Р Е Ш Е Н И Е
........... гр.В. 30. 04. 2010г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
мл.с.
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при секретаря К.
В., като разгледа докладваното от съдия Маринов в.т.д.
№ 437 по описа на ВОС за 2010г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба от „Интерком груп"
ООД, със седалище гр. В., ул. „К.М.” № 17, ЕИК *********, представлявано от
управителя П. Н. против решение
на ВРС, ІХ състав № 197/20.01.2010г., постановено по
гр. дело № 5967/2009г. с което е уважен предявен иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от П.П.В. ЕГН ********** *** сумата от 6124,69 лв. /шест хиляди сто двадесет и
четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
неустойка по чл. 27. ал.З от договор от 26.10.2006г. и анекс към него от 05.12.2006г.,
на осн. чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.06.2009г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 945,07 лв. /деветстотин четиридесет и пет
лева и седем стотинки/, представляваща
направените разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Твърди се, че
решението е неправилно, поради несъобразяване с доказателствата по делото и
поради недоказаност на претенциите. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд за дължимост на претендираните суми, като се
поддържат възраженията за освобождаване от отговорност на въззивника,
поради наличието на преодолима сила, както и поради нищожност на клаузата на т.
11 от договора. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
претенциите..
Въззиваемата /ищцова/ страна в депозирания
отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, като тази позиция се
поддържа и в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и
разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, съдът счита за установено
следното :
В първоинстанционното производство е заведена искова молба, в която въззиваемата страна – ищец сочи, че е сключил
с въззивното дружество
договор,
по силата на който същото
е следвало да изгради и да му
продаде недвижим имот, находящ се
в гр. В., ул. „Е.Г.", представляващ апартамент № 13 Б с площ от 70,74 кв.м.
и земя с площ
от 21.01 кв.м.. представляваща 1,0286% ид.ч. от
УПИ XII, в кв.21 по плана на 24-ти
подрайон. целият
с площ 2043 кв.м. срещу заплащане
на продажна цена от 42440 евро.
Твърди се също,
че съгласно чл.25, ал.З от
договора ответното дружество се е задължило ако не
предаде обекта с разрешение за ползване
в срок от три месеца след
датата 30.09.2007г. да дължи неустойка в размер на 1/360 части от основния
лихвен процент плюс неустойка в размер на 0,02% за всеки просрочен
ден върху размера на заплатената
сума по договора
от купувача, но не повече
от 10% от нея. Навежда се
като твърдение, че сградата е въведена в експлоатация едва на 01.09.2008г.,
поради което
въззивникът
е изпаднал в забава за период от
243 дни. Ищецът сочи, че към момента на
изпадане в забава на ответника му
е заплатил сумата в общ размер от
38304 евро. Отправеното
искане, изменено в хода на производството,
е ответникът да заплати на ищеца
договорената неустойка в размер на 6124,69
лв., ведно със законната лихва
от предявяване на иска.
Безспорно е между страните, а и от
приложените по делото договор от 26.10.2006г. и анекс
към него от 05.12.2006г. се установява, че между същите
е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за
възлагане на строителство, по силата на който въззивното
дружество се е задължило да построи и продаде на въззиваемия
- ищец апартамент № 13 Б, находящ се в сграда, предвидена за изграждане в гр. В.,
ул. „Е.Г.", УПИ XII, кв. 21 и земя с площ от
21,01 кв.м. ид.ч. от
парцела в срок до 18 месеца от датата на издаване на акт-обр.
2 за откриване на строителната площадка и строителна линия и ниво. а ищецът -
да му заплати продажната цена от 42 440 евро. Не се спори между страните и по
обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника изцяло и в срок продажната
цена.
Видно от съдържанието на чл. 27,
ал. З от договора, страните са уговорили при непредаване на обекта с разрешение
за ползване в срок от три месеца след 30.09.2007г. продавачът-изпълнител да дължи неустойка в размер на 1/360
част от ОЛП, определен от БНБ към деня на настъпване на забавата плюс неустойка
в размер на 0,02% за всеки просрочен ден върху размера на заплатената до този
момент сума по договора от купувача, но не повече от 10% от нея.
От приобщеното по делото удостоверение
№ 99/01.09.2008г. се установява въвеждането в
експлоатация на жилищна сграда, находяща се в УПИ XII,
кв. 21, ул. „Е.Г.", гр.В..
Видно от извлечение на сметка на П.В.
в „Уникредит Булбанк" се установява, че на 26.10.2006г. същият е наредил по сметка на „Интерком груп" ООД да се
приведе сумата от 4256 евро, а на 07.11.2006г. още
34048 евро.
Съобразно заключението по
назначената сьдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява,
че неустойката в размер на ОЛП върху сумата от 74914,96 лв. /левовата
равностойност на 38304 евро/ за периода от 01.01.2008г.
до 01.09.2009г. е в размер на 2485,82 лв., а
неустойката в размер на 0.02% върху същата главница и за същия период е в
размер на 3640.87 лв. или общо неустойката е в размер на 6126,69 лв.
Въз основа на горното съдът достигна до следните правни
изводи:
Предвид обстоятелствата описани в исковата молба, следва да
се счита, че процесният договор носи белезите на такъв за изработка, като
съобразно разпределената тежест на доказване, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства
: 1/ Наличието на валидно правоотношение между него и ответника; 2/
Собственото си изпълнение, в случай, че същото обуславя изпълнението на
ответника; 3/ Наличието на действителна клауза за договорената неустойка.
В случай на
установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията
си съобразно договора.
Тълкувайки доказателствата по делото съдът счита, че страните по спора са
обвързани от валидна облигационна връзка, по силата на цитирания договор, в това число и по отношение на
договорената неустоечна клауза, а не се спори по
изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца – възложител по
договора, както и относно забавата на въззивника.
В дефинитивната клауза на чл. 22 от Договора страните са уговорили
конкретни обстоятелства,
които изключват ангажирането на отговорността на изпълнителя-продавач. Именно за целите на контракта, понятието непреодолима сила е разширено по
обхват и страните са приели достатъчно и конкретни условия, при настъпването на
които, изпълнителят се освобождава от отговорност.
Следва да се отбележи, че дори и тези уговорки не обхващат хипотезата,
която твърди въззиваемия, че забавата му се дължи на несвоемвременно изпълнение на задължение от страна на „Е.ОН
България Мрежи”АД за снабдяване с разрешение за
ползване на трафопоста в обекта. Доколкото твърдяните
от въззиваемия правоотношения не могат да бъдат
окачествени като събитие от природен характер и не се дължат на дейността на
държавен орган, не може неизпълнението на контрагент на въззивника
да се окачествява като непреодолима сила. След като последният е знаел
предварително, че срочността на изпълнението му е обусловено от договора му с
трето лице е следвало да предвиди друг срок да предаване на обекта с разрешение
за ползване или да включи и тази хипотеза към възможностите, изброени като
„непреодолима сила”. Дори и да се приеме че неточното изпълнение на „Е.ОН България
Мрежи”АД е сред хипотезите, възприети от страните
като „непреодолима сила”, то липсват доказателства въззиваемият
да е уведомен писмено за такава пречка от въззивника,
съобразно неговото задължение по чл. 22, ал. 4 от Договора. Липсата на такова
уведомяване е индиция, че въззивникът
също не го е считал за събитие от извънреден характер, до момента на
предявяване на настоящата претенция.
Освен гореизложеното, специално за това направено от въззивника
възражение настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд, към които препраща, на осн. чл. 272 от ГПК.
Относно възражението за нищожност на клаузата на чл. 11 от Договора
настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които
препраща, на осн. чл. 272 от ГПК.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, постановеното от последния решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
Въззиваемият е претендирал разноски, като е представил доказателства
за сторени такива в размер на 600 лева – за адв. хонорар, които следва да му
бъдат присъдени.
С оглед
изложените съображения, настоящият състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на ВРС, ІХ състав № 197/20.01.2010г., постановено по гр. дело № 5967/2009г. с което е уважен предявен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от П.П.В. ЕГН ********** ***, срещу „Интерком
груп" ООД, със седалище гр. В., ул. „К.М.” № 17,
ЕИК *********, представлявано от управителя П. Н., за сумата от 6124,69 лв., представляваща
неустойка по чл. 27. ал. З от договор от 26.10.2006г.
и анекс към него от 05.12.2006г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.06.2009г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 945,07 лв. - направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Интерком груп" ООД, със
седалище гр. В., ул. „К.М.” № 17, ЕИК *********, представлявано от управителя П.
Н. ДА ЗАПЛАТИ на П.П.В. *** ЕГН ********** сумата от 600 /шестотин/лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от узнаването
от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :