Р Е Ш Е Н И Е № 260042
гр.Габрово, 14.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №297 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Електронинвест" ООД и по насрещна въззивна жалба от ответника по делото "Релсис" ЕООД против Решение №6/10.02.2020г. по гр.д.№69/2019г. на РС Трявна, с което предявеният от "Електронинвест" ООД против"Релсис" ЕООД иск за заплащане на сумата от 3600лв.-получена на отпаднало основание е отхвърлен. "Електронинвест" ООД е осъден да заплати на "Релсис" ЕООД сумата от 8000лв. -незаплатено възнаграждение за предоставени услуги по договор за разработка на електронно устройство за м.ноември 2018г. и м.декември 2018г. до 20.12.2018г. и е отхвърлен за горницата над уважения размер от 8000лв. до размера на 9600лв., отхвърлен е и насрещния иск за сумата от 451,16лв.-разходи за производство и доставка на печатни платки. С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от19992,91лв.-разноски по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли съда да го отмени, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявения от ищеца иск, да отхвърли предявените насрещни искове и да присъди направените по делото разноски. По делото било установено, че считано от -12018г. между страните са установени договорни отношения, въз основа на които ищецът възложил на ответното дружество да изработи електронно устройство, по проект за телеметрия за (вендинг) автомати с фискално устройство. По делото било установено, че след приключване на отношенията между страните изпълнителят не бил предал нищо на възложителя. За да постанови решението си съдът бил приел, че отношенията между страните са уредени по силата на консултантски договор, но не бил определели какъв е предмета му. Изводът на съда за наличие на отношения по консултантски договор били необосновани. За да бъдел налице такъв вид договор следвало ищецът да използва интелектуалните способности на ответника, за да ги вложи в собствената си дейност, а по делото било установено ,че ищецът разработвал със собствени ресурси проект телеметрия и не бил ползвал услугите на ответника. На ответното дружество било възложено единствено да изпълни проекта и да предаде краен, завършен прототип. Ответникът не бил изпълнил възложената му работа. Отношенията между страните били възникнали неформално. Действително дължимата престация по процесния договор включвала полагане на интелектуален труд в насока изработка на краен продукт, предмета на договора не бил само предоставяне на интелектуален продукт, а на база наличните знания при изработка на конкретен продукт. Грешния извод на съда относно предмета на договора предопределил и неправилното му решение. Твърди, че съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД ако стане ясно, че изпълнителят няма да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения начин поръчващият има правно да развали договора. Изводът на съда, че ищецът няма право да разваля договора и същият е неизправна страна по него бил неправилен. Ищцовото дружество не дължало на ответното възнаграждение не само за м.ноември и м.декември 2018г., но и за м.октомври 2018г.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение и да присъди направените в настоящото производство разноски. Твърди, че правилно съдът бил квалифицирал сключеният между страните договор като консултантски. Не отговаряло на събраните по делото доказателства, твърдението на жалбоподателя, че ответното дружество не било предало на възложителя нищо от изработеното. Изготвеното и прието по делото заключените на техническата експертиза доказвало извършените в изпълнение на договора дейности от страна на ответника. Тъй като ответникът бил изпълнил задълженията си по договора за същият възниквало и правото да получи договореното възнаграждение.
В депозираната по делото насрещна въззивна жалба се твърди, че съдът правилно бил приел, че за всеки месец от изпълнението на договора ищецът дължи на ответника уговореното възнаграждение, но решението му било неправилно в частта, в която приел, че за м.декември възнаграждение се дължало до 21.12.2018г.-момента на прекратяване на договора. Неправилен бил и извода, че нямало основание за заплащане на направените разходи за производство и доставка на печатна платка, тъй като платката не била получена от ищеца. платката била изработена в полза и по възлагане на ищеца, поради което разходите за производството и доставката й също били за сметка на ищеца.
Ответникът по насрещната въззивна жалба я оспорва. Твърди се, че възнаграждение се дължало при реално извършена и отчетена работа и предаден на възложителя продукт. Такова изпълнение не било налице.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустими.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответното дружество Релсис ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1000лв., представляваща част от получената сума в размер на 3600лв., като получена на неосъществено или отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В последствие иска е увеличен и се счита предявен за пълната сума от 3600лв.
С обжалваното решение предявеният от "Електронинвест" ООД против"Релсис" ЕООД иск за заплащане на сумата от 3600лв.-получена на отпаднало основание е отхвърлен. "Електронинвест" ООД е осъден да заплати на "Релсис" ЕООД сумата от 8000лв. -незаплатено възнаграждение за предоставени услуги по договор за разработка на електронно устройство за м.ноември 2018г. и м.декември 2018г. до 20.12.2018г. и е отхвърлен за горницата над уважения размер от 8000лв. до размера на 9600лв., отхвърлен е и насрещния иск за сумата от 451,16лв.-разходи за производство и доставка на печатни платки. С обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от19992,91лв.-разноски по делото.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
На 01.10.2018г. между страните бил сключен устен договор, с който „Електронинвест“ЕООД възложило на „Релсис“ЕООД разработката на електронно устройство, което да може да реализира управление на телеметрия на вендинг машина и фискален модул ФУВАС, срещу месечно възнаграждение в размер на 3600лв., с ДДС за първия месец и в размер на 4800лв., с ДДС за всеки следващ месец. Срок за приключване на разработката по проекта не бил уговарян. Никое от ангажираните по делото доказателства не установило договорка за приключването му в срок до 01.03.2019г. (както се твърди от ищеца). Според заключението на вещото лице такъв срок бил нереален, с оглед обема на работата по изграждане на сложно многофункционално устройство, каквото е уговорено да се разработи. От електронната кореспонденция между страните, се установявало, че след сключване на договора ищцовото дружество поискало предоговаряне на първоначалните условия, включително поставяне на срок за приключване на работата по проекта, но съгласие затова не било дадено от ответното дружество. Първоинстанционният съд приел, че между страните е налице спор относно вида на договорните отношения, като определянето на естеството на облигационното правоотношение в случая било затруднено, тъй като възникването му е въз основа на устен, а не на писмен договор, поради което при определяне вида на облигационното отношение следвало да бъде взета предвид целта на правоотношението, което е разработката на електронно устройство, което включва дейности по следните етапи: проучване, съставяне на блокова схема, подбор на електронни компоненти, чертане на библиотеки със схематичните означения, корпусите на използваните компоненти и 3D моделите на компонентите, чертане на принципна електрическа схема, определяне размерите на печатните платки и начин на монтаж, разполагане на компонентите на платката, опроводяване на платката, чертане/оформяне на допълнителни слоеве (примерно бял печат), подготовка на платката за производство (подготвяне на файловете, които се изпращат за изработка), подготовка и изготвяне на документация, която включва и пълна спецификация на елементите (БОМ) . Съобразно резултата и начина на постигането му съдът приел, че в случая се касае за сключен между страните консултантски договор, доколкото предмет на дължимата престация от изпълнителя включва полагането на интелектуален труд с целен резултат – разработка на проект за електронно устройство с определени характеристики. Консултантският договор не е уреден като отделен вид договор, същият е разновидност на договора за изработка и за него съответно се прилагат разпоредбите на чл.258-269 от ЗЗД. Консултантският договор задължава консултанта да извърши консултации по някакъв проблем срещу задължението за заплащане на уговорено възнаграждение. Негов предмет е възмездното предоставяне на интелектуален продукт /знание/ от страна на консултанта. Възможно е дължимият резултат да е налице още към момента на сключване на договора или да е необходимо консултантът да извърши проучване, като използва допълнително събрана информация и информация, предоставена му от възложителя. Законът не изисква специална форма за действителността на консултантския договор, поради което той може да бъде сключен и чрез устни волеизявления.
Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата
или че няма да я изпълни по надлежен начин, поръчващият може да развали
договора, като има право на обезщетение по общите правила. Според чл.87 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение, но в хипотезата на чл.262, ал.1 ЗЗД на
изпълнителя не се предоставя нов допълнителен срок за изпълнение. Развалянето
има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично
изпълнение, като с това право разполага изправната страна по договора. От
събраните по делото доказателства не можело да се направи извод, че
възложителят е разполагал с правото по чл.262, ал.1 ЗЗД за едностранно
разваляне на договора. Между страните няма уговорен срок за разработка на
електронното устройство, който да не бъде спазен от страна на консултанта „Релсис“ЕООД. Няма основания и поради които да се счете, че
начинът на изпълнение на проекта не съответства на възложеното с договора.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, до 31.10.2018г., т.е.
за около месец от сключване на договора, от страна на консултанта е направено
проучване, както и са подготвени принципните електрически
схеми по проекта. След това разработването продължило с начертаването на
схемите и на печатна платка. Самата платка била поръчана за изработка от
китайска фирма, а физическото й изработване и доставяне в България е извършено
на 31.12.2018г., за което са представени и писмени доказателства по делото.
Вещото лице било на мнение, че срокът от три месеца след сключване на договора
е нормален и дори леко скъсен срок за реализиране от едно лице на изпълненото
по него. С оглед на тези данни било видно, че „Релсис“ЕООД
е изпълнявало договорните си задължения по разработката на електронно
устройство за управление на вендинг машина и фискално
устройство ФУВАС към нея, като до 20.12.2018г. извършил съответстваща за този
период от време работа по проекта, поради което в случая не е налице хипотезата
на чл.262, ал.1 ЗЗД за едностранно разваляне на договора от страна на „Електронинвест“ООД. Такова право дружеството – ищец по
първоначалния иск не е притежавало и поради това, че то самото не е било
изправна страна по договора. Няма спор, че от страна на „Електронинвест“ООД
не е извършено плащане на уговореното възнаграждение по консултантския договор
за м.ноември 2018г. в размер на 4800лв., за което „Релсис“ЕООД
е издало проформа фактура №**********/26.11.2018г., която е изпратена на ищцовото
дружество съобразно посоченото в електронната кореспонденция между страните.
Именно незаплащането на дължимата сума е станало причина „Релсис“ООД
да преустанови по-нататъшните действия по разработката на проекта. Като
неизправна страна по договора „Електронинвест“ЕООД не
разполага с правната възможност да развали едностранно сключения договор.
Поради
горното първоинстанционният съд приел, че сключеният
между страните консултантски договор не е бил развален, както се твърди от ищцовата страна, поради което и няма основания да се иска
връщане по реда на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД на дадената в изпълнение на него сума
в размер на 3600лв. от „Електронинвест“ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. С оглед данните по дело, че през м.ноември и до 20.12.2018г. (на която дата страните приемат, че облигационното правоотношение между тях е прекратено) „Релсис“ЕООД изпълнявало своите договорни задължения, като през този период от време извършило начертаване на схеми и на печатна платка, които могат да бъдат използвани за продължаване на разработването на проекта, но без да е било получено от него уговореното възнаграждение за този период, то същото се явява дължимо и следва да бъде присъдено в негова полза. За м.ноември 2018г. размерът на възнаграждението бил в уговорения пълен размер от 4800лв., а за м.декември 2018г. възнаграждението било дължимо до датата на прекратяване на договора – 20.12.2018г. или същото било в размер на 3200лв., като предявеният насрещен иск за горницата до пълния размер на претендираното възнаграждение за м.декември 2018г. следвало да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения насрещен иск за сумата от 451,13лв., представляваща разходи за производство и доставка на печатни платки, които включват: 284,16лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки; 80,00лв. за митническо представителство; 24,00лв. такса за предаване на митнически документ и 62,97лв. – мито, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащане на дълга, районният съд приел, че всички разходи са направени за доставката на платка, която според данните по делото не била предадена от „Релсис“ЕООД и приета от „Електронинвест“ЕООД, поради което нямало основание да се претендира заплащане на направените за изработката и доставката й разходи.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът възложил на ответникът да реализира управление на телеметрия на вендинг машини и фискален модул ФУВАС, срещу месечно възнаграждение, в размерна 3000лв. без ДДС за първия месец и 4000лв. без ДДС за следващите месеци. В исковата молба ищецът се позовава, че отношенията между страните са възникнали въз основа на договор за изработка, а първоинстанционния съд е приел, че се касае за консултантски договор. Съгласно приетото в практиката консултанският договор е разновидност на договора за изработка имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд (в този см.е Р№12/31.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Іт.о. на ВКС), поради което възражението на жалбоподателят Електронинвест ООД, че първоинстанционния съд не е определил предмета на договора и по този начин е достигнал до погрешни правни изводи е неоснователен. В настоящият случай от събраните по делото доказателства и твърденията на страните се установява, че изпълнителят по договора е следвало да престира умствен труд, в резултат на който да изработи и предаде на възложителя съответните електронни компоненти.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд техническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че ответното дружество е осъществило разработка на концепция на устройство, което може да изпълнява функционалност за управление на вендинг машина и фискално устройство ФУВАС към нея и отговарят на изискванията на Наредба №18 за търговски устройства. Разработените проекти, включващи принципни електрически схеми и платки отговарят на функциите на устройство, можещо да реализира управление на телеметрия на вендинг машина и фискален модул ФУВАС. Представената платка по делото е произведена по проект FUVAS Main. От проект FUVAS FiscalCluster е реализирана разработка на платка отговаряща на модул фискална памет и КЛЕН. Разработени са платки по проект за телеметрия на вендинг машина и фискален модул ФУВАС. Според вещото лице време от три месеца за изпълнение на участване в проучването, чести срещи и коментиране, изграждане на концепция, чертане на принципни ел.схеми, схематична подготовка, подготовка на корпуси и 3D графично представяне, размер на печатните платки, разположение на елементите и предвиждане на начин на монтаж в машината и при производство, опроводяване на печатните платки, документация, и поръчка е нормален и дори леко скъсен срок за реализиране от едно лице. Вещото лице пояснява, че към 31.10.2018г. от страна на ответното дружество на ищеца са били изпратени принципните електрически схеми по проекта. Изработената по-късно платка съответства като разработка със схемите по проекта.
От приложената по делото кореспонденция между страните по имейл, скайп и вайбър се установява, че същите непрекъснато са комуникирали и обсъждали изпълнението на поставените по проекта задачи. По време на тази комуникация възложителят не е правил възражения относно качеството и срока на изпълнение на съответната част от задачата от страна на изпълнителя, т.е. налице е приемане на изпълненото до момента. Едва в след средата на м.декември 2018г. между страните са се появили разногласия, които са довели до прекратяване на договора на 20.12.2018г.
Между страните не е спорно, че проектираната платка е изработена и е получена от ответното дружество, като същото е заплатило изработката й и всички дължими такси и мита във връзка с вноса й в България.
От заключението на изготвената счетоводна експертиза, която не е оспорена, се установява, че фактура №**********/29.10.2018г. е осчетоводена от ищеца и е заплатена на два пъти, като ищцовото дружество е ползвало данъчен кредит за фактурата.
За да възникне правото на изпълнителя да получи възнаграждение за
изработеното от него следва същият да е изпълнил договорните си задължения и да
е изправна страна, т.е. да докаже, че е престирал
качествено /точно и в срок/, като е извършил уговорените дейности в съответния
им обем, съобразно уговореното и работата е приета, или неоснователно е
отказано приемането й от възложителя.
Осчетоводяването на
издадена фактура и ползването на данъчен кредит, освен че служи за
доказателство за възникване на облигационно отношение между страните,
установява и надлежното изпълнение на възложената работа от страна на
изпълнителя, приемането на работата от страна на възложителя и размера на
дължимото възнаграждение (в този см. са решение № 65/16.07.2012 г. по т. дело №
ЗЗЗ по описа за 2011 г. на ВКС, II т. о., решение 216 от 02.08.2016 г. по т. д.
2411/2014 г. на ВКС, I т. о решение № 47/ 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г.
на ВКС, II т. о., решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. №
588/2009 г.). приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия.
Следователно предвид
установеното плащане, осчетоводяване и ползване на данъчен кредит от страна на
ищеца по фактура №**********/29.10.2018г. безспорно е
налице приемане на изпълнението на ответника, осъществено през м. октомври
2018г. Приемане на изпълнението за м.октомври се установява и от разменената
между страните кореспонденция. Поради изложеното изпълнителят не дължи връщане
на заплатената му за изпълненото през м.октомври 2018г. сума и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за
връщането й.
От заключението на техническата експертиза и разменената между страните кореспонденция се установява, че и през останалия период на действие на договора, преди неговото прекратяване ответникът точно и в срок е изпълнявал възложеното, като е било налице приемане на изпълнената работа от страна на възложителя, поради което ищецът му дължи заплащане на уговореното възнаграждение за м.ноември и м.декември 2018г. Тъй като страните са прекратили договора преди края на м.декември 2018г., то възнаграждение се дължи само за периода на действие на договора, т.е. за м.декември 2018г. възнаграждение се дължи до 20.12.2018г. и същото е в размер на 3200лв.
Неоснователно е възражението на ответното дружество в насрещната въззивна жалба, че възнаграждението за м.декември се дължи в пълен размер, тъй като ответникът бил на разположение на възложителя почти през целия месец, а освен това последните дни на м.декември били почивни. Договорът между страните е прекратен преди края на м.декември и възнаграждение за този месец се дължи съобразно периода на действие. Обстоятелството дали останалите дни от месеца са работни или почивни е ирелевантен. Възнаграждение се дължи за съответната част от месеца.
По отношение на предявения насрещен иск
за сумата от 451,13лв., представляваща разходи за производство и
доставка на печатни платки, включващи: 284,16лв. по фактура
№**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки; 80,00лв.
за митническо представителство; 24,00лв. такса за предаване на митнически
документ и 62,97лв. – мито въззивният съд намира, че
същият следва да бъде уважен. Безспорно за да възникне задължение на
възложителя за плащане на възнаграждението и вложените от изпълнителя материали
следва да е налице приемане на възложената работа. По делото се установи, че
такова приемане от страна на ищеца-възложител е налице, като същото е извършено
с конклудентни действия. По време на действие на
договора платката е била проектирана и е възложено на трето за спора лице да я
изработи, като междувременно в периода от започване на изработката й и
доставката и, както и приключването на митническите формалности по доставката й
договора е прекратен. От заключението на техническата експертиза се установява,
че разработената платка отговаря на заданието, принципната схема на същата е
приета и одобрена от възложителя, преди да започне изработката й, като ищецът е
одобрил и действието на изпълнителя по започване изработката й. Поради
изложеното изпълнителят има право да получи вложените средства за изработката
на платката, въпреки, че същата фактически не е получена от възложителя.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата от
451,13лв., представляваща разходи за производство и доставка на печатни платки,
включващи: 284,16лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и
доставка на печатни платки; 80,00лв. за митническо представителство; 24,00лв.
такса за предаване на митнически документ и 62,97лв. – мито следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният насрещен
иск да бъде уважен.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която ищцовото дружество е
осъдено да заплати на ответното направените по делото разноски, тъй като
предвид изменението на обжалваното решение в една част се променя и размера на
дължимите от всяка страна разноски, а предвид извършеното от районния съд
компенсиране на сторените от страните разноски е невъзможно да се извърши
корекция в дължимия размер без отмяна на решението в тази му част.
В
останалата обжалвана част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Ищецът
е сторил разноски пред първата инстанция в размерна 50лв.-първоначално заплатена
ДТ, 104лв. допълнителна ДТ във връзка с увеличение на иска и 482лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, общо 636лв. Всички тези разноски са извършени с
оглед предявения с исковата молба иск. Не са представени доказателства, от
които да се установи, че ищцовото дружество е направило разноски във връзка с
предявения насрещен иск, поради което на ищецът не се следват разноски
съобразно отхвърлената част от насрещния иск.
Съгласно
представения пред първата инстанция списък по чл.80 ГПК ответното дружество е
сторило разноски в общ размер на 2376,60лв., както следва : 578,40 - адвокатско
възнаграждение по предявения иск, 744,20лв.-адвокатско възнаграждение по
насрещния иск, 454лв.-заплатена ДТ по насрещния иск, 200лв.-депозит за
счетоводна експертиза и 400лв-.депозит за техническата експертиза. От тези
разходи във връзка с предявения иск са заплатени 578,40 - адвокатско
възнаграждение по предявения иск и 200лв.-депозит за счетоводна експертиза,
общо 778,40лв., които предвид отхвърлянето на предявения иск ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество. Разноските във връзка с предявнеия от ответника насрещен иск са
744,20лв.-адвокатско възнаграждение по насрещния иск, 454лв.-заплатена ДТ по
насрещния иск и 400лв-.депозит за техническата експертиза, общо 1598,20лв.
Съобразно уважената част от насрещния иск Електронинвест
ООД следва да заплати на Релсис ЕООД разноски в
размер на 1344,08лв. Общо Електронинвест ООД следва
да заплати на Релсис ЕООД разноски в първоинстанционното производство в размер на 2122,48лв.
Във
въззивното производство предвид степента на уважаване
на предявените от всяка от страните искове Електронинвест
ООД следва да заплати на Релсис ЕООД разноски в
размер на 1146,64лв., а Релсис ЕООД следва да заплати
на Електронинвест ООД -36,89лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №6/10.02.2020г. по гр.д.№69/2019г. на РС Трявна В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „РЕЛСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Трявна, ул.Иван Вазов №3 против „ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.Княз Борис I №162 насрещен иск за сумата от 451,13лв. (четиристотин петдесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща разходи за производство и доставка на печатни платки, които включват: 284,16лв. по фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки; 80,00лв. за митническо представителство; 24,00лв. такса за предаване на митнически документ и 62,97лв. – мито, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, както и В ЧАСТТА, в която "ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.Княз Борис I №162 е осъдено да заплати на „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Трявна, ул.Иван Вазов №3 по компенсация направени по делото разноски в размер на 1992,91лв. (хиляда деветстотин деветдесет и два лева и 91 ст.),
ВМЕСТО КОЕТО
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, ул.Княз Борис I №162 е осъдено да заплати на „РЕЛСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Трявна, ул.Иван Вазов №3 сумата от 451,13лв.
(четиристотин петдесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща
разходи за производство и доставка на печатни платки, включващи : 284,16лв. по
фактура №**********/20.12.2018г. за производство и доставка на печатни платки;
80,00лв. за митническо представителство; 24,00лв. такса за предаване на
митнически документ и 62,97лв. – мито, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020г. - датата на подаване
на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, ул.Княз Борис I №162 да заплати на „РЕЛСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Трявна, ул.Иван Вазов №3 сумата от 2122,48лв.(двехиляди сто двадесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки)- разноски в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/10.02.2020г. по гр.д.№69/2019г. на РС Трявна в останалата му част.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, ул.Княз Борис I №162 да заплати на „РЕЛСИС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Трявна, ул.Иван Вазов №3 сумата от 1146,64лв.(хиляда
сто четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „РЕЛСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Трявна, ул.Иван Вазов №3 да заплати на "ЕЛЕКТРОНИНВЕСТ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, ул.Княз Борис I №162 сумата от 36,89лв.лв.(тридесет и шест лева и осемдесет и
девет стотинки) - разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :