Р Е Ш Е Н И Е
№………./22.12.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина И.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2586 по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: *** срещу В.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ****, с която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД
и чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 от ГПК, които са съответно за осъждане на ответницата да плати на ищцата:
- обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди във вид на пропуснати
ползи в общ размер (след
увеличение в о.с.з.) 46 665лв., от които 27 645лв. - за
апартамент №*; 10 290лв. - за офис „*“ и 8730лв. - за гараж
№*, поради извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в участие,
съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения и на ищцата
имот ПИ с ид. №,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е
увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №* с площ от 93,13 кв.м., офис „*“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.,
находящи се в гр.Варна, ул.“***“ № *, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на
сумата;
- обезщетение в размер на общо 15 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страдания, психически стрес, постоянна
тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа
впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на
живот и други аналогични, търпяни в периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г., които са причинени от неправомерните
действия на ответницата, изразяващи се в лично участие, съдействие и
заплащане на незаконно застрояване на съсобствения на ищцата имот ПИ с ид.
№,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила
имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №* с площ от 93,13 кв.м., офис „*“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.,
находящи се в гр.Варна, ул.“***“ № *, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.10.2018г. до окончателното изплащане;
- обезщетение
в размер на общо 45 000лв. за
претърпените от ищцата неимуществени
вреди – страдания, психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз,
загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране,
влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, търпяни в
периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г.,
които са причинени от неправомерните действия на ответницата, изразяващи се злоупотреба
с процесуални права с образуването и/или участиетп в следните производства
срещу ищцата, при съответни отделни обезщетения за всяко от тях, а именно: 10 000лв. за воденото срещу ищцата гр. д. №14297/2015г. по описа на ВРС; 15 000лв. за воденото срещу ищцата
гр. д. №3663/2015г. по описа на
ВРС; 10 000лв. за воденото срещу
ищцата гр. д. №13779/2014г. по описа на
ВРС и 10 000 лв. за подадената срещу ищцата жалба пред ВРП
№8182/2013г. по ЗЗдр, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на иска – 17.10.2018г. до
окончателното изплащане.
Предявено и прието за разглеждане е и възражение за прихващане по чл.298,
ал.4 от ГПК вр. чл.103 от ЗЗД и вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД (по твърдения) на В.Д.А., ЕГН**********
срещу Т.Д.И., ЕГН**********, със сума до 15 000лв., която се сочи да съставлява припадащата се на
ищцата част от увеличена стойност на
поземления имот, вследствие построяването на сградата и с 15 000лв., платени от
ответницата през 1999г.-2002г., от кота нула до етап груб строеж, в това число
и външна и вътрешна ВиК и Ел инсталации, а именно по пера:
1/ за изграждане на плочи А, Б, В, Г, Д и Е на сградата, материали за:
- армировка на основи и плочи А, Б, В, Г, Д и Е - общо 26 679кг;
- полагане на бетон - 229 куб.м.;
- дървен материал, греди и ламперия -12 куб.м.;
- варов разтвор - 60 куб.м.;
- тухли - 120000 бр.;
- цимент 100 бр. Палети;
- керемиди 5000бр.;
- поцинкована ламарина 60кг;
- гвоздеи 66кг;
2/ за фонд работна ръка 30% от 68845лв.
3/ за разходи за платна под наем, хаспел и ел.снергия – 14 290лв.;
4/ външно Ел и ВиК за сградата;
5/ за вътрешно Ел и ВиК за сградата, от което:
- в апартамент №* - прокарани 3 броя
вертикални щрангове, всеки по 2,60м в помещенията - кухня, баня и тоалет;
положени 25 м. водопроводни тръби на тапа и канализационни отклонения за
жилището - 10м.; прокарани ел.кабели до табло;
- в офис А
прокарани два броя вертикални щрангове, 18м. водопроводни тръби на тапа и
канализационни отклонения за офиса - 8м.; прокарани ел. кабели до табло;
- в гараж №*
монтиран вертикален щранг; прокарани ел.кабели до табло,
сочени за извършени дейностите със знание и без противопоставяне на
ищцата, в свой и в чужд за В.А. интерес при участието й в разходите за тези
СМР, при твърдяната обща стойност на разходите за целия строеж от общо
127 948лв.
Ищцата твърди, че по дарение от баща й
през 1975г. е придобила 1/3 ид. част от дворно място с къща, находящо се в
гр.Варна, ул.“**“ №*. На 22.08.1995г. ищцата и другите двама съсобственици
сключили с „ЕТ М.– М.Р.“ договор за групов строеж, по силата на който
съсобствениците прехвърлили на ЕТ 80 кв. м. от дворното място, цялото с площ
305 кв. м., срещу което последният се задължил да построи и въведе в
експлоатация изцяло на свои разноски жилищна сграда, от която съсобствениците
да получат отделни обособени обекти, като съсобствениците са имали учреденото
право на строеж за сградата. Ищцата Т.И. следвало да получи в своя собственост
апартамент №* с площ от 93.13 кв.м., офис
„*“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №* с площ
от 18.96 кв.м.
Твърди още, че на 23.08.1999г.
ответницата В.А., без да има каквато и да било договореност или съгласие на
ищцата, сключила с други от съсобствениците (към този момент) договор за групов
строеж на сградата, но който бил в нарушение на чл.53, ал.3 от ЗТСУ (отм.) и
чл.183, ал.1 от ЗУТ – без съгласието на всички съсобственици (конкретно на
ищцата Т.И.). С оглед на този договор ответницата (и други лица) сключили и два
договора за строителство от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г., а разрешението за
строежа било издадено пак по инициатива на ответницата - №216/22.07.1999г.
Последното също било противозаконно и затова е било отменено с окончателно
решение №10287/23.10.2006г. на ВАС на РБ.
Въпреки незаконните действия на
ответницата (и други лица) обаче, през периода 1999г.-2002г. строителството
било фактически довършено до етапа на „груб строеж“. Съответно построената
сграда била незаконна, в нарушение на устройствените правила и инвестиционните
изисквания, некачествена и бързо подлежаща на амортизация, но най-вече – била в
противоречие с уговореното от ищцата и другите съсобственици (към 1995г.) и „ЕТ
М.– М.Р.“ по договора за строеж от 22.08.1995г. Сградата е налиице и към
момента, при това с прогресивна амортизация до негодност за ползване. Сградат
освен това е останала и без довършителни дейности, без цялостна Ел и ВиК
инсталации и не била въведена в експлоатация.
Така от 1999г. или поне от
завършването на грубия строеж през 2002г. се твърди, че ищцата е била лишена от
правото да получи законни, качествени и съответни на инвестиционните намерения
от 1995г. имоти – апартамент №* с площ
от 93.13 кв.м., офис „*“ с площ 23.80
кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м., които да ползва или да продаде – с
което пропуснала да увеличи актива на патримониума си с пазарната стойност на
тези обекти според началните за тях предвиждания от 1999г. Пряката причина за
това били противозаконните на ответницата действия по участие и организиране на
сключените през 1999г. без съгласието на ищцата договори; пак така получено
разрешение за строеж; така и пречки на строителят по първия договор от 1995г.
да изпълни задълженията си; след това действия по укаконяване и търпимост на
незаконно изградената сграда; водени множество съдебни и административни
производства за целта, в това число и срещу ищцата; отказ от постигане на
справедливо споразумение с ищцата; възлагане действия по частичен демонтаж на
сградата през 2011г.; но най-вече чрез
финансиране строежа на незаконната сграда – но всичко това изцяло без знанието
и съгласието, дори при противопоставянето на ищцата за строителството. Самото
финансиране твърди, че се изразява в заплащането от отв. В.А. на 15% от
стойността на разходите за построяването на сградата, с който процент ищцата
обвързва отговорността на ответницата.
По тези причини претендира обезщетение
за имуществени вреди, които са формирани от средната пазарна стойност на обектите,
които ищцата е щяла да получи при строеж съобразно договора от 1995г.,
предвидени лично за нея –
апартамент №* с площ от 93.13 кв.м., офис „*“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.
– която стойност е съизмерена с финансовото участие на ответницата в
стоителството с 15% от разходите (на какъвто процент ищцата е определила
участието на ответницата във вредоносния резултат). Което има и крайните
твърдяни измерения – 19 785лв. за апартамента, 6 599лв. за офиса и 4070 лв. за
гаража, с които ищцата пропуснала да увеличи своето имущество, в резултат на
противозаконните действия на ответницата.
Отделно
ищцата претендира и обезщетение за неимуществени вреди, по две групи твърдения
за противоправно поведение на ответницата. Първата от тях са гореописаните
противозаконни действия по повод участие, съдействие и заплащане на незаконно
застрояване на съсобствения на ищцата терен. Втора група са действията по
целенасочена злоупотреба с процесуални права, чрез образуване или участие в
множество съдебни и административни производства срещу ищцата. Първоначално
тези производства са 11 бр. посочени, като с УМ от 14.02.2022г. (по-конкретно
л.282 от делото) ищцата акцентира върху 4 броя, по които счита, че има пряка и
целенасочена злоупотреба с процесуални права от ответницата срещу ищцата, а
именно по: гр. дело №14297/2015г. на ВРС; гр. дело №3663/2015г. на ВРС; гр.
дело №13779/2014г. на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г.,като отделните нарушения
по тях са уточнени с молба на ищцата от 07.07.2022г. по делото.
Обобщено
се твърди, че в резултат на горните две групи противоправни действия на
ответницата, които са били извършвани с цел ищцата да се откаже или да
прехвърли на ответницата правата си върху терена изградата, ищцата е претърпяла
сериозни неимуществени вреди, които се изразяват в психически стрес, постоянна
тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа
впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на
живот и други аналогични, всичките търпяни конкретно в процесния период от
16.10.2013г. до 16.10.2018г.
По същество ищцата моли за уважаване
на исковете в тяхната цялост.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира
писмен отговор. С него тя не оспорва правата на ищцата върху част от исковия
терен към 1995г., не спори и за сключването на договор от 22.08.1995г.
(като факт; оспорва че с договора е било валидно учредено право на строеж); не
спори за сключването на сделките от 23.08.1999г., от 27.07.1999г. и от
29.09.1999г. (като факт), както и за получено разрешение за строеж
№216/22.07.1999г., отменено с решение от 23.10.2006г. на ВАС на РБ; не спори и че
процесната сграда е била построена в периода от 1999г. до 2002г. въз основа на
горните договори и разрешения от 1999г.; още не спори и че е участвала в
заплащането на част от разходите за строежа.
Предявените искове обаче счита за недопустими, както и
категорично за неоснователни в цялост. В тази връзка излага (в отговора и
в допълнителни становища след него) следните обобщени възражения: С договора от
1995г. не е било учредено валидно право на строеж. Ищцата е знаела за
извършваното през 1999г.-2002г. строителство в терена, но не се е
противопоставяла. Ищцата и другите съсобственици са фигурирали в разрешението
за строеж №216 от 22.07.1999г. Грубият строеж е бил завършвен през 2000г., а
довършителните дейности до 2002г., тоест целият строеж е бил приключен при
неотменено разрешение за строеж №216/22.07.1999г. Ищцата е отказвала
споразумение с ответницата и другите страни по договора от 1999г. Ищцата
редовно заявявала несъгласие със строежа. Ищцата е бездействала и е отказвала
да подпише инвестиционните проекти, представени пред район Одесос в процедурата
по узаконяване на довършената сграда. Ищцата е препятствала да се приведе
построената сграда в съответствие с одобрените проекти, чрез което тя е пречила
на всички останали съсобственици и купувачи на обекти. Не е налице основание за
събаряне на сградата, дори има отказ от кмета на район Одесос за това.
Постройката е търпима, с удостоверение за търпимост от кмета на район Одесос
№34/04.07.2014г., което се потвърждава и от приключилото на делбено дело
№4724/2019г. на ВРС. Ако ищцата е лишена от права, то причина е неизпълнението
на строежа от „ЕТ М.– М.Р.“. Изтекли „лихви върху главниците“ с изтичане на
тригодишен давностен срок. Предявяването на искове е конституционно право на
всеки гражданин, поради което не може и да е правонарушение. Издаденото от
главния архитект на р-н Одесос при Община Варна удостоверение за търпимост
№34/04.07.2014г. е валидно и допустимо, с оглед на което и ползването му пред
различни държавни органи е също така валидно. Ответницата, лично или с адвокат,
не е упражнявала натиск спрямо ищцата за получаване на частите й от сградата.
Ответницата не е пречила на „ЕТ М.– М.Р.“ с нищо. Ищцата и до делото не се е
опитала да продаде обектите й от изградената сграда, за да счита, че е
пропуснала ползи. Ищцата е тази, която редовно във времето е пречила на другите
съсобственици и на узаконяването на постройката. И други в подобен смисъл.
От своя страна прави възражение за прихващане по
чл.298,
ал.4 ГПК вр. чл.103 ЗЗД и вр. чл.61, ал.2 ЗЗД (по твърдения) със сумата от 15 000лв., която се сочи да
съставлява припадащата се на ищцата част от увеличена стойност на поземления имот, вследствие построяването на
сградата със средства и на ответницата, през 1999г.-2002г., от кота нула до
етап груб строеж, в това число и външна и вътрешна ВиК и Ел инсталации.
Конкретно дейностите се сочи да са следните:
1/ за изграждане на плочи А, Б, В, Г, Д и Е на сградата, материали за:
- армировка на основи и плочи А, Б, В, Г, Д и Е - общо 26 679кг x 1,20лв. за брой, или общо 32015лв.;
- полагане на бетон - 229 куб.м. х 60лв.= 13740лв.
- дървен материал, греди и ламперия -12 куб.м. х 120лв =1440лв.
- варов разтвор - 60 куб.м. х 40лв.=2400лв.
- тухли - 120000 бр. х 0,125лв.= 15000лв.
- цимент 100 бр. палети х 7лв. = 700лв.
- керемиди 5000бр.х 0,50лв = 2500лв.
- поцинкована ламарина 60 кгх 12лв = 720лв.
- гвоздеи 66 кг х 5лв = 330лв.
или общо по този пункт 68 845лв.;
2/ за фонд работна ръка 30% от 68845лв. = 20 654лв.;
3/ за разходи за платна под наем, хаспел и ел.снергия – 14 290лв.;
4/ за външно Ел и ВиК за сградата – 18 159лв.
5/ за вътрешно Ел и ВиК за сградата – 6 000лв.
Сочи се, че дейностите са извършени със
знание и без противопоставяне на ищцата, а ответницата е действала в свой и в
чужд интерес при участието й в разходите за тези СМР. Твърди се, че общата
стойност на разходите за целия строеж е общо 127 948лв., от които
ответницата е вложила лично 15 000лв., но поради увеличаване стойността на
целия терен след изграждане на сградата ищцата дължи, съобразно актуалната й
квота от терена, сумата от 15 000лв. от новата увеличена стойност.
По същество
моли за отхвърляне на исковете, поради неоснователност, евентуално за
отхвърляне или намаляване след уважаване на възражението за прихващане, както и
за присъждане на съдебни разноски.
Със
становище по повод възражението за прихващане ищцата оспорва в цялост претенцията
на ответницата за подобрения. Твърди, че довършителни работи по Ел и ВиК
инсталациите в общите части изобщо не били извършвани в периода 1999-2002г.
Сградата няма цялостно изградени Ел и ВиК части, няма и проекти за такива.
Оспорва ответницата да е платила сумата от 15 000лв., а и ако има някакви
плащания, те да са в претендираните размери. Оспорва също разходите по пера.
Твърди, че плочи А и Б са с нулев цикъл под земята и били
построени още през 1995г. от „ЕТ М.– М.Р.“. Твърди също, че количествата и цените
на материалите изобщо не са верни. Няма и документи за външно кабелно
захранване на сградата. Няма и инвестиционни проекти за въшно ВиК отклонение от
постройката. Общите части на сградата все още са само на етап груб строеж. Част
от претенциите на ответницата вече са били и предмет на гр.д. №14297/2015г. на
ВРС. Ищцата не е пречила на строежа, тъй като като страна по договора с „ЕТ М.–
М.Р.“ е смятала, че той го изпълнява; когато разбрала, че не е така, възразила
незабавно. Няма как да има „довършителни дейности“, след като сградата е
незаконна и не е въведена в експлоатация. Документи за строителството няма, а
без тях подобрения няма как да бъдат присъдени. Моли за отхвърляне на
прихващането.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба материали,
ищцата Т. И. е придобила по дарение
от баща й, през 1975г. 1/3 ид. част от дворно място с къща, находящо се в
гр.Варна, ул.“**“ №*.
Видно от представените с исковата молба материали, на
22.08.1995г. ищцата и другите двама съсобственици на терена П. М.и В. М., са
прехвърлили на „ЕТ М.– М.Р.“ – М. А. Р. 80/305 кв.м. ид. ч. от горепосочения
поземлен имот и правото на строеж върху него, срещу задължение за построяване
на сградата от ЕТ на разноски изцяло за строителя, след което разпределение на
отделните обекти между съсобствениците съгласно описаното в НА №8/22.08.1995г.,
том 28, н. дело №8445/1995г. и в писмения договор за групов строеж от същата
дата. Ищцата Т.И. следвало да получи в собственост апартамент №* с площ от 93.13 кв.м., офис „*“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.
Няма спор между
страните и се извежда от приетата СТЕ, че от 1995г. до 1999г. строителството не
е било извършено и довършено дори до груб строеж.
Видно от представените с исковата молба материали, на 23.08.1999г. е бил обективиран в
писмен акт „договор за групов строеж и за разпределение“ на обектите между
10-тимата към онзи момент съсобственици на терена, сред които е и отв. В.А..
Документът очевидно не съдържа подпис на трима от съсобствениците – П. М. , В. М.и
Т.И..
Видно от прието на
л.287 от делото допълнително споразумение към договора за групов строеж от
23.08.1999г., страните, в т.ч. В.А. са приели, че въпреки отказа на ЕТ М.– М.Р.“
– М. А. Р. да продължи и довърши строителството, придобилите вещни права от
него съдоговарящи ще изградят и финансират цялата сграда.
Видно от представените с исковата молба материали, на 22.07.1999г., въз основа на
Разрешение за строеж №216/22.07.1999г. е било констатирано откриването на
строителната площадка за сградата.
Видно от приетите с исковата молба материали, В.А. и други лица) сключили и два
договора за извършване на строителството от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г.
Видно от приетите с исковата молба материали, от началото на 2000год.
П. М. , В. М.и Т.И. са
подавали жалби и сигнали за нарушения при допускане на сторителството в
съсобствения им (с други лица) горепосочен терен, до Община Варна, до ДНСК и
други. Въз основа на тях, със Заповед №272/09.03.2001г. на ДНСК, която е потвърдена
с решение №10287 от 23.10.2006г. на ВАС, Разрешение за строеж №216/22.07.1999г.
е било отменено поради нарушение на чл.56, ал.3 от ЗТСУ и чл.226, ал.1 и ал.4
от ПП ЗТСУ. По административното производство пред органа и пред ВАС са
участвали и вкл. Т.И. и В.А..
Представени с
исковата молба са преписи от решения, по дела, които са били водени при участие
само на една от двете страни по настоящото дело.
С констативен акт
№109/04.11.2002г. на Община Варна била установена незаконността на извършения
до този момент строеж в процесния терен. Актът е подписан от служителите на
органа Кр. И.и Ж. Б. (която бе разпитана като свидетел по настоящото дело).
В акт №109/13.11.2002г.
на Община Варна, приет по делото, са посочени конкретните нарушения при
строителството.
Със Заповед
№С-152/18.11.2002г. на ДНСК е било спряно изпълнението на СМР по незаконния
строеж.
Представени са
оспорвания от 2009г. – 2011г. срещу строежа от Т.И. до ДНСК, до Главния
архитект на р-н Одесос при Община Варна и до други органи и институции. Представена
е и кореспонденция в тази връзка.
С приет протокол
от 17.06.2014г. на РДНСК е констатирано, че макар да е спряно строителството на
горепосочения незаконен строеж, видимо започнало премахване на отклоненията
проекта.
Представени са още
неотносими актове досежно нарушени лични данни.
С влязло в сила
след съдебен контрол Решение №3/02.05.2012г. на Главния архитект на р-н Одесос
при Община Варна е отказано узаконяването на построената в процесния терен
жилищна сграда, въпреки жалбите на лица, сред които и В.А..
Представени са още преписи от съдебни актове по
производства, в които не са участвали страните по делото; от електронна
кореспонденция между Т.И. и адв. М.Т., както и от неподписани проекти на
споразумения – които показват липсата на доброволно уреждане на споровете им
повод процесния строеж, за който е било отказано узаконяване.
На
л.33-139 от делото на ВОС са представени повторно коментираните материали към исковата
молба; разпечатки от сайтове за продажба на имоти; и документи за имущественото
състояние на ищцата.
На
л.150-165 от делото на ВОС са представени преписи от неотносими за случая
съдебни дела, както и разпечатки от сайтове за продажба на имоти.
В удостоверение №34/04.07.2014г., издадено от Главния архитект на р-н Одесос при
Община Варна, органът е удостоверил търпимостта на построената спорна жилищна
сграда. Този акт към момента е предмет на обжалване по адм. дело №560/2020г. на
ВАдмС,сред страните по което са и страните по сегашното гражданско дело. Актът
е издаден по заявление на М. Ф..
С
прието по делото Решение №1/18.08.2015г. на Кмета на р-н Одесос при Община
Варна е отказано издаването на заповед за премахване на този строеж по реда на
чл.225а вр, чл.225, ал.2 от ЗУТ, поради търпимост на същия, с оглед
декларирания момент за изграждането му и допустимостта му по устройствени
показатели и изисквания в състоянието му към издаване на акта.
Представен
е протокол за събрани суми през 2015г., включително от отв. В.А., във връзка с
представен договор от 2009г. за въвеждане в експлоатация на сградата след
узаконяването й.
Представените решения по гр.д. №4724/2016г. и
по гр.д. №14296/2015г. не между страните по настоящото дело.
С
решение по в.гр.д. №2423/2017г. на ВОС е потвърдено решение №2395 от
12.06.2017г. по гр.д. 14297/2015г. на ВРС, с част от което Т.И. е осъдена да
заплати на В.А. сумата от 288.72лв., съставляваща обезщетение по чл.61, ал.3 от ЗЗД за извършените разходи от А. от 2010г. до 2014г. по узаконяването на
построената и незаконна процесна сграда в гр. Варна, ул. „**“ №*. Решението
формира СПН по основанието на вземането и отношенията между страните през
разглеждания период.
Видно
от приетите на л.219-267 от делото преписи на съдебни актове, с влязло в сила
решение №*0080/13.09.2021г. по гр.д. №4724/2019г. на ВКС (по начално
образуваното гр.
д. №3663/2015г. на
ВРС) са отхвърлени
исковете за делба на няколко ищци, в т.ч. В.А., срещу няколко ответници, сред
които е и Т.И., за допускане до делба на няколко обекта от процесната сграда, в
това число процесните апартамент №*, офис
„*“ и гараж №*, поради едноличната собственост върху тях у Т.И. и мотиви за
незаконност, но търпимост на сградата. Решението формира СПН по правото на
собственост на обектите, отношенията между съделителите във връзка със
собствеността на имотите и статута им към устните състезания пред съда.
Видно
от приетите на л.295-297 от делото материали, на 19.06.2013год. три лица, сред
които В.А. не е, са подали молба №8182/2013г. до РП-Варна за образуване на
производство по ЗЗдр и искане за настаняване за принудително лечение на Т.И.. В
изисканото от ВРП сведение по молбата, В.А. е потвърдила влошените си отношения
с Т.И. и скандалите между тях по инициатива на И., която определила като
„неуравновесен“ и „враждебно настроен“ срещу А. човек. По сигнала е отказано
обазуване на производство пред съд по ЗЗдр, поради липса на доказателства за
агресивно поведение, свързано с психично заболяване на Т.И..
С
договор от 26.12.2011г. В.А. е възложила демонтаж на конструктивни елементи от
процесната сграда, „така че строежът да се приведе в съответствие с
инвестиционния проект“, срещу 3800лв. С предавателен към договора протокол от
23.04.2012г. са описани дейностите в изпълнението му и получените от
изпълнителя суми.
На
л.301-302 и л.334-335 са приложени покани от ОС на ЕС от 2021г.
На
л.328-332 е приложена част от заповедна книга за исковия строеж на сграда на
ул. „**“ №* с изпълнител „ЕТ М.– М.Р.“ – М.Р.. На 07.11.1995г. е констатиран от
проектант направен изкоп. На 08.11.1995г. е позволено от проектант изливане на
бетонови основи, изпълнено към 15.12.1995г., по вписаното от проектанта. С акт
№4/15.03.2010г., издаден от служители на р-н Одесос при Община Варна е
констатирана изградена сграда на ул. „**“ №*, без одобрени проекти и издадено
разрешение, която по подадена декларация била завършена през 2010г.
В
писма от Община Варна от 04.10.2010г. о от07.02.2011г. (л.336-337) се съдържа
отговор на органа, че за исковия строеж няма издадено разрешение за ползван и
протокол образец 16 за външно кабелно захранване от трафопост, както и
разрешение за изграждане на ВиК отклонение от мреждата до сградата.
На
л.360-391 са приети експертизи, които са изготвени не по делото.
На
л.406-409 е прието разрешение за строеж №216/22.07.1999г., което е в полза на П.
М.Т. и Т.Д.И. и съдържа и техническа документация относно строежа.
На
л.410 повторно е прието Решение №1/18.08.2015г. на Кмета на р-н Одесос при
Община Варна за отказ за издаването на заповед за премахване на извършения
строеж по реда на чл.225а вр, чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Приети
са и още жалби от Т.И. срещу строителството.
От
заключението по приетата СОцЕ, което съдът преценява за обективно и съответно
професионалната оценка на експерта, се изяснява, че твърдяните от ответницата
(в отговора на исковата молба и уточнителните молби към него) СМР и дейности в
процесния имот са реално извършени и съществуващи при огледа. Всички тези СМР
са били налични към 2002г., когато сградата е била и до етап „груб строеж“.
Точен момент на извършване на отделните дейности не може да се установи.
Конкретен изпълнител или платец на дейностите също не може да се установи. По
делото и изобщо на вещото лице няма представени фактури, фискални бонове или
други платежни документи относно въпросните СМР. Поради това последните са
оценени по средни пазарни цени за труд и за материали, към 2002г., на база цени
от 2006г. (о.с.з. л.436-гръб), с резултат от общо 145 252лв. (разписани по
пера в таблица към СОцЕ на л.417 от делото). С оглед на извършените СМР е
изчислена увеличена стойност на терена с общо 375 879лв., от които квотата
на обектите на Т.И. е общо 55 961лв. Процентно обектите на И. са съответно
10.4078%, 2.4647% и 2.0154% от общите части на сградата. Степента на
завършеност на обектите на И., а именно апартамент №*, офис
„*“ и гараж №*, е 67.2%. Съответно средната им пазарна стойност е:
184 300лв. (за 100% завършеност) и 167 500лв. (за 67.2% завършеност)
на апартамент №*;
68 800лв. (за 100% завършеност) и 61 800лв. (за 67.2% завършеност) на офис „А“;
и 58 200лв. (за 100% завършеност) и 54
700лв. (за 67.2% завършеност) на гараж №*. Към експертизата са приложени
и подробни количествено-стойностни сметки. Заключението се поддържа в о.с.з. с
потвърждение на горните изводи. Експертизата е частично оспорена само от
ищцата, но без последващо доказателствено искане с оглед оспорването.
Показанията
на св. Гл И. съдът цени корективно и съобразно чл.172 от ГПК, тъй като
свидетелката е сестра на ищцата, но също като лични и непосредствени за
състоянието на ищцата във времето. От тях се установява, че след 2012г. е
настъпила промяна поведението на Т.И.. Същата станала нервна и избухлива; не
можела да говори спокойно за казуса с терена й и строежа върху него;започнала
да се отдалечава от близки, съседи, познати; получила трайно високо кръвно и
паник атаки. Това състояние на сестра й било резултат от действията на „група“
хора, сред които В.А., които след 2011г. започнали „публичен позор“ спрямо И. с
поредица от дела. Нещата се обтегнали още след „2013г.-2015г.“, когато
започнала „канонада от дела“, въпреки опитите на Т.И. за доброволно уреждане на
спора. Освен делата срещу Т.И. била подадена и жалба до прокуратурата с
обвинения за психическо заболяване и искане за настаняване в психиатрия.
Свидетелката не знае дали В.А. е подала жалбата, но твърди че участвала в нея
като част от „групата“, чрез снети сведения по сигнала. От жалбата Т.И. се почувствала „отвратително унижена“; доброто
име и авторитета й в гражданското общество и сред познати и съседи били напълно
погазени; отношението към нея се променило силно негативно.
Показанията
на св. Ж. Б. съдът цени като обективни относно лично възприетите от нея
обстоятелства. От тях се изяснява, че свидетелката познава страните и процесния
строеж като мл. инспектор към отдел „незаконно строителство“ при р-н Одесос.
Свидетелката дава показания, че нулвият цикъл на сградата бил изграден от М.Р.,
след което последният фалирал и строежът бил довършен от М. Б. след разрешение
от 1999г. Не знае свидетелката В.А. с какви суми е участвала в строежа. До
смъртта на съпруга й В.А. изобщо не е вземала отношение към строежа и към
споровете по него. През 2010г. А. се включила с подпис в документи по повод
строежа. В.А. имала „някакво“, но „малко“ финансово учстие в строителството,
съобразно притежаван от нея „малък дял“. През 2010г. имало период на обща воля
за довършване на строежа, вкл. и от Т.И., която иначе редовно подавала жалби,
но което общо желание бързо прключило същата година. Свидетелката не е виждала Т.И.
от 2010г. и досега.
Показанията
на св. П. Г. съдът цени силно корективно, съобразно чл.172 от ГПК, тъй като
свидетелката е страна по административното дело по жалбата на Т.И. срещу
удостоверение за търпимост от 2014г.; още ответник по висящо пред съд
аналогично с настоящото производство от Т.И. срещу Г.за вреди от незаконното
строителство; а отделно е и в явно влошени лични отношения с ищцата. При това
условие от показанията се изяснява, че М.Р. прекратил строежа на исковата
сграда през 1995г., а орез 1999г. свидетелката, още няколко лица, сред които В.А.
и други, се включили във финансирането, като А. участвала с 15% от общата цена на
строителството до „груб строеж. Т.И. била наясно с продължаването на строежа и
„по девет жалби на ден“ е подавала. Св. Г.не знае Т.И. да е имала конкретни
здравословни и/или психични заболявания. Преди споровете преди много години
свидетелката е общувала с И., но след влошаване на отношенията е комуникирала с
нея само чрез „нотариални покани“. Последно я е видяла през 2018г. при
неуспешния опит за медиация.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
Фактическият състав на отговорността за непозволеното увреждане по ЗЗД включва следните общи
предпоставки, които следва да бъдат доказани пълно и главно от ищеца по делото:
твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника (сочените конкретни
действия и/или бездействия, както и противоречието на същите със сочените от
ищеца нормативни правила и изисквания) и описаните по вид и по характер вреди, които
да съставляват пряка последица от въпросното противоправно поведение. В
допълнение по деликтите чрез злоупотреба с процесуални права следва да се
докаже още и наличието на такива действия на ответника при предявяване и при
водене на сочените призводства, които не кореспондират с търсената съдебна
защита и целят постигане на явно противоправен резултат. По пропуснатите ползи
още следва да докаже сигурното пропускане да се увеличи патримониума на ищеца с
конкретно соченото благо на конкретната търсена стойност на същото.Следва освен
това да докаже размера на всички имуществени и неимуществени вреди, последните
по законовия критерий за справедливост с оглед на данните по случая. Както и
всички други положителни твърдения, на които се основава наличието на сочените
елементи от състава на правото.
В тежест на ответника по делото е, след
установяване на предпоставките на исковете от ищеца, да докаже всички
положителни факти на които основава възраженията си (в това число законност на
построеното или негова търпимост; сочени правонарушения на ищцата; и всички
други). По възражението си за прихващане следва да докаже пълно и главно, че е
извършил лично или чрез другиго, но на свои разноски, всички твърдяни по вид,
момент, количество, качество и стойност дейности в имота; че същите са били
извършени със съзнанието за действие в свой и в чужд (на ищеца) интерес, както
и без противопоставяне от ищеца; че изграденото е довело до увеличаване
стойността на земята; още стойността на направените разходи за дейностите и
момента на последните; още сочените платени 15 000лв. за тях.
По исковете за
вреди от незаконно строителство:
От съвкупния анализ на всички представени писмени доказателства по делото и
гласните такива, като коректив, се установява, че В.А. е участвала и е
допринесла за застрояване на терена на ответницата и другите съсобственици (не
се установи с колко точно, което ще бъде обсъдено по-долу). На 23.08.1999г. бил
оформен в писмен акт „договор за групов строеж и за разпределение“ на обектите
между 10-тимата към онзи момент съсобственици на терена, сред които е и В.А.. Договорът
обаче не съдържал подпис на трима от съсобствениците – П. М. , В. М.и Т.И., при
което е бил в нарушение на правилата на чл.192 от ЗТСУ (отм.) и дори не бил
действителен при липсата на съгласие от всички собственици. С допълнително
споразумение към договора за групов строеж от 23.08.1999г., страните, в т.ч. В.А.,
пак без съсобствениците П. М. , В. М.и Т. И. са приели още, че въпреки отказа
на ЕТ М.– М.Р.“ – М. А. Р. да довърши строителството, придобилите вещни права
от него съдоговарящи ще изградят и финансират цялата сграда. В изпълнение на
това е било поискано и съответно издадено Разрешение за строеж №216/22.07.1999г.
за построяване на сградата, като фактическото такова било възложено от В.А. и
другите лица с два договора за строителство от 27.07.1999г. и от 29.09.1999г.
Това разрешение обаче явно е противоречало на чл.56, ал.3 от ЗТСУ (отм.) и
чл.226, ал.1 и ал.4 от ПП ЗТСУ (отм). по тази причини е било крайно отменено
със Заповед №272/09.03.2001г. на ДНСК, потвърдена с решение №10287 от
23.10.2006г. на ВАС. Същевременно по писмени и експетни данни строежът е
завършил до „груб“ такъв към 2002г., включително и при Заповедта за отмяна на
разрешението за строеж, макар невлязла в сила. Гласните доказателства по делото
от своя страна сочат и за „някакво“ парично участие на А. при изграждането на
постройката до този етап. При съвкупния анализ на тези данни ясно се извежда
наличие на първите два елемента от сътава на непозволеното увреждане – деяние и
противоправност на същото. Несъмнено ответницата е участвала, съдействала и допринесла
за застрояване на терена на ответницата и другите съсобственици с участието си
в горните договорености и заплащане на част от средствата за строежа. Което пък
е станало без съгласие на впрочем мажоритарните собственици на земята, при
грубо нарушение на законовите за това правила. При това положение и доколкото
противоправността има изцяло обективен характер, очевидно построяването на
сградата със съдействие и на ответницата, без съгласие на част от
съсобствениците, е противоправно.
Относно характера
на постройката, въпреки големите спорове по делото, всъщност ситуацията е ясна.
Сградата е незаконна, защото няма необходимото съгласие на всички съсобственици
на терена, без валидно разрешение за това, без нужната за след 1999г.
строителна документация. Дали е търпима или не е без решаващо значение за
отношенията между страните по делото, тъй като по същност търпимостта има
благоустройствен характер. Тя касае съответствието или не на един строеж с
устройствените правила за допустимост, като при това е правно състояние, а не
възниква с удостоверение за такава. Съответно за да се говори изобщо за
търпимост, построеното следва да е незаконно, защото в случай на законно
изградена сграда изобщо не би възникнал въпроса относно търпимостта й или не.
Поради това наличното и към момента удостоверение за търпимост (оспорено пред
ВАдмС) потвърждава, а не дискредитира факта на незаконност на исковата
постройка. За последния сочат още актовете, с които строежът бил спиран на
по-ранен етап, отказите за узаконяване и други.
Недоказано
обаче остана по делото точно с колко и в какво съотношение с отговорността на
всички останали лица, подписали груповия строеж от 1999г. и инициирали
последващите администативни процедури и реално строителство е участието на
ответницата. Ищцата мотивира претенциите си с твърденията за 15% участие на В.А.
във финансирането на строежа, с оглед такова твърдение на А. по предходно дело.
Съобразно чл.175 от ГПК обаче признанието на факт следва да се цени само
съвкупно с останалите по делото доказателство и само по себе си е недостатъчно
да докаже конкретното участие на ответницата не законния строеж. А както ще се
посочи по-долу няма по делото никакво пряко доказателство за реално платените
от А. пари за строежа. Отделно че деликтното поведение се твърди да е извършено
и с правни действия извън финансирането. Което съставлява първата от пречките
за уважаване на предявените искове.
На
следващо място и още по-съществена е недоказаността за наличие на пряка
причинна връзка между действията конкретно на А. и вредите във вид на
пропуснати ползи от получаване на обекти. Като начало се изясни, че още на
22.08.1995г. ищцата и другите двама съсобственици на терена П. М.и В. М., са
прехвърлили на „ЕТ М.– М.Р.“ – М. А. Р. 80/305 кв.м. ид. ч. от исковия поземлен
имот и правото на строеж върху него, срещу задължение за построяване на
сградата от ЕТ на разноски изцяло за строителя, след което разпределение на
отделните обекти между съсобствениците съгласно описаното в НА №8/22.08.1995г.,
том 28, н. дело №8445/1995г. и в писмения договор за групов строеж от същата
дата. Не е налице спор между страните и се извежда и от приетата СТЕ, че от
1995г. до 1999г. строителството не е било извършено и довършено дори до груб
строеж. Ето защо първата и най-съществена причина ищцата да не получи
уговорените обекти от сградата е неизпълнението на задълженията на строителя.
Липсват по делото каквито и да е доказателства В.А. да е препятствала
строителството от „ЕТ М.– М.Р.“ – М. А. Р.. Няма обаче такива доказателства и
за след 1999г., включително доколкото с анекса от 1999г. към иначе порочния
договор за групов строеж от 1999г. договарящите са уговорили действията им
„въпреки отказа на ЕТ М.– М.Р. да довърши строителството“. Само по себе си
изграждането на постройката, дори и противоправно, не води като пряка и
неизменна последица неполучаването от ответницата на самостоятелните й обекти,
а дори напротив. И накрая няма изобщо сигурни доказателства, че ако не бяха
действията на А. и други лица, ищцата щеше да получи собствеността върху
имотите съгласно договора от 1995г. А както се посочи за да се претендират
вреди от пропуснати ползи се следва доказване на сигурното пропускане да бъде
увеличен патримониума на ищеца с конкретно соченото благо на конкретната
търсена стойност.
Нещо повече – към момента на устните
състезания пред ВОС е видно, че с влязло в сила решение №*0080/13.09.2021г. по
гр.д. №4724/2019г. на ВКС (по начално образуваното гр. д.
№3663/2015г. на
ВРС) са отхвърлени
исковете за делба на няколко ищци, в т.ч. В.А., срещу няколко ответници, сред
които е и Т.И., за допускане до делба на няколко обекта от процесната сграда, в
това число процесните апартамент №*, офис
„*“ и гараж №*, поради едноличната собственост върху тях у Т.И. и мотиви за
незаконност, но търпимост на сградата. Решението формира СПН по правото на
собственост на обектите именно у Т.И.. Същевременно сградата не с влязъл в сила
административен акт за премахване. Ето защо и съобразно мотивите на ППВС №*/1974г. в момента правната сфера на И.
изобщо не е намаляла, а дори се е увеличила с възникване на постройката и
придобиване на собствеността върху апартамент №*, офис „*“ и гараж №*.
Дори сградата и конкретно те да имат недостатъци, доколкото няма данни И. да е
платила средства за тях, правната й сфера не може да се приеме намаляла в
сочения обем, ако изобщо би било сигурно, че ще получи точно уговорените през
1995г. имоти с желаното качество и размери.
По съображенията в горните два абзаца
съдът намира, че за разлика от част от първите предпоставки на деликтното
обезщетение, втората част от тях, а именно вредите като пропуснати ползи, т.е.
по вид, характер и размер, както и пряката и непосредствената им причинна
връзка с противоправното поведение, не бяха доказани пълно и главно. Което
налага отхвърляне на претенциите за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи.
Горното е относимо и към иска за
неимуществени вреди. И по последния самите вреди (по обем и по размер) и
причинната им връзка с неправомерния строеж, останаха недоказани. Единственото
доказателство в тази насока са показанията на сестрата на ищцата. Те обаче са в
смисъл, че: след 2012г. е настъпила
промяна в поведението на Т.И.; станала е нервна и избухлива; не можела да
говори спокойно за казуса с терена й и строежа върху него;започнала да се
отдалечава от близки, съседи, познати; получила трайно високо кръвно и паник
атаки; това състояние било резултат от действията на „група“ хора, сред които В.А.,
които след 2011г. започнали „публичен позор“ спрямо И. с поредица от дела;
нещата се обтегнали още след „2013г.-2015г.“, когато започнала „канонада от
дела“, въпреки опитите на Т.И. за доброволно уреждане на спора; освен делата
срещу Т.И. била подадена и жалба до прокуратурата с обвинения за психическо
заболяване и искане за настаняване в психиатрия, от които Т.И. се почувствала
„отвратително унижена“; доброто име и авторитета й в гражданското общество и
сред познати и съседи били напълно погазени; отношението към нея се променило
силно негативно. Очевидно е при тези показания, че те свидетелстват за
негативни изживявания, като следствие от множеството съдебни производства срещу
И., при това след 2011-13г., но не и като следствие от извършването и
довършването на незаконния строеж към много по-ранен момент във времето. Ето
защо показанията биха били без съмнение относими, но само към вредите от
евентуална злоупотреба с права, но не към първата група възведени противоправни
деяния.
По исковете за вреди от злоупотреба с права: Поначало
упражняването на процесуални права, пред съд или друг орган, е конституционно и
законово субективно право на всеки гражданин и правен субект, за защита на накърнени
негови права и интереси. Принципът е за добросъвестно упражняване на тези права
(чл.3 от ГПК и други съответни), който се предполага, доколкото не може да се
презюмира противоправно упражняване на признати от закона права. Ето защо в
практиката е възприето, че за да бъде налице деликт чрез злоупотреба с
процесуални права следва да се установи съвкупност от обстоятелства при и образуване
и при водене на съответните призводства, които явно колидират с търсената
съдебна защита и целят постигане на явно противоправен резултат в отношенията
между страните – да се навреди на насрещната страна. Без значение е при това
крайната основателност или не на производството. Водещ и решаващ критерий е
наличието на такава група от обстоятелства, които да водят до извод за
субективна увереност за невярност на данните при сезиране на съда или органа у
иницииращия субект, но въпреки това желание да бъде навредено другиму (на
адресата, на ответника или на обществото като цяло) с отпочване и провеждане на
съответното производство (така и Решение
№758 от 11.02.2011г. по гр.д. №1243/2009г. на 4-то ГО на ВКС; Определение №*01
от 15.07.2019г. по гр.д. №4508/2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други).
От тази принципна гледна точка производствата
по гр. д. №14297/2015г. на ВРС, по гр. д. №3663/2015г. на ВРС и по гр. д.
№13779/2014г. на ВРС няма как да се тълкуват като акт на явна злоупотреба от
ищците по тях, тъй като те са образувани за разрешаване на спорове за вещни и
за облигационни права, възникнали между страните при и по повод застрояването
на съсобствения на много лица, включително на Т.И. и В.А., терен.
При трайно влошените между тези лица отношения очевидно доброволно уреждане на
споровете не е било възможно, поради което именно уреждането им от съда е правно
признатия ред за разрешаване на отношенията. По конкретно:
Гражданско дело №3663/2015г. на ВРС е
образувано по иск на няколко ищци, включително В.А., срещу няколко ответници, сред
които Т.И.,
за делба на няколко самостоятелни обекти от построената до груб строеж процесна
постройка. На първо място очевидно искът не е само на В.А. само
срещу Т.И.,
което още тук разколебава поддържаната превратна цел на А. спрямо И. за
образуването му. Нещо повече – при наличие на първи договор за групов строеж от
1995г., втори такъв от 1999г. с участието на други лица, именно делбата е
законовият способ за ликвидиране на съсобствеността, при съблюдаване
разпоредбата на чл.192, ал.4 от ЗТСУ (отм.). Още
повече при построена сграда при отменено в крайна сметка разрешение за строеж,
което отделно услужнява отношенията и споровете за вещни права. Ето защо по
това дело е изключено да се говори за злоупотреба с порцесуални права, в
изяснения по-горе смисъл. Спорове между страните, предхождащи делото, сами по
себе си не могат да обосноват деяние в противоречие с чл.3 от ГПК, защото
гражданският процес е предвиден точно за разрешаване на спорове между субекти
досежно техни материални права. А евентуални нарушения от някоя от страните на
принципа за уважение към съда или друга от страните се санкционират от съда по
друг ред и не са относими за решаването на делото или за преценката за деликт
чрез предявяване на иск.
Гражданско дело №14297/2015г. на ВРС също е
образувано от няколко ищци срещу няколко ответници, което разколебава
поддържаната превратна цел на А. спрямо И. за образуването му. Същото освен
това е с предмет облигационни искове по чл.61,
ал.3 от ЗЗД за заплащане от Т.И. и от другите ответници на платените от ищците
суми за узаконяване на построената сграда в гр. Варна, ул. „**“ №*, тоест в
съсответния парцел. При безспорното обстоятелство, че И. не е давала доброволно
на ищците средства за строежа, а последният, макар незаконен, е извършен, то
паричният спор, произтичащ от гестия и неоснователно обогатяване, е съвсем
логично да бъде разрешен чрез съд. Впрочем с крайното решение И. е и осъдена да
плати на А. обезщетение за въпросните действия, на осн. чл.61, ал.3 от ЗЗД,
което косвено разколебава колизията с чл.3 от ГПК. И тук са валидни мотивите,
че спорове между страните, предхождащи делото, сами по себе си не могат да
обосноват деяние в противоречие с чл.3 от ГПК, защото гражданският процес е
предвиден точно за разрешаване на споровете между субекти досежно техни
материални права. А евентуални нарушения
от някоя от страните на принципа за уважение към съда или друга от страните по
делото се санкционират от съда по друг ред и не са относими към решаването на
делото или кън преценката за деликт чрез предявяване на иск.
Гражданско дело №13779/2014г. на ВРС е
образувано по иск на В.А., срещу няколко ответници, сред които Т.И.,
за плащане на парични суми като обезщетение за неправомерни действия (по препятстване
ползването на сградата или частите от нея на А.). Като отговор на тези искове Т.И.
е предявила настоящите. Страните са били и досега са в спор относно законността
на действията на насрещната страна във връзка с построената сграда, който спор
предполага легитимен интерес от иск пред съд. Ако би било друго, то и
настоящите искове биха били в противоречие на чл.3 от ГПК, което разбира се не
е така. И тук не са налице такива доказателства, които да сочат на несъмнения
извод, че А. е считала, че не притежава право на парично обезщетение от
ответницата, но е предявила такъв иск само за да навреди на И.. И тук са валидни мотивите, че обтегнатите отношения на
страните, предхождащи делото, сами по себе си не могат да обосноват деяние в
противоречие с чл.3 от ГПК, защото гражданският процес е предвиден точно за
разрешаване на споровете между субекти досежно техни материални права.
По-различно е становището на
настоящия състав за подадената молба №8182/2013г. до РП-Варна за
образуване на производство по ЗЗдр и искане за настаняване за принудително
лечение на Т.И.. Предпоставките за принудително лечение по Закона за здравето
обобщено се свързват с данни едно лице да страда от психиатрично заболяване и
заедно с това последното да го прави опасно за живота и здравето на самото лице
или на други лица. В този смисъл обичайно сигнали по този ред се подават от
лица от обкръжението на лицата (близки, семейство, колеги, съседи), с цел да се
помогне на адресата на принудителната мярка. Това са субекти с трайни
впечатления от въпросното освидетелствано лице, които при това са възприемали
неговото опасно за себе си или за тях поведение или са били жертва на такова.
Разглежданата молба от 19.06.2013г. до ПРБ не отговаря на тези законови
критерии и цели. Същата е подадена от част от лицата, които са били в трайни
дългогодшни конфликтни с Т.И. отношения, изключително и само досежно
строителство върху съсобствения им парцел. Ето защо с голяма вероятност може да
се приеме, че сигналът за принудително лечение по ЗЗдр не е бил инспириран от
грижа и от желание да се помогне на И., нито е изхождал от лиця с трайни в
живота впечатления от нея, или пък пострадали от конкретно деликтно нейно
действие. Ето защо би могло да се предполжи и превратна на присъщата цел на
молбата. Същевременно обаче авторството на деликтното деяние е съществен
елемент от състава на всяко непозволено увреждане. Видно е от приетите на
л.295-297 от делото материали, че 19.06.2013год. три лица, сред които не е В.А.,
са подали молбата с №8182/2013г. до РП-Варна по ЗЗдр. След като В.А. не е автор
на молбата,то тя не е автор и на потенциалното недобросъвестно действие по
образуване на производствпо ЗЗД по нея. Видно е, че А. единствено е депозирала
сведените по проверката, при това по искане на ПРБ, с което е заела сходно
качество със свидетел по съдебно дело. Свидетелите обаче отговарят за умишлено
даване на неверни показания, а не за злоупотреба с процесуални права чрез показанията
им по делота. Впрочем е видно от самото сведение, че в него А. е потвърдила
влошените си отношения с Т.И. и скандалите между тях, които счела да са по
инициатива на И., която определила като „неуравновесен“ и „враждебно настроен“
срещу А. човек, но липсват преки твърдения за налудност и психиатрично
заболяване на И., която да я прави опасна за другите. Така или иначе при
недоказано авторство на разглежданото деяние, не В.А. следва да носи
отговорността за сигнала по ЗЗдр и производството по него, с участието на
страните и на други лица.
По горните подробни съображения съдът намира
за недоказани, пълно и главно от ищцата, предпоставките на възведените деликтни
деяния по чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 от ГПК със злоупотреба с права по сочените
четири производства, поради което исковете за вреди от тях следва да се
отхвърлят. Следва само за пълнота да се добави, че основните доказателства за
претърпяните морални вреди от делата са показанията на сестрата на ищцата, в който
обаче липсва разграничаване на страданията и негативните изживявания от
отделните дела, освен донякъде само до молбата до ПРБ, поради което и
конкретните вреди от всяко съдебно производство също останаха непълно доказани.
В заключение по
изложените групи мотиви съдът намира за недоказани, пълно и главно от ищцата,
всичките изискуеми предпоставки на възведените деяния и претендираните по
делото обезщетения за тях, което налага цялостно отхвърляне на исковите
претенции.
По възражението за прихващане съдът
не дължи изрично произнасяне с оглед изхода по главните искове. Въпреки това за
яснота настоящият състав намира за нужно да отбележи недоказаността и на
насрещните вземания. По делото действитено няма нито един платежен документ за
това, че, дали и до каква степен, В.А. е участвала лично или с пари в изграждане на
постройката до грубия й строеж. Няма никакви и експертни данни за това. А дори
водената от нея свидетелка Ж. Б. отрече това с показанията си, че: нулвият
цикъл на сградата е бил изграден от М.Р.; че не знае В.А. с какви суми е
участвала в строежа; че до смъртта на съпруга й В.А. изобщо не е вземала
отношение към строежа и към споровете по него; че едва през 2010г. А. се
включила с подпис в документи по повод строежа; че А. имала „някакво“, „малко“
финансово учстие в строителството. Така единствени доказателства за това, че В.А.
била платила 15% от СМР на грубия строеж са твърдението й (за да обоснове
интерес от вземанията за прихващане) и декларативните показания на намиращата
се в силно антагонистични отношения с ищцата св. Г.а. Да се доказва вземане за
подобрения само на тези данни е изключено.
По разноските:
Предвид изхода по спора и представените доказателства на ответницата следва да
се присъдят сторените от нея разноски по делото по представения списък по чл.80
от ГПК. Възражението за прекомерност на адв. хонорар на представителя на
ответницата не би могло да бъде уважено, макар съдът да споделя оправдаността
само на минималния хонорар, защото според интереса по делото (след увеличаване
размера на част от исковете) от повече от 100 000лв., минималният хонорар,
дори при редакцията на Наредбата преди изменението от м.11.2022г., дори
надвишава претендираните 2330.00лв. Ето защо на ответницата се следват пълните
сторени разноски от 3130.00лв.
С оглед произнасянето по чл.83, ал.2 от ГПК
платените суми от БСВ ще следва да останат за сметка на Бюджета.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
на Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***,
срещу В.Д.А., ЕГН**********, с
адрес: ***, ****, за осъждане на
ответницата да плати на ищцата:
- обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди във вид на пропуснати
ползи в общ размер (след
увеличение в о.с.з.) 46 665лв., от които 27 645лв. - за
апартамент №*; 10 290лв. - за офис „*“ и 8730лв. - за гараж
№*, поради извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в участие,
съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения и на ищцата
имот ПИ с ид. №,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е
увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №* с площ от 93,13 кв.м., офис „*“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.,
находящи се в гр.Варна, ул.“***“ № *, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на
сумата;
- обезщетение в размер на общо 15 000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – страдания, психически стрес, постоянна
тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа
впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на
живот и други аналогични, търпяни в периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г., които са причинени от неправомерните
действия на ответницата, изразяващи се в лично участие, съдействие и
заплащане на незаконно застрояване на съсобствения на ищцата ПИ с ид. №,,,,,,,,,,,,по
КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила имуществото си чрез
придобиване на законно изградени апартамент №*
с площ от 93,13 кв.м., офис „*“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №* с площ от 18.96 кв.м.,
находящи се в гр.Варна, ул.“***“ № *, за които й е учредено право на строеж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.10.2018г. до окончателното изплащане;
- обезщетение
в размер на общо 45 000лв. за
претърпените от ищцата неимуществени
вреди – страдания, психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз,
загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране,
влошаване на здравето и на качество на живот и други аналогични, търпяни в
периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г.,
които са причинени от неправомерните действия на ответницата, изразяващи се злоупотреба
с процесуални права с образуването и/или участиетп в следните производства
срещу ищцата, при съответни отделни обезщетения за всяко от тях, а именно: 10 000лв. за воденото срещу ищцата гр. д. №14297/2015г. по описа на ВРС; 15 000лв. за воденото срещу ищцата
гр. д. №3663/2015г. по описа на
ВРС; 10 000лв. за воденото срещу
ищцата гр. д. №13779/2014г. по описа на
ВРС и 10 000 лв. за подадената срещу ищцата жалба пред ВРП
№8182/2013г. по ЗЗдр, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на иска – 17.10.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.Д.И., ЕГН**********, да заплати на В.Д.А., ЕГН**********,
сумата 3130.00лв. – направени
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………