално действие.
Следва да се отбележи, че от образуване на делото на 19.02.24г. до
произнасянето на последния съдебен акт на 21.11.24г., е изминал период от
общо 9 календарни месеца, от които 1 месец и половина е период на съдебната
ваканция, в който по правилото на чл. 329, ал. 3 от ЗСВ се разглеждат само
изрично посочените дела, сред които не попада посоченото дело. Независимо
от това, всеки от съдиите от съответния съд е предприемал своевременно
всяко от дължимите процесуални действия, които се отличават и със своята
точност, за разлика от допуснатите от ищеца пропуски, които не съответстват
на високите изисквания, предявени към лицата осъществяващи адвокатската
професия, дори и когато същите се явяват самостоятелна страна в граждански
процес.
Не отговаря на установеното по-горе релевираното от въззивника
оплакване, че е налице отказ от правосъдие, тъй като ответните съдилища са
определили непосилна за него такса и са отказали да го освободят от същата,
въпреки наличието на предпоставките за това. Както подробно беше
установено, искане за освобождаване от заплащането на дължима държавна
такса ищецът не е отправял в нито едно от производствата и никой от
съдилищата не се е произнасял по такова искане. Тъй като никой от
ответниците не се е позовал на своята натовареност, за да обоснове
неоснователност на предявения иск, то неотносимо се явява поддържаното от
ищеца, че такова възражение е неоснователно. Поради това следва да се
обобщи, че именно длъжностните лица, осъществяващи съответната функция
при всеки от ответниците, са предприели дължимите действия, за да бъдат
защитени правата на ищеца, но поради неговото бездействие или неточно
спрямо процесуалния закон предприето от него процесуално действие,
претендираните права не е било възможно да получат съответната защита-
санкция на гражданския процес чрез постановяването на съдебен акт по
съществото на спора.
Само на това основание следва да се приеме, че предявеният иск по чл.
2б от ЗОДОВ се явява неоснователен, без да е необходимо да се изследва дали
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди поне в техния обичаен
размер. Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По разноските.
Всеки от въззиваемите е отправил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като е бил
представляван от лице с юридическо образование, осъществяващо
процесуално представителство по делото. Налице е хипотезата на чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ и на всеки от въззиваемите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от по 100 лв., съобразно редакцията на нормата на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на осн.
10
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, към момента на осъществяване на процесуалните
действия по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/11.07.2025г., постановено по
гражданско дело № 171 по описа за 2025г. на Окръжен съд-Търговище.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Е., ул. „*“, № * да заплати на
всеки от въззиваемите Апелативен съд-Велико Търново, Окръжен съд-Велико
Търново, Районен съд-Велико Търново и Административен съд-Търговище
суми от по 100 (сто) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, на осн. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11