№ 168/
05.05.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година, Първи състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 628/ 2021 г. по описа
на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 -
178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от А.Й.Ч.,***,
подадена чрез адв. Д.Д. - ****, срещу Заповед № ЧР – 199/ 18.11.2021 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на
основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Жалбоподателят иска да бъде отменена Заповед
№ ЧР - 199/ 18.11.2021 г. на Директора на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Сочи, че с
Разпореждане № ********** от 20.09.2017 г. за отпускане/изменяне на пенсия на
ТП на НОИ гр. Добрич жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Набляга, че видно от Разпореждането
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване" гр. Добрич, на жалбоподателя е
била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж, считано от 14.09.2017 г.,
пожизнено, т.е. 4 години преди издаването на процесната заповед жалбоподателят
е упражнил придобитото си право на пенсия. Допълва, че впоследствие, с
Разпореждане № ********** от 27.11.2017 г. за отпускане/изменяне на пенсия на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ гр. Добрич, пенсията за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е била изменена. В тази връзка
прави възражение, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като с оглед правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя по чл.
106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл ИАРА е била длъжна да посочи в Заповедта обстоятелствата,
свързани с възрастта и продължителността на осигурителния стаж на
жалбоподателя, за да може да се извърши проверка дали е налице придобитото от
него право на пенсия, което е послужило за основание за прекратяване. На
следващо място излага становище, че Заповедта е незаконосъобразна поради
липсата на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателя на посоченото в нея правно основание. Счита, че е нарушен
материалният закон, тъй като в случая към момента на прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя пенсията за осигурителен стаж и възраст вече е
била отпусната и статутът му не е бил на лице, придобило право на пенсия, а на
работещ пенсионер, с оглед на което според жалбоподателя правилното правно
основание е това по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Счита, че липсват мотиви и
дали прекратяването е в интерес на службата, тъй като дори при придобито право
на пенсия работодателят може да продължи правоотношението. Изтъква, че получаването
на пенсия само по себе си не е основание за лишаване на гражданите от трудови
права или от правото им да заемат служба в държавната администрация, като се
позовава на конкретна съдебна практика. Иска отмяна на Заповедта като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована и присъждане на основание чл. 104,
ал. 1 от Закона за държавния служител на обезщетение в размер на брутната
заплата за цялото време, през което жалбоподателят не е заемал държавна служба.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
възстановяване на изплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя становища, с които
поддържа жалбата по наведените в нея доводи, както и доказателства за заплатено
адв. възнаграждение на адв. Д. Д. – ****.
Ответникът представя Становище чрез ст.
юрисконсулт С.И., с което оспорва жалбата и излага съображенията си, поради
които счита, че е неоснователна. В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П.П., редовно упълномощен, който
оспорва жалбата.
Административен съд – Добрич, Първи
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Оспорената Заповед е връчена на
служителя на 23.11.2021 г., (л. 5), видно от подписа, положен срещу „получих
заповедта“. Жалбата е регистрирана с вх. № 94-00-3992/ 06.12.2021 г., видно от
положения печат върху нея от ИАРА, с оглед на което е подадена в срок, от
лицето, адресат на Заповедта, чиито права са засегнати от нея неблагоприятно, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол по аргумент от чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Жалбоподателят е работил през различни
периоди в ИАРА, видно от приложената по делото служебна книжка (л. 283 – 288).
Със Заповед № ЧР204/ 29.10.2013 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА (л. 289) е прекратено служебното му
правоотношение. Впоследствие със Заповед № ЧР - 346/ 02.12.2013 г. на Изпълнителния
директор на ИАРА (л. 23 и 256) жалбоподателят е назначен на длъжност „Началник
на отдел“ в отдел „Рибарство и контрол“ – Добрич в Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ (ГДРК) на ИАРА, а със Заповед № ЧР - 149/ 11.05.2015 г. на Изпълнителния
директор на ИАРА (л. 22 и 231) на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с
Устройствен правилник на ИАРА, приет с ПМС № 90/ 16.04.2015 г., обн. в ДВ бр.
29/ 21.04.2015 г., в сила от 21.04.2015 г., и длъжностно разписание, утвърдено
със Заповед № РД - 233/ 21.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, е
преназначен на длъжност „Началник на сектор“ в ТЗ, Сектор „Рибарство и контрол“
- Добрич в отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ в ГДРК, считано от
15.05.2015 г.
С Разпореждане № ********** от
19.09.2017 г. (л. 7) на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Добрич на А.Й.Ч. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.09.2017
г., пожизнено, на основание чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО, по подадено от него заявление на 14.09.2017 г. и навършена възраст от 57
години и 8 месеца, при условията на първа категория труд.
С Разпореждане № ********** от 24.11.2017
г. (л. 6) е определен размерът на отпуснатата пенсия съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО.
Със Заповед № ЧР – 7/ 18.01.2019 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА (л. 168) е прекратено служебното правоотношение
с А.Ч. на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (обяв. за противоконст.) и е
разпоредено да му бъдат изплатени 6 основни заплати на основание чл. 106, ал. 3
от ЗДСл, 1 основна заплата на основание чл. 106, ал. 4 от с.з. и обезщетение за
неползван отпуск по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за 2018 г. и 2019 г.
Със Заповед № ЧР 110/ 14.02.2019 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА (л. 143) е отменена Заповед № ЧР – 7/ 18.01.2019
г. на Изпълнителния директор на ИАРА и служителят е възстановен на работа.(л.
141)
Към административната преписка е
приложено писмо изх. № 1029-21-10065#2 от 27.09.2021 г. на НОИ, Дирекция
„Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“, изпратено до
Изпълнителния директор на ИАРА (л. 19), към което е налична Справка съгласно
данните в Информационната система на НОИ за служителите на ИАРА, упражнили
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към м. септември 2021 г., в
която фигурира името на жалбоподателя, датата и основанието, на което е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (л. 20)
След получаване на Справката със Заповед
№ ЧР – 199/ 18.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.
106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с А.Й.Ч., на
длъжност „Началник на сектор“, място на работа: Сектор „Рибарство и контрол“ –
гр. Добрич, Отдел РК – Черно море, ГДРК, код по НКИД 8411, кат. Персонал 1 –
ръководители, с ранг III старши. Като
причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено придобитото и
упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Определено е на
служителя да бъдат изплатени обезщетения по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл от една
брутна заплата, по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за 2020 г. за един ден неизползван
отпуск и за 2021 г. за 28 дни обезщетение за неизползван отпуск.
Като причини за прекратяването е
посочено придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото е приложено заверено копие от
служебното досие на служителя, от което се установява положеният от него труд и
натрупан стаж.
По делото е приложено заверено копие на
извадка от Регистър Булстат, от което е видно, че от 09.03.2017 г. доц. д-р Г.Н.заема
длъжността „изпълнителен директор“ на ИАРА и е вписан като такъв на същата
дата.(л. 33)
Така представените и приети по делото
доказателства не се оспорени от жалбоподателя.
Няма спор и по фактите.
При това фактическо установяване от
правна страна се налагат следните изводи:
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, а именно от Изпълнителния
директор на ИАРА, който съобразно чл. 5, ал. 1, т. 16 от Устройствения
правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури упражнява
функциите на орган по назначаването.
При издаване на Заповедта не са налице
нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е връчена надлежно
на служителя, като му е определено обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за
неспазен срок на предизвестието. Обезщетение от 6 месечни основни заплати по
чл. 106, ал. 3 от ЗДСл е изплатено през 2019 г., а съгласно същата разпоредба това
обезщетение може да бъде получено само веднъж. Такова съответно не се и
претендира от жалбоподателя.
Заповедта отговаря изискванията за форма
и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение, като е
подписана от органа по назначаването и съдържа правното основание за
прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития
ранг на държавна служба.
В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл
не се съдържа изискване за излагане на мотиви при прекратяване на служебното
правоотношение. Видно от специалния закон, законодателят е уредил в цитираната
разпоредба материалноправните предпоставки за упражняване на едностранното
потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение. По силата
на тази норма издателят на Заповедта е длъжен да постанови акта си, като посочи
правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Тези изисквания са спазени, видно от
съдържанието на оспорения акт.
Независимо от горното, следва да се
отбележи, че посоченото правно основание съдържа в себе си и обуславящото го
фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други
мотиви. Тези мотиви се съдържат в административната преписка освен това, поради
което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и фактът на
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е безспорен. Органът
по назначаване, респ. по освобождаване, е спазил изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4, предл. първо от АПК, като е посочил правното основание, на което
прекратява служебното правоотношение и е приложил правилото на цитираната
норма, като в случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и съдът
не е лишен от възможността да извърши преценка на наличието на фактите,
послужили като основание за издаване на акта.
Съобразно разпоредбата на чл. 106, ал.
1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение
с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не
са изложени обстоятелства, от които да се направи извод, придобил ли е
служителят право на пенсия, след като е прието като доказателство писмото от
НОИ със съответната Справка, от която се установява датата, на която лицето е
придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и правното основание,
на което е придобило това право. Приложените от жалбоподателя разпореждания на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич само
потвърждават залегналото в Справката. Вярно е, че Справката не е описана в
Заповедта, но тя е част от преписката по издаване на оспорения акт, с оглед на
което мотивите се съдържат в съпътстващите издаването му документи, които са
неразделна част от административната преписка.
Придобиването право на пенсия от
служителя в случая е след назначаването му на съответната длъжност като
държавен служител в ИАРА и по време на заемането ѝ, поради което
съобразно събраните доказателства по делото се налага изводът, че са осъществени
материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
за прекратяване на служебното му правоотношение, т.е. в случая придобиването на
право на пенсия е след възникване на служебното правоотношение, поради което
основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е било налице към момента на
прекратяване на служебното правоотношение. Това прекратяване на служебното
правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се извършва по преценка на
органа по назначаването, като не съществува юридическо задължение за органа да
прекратява служебното правоотношение на служител, който е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и именно, защото е негово право,
прекратяването е въпрос на негова преценка по целесъобразност и той не е длъжен
да излага мотиви за това. Прекратяването на служебното правоотношение на А.Ч.
на посоченото основание, четири години, след като е придобил, упражнил и
реализирал правото си на пенсия, не налага извод, че органът по назначаването
не може да прекрати служебното правоотношение на посоченото в Заповедта
основание в по -късен момент. С прекратяването му не се създава за лицето отново
правото на пенсия, след като това право е придобито, без значение от
упражняването му. Придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст през време на действието на служебното правоотношение е основание за
прекратяването му по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като право на органа по
назначаването е да прецени в кой момент след възникване на посоченото основание
да прекрати служебното правоотношение, съответно, както е сторил в случая,
четири години след придобиване на правото, като е дал възможност през този
период жалбоподателят да продължи да упражнява своя труд.
Неоснователно е позоваването на чл. 106,
ал. 1, т. 6 от ЗДСл, сторено от жалбоподателя, доколкото тази разпоредба е
приложима в случаите, когато служебното правоотношение е възникнало, след като
назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване, какъвто не е настоящият случай, видно от изложеното по –
горе и събраните доказателства.
Оспореният административен акт
съответства на относимите материалноправни разпоредби, на изискванията за форма
и на целта на закона. Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и не са налице основания по смисъла на
чл. 146 АПК, които да обуславят отмяна на Заповедта, поради което същата е
законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноски.
Ответникът не претендира разноски,
поради което съдът, независимо от изхода на спора, не се произнася по такива.
С оглед горното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. последно и ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от А.Й.Ч.,***,
срещу Заповед № ЧР – 199/ 18.11.2021 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от
Закона за държавния служител.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: