Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№                /30.10.2020 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На петнадесети октомври две хиляди и двадесета година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Андонова

кАНД № 2161 по описа на съда за 2020 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от И.Д.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Й.А. ***, против Решение № 260072/02.09.2020г по АНД № 2901/2020г по описа на РС – Варна, VІ с-в, с което е потвърдено издаденото от и.д.Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0000329/10.04.2020г и наложената му Глоба в размер на 2 000 лв. на осн.чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се мотивира подробно становището им, че настоящият случай на нарушение следва да бъде квалифициран като маловажен по чл.28 от ЗАНН – обстоятелство, което изключва ангажиране на отговорността на касатора, и което не е съобразено от ВРС. Настоява се за отмяна на обжалваното решение на ВРС и на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява; с писмена молба адв.А. заявява, че поддържа жалбата.

            Касационният ответник чрез мл.експерт Виктория Вълчева е депозирал отговор по жалбата, в който излага съображения за неоснователност на всяко от наведените от касатора основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно съдебно решение, и настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Идентично е становището и на участващия в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.

Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна.

В производството пред ВРС, образувано по въззивната жалба на И.И., са събрани допустимите и релевантни гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто съвкупен и подробен анализ предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че през м.декември 2019г служители на ОО „АА“ – Варна започнали комплексна проверка на превозвача „Градски транспорт“ АД, за целите на  която на 02.12.2019г изпратили покана за представяне на редица документи, вкл. пътни листи на водачите. При приключването на проверката през м.януари 2020г било установено, че на 05.02.2019г И.И. като водач на МПС – автобус „Мерцедес“ кат.М3, с рег. №****, за което се изисква СУМПС кат.D, е извършил обществен превоз на пътници по автобусна линия №31 по маршрут ЖП гара – кв.Виница, без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Нарушението било установено по представените от превозвача пътни листи, сред които и такъв с №26409/05.02.2019г,, и след справка в базата данни на ИА „АА“ за издадените карти за квалификация на водачите. На 31.01.2020г св.Б. И. съставил неприсъствено АУАН за така установеното нарушение, квалифицирано по чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г на МТ; актът бил надлежно предявен и връчен на И. на 19.02.2020г. Въз основа на акта било издадено и НП от 10.04.2020г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр наложил на касатора глоба в абсолютния размер от 2 000лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в предвидените за това срокове, и съдържат минималноизискуемите за редовността им реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН; че в акта и в НП се съдържат  обстоятелства и факти, описващи в достатъчна степен вмененото нарушение, дата и място на извършването му, и нарушената правна норма; както и че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му. В тази насока съдът обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на настоящия касатор за липса или неяснота на датата на нарушението и за липса на описание на същото от обективна страна.

По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че нарушението е съставомерно, доказано по несъмнен и категоричен начин от безпротиворечивите писмени и гласни доказателства, и правилно квалифицирано – както по отношение на нарушената материално-правна норма, така и на избраната санкционна такава. По отношение на избрания размер на глобата съдът посочил изрично, че той е предвиден от законодателя в абсолютен размер, поради което и предвид изричната забрана на чл.27 ал.5 от ЗАНН не разполага с компетентност да го изменя. В заключение предходният съдебен състав изложил подробно мотивирани съображения за липса на основание настоящият казус да бъде квалифициран като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, като коментирал всички възражения, възпроизведени и в касационната жалба, посочвайки, че изискването за удостоверение за професионална квалификация на водача е такова на Общностното право, т.е. наднационално, а и от доказателствата по делото се установява, че санкционираното с НП нарушение не е еднократно за И.. С тези съображения ВРС потвърдил изцяло постановлението.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от въззивния съд правни изводи като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба са идентични с тези във въззивната, и на практика са били обсъдени и мотивирано отхвърлени като неоснователни от предходната инстанция, поради което и настоящият състав ги преценява като неоснователни. На първо място – категорично несподеляемо е твърдението за бланкетност на правните изводи на ВРС, от които било невъзможно да се изведе волята на съда и причините, поради които приема, че нарушението е извършено. Това твърдение се опровергава от простия прочит на проверявания съдебен акт – в него последователно, подробно и мотивирано е обсъдени доказателствата по делото, всеки един елемент от обективния състав на нарушението, спазването на императивните процесуални предпоставки за законосъобразност на НП, приложението на материалния закон, цитирана е пректика на АС – Варна, обсъдени са всички – без изключение – възражения на настоящия касатор, като са изложени мотивирани съображения за неоснователност на всяко от тях. На второ място – и настоящият касационен състав счита, че конкретният случай на нарушение не следва да бъде квалифициран като маловажен. От една страна разсъжденията за притежавано удостоверение за професионална компетентност са ирелевантни във връзка с изискването водачът да притежава карта за квалификация – каквато И. безспорно не е притежавал в продължителен период от време, в който според обективните писмени доказателства по делото е извършил повече от един превоз; същевременно това нарушение е принципно формално, а не резултатно, поради което липсата на настъпили вреди не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство; липсват и основания конкретния случай да бъде квалифициран като такъв с явно незначителна степен на обществена опасност – той по нищо не се различава от обикновените случаи на нарушения от същия вид; що се отнася до размера на глобата и дали той е справедлив – това въпрос е извън компетентността на съда като правоприлагащ орган, след като е законодателно решен.

В обобщение на изложеното – както обосновано е приел и ВРС, в случая липсват основания за квалифициране както на нарушението, така и на личността на нарушителя като такива с по-ниска степен на обществена опасност, не е налице дори превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, още по-малко да са налице изключително и само такива, за да се приеме, че случаят е маловажен по см.чл.93 т.9 от НК, приложима по препращането на чл.11 от ЗАНН, респективно – че случаят е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН като основание за отпадане на отговорността на нарушителя. В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение, което не е обременено с релевираните от касатора пороци, а при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани и други основания за ревизия или отмяна на същото.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260072/02.09.2020г по АНД № 2901/2020г на ВРС, VІ с-в, с което е потвърдено издаденото от и.д.Директора на РД „АА“ – Варна НП №23-0000329/10.04.2020г и наложената на И.Д.И., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 2 000 лв. на осн.чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на РД „АА“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.