О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД П., Наказателна колегия, ХХ състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
се запозна с материалите по ЧНД № 1596/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на А.В.Т. против постановление
от 30.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура П. за спиране на
наказателното производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ
на МВР П., преписка вх. ***/****г. по описа на Районна прокуратура П., образувано
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление. Твърди се, че разследването не е
извършено в пълнота. Моли се да отмени постановлението и да се дадат задължителни
указания за продължаване на разследването.
Съдът като съобрази данните по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че на 28.01.2019 г. в гр. П. е
отнета чужда движима вещ – мобилен телефон „С. Г. S8+“ от владението на А.В.Т., без нейно съгласие, с
намерение да бъде противозаконно присвоена.
В хода на разследването са
разпитани свидетели, както са събрани писмени и веществени доказателства. Назначена
е и изготвена видео-техническа експертиза. С оглед събраните материали прокурорът
е приел, че въпреки проведените до момента процесуално-следствени действия по
делото извършителят на деянието не е открит, поради което на основание чл.244,
ал.1, т.2 от НПК е спрял производството по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата
е допустима, подадена е в законоустановения срок от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява основателна, а постановлението
на прокурора като незаконосъобразно следва да бъде отменено по следните
съображения:
Формата на съдебен контрол по чл.244, ал.5 НПК е
специфична за нашата правна система, защото допуска намеса в правомощието на
прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери, че
са налице предпоставките за това. Поначало такъв регламент се създава в
държави, в които се отчита ясно изразено недоверие в обвинителната власт, като
чрез него в интерес на пострадалия от престъплението се гарантира справедлив
процес по чл.6 ЕКПЧ за защита на нарушените му права. Компетентността на
контрола обхваща пълна преценка на обосноваността на акта и на неговата
законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на
прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е
допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място
съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и
пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства, като държи сметка и за конституционно
установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно
преследване срещу дадено лице. Следователно съдът преценява законосъобразни ли
са извършеният анализ на доказателствата и изводите за фактите и правото, но не
е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора,
като указва какви обвинения следва да се повдигнат и срещу кои лица.
Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК всяко
постановление на органите на ДП следва да съдържа определени реквизити, част от
които са и мотивите. В тях органът на ДП следва да посочи какви обстоятелства
се считат за установени, въз основа на какви доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото от него решение. При противоречия на
доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях
се приемат, а други се отхвърлят. Видно е от мотивите към настоящото постановление,
че след като е изложил какви процесуално-следствени действия са извършени, наблюдаващият
прокурор е посочил в едно изречение, че въпреки проведените до момента
процесуално-следствени действия по делото извършителят на деянието не е открит,
поради което на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК е спрял производството по
делото. На първо място в атакуваното постановление липсва изложена възприетата
от прокурора фактическа обстановка с оглед събраните доказателства по делото до
момента. На следващо място липсва изложено въз основа на кои точно
доказателства тази обстановка се счита за установена. Липсва обсъждане въобще
на доказателствата, събрани до момента, налице ли са или не противоречия в
показания на свидетелите, каквито според съда са налице. Липсват обаче каквито
и да било конкретни мотиви, в които наблюдаващият прокурор да е обсъдил защо
кредитира показанията на някои свидетели за определени обстоятелства, а не
кредитира други. Липсват и мотиви дали тези противоречия, които са релевантни към
фактическата обстановка, си противоречат или не с други събрани писмени и
веществени доказателства по делото и какво точно приема прокурорът за
установено в тази насока. В този смисъл съдът констатира, че събраните
доказателства не са били въобще обсъдени, още по-малко пък задълбочено, нито са
били анализирани в контекста на евентуалните противоречия, както не са били
съпоставени и анализирани поотделно и в съвкупност, без да се изложат мотиви от
прокурора кои доказателства кореспондират с останалите и кои не, кои точно прокурорът
кредитира и защо и кои не кредитира и защо.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наблюдаващият
прокурор се е произнесъл при необсъждане в пълнота на всички събрани по делото
доказателства -поотделно и в съвкупност, и без излагане на съображения кои
доказателства се кредитират и защо от него, както и кои не се кредитират и
защо. По този начин е нарушил разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК, като съдът
приема, че постановлението страда от липса на мотиви в тази му част. При липса
на пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е посочено по
никакъв начин каква фактическа обстановка е възприета и въз основа на какви
доказателства, прокурорът е взел решението си, без да става ясно от мотивите му
как точно е формирал вътрешното си убеждение. При това положение наблюдаващият
прокурор, при произнасянето си с атакуваното постановление, е допуснал
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички
доказателства по делото, довело до липса на мотиви, от които да става ясно как
е формирал вътрешното си убеждение, за да постанови акта си, какви фактическа
обстановка е приел за установена и въз основа на кои точно доказателства. Тази
липса на мотиви ограничава от една страна правото на пострадалия като страна в
процеса да разбере какво е приел за установено прокурорът и въз основа на кои
доказателства, както и съда да осъществи цялостен контрол за законосъобразност.
Водим от горното и на основание чл.244, ал.5 от НПК Районен
съд П.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 30.07.2019
г. на прокурор при Районна прокуратура П. за спиране на наказателното
производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР П.,
преписка вх. ***/****г. по описа на Районна прокуратура П., образувано за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура П. за извършване
на следващите се процесуални действия, посочени в мотивите на настоящото
определение.
Препис от определението да се приложи по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР П., преписка вх. ***/****г. по
описа на Районна прокуратура П..
Определението да бъде съобщено на А.В.Т. ***.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: