Решение по дело №8144/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 30.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8144 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №119173 от 12.06.2020г., постановено по гр.дело №14429/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от “Т.С.”ЕАД с ЕИК****** срещу В.Б.С. с ЕГН********** искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5826,90лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 677,17лв. за периода от 14.09.2016г. до 26.11.2018г., сумата от 81лв.- цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,42лв. за периода от 30.12.2015г. до 26.11.2018г., като ищецът е осъден да заплати на ответника 851,96лв. разноски. Решението е постановено при участието на „Б.Б.ООД като трето лице-помагач.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, тъй като същият е собственик на процесния имот, а представеният по делото договор за наем е сключен след процесния период. Ето защо моли решението да бъде отменено, а предявените искове- уважени изцяло. Претендира направените разноски по делото и възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Ответникът по жалбата и в производството В.Б.С., в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че от абонатната станция на сградата в противоречие със съответните законови разпоредби се захранва с топлоенергия още една съседна сграда, като на отклоненията не са монтирани контролни измервателни уреди и поради това е невъзможно точното разпределяне на доставената топлинна енергия между двете сгради. Твърди също така, че отчетеното потребление за сезоните 2016/2017 и 2017/2018 нереално надхвърлят стойностите за предходния отоплителен сезон 2015/2016г., когато е отчетено потребление на максимална мощност. Моли решението да бъде потвърдено и претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви, а именно:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр.София, бул.“*******с абонатен №012252 и не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за процесния период. Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 5826,90лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 677,17лв. за периода от 14.09.2016г. до 26.11.2018г., сумата от 81лв.- цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,42лв. за периода от 30.12.2015г. до 26.11.2018г.

Ответникът в подадения в срок отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Признава, че е собственик на имота, както и факта на доставяне на топлинна енергия от ищеца за процесния период. Признава и наличието на договорно отношение между страните на посочените в исковата молба основания за процесния период. Твърди, че сключеният договор за наем от 01.02.2018            г. Е ирелевантен, доколкото е след процесния период. Твърди също така, че от абонатната станция на сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, се захранват с топлоенергия още две съседни сгради, като захранването се извършва със самостоятелни отклонения от абонатната станция, които са извършени противозаконно поради липса на съгласие на етажната собственост, в която се намира абонатната станция. Липсвал и сключен договор между отделните етажни собствености за ползването на помещението, в което е абонатната станция. Не били монтирани контролни топломери и водомери за топла вода, съгласно изискванията на Наредба №16-344/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Липсвало споразумение между присъединените към абонатната станция съседни сгради, поради което е невъзможно точното разпределяне на доставената топлинна енергия между трите сгради. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за вземания в размер на 275,74лв. за периода от м.05.2015г. до м.10.2015г. включително.

От представените по делото писмени доказателства и заключения на вещи лица по ССЕ и СТЕ се установява следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено на 13.12.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д.№78484/2018 г. на СРС, 120 състав и издадена заповед по чл.410 ГПК срещу ответника и в полза на ищеца за процесните суми и 181,99лв. разноски по делото, от които 131,99лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Между страните не се спори, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период.

Представените по делото договор за наем с трето за спора лице и заявление-декларация за разкриване на партида са ирелевантни, тъй като касаят период след процесния. По тази причина не могат да бъдат споделени и мотивите на първостепенния съд за отхвърляне на исковете.

Етажната собственост на сградата, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с третото лице- помагач „Б.Б.“ООД, което дружество е извършвало разпределението на топлоенергия след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода за процесния период, с изключение на периода 2015/2016г., когато ответникът не е осигурил достъп до имота и е начислен служебно разход на максимална мощност на отоплителните тела.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че за процесния период стойността на топлинната енергия за сградна инсталация е в размер на 759,23лв., стойността на топлинната енергия за отопление на имота е в размер на 3806,13лв., а за подгряване на топла вода- 1261,59лв. Периодичните метрологични проверки на топломера в абонатната станция са извършвани редовно. При огледа в абонатната станция в присъствие на представители на двете страни вещото лице установило, че абонатната станция е подменена с нова през 2009г. и разполага с необходимите документи за приемане и 72-часови проби. Няма монтирани контролни топломери и водомери за всяка сграда поотделно, но топлоснабдяването на двете сгради е извършено през 1990г. (преди излизане на НТ от 2007г.) при липса на законово изискване за контролни топломери и водомери за отделните сгради, или споразумение между собствениците на сградите за пропорционално отчитане на доставените суми. Вещото лице констатира, че тези изисквания и към момента не са изпълнени- липсват монтирани контролни топломери и водомери, както и сключено споразумение между етажните собственици на двете сгради. Разпределението на топлоенергията за абонатите в двете сгради се извършва от третото лице- помагач по реално отчетени данни на общия топломер в абонатната станция.

От заключението на ССЕ се установява, че няма данни за извършени плащания на суми за процесния период, за който са издадени 34 броя съобщения към фактури за топлинна енергия за прогнозно потребление на обща стойност 4700лв. Според вещото лице непогасени и дължими са: главница за доставена топлинна енергия в размер на 5826,90лв., такса за дялово разпределение-  81лв., лихва за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 677,77лв. и върху таксата за дялово разпределение- 14,42лв.

Предвид всичко изложено по-горе се налага изводът, че при доказателствена тежест на ищеца, същият не е провел пълно и главно доказване с позволените от закона доказателствени средства, относно размера на претендираните от него вземания за стойността на доставената топлинна енергия за отопление и подгряване на топла вода. Предвид неоспорения от ищеца факт на присъединяване на други сгради към абонатната станция на сградата, в която се намира процесния имот, като в същото време не са монтирани контролни топломери и водомери, независимо от липсата на нормативно изискване към момента на извършване на присъединяването (доколкото такова изискване през процесния период вече съществува и ищецът следва да го съобрази), невъзможно е точното определяне на консумираната топлинна енергия от всяка една от сградите и оттам- точното разпределяне на тази енергия между собствениците на топлоснабдени имоти във всяка сграда. Макар и да се установява, че е налице основанието за претенциите на ищеца, в случая съдът не може да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК по отношение на размерите, тъй като липсват необходимите данни за извършване на преценка (евентуално такива данни биха били показанията на контролните топломер и водомер при отклоненията посочени по-горе). В тази връзка следва да се отбележи, че е налице вероятност именно на липсата на контролни измервателни уреди да се дължи посочената от ответника в отговора на въззивната жалба драстична разлика между стойностите на потребената топлинна енергия в процесния имот съответно при отчитане на уредите в имота и при начисляване на потребление „на максимална мощност“ през отоплителния сезон 2015/2016г.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло, но по гореизложените съображения.

По разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски, които са в размер на 630 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение е минималното такова съгласно НМРАВ на ВАдвС. 

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №119173 от 12.06.2020г., постановено по гр.дело №14429/2019г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК****** да заплати на В.Б.С. с ЕГН********** сумата от 630лв. (шестстотин и тридесет лева)- разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.ООД.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/