Решение по дело №2842/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във вр. с чл.211, вр. чл. 231 от ЗМВР.

Образувано е по постъпила жалба от З. К. Н., [ЕГН] от с. Невша, обл. Варна против Заповед № 365з-8687/25.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ - Варна, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Оспорват се възприетите в нея факти и обстоятелства и направените изводи. Сочи се, че при издаването на Заповедта е нарушен чл. 10 от АПК, доколкото от самото начало на дисциплинарното производство наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина и е игнорирал презумцията за невинност, без да е провел обективно разследване и едва след това да формира убеждение за доказаност на виновно поведение от жалбоподателя. Изтъква се, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, състоящо се в препятстване на възможността за представяне на възражение в нарушение на чл. 13, ал. 7 и ал. 9 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/, доколкото на жалбоподателя не е била осигурена такава възможност, защото е бил приет в болница. Релевира се, че тъй като правото на защита на жалбоподателя е било нарушено поради невъзможността да представи обяснения и възражения, налице е и допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед. Оспорващият отрича вмененото му деяние с мотив, че в хода на дисциплинарното производство не са били събрани относимите доказателства, а претендираното от дисциплинарно наказващия орган нарушение почива единствено на предположения. Твърди, че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК и по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като събере и оцени събраните доказателства. Сочи също, че З. К. Н. не е извършил, нито е бил наблюдател на описаното в Заповедта поведение, от което извежда извод, че след като фактът на извършено от служителя деяние по чл. 200, ал. 1, т. 15, чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР не е безспорно доказан, то квалифицирането му като нарушение е незаконосъобразно. Изтъква, че в Заповедта липсват мотиви защо органът приема, че нарушенията са извършени от жалбоподателя, доколкото дисциплинарно разследващият орган е предложил налагане на наказание за допустителство. Поддържа, че когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление (т. е. от установяването на престъпни обстоятелства), което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд, каквато в случая няма. Претендира уважаване на жалбата и отмяна на процесната Заповед като неправилна и незаконосъобразна. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за размера на претендираните от ответната страна разноски. В писмени бележки с.д. 9639/10.06.2025г. излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед и моли за отмяна на същата и присъждане на разноски.

Ответникът по делото – Директор на ОД на МВР – Варна се представлява от гл. юрисконсулт Б. Й., която оспорва жалбата. Поддържа, че Заповедта е правилна и законосъобразно издадена, в изискуемата форма и в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, предвид разпоредбата на чл.203 от ЗМВР задължаваща налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при тежко нарушение на служебната дисциплина. Процесуалният представител на ответника моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представена писмена защита с.д. 9784/11.06.2025г. ответникът доразвива доводите си за законосъобразност на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за липсата на някое от основанията по чл.146 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна.

Като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, предвид разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Видно от кадрова справка рег. №365р-20176/08.04.2024г. (л.95-96 от преп.), жалбоподателят З. К. Н. първоначално е назначен на длъжност „полицай“ в „Охрана на обществения ред – [жк], кв. Галата и с.Звездица“ на група „Охранителна полиция“ към Четвърто РПУ-Варна при РДВР-Варна. Последователно е преназначаван на различни длъжности, като считано от 28.09.2023г. е преназначен на длъжност „младши автоконтрольор I-ва степен“ в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, която длъжност заема и до настоящия момент.

В Областна дирекция на МВР - Варна е регистрирано писмо рег. №7855р-1968/27.02.2024г. от ВПД директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“, в което е посочено, че на 26.02.2024г. на автомагистрала „Черно море“, на отбивката за местност „Крушките“, [жк] в посока гр. Бургас, са задържани служителите от група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ - Варна при ОД на МВР-Варна - мл. инспектор Д. В. А. - младши автоконтрольор I степен и мл. инспектор З. К. Н. - младши автоконтрольор I степен. Повод за задържането са установени данни, че като длъжностни лица и възползвайки се от служебното си положение, приемат неследваща се облага от граждански лица, водачи на МПС (л. 195 от преп.).

С писмо рег. №365000-12794/28.02.2024г. по описа на ОДМВР-Варна от Окръжна прокуратура - Варна е изискана информация и предоставяне на данни, относими към случая (л.198 от преп.). В отговор №1240/2024 г. от 28.02.2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна (УРИ№365000-12838/28.02.2024г. по описа на ОД МВР – Варна) е посочено, че на 26.02.2024 г. е започнато ДП №26/2024 г. по описа ОСлО - Варна при Окръжна прокуратура - Варна, пр.пр №1240/ 2024г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна за престъпление по чл.302, т.1, във вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК (л.196-197 от преп.). По това производство, на 27.02.2024 г., в качеството на обвиняем е привлечен З. К. Н., [ЕГН], за престъпление по чл.302, т. 1, пр. предпосл. и т.2, във вр. с чл.301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че на 26.02.2024г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Д. В. А., и двамата като полицейски органи от Четвърто РУ-Варна, в качеството им на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение-младши полицейски инспектори, при условията на продължавано престъпление, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискали и приели от двама водачи на МПС дар, който не им се следва-поискали и приели пари, съответно от К. К. В. от гр. Бургас сумата от 100 лева - две банкноти по 50 лева и от А. Р. П. от гр.София — сумата от 50 лева в такава банкнота, за да не извършат действия по служба (л.196-197 от преп.).

В писмо № 1240/2024 г. от 06.03.2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна е посочено, че Окръжен съд — Варна е наложил на младши инспектор З. Н. мярка за неотклонение „Домашен арест“, която е потвърдена от Апелативен съд-Варна (л.201-202 от преп.).

След запознаване с материалите, на основание чл.40, ал. 3 от Инструкция № 8121 з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, директорът на ОД-МВР Варна, приема, че са постъпили предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от младши инспектор З. К. Н., който на 27.02.2024г. е привлечен като обвиняем по ДП №26/2024 г. по описа на ОСлО - Варна при Окръжна прокуратура - Варна, за това, че на 26.02.2024г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Д. В. А., и двамата като полицейски органи от Четвърто РУ-Варна, в качеството им на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение- младши полицейски инспектори, при условията на продължавано престъпление, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискали и приели от двама водачи на МПС дар, който не им се следва-поискали и приели пари, съответно от К. К. В. от гр. Бургас сумата от 100 лева - две банкноти по 50 лева и от А. Р. П. от гр.София - сумата от 50 лева в такава банкнота, за да не извършат действия по служба. Младши инспектор З. К. Н. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл.302, т. 1, във вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Със заповед рег.№365з-1735/07.03.2024 г. на директора на ОД МВР-Варна, е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР срещу държавен служител в ОДМВР-Варна - младши инспектор З. К. Н. - младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВР - „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ№8121з-348/25.07.2014 г.( Обн. ДВ., бр.67/12.08.2014 г.), за което на основание чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение па държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ (л. 23-30 от преп.). В изпълнение на т.2 от същата заповед младши инспектор З. Н. е временно отстранен от длъжност, като съгласно разпореждането са иззети служебната му карта, личния полицейски знак и служебното му оръжие. В изпълнение на т.3 от заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган в състав: председател: главен инспектор Д. С. М. - ВПД началник на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ-Варна при ОДМВР - Варна и членове: старши инспектор С. М. С. - началник на група в група „01“ на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ-Варна при ОДМВР-Варна и старши инспектор В. М. Н. - началник на група в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД МВР-Варна.

За запознаване със заповедта за дисциплинарно разследване и материалите, послужили за образуването на дисциплинарното производство, на младши инспектор З. К. Н. е връчена покана УРИ 433р-6568/19.03.2024 г., като същият на 19.03.2024г. в 10:25ч. е получил поканата, което е удостоверил с подписа си. Писмено е заявил, че желае да бъде подпомаган в защитата си от адвокат И. Т.. С поканата му е определен срок да даде писмени обяснения или възражения до 26.03.2024 г. (л. 65-66 от преп.). Видно от Протокол за отказ на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарно производство да даде писмени обяснения или възражения рег. №433р-9936/27.03.2024г., жалбоподателят не е депозирал обяснение или възражение (л. 69 от преп.).

Видно от Протокол рег. №433з-8725/19.03.2024г. в изпълнение на т. 2 от Заповед рег. №365з-1735/07.03.2024г., жалбоподателят е предал доброволно личен идентификационен номер, служебна карта и метален знак (л.77-78 от преп.).

Видно от писмо рег. №365р-18333/28.03.2024г. до председателя на ДРО, след извършена проверка в АИС-ТРЗ е установено, че за периода от 01.01.2024г. до 27.03.2024г. жалбоподателят не ползвал отпуск по болест (л. 83 от преп.). Видно от писмо рег. №442р-11550/17.04.2024г. до председателя на ДРО, след извършена проверка е установено, че жалбоподателят е използвал 9 работни дни отпуск за 2018г. в периода от 28.12.2023г. до 10.01.2024г. и 10 дни за 2022г. в периода от 06.02.2024г. до 19.02.2024г. (л. 105 от преп.).

Със заповед №365з-5094/01.07.2024 г. на директор ОД МВР-Варна е изменена заповед №365з-1735/07.03.2024г., както следва: текстът след „ЗАПОВЯДВАМ‘ т.3 „... гл. инспектор Д. С. М. - ВПД началник на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ-Варна при ОДМВР -Варна“, е заменен с текста: „... ст. инспектор Д. С. М. - началник на участък (КП) в участък Владиславово към Трето РУ- Варна при ОД МВР-Варна. По т. 2 е удължен с два месеца срока за провеждане на дисциплинарното производство (л. 31-35 от преп). Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 15.07.2024г.

В писмо № 1240/2024 г. от 05.07.2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна /УРИ №365000-47276/08.07.2024г. по описа на ОД МВР - Варна/ и приложеното заверено копие от Протокол №657/ 28.06.2024г. по ЧНД №899/2024г. е посочено, че Окръжен съд - Варна е изменил мярката за неотклонение, взета по отношение на З. К. Н. - обвиняем по досъдебно производство №26/2024г. по описа на ОСлО при ОП-Варна от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 5000 лева (л.181-188 от преп.). Поради отпадане на законовото основание за временно отстраняване от длъжност със Заповед №365з-5459/10.07.2024г. жалбоподателят е възстановен на заеманата длъжност, считано от 02.07.2024г. (л. 178-179 от преп.). В същия ден със Заповед №365з-5461/10.07.2024г. жалбоподателят е отстранен временно от длъжност, на осн. чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР (л.189-191 от преп.).

С писмо №439000-22057/08.08.2024г. от следовател при Окръжна прокуратура – Варна са изпратени копия на материали по ДП №26/2024г., които да послужат за разкриване на обективната истина по отношение на извършеното (л. 212-300 от преп.). Предоставените материали са приобщени към дисциплинарното производство с Протокол рег. №439р-22166/08.08.2024г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна (л.192-194 от преп.).

С резолюция „РАЗРЕШАВАМ“ на наблюдаващия прокурор по ДП№26/2024г. Зл.З. са изпратени копия на постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение и протокол от разпит на обвиняем на З. К. Н., както и протоколи за обиск, протоколи за претърсване и изземване, по реда на чл.161, ал.2 от НПК, протокол за разпит на свидетеля А. Р. П., протокол за разпит на свидетеля К. К. В., протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки, протокол за разпит на свидетеля И. Р. Д..

В разпит в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Варна и в дадено сведение с рег.№439р-21625/ 02.08.2024 г. К. К. В. от гр. Бургас твърди следното: На 26.02.2024 г. е бил в гр. Варна с личния си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. След приключване на своите лични ангажименти, около 11:00 часа на същата дата тръгва да се прибира към гр. Бургас. След края на АМ „Черно море“, когато пътя става двупосочен с по една лента, в дясно от пътното платно в посока Бургас е имало паркиран брандиран полицейски лек автомобил. Приближавайки до полицейския автомобил единият от служителите, който е бил облечен с жилетка на служител от КАТ, му подава сигнал да спре и той спира непосредствено зад полицейския автомобил. Когато полицейският служител е отишъл до В., същия се е представил, като той не е запомнил името му, след което са му били поискани документите му, както и тези на автомобила. След като е представил всички необходими документи на проверяващия, В. е бил поканен до служебния автомобил, където се е намирал и вторият полицейски служител.

К. В. дава бегло описание на двамата служители, като сочи, че този който го е спрял, е бил с бяла прошарена коса, бяла брада тип катинар, с тумбесто лице. Втория полицай описва само с това, че е бил по-млад от първия, като не може да даде друго описание. По време на проверката разговорите са били водени между В. и по-младия полицай /който първоначално е бил до полицейския автомобил/, като в същите полицейския служител е обяснил на В., че е бил сниман с превишена скорост и ще му бъде отнета книжката за срок от три до шест месеца. В хода на разговора полицейските служители са насочили разговора към тема трудовата заетост на В., и след като той ги запознава със същата те му обясняват, че снимката, отразяваща нарушението, може да бъде изтрита, без последици за него, а той да „почерпи.“ К. В. иска единият от полицаите да отиде с него до личния му автомобил, но те категорично отказват под предлог, че той трябва да отиде сам и да вземе с каквото е решил да „почерпи“, след което да се върне при тях. В. отива до личния си лек автомобил, откъдето взема две банкноти с номинал 50 лева, сгъва ги и заедно с негова визитка, връщайки се при двамата полицаи, ги предава на по-младия от двамата.

Извън дадените писмени сведения К. В., заявява, че е разказал за случилото се на свои близки и познати, като твърди, че всички са били възмутени от действията на двамата служители на МВР.

Към приобщените материали по ДП №26/2024г. по описа на ОП - Варна са приложени и протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки. На 20.03.2024г., в присъствие на поемни лица, е изготвен такъв протокол със свидетеля К. К. В., на който е показан фотоалбум №005, съдържащ 6 броя портретни снимки обозначени с №1,2,3,4,5,6. Свидетелят посочва под №2 полицая, който го е спрял за проверка. В. разпознава полицейския служител по лицето и бялата брада и мустаци. Категоричен е, че е той. В приложения опис на фотоалбум №005 към „протокола за разпознаване на лица по фотоснимки“ под №2 е записан - З. К. Н., [ЕГН].

В разпит в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Варна и в дадено сведение с рег.№439р-21417/ 01.08.2024 г. А. Р. П. от гр. София, работещ, като сервизен инженер на медицинска апаратура към „Новимед Кардио“, твърди следното: На 26.02.2024 г. във връзка със служебни ангажименти е бил на командировка в СБАЛК към МБАЛ „Св. А.“, гр. Варна, като по време на посещението в гр. Варна е бил с личния си лек автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер]. След приключване - около 16:30 часа, е тръгнал в посока гр. София, като е решил да мине през гр. Бургас и след това по АМ „Тракия“. Около 17.00 часа, пътувайки по АМ „Черно море“, непосредствено след нейния край, когато пътят става двупосочен с по една лента, в дясно от пътното платно в посока Бургас е имало спрял полицейски лек автомобил [Марка]. При приближаването му до полицейския автомобил от него е излязъл униформен полицейски служители със светлоотразителна жилетка и му е подал сигнал да спре, след което той спира непосредствено след патрулния автомобил в посока Бургас. Когато полицейският служител е отишъл до П., същият се е представил, като той не може да посочи какво име е казал. След това са му били поискани неговите и тези на автомобила документи, като полицейският служител се е върнал до служебния автомобил. След около две - три минути П. е бил поканен до патрулния автомобил и когато отива до него, от същия е излязъл и втори полицейски служител, който до този момент не е бил видим. Заставайки между двата автомобила полицаите, са започнали да обясняват на П., че се е движел много бързо, за което ще бъде санкциониран. В хода на проведения разговор между тримата П. е задал въпрос на полицейските служители кога ще излезе глобата и кога ще трябва да се плати, поради факта, че през месец март 2024 г. трябва да подаде документи за възстановяване на данък на физически лица, във връзка с което не трябвало да има никакви задължения. В процеса на разясненията полицейските служители са насочили разговора към трудовата заетост на П., и след като той ги запознава със същата, те му обяснили, че ще могат да изтрият записа, отразяващ нарушението, при което той е отговорил, че може да „почерпи“. Полицейските служители връщат документите на А. П., при което той отива до автомобила си, взема една банкнота с номинал 50 лева и я поставя в калъфчето с документите си, след което ги предава в ръката на единия полицай, на когото не може да даде описание. Почти веднага калъфчето с документите е върнато на П., но без банкнотата с номинал 50 лева. А. П. дава следното описание на двамата служители: двамата са били на средна възраст, с нормално телосложение, като му е направило впечатление, че единият е бил гладко обръснат а другият- с бяла на цвят брада, на няколко дни. Извън дадените писмени сведения П. заявява, че е разказал за случилото се на свои близки и познати, като твърди, че всички са били възмутени от действията на двамата служители на МВР.

Със Заповед №365з-7604/19.09.2024г. ДНО е допълнил Заповед №365з-1735/07.03.2024г. в частта за квалификация на деянията, поради промяна на фактическата обстановка (л. 301-310 от преп.).

Изготвена е нова обобщена справка УРИ 439р-27550/01.10.2024г., видно от която ДРО на осн. чл. 207, ал. 7 от ЗМВР предлага на ДНО, за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на ... издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,...“, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР: „неизпълнение на... издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година, на жалбоподателя да бъде наложено това наказание, а за нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР- „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР -„деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 197, ал.3, т.1 от ЗМВР, на младши инспектор З. К. Н. - младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ - Варна при ОД на МВР - Варна, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ (л. 337-362 от преп.). Жалбоподателят се е запознал със справката на 02.10.2024г. в 10:30ч.

С покана УРИ 439р-27549/01.10.2024г. за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарно производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, на жалбоподателят е даден 24-часов срок след запознаването с обобщената справка за допълнителни писмени обяснения или възражения (л.363-364 от преп.).

С Протокол УРИ 439р-27065/03.10.2024г. е установено, че независимо от предоставения срок, до 10:30ч. на 03.10.2024г. З. Н. не се е възползвал от правото си да даде обяснения или възражения, по зависещи от него причини (л. 365 от преп.).

Изготвено е ново становище УРИ 439р-27885/03.10.2024г., в което ДРО на базата на събраните доказателства предлага на ДНО да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното правоотношение на мл. инспектор З. К. Н., за извършени от него деяния, които съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВ: „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ от Закона за МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР- „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" от ЗМВР, е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“ (л. 311-336 от преп.).

С Покана рег. №365р-56826/09.10.2024г. ДНО, на осн. чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г., е призовал жалбоподателя в 09:00ч. на 11.10.2024г. за изслушване по дисциплинарното производство. На 09.10.2024г. в 17:00ч. З. Н. е получил поканата лично (л.381-382 от преп.).

Видно от Протокол рег. №365р-57413/11.10.2024г., жалбоподателят се е явил в часа за изслушване, като е заявил, че не е извършил описаното в документите нарушение, не е уронил престижа на службата и МВР, а през цялата си служба се е държал етично с колегите и гражданите (л.383-384 от преп.).

Със Заповед №365з-8266/14.10.2024г. ДНО е удължил срока за временно отстраняване от длъжност на З. Н., считано от 15.09.2024г. до 15.10.2024г. (375-377 от преп.).

Със Заповед №365з-8297/15.10.2024г., поради отпаднало законово основание за временно отстраняване от длъжност, жалбоподателят е възстановен на заеманата от него позиция, считано от 15.10.2024г . (л. 378-380 от преп.).

На 21.10.2024г. са изготвени мотиви рег. №365р-59427 от ДНО (л. 386-393 от преп.), като с покана рег. №365р-59429/21.10.2024г. на жалбоподателят е предоставена възможност, след запознаване с мотивите, в срок до 10:00ч. на 24.10.2024г. да направи възражения по тях, самостоятелно или подпомогнат от друг служител на МВР или адвокат (л. 385 от преп.).

Видно от Протокол рег. №365р-60409/24.10.2024г., при извършена проверка в автоматизирана информационна система „Документооборот“ в МВР не е установено подадено възражение от З. Н. (л. 395 от преп.).

Въз основа на всички събрани материали в дисциплинарната преписка, на 25.10.2024г. ст. комисар А. А., в качеството на Директор на ОД на МВР-Варна, издал процесната Заповед №365з-8687, с която за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.8 от ЗМВР и по чл. 194, ал. 2, т. 4, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.3, т.1, чл. 206, ал.1, ал. 2, ал.3, ал. 4 от ЗМВР наложил на младши инспектор З. К. Н. - младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ - Варна при ОД на МВР - Варна, дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл.226, ал.1, т. 8, вр. чл. 227 от ЗМВР.

Заповедта е получена от Н. на 05.11.2024г. Правото да я оспори служителят упражнил с подаване на жалба на 18.11.2024г., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на ответника бяха разпитани свидетелите А. Р. П. и К. К. В..

Свидетелят А. Р. П. обясни, че на 26.02.2024 г. е бил командирован в гр. Варна за ремонт на ултразвуков апарат в СБАЛК – Варна, като след приключване на ремонта е тръгнал към гр. Бургас. След магистралата, която е в посока гр. Бургас, в края на магистралата от полицейски автомобил с надпис „Полиция“ излязъл полицай, който подал стоп палка. Свидетелят спрял зад полицейската кола и предал шофьорската книжка и документите на колата на по-възрастния служител, след което седнал в автомобила си. Двамата полицейски служители го извикали и му обяснили, че е шофирал с висока скорост, като е превишил скоростта с „много“ и ще му напишат АУАН. Не му показали показания на радара. Свидетелят се съгласил с тях и ги попитал кога ще излезе постановлението му, защото е подал документи за възстановяване на ДДС за деца, и не трябва да има някакви задължения към държавата, вкл. глоби. Отговорили му, че могат да изтрият нарушението, а той отвърнал, че ще почерпи. След това се върнал в автомобила си и в документите на превозното средство сложил една банкнота от 50 лв., която им предал. След това продължил към гр.Бургас, но два километра по-надолу бил спрян от осем служители от „Вътрешна сигурност“, на които дал обяснения за случилото се.

Съдът предяви на свидетеля продължение на протокол на лист 211 от преписката, като свидетелят обясни, че почеркът е на мъжа, с който е говорил и потвърди поставения собственоръчен подпис в ляво.

Свидетелят К. К. В. обясни, че през февруари 2024г. е бил в гр.Варна и при излизането си от града в посока гр. Бургас е бил спрян от служители на „Пътна полиция“ за проверка. Полицаите му обяснили, че е заснет да се движи с много висока скорост, за което ще му бъде отнето свидетелството за правоуправление. Не му показали измервателно средство и не му съобщили с колко е превишил скоростта. Свидетелят първоначално не възразил, но веднага след това получил предложение в насока, че може да „почерпи“, за да оправят нещата. Било му обяснено, че ще му бъде взето СУМПС, но че нещата могат да се оправят по „втория начин“. Вследствие на това той им дал две банкноти по 50 лева и една визитка, при което те му обяснили, че снимката, отразяваща нарушението, ще бъде изтрита и всичко ще бъде наред. При предаването на парите двамата полицаи били един до друг. Свидетелят заяви, че няма как полицаят, на който не е дал парите, да не види, че на колегата му се дава някаква сума. И двамата полицаи присъствали на разговора, като основно говорил единия. Според свидетеля няма възможност другият полицай да не е чул за какво става въпрос, още повече, че този, който не е взел парите, му обяснил, че трябва да внимава, тъй като по-надолу по пътя имало и други колеги, а също и камери – „Това ми го обясни не този, който взе парите, а другият полицай“. След като потеглил в посока гр. Бургас, след около 15-20 километра бил спрян от цивилни полицейски служители, след което се върнал отново в гр.Варна, за да даде сведения.

По искане на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите И. Р. Д. и С. Д. П., за установяване на факта, че З. Н. е уведомил преките си ръководители за постъпването си в болнично заведение.

Свидетелят И. Р. Д. заяви, че познава З. Н. от районното управление от 2022 г., като в началото му бил подчинен, а откакто направили отделна група, му станал взводен инспектор. Свидетелят обясни, че З. Н. му се е обадил по телефона, за да го уведоми, че е в отпуск по болест, за да се промени месечния график. Свидетелят заяви, че жалбоподателят му казал следното: „Аз съм болен, в болнични съм, ще видя колко дни ще бъда в болничен и ще ти се обадя допълнително“, но не конкретизира кога точно се е провел разговора. Свидетелят заяви, че З. Н. не му се е обаждал само по този повод, а и за промяна на смяна, когато не може да дойде поради личен ангажимент. В тези случаи свидетелят извършвал корекция на графика. След като Н. бил изваден от графика и не се върнал от отпуск по болест, свидетелят не го е включвал в следващ график.

Свидетелят С. Д. П. заяви, че познава З. Н. по служебен път, тъй като е инспектор в група „Пътен контрол“, но не му е пряк ръководител. Според свидетеля когато на жалбоподателя му се налагало да излезе в отпуск по болест, той му се обаждал, а П. докладвал на преките ръководители. Свидетелят си спомни, че Н. е бил в отпуск по болест в края на месец октомври, тъй като са го търсили служебно във връзка с възстановяването му на длъжност. Свидетелят не си спомни дали в края на октомври 2024 г. Н. е бил включен в графика, както и кога точно е бил включен. Не си спомни и кога е бил освободен дисциплинарно и дали това е било по време на отпуска му по болест.

Съдът приема материалите по ДП за сведение, доколкото реализирането на дисциплинарната отговорност не е обосновано от реализирането на наказателната такава, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР, носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност.

При така установените факти настоящият състав, след като извърши проверка на обжалвания акт, с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол на основание чл. 211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган съгласно на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в кръга на неговите правомощия - от "ръководител на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности". В настоящия случай, към датата на издаване на процесната заповед младши инспектор З. К. Н. заема длъжността – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР-Варна. С оглед на това, компетентен да издаде заповедта по чл. 204 от ЗМВР е директорът на ОД на МВР – Варна, който е и издател на конкретно оспорения административен акт, поради което същият отговаря на изискването за материална и териториална компетентност. Предвид изложеното, не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Противно на посоченото в жалбата съдът приема, че при издаване на процесната заповед са спазени всички нормативни изисквания за нейната форма. Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е с реквизити и съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Обсъдени са доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за налагането му. Указани са органът и срокът за обжалване.

Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК. Волеизявлението съдържащо се в процесната заповед е мотивирано, като мотиви освен в самият акт се съдържат и в друг документ - част от административната преписка, а именно обобщена справка УРИ №439р-27550/01.10.2024г., което е в съответствие с константната съдебна практика, съобразно ТР № 16 от 31.03.1975 г. ОСГК на ВС.

При издаването на атакувания административен акт е спазена процедурата по ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Нарушението е установено след проведено дисциплинарно производство, по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, от дисциплинарно разследващ орган, определен със Заповед №365з-1735/07.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна. Резултатите са обективирани в обобщени справки peг. №439р-23194/20.08.2024г. и рег. №439р-27550/01.10.2024г. Младши инспектор З. Н. се е запознал и с двете обобщени справки, което е удостоверил собственоръчно. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаване с обобщените справки, което обстоятелство е отразено в Протоколи от 27.03.2024г. и от 03.10.2024г. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР наказващият орган има задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, като оспорената заповед е издадена при изпълнение на посоченото задължение, след проверка и след събиране и оценка на всички допустими и относими доказателства.

Сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в които може да бъде реализирана дисциплинарна отговорност на държавния служител, не са изтекли към датата на издаване на заповедта. Съгласно чл.196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече от 29.08.2024 г., когато първоначално материалите от дисциплинарното производство на основание чл.56, ал.1 от Инструкция рег.№8121з- 877/06.07.2021г. са изпратени от ДРО с писмо УРИ №439р-24217/29.08.2024г. по описа на Трето РУ-Варна за доклад на органа по чл.207, ал.1 от ЗМВР, и изтича на 29.10.2024г., в който срок на 25.10.2024г. е издадена обжалваната заповед. Двугодишният срок от извършване на деянието изтича на 26.06.2026г., поради което съдът намира, че не е изтекъл и срока, визиран в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

Не може да бъде споделено релевираното възражение от жалбоподателя за нарушаване правото му на защита, във връзка с обстоятелството, че преди издаването на оспорената Заповед З. Н. е бил в отпуск поради временна неработоспособност и не е успял да подаде писмени възражения срещу изготвените Мотиви с рег. № 365р-59427/21.10.2024г. Правилата, въведени с Инструкция №8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, имат единствено подпомагащ характер и не могат да противоречат на разпоредбите на ЗМВР, нито с инструкцията могат да се въвеждат допълнителни правила относно дисциплинарното производство, които не са регламентирани в закона. В този смисъл ЗМВР в чл. 206, ал. 1 съдържа задължение за ДНО, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В чл. 207, ал. 10 от ЗМВР изрично е регламентиран срок от 24 часа за подаване на допълнителни обяснения или възражения след запознаването с обобщената справка. След като липсва искане за допълнителен срок, то от органа не може да се изисква да обсъжда дали този срок е достатъчен, още повече, че той е законово регламентиран. Неприлагането на формалните правила или процедури, предвидени в Инструкция №8121з-877/06.07.2021 г., при спазване на тези, които са уредени в ЗМВР, не е нарушение на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство, още по-малко от категорията на съществените, нито е налице нарушение на правото на защита на държавния служител. Нещо повече, съдът намира за неоснователни направените възражения, че само поради здравословни причини - приемане за лечение в болнично заведение, Н. не е успял да представи своето възражение по изложеното в Мотивите по чл. 13, ал. 6 от Инструкция №8121з-877/2021г. с рег. № 365р-59427/21.10.2024г. Мотивите са връчени на жалбоподателя в 16.55 ч. на 21.10.2024 г., като видно от покана рег. №365р-59429/21.10.2024г., дисциплинарно наказващият орган му е предоставил възможност до 10.00 часа на 24.10.2024 г. да представи възражения, което е съответно на предвиденото в чл. 207, т.10 от ЗМВР. Видно от приложения към жалбата Болничен лист № Е20242785071/28.10.2024 г., З. Н. е бил приет за лечение на 23.10.2024 г. и следователно е имал възможност да депозира възраженията си на 22.10.2024 г. (което е в рамките на законовоопределения 24-часов срок) или да отправи искане до дисциплинарно наказващия орган, за предоставяне на нов срок за допълнителни възражения. Видно от Удостоверение рег. №365000-34227/16.05.2025 г., нито жалбоподателя, нито посочения от него адв. И. Т., са подали в ОД на МВР - Варна искане за възстановяване на срока за предоставяне на възражения по изготвените мотиви. Освен това дисциплинарно наказващият орган не е бил уведомен, че мл. инспектор Н. е в болнично заведение. И двамата разпитани колеги на жалбоподателя свидетелите П. и Д. бяха категорични, че жалбоподателят ги е търсил по телефона, за да уведоми, че е в отпуск по болест, а не в болнично заведение, поради което не може да се яви на работа. Посоченото в писмените бележки Решение по адм. дело №5274/2024г. на ВАС не е приложимо към настоящия случай, доколкото е постановено при различна фактическа обстановка и е относно приложението на Закона за държавния служител.

Противно на релевираното в жалбата съдът намира, че по делото липсват обективни данни и доказателства, които да установяват, че дисциплинарно наказващият е бил заинтересован от изхода на дисциплинарното производство или има с жалбоподателя отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, в който случай дисциплинарно наказващият орган може да бъде отведен. Субективното усещане за липса на безпристрастност, което се е формирало у жалбоподателя, не е достатъчно, за да приеме съдът, че за дисциплинарно наказващият орган са били налице основания за отвод, още повече, че липсват конкретно изложени доводи от оспорващия в тази насока.

При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, при спазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наложено е дисциплинарно наказание "уволнение", което е съотносимо и пропорционално на извършеното нарушение, като едновременно с това е изпълнена и целта на търсенето на дисциплинарна отговорност, а именно индивидуална и обща превенция, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

На база на изложените аргументи съдът счита, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК, като приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира, че правилно от ответника е установено, че на 26.02.2024г. около 11.00 часа на АМ „Черно море“ в посока гр. Бургас, мл. инспектор З. Н., при изпълнение на служебните си задължения, е станал свидетел на действия от страна на мл. инспектор Д. А., свързани с искане и приемане на дар от К. К. В., който не му се следва - сума в размер на 100 лв., за да не извърши обявените от служителя действия по служба. На същата дата - 26.02.2024г. около 17.00 часа на АМ „Черно море“ в посока гр. Бургас, мл. инспектор З. Н., при изпълнение на служебните си задължения, е станал свидетел на действия от страна на мл. инспектор Д. А., свързани с искане и приемане на дар от А. Р. П., който не му се следва - сума в размер на 50 лв., за да не извърши обявените от служителя действия по служба.

Тези две деяния правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т. 2 и т.4 от ЗМВР, съставомерни по чл.203, ал.1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР – деяния, представляващи злоупотреба с доверие и несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, т. 50 и т. 51 от Етичния кодекс, уронващи престижа на службата, тъй като са станали достояние на широк кръг лица от съдилища, прокуратура, МВР и неограничен брой граждани.

Наред с така предявеното обвинение, на Н. е повдигнато обвинение и за това, че на посочената дата, при изпълнение на служебните си задължения при попълване на ежедневна форма на отчет - Приложение №11 към чл.75, ал.2, т.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, не е попълнил информация за извършена проверка на лицето К. К. В. с [ЕГН], управляващо л.а. „Мерцедес“ с рег. №[рег. номер] и на лицето А. Р. П. с [ЕГН], управляващо л.а. „БМВ 523И“ с рег. №[рег. номер] – деяния, съставляващи нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, пр. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т.15, пр.2 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

На осн. чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, при наличие на извършени едновременно две нарушения на служебната дисциплина, за които в Закона за МВР е предвидено налагането на различни по вид дисциплинарни наказания, дисциплинарно наказващият орган е наложил по – тежкото от определените за всяко едно от нарушенията, наказание „уволнение“.

По смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Като нарушени са посочени разпоредбите на т. 15, 19, 20, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс, според които държавният служител: съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; е неподкупен и не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел; не участва в корупционни прояви; проявява нетърпимост към корупционно поведение и се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание.

Следователно в обстоятелствената част на Заповедта са посочени всички конкретни разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са нарушени от З. Н.. Подробно и ясно е цитирано всяко нарушение на разпоредба на Етичния кодекс и ЗМВР, което издателят на акта намерил, че е осъществено с конкретно описаното действие на жалбоподателя. Описаното в Заповедта за налагане на наказанието и в приложените обобщени справки и становище поведение на служителя правилно е преценено, че е в нарушение на конкретните етични правила за поведение и законови разпоредби и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност с налагане на дисциплинарно наказание предвидено в ЗМВР. Основателно поведението на З. Н. е преценено от наказващия орган като виновно, морално укоримо, тежко нарушение на етичните правила. Законосъобразно, след преценка на всички относими факти и обстоятелства, обосновано и при наличие на законовите предпоставки на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Изложената в заповедта фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните писмени доказателства, а посочените от наказващия орган правни норми като основания за налагане на наказанието са правилно приложени.

Във връзка с горното съдът не споделя релевираното в жалбата възражение, че по преписката не са събрани достатъчно доказателства за вмененото на жалбоподателя деяние. В хода на дисциплинарното производство е извършена самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е направил собствена преценка на всички събрани доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта се основава на проведеното разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него доказателства. В Заповедта подробно е описана фактическата обстановка, с оглед формата на деянието и участието и на други лица в установеното правонарушение. Мотиви се съдържат в справката и становището, в които още по-обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с нарушението, за което по закон следва най-тежкото дисциплинарно наказание, като дисциплинарно наказващият орган е използвал и събрани доказателства в хода на образуваното досъдебно производство в ОСлО при Окръжна прокуратура - Варна. По аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. Наличието на образувано против служителя наказателно производство не представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а единствено би могло да е в подкрепа на изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Същевременно няма пречка в рамките на дисциплинарното производство да бъдат ползвани материали, събрани в досъдебното производство, при условие, че същите са редовно събрани по предвидения в закона ред, както е в настоящия случай. Не може да бъде споделено и релевираното от жалбоподателя възражение, че липсата на влязла в сила присъда е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т.4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР, тъй като е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. В случая не е ангажирана отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че при липса на влязла в сила присъда издаването на процесната заповед е незаконосъобразно (в същия см. Решение № 5894 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2025 г., II о.).

Поведението на служителя, описано детайлно в заповедта – предмет на съдебен контрол, законосъобразно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като несъвместимо с морала и уронващо престижа на служителите в полицейската институция и създаващо негативно отношение сред обществеността. Описаните детайлно в Заповедта действия на З. Н. основателно са формирали у издателя й извода, че поведението му не е било подчинено на закона, на императивно въведените с цитираните норми правила за поведение и забрани за служителите от МВР, а на сериозно пренебрегване на правовия ред.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че в заповедта не се посочва какво точно приема ДНО по отношение на деянието - че е допуснато извършване на нарушение или че извършено такова. Много ясно дисциплинарно наказващият орган е посочил по отношение на първите две нарушения, че дисциплинарната отговорност на З. Н. е ангажирана за това, че на 26.02.2024г. в гр. Варна, в качеството си на полицейски орган – служител от съвместен наряд /автопатрул № 414/, осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Четвърто РУ – Варна, е станал свидетел на действия от страна на мл. инспектор Д. А., свързани с искане и приемане на дар от К. К. В. – парична сума в размер на 100.00лв. и от А. Р. П. – парична сума в размер на 50.00лв., за да не извърши обявените от служителя действия по служба - действие, нарушаващо етичните норми за поведение, регламентирани в Етичния кодекс, с който служителят е бил запознат. Така описаното от фактическа и правна страна деяние на служителя не е мотивирано от дисциплинарно наказващия орган с доводи за извършено престъпление. Анализът на горната норма, обосновава извод, съобразно който съставът на дисциплинарното нарушение предпоставя наличието на правонарушение, извършено от трето лице, което държавният служител в качеството си на свидетел прикрива и не предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване.

Посочването в заповедта на факта на образуване на досъдебно производство и позоваването от страна на дисциплинарно наказващия орган на събраните в хода на това производство доказателства, неправилно е посочено в жалбата като презюмиране от страна на административния орган на извършено от служителя престъпление. Нито един от фактическите и правни изводи на органа, изложени в оспорения административен акт, не сочи на възприет подобен аргумент. Въпросът дали обективираното от З. Н. деяние осъществява и състав на престъпление, е предмет на отделно производство, подчинено на специфични ред и правила за доказване. Няма данни дисциплинарно наказващия орган предварително да е формирал убеждение и мотиви за доказаност на предявеното дисциплинарно обвинение, с което да са нарушени принципите за законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност, както неправилно се сочи в жалбата.

От анализа на мотивите към оспорената заповед, ведно с материалите по дисциплинарната преписка, безспорно се установява, че дисциплинарно наказващият орган не е наложил наказание въз основа на фактически обстоятелства, които е следвало да бъдат проверени по реда на НПК. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е реализирана в съответния обем и форма, за това, че същият е злоупотребил с доверието, тъй като е съзнавал извършеното от мл. инспектор А. и е допуснал мл. инспектор А. да се е възползвал от служебното си положение, с което А. е извлякъл материална облага за себе си и е поставил себе си в по-благоприятно положение. Предявеното обвинение е надлежно доказано с показанията на свидетелите А. П. и К. В., дадени както в хода на предварителното производство, така и в хода на съдебното такова. Свидетелят П. подробно обяснява в разпита си на свидетел пред следовател от дата 26.02.2024г. по ДП №26/2024г. по описа на ОСлО при ОП – Варна и в Сведение рег. №439р-21417/01.08.2024г. по какъв начин двамата служители, които са го спрели са го убедили, че е превишил необходимата скорост поради което следва да бъде глобен, а в случай, че почерпи могат да изтрият записа без негативни последици за него. Според свидетеля след като е сложил банкнота от 50лв. в документите си като ги е подал на колегата на З. Н., който му ги е върнал без банкнотата. В съдебно заседание свидетелят категорично заяви, че той и двамата полицаи са били заедно между неговия и полицейския автомобил докато се е развивала ситуацията с даването на парите.

Свидетелят К. В. е още по-категоричен в даденото обяснение пред следовател от 26.02.2024г. (непосредствено след случилото се) по ДП № 26/2024г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, където заявява, че е спрян за проверка от един полицай, като в последствие е водил разговор с колегата му, който му е казал, че е превишил скоростта и може да изтрие снимката, което навежда В. на мисълта, че трябва да даде подкуп. На въпроса му как да се направят нещата полицаят казва: „отиди до колата и ела“. В. взима от автомобила си две банкноти от по 50 лв. и една визитка, които предава на полицая, който води разговор с него. Другият полицай, който го спира, по думите на В. „през цялото време, включително и когато дадох парите на по - младия полицай, колегата му стоеше до нас на около половин метър и възприемаше всичко, което описах, включително и предаването на парите“. К. В. разпознава и полицая на който е дал парите в хода на ДП №26/2024г. При разпита в съдебно заседание свидетелят категорично заяви, че при предаването на парите двамата полицаи са били един до друг, като полицаят, на който не е дал парите, няма как да не види, че предава на колегата му някаква сума. Според свидетеля и двамата полицаи са присъствали на разговора за извършеното нарушение и независимо, че е говорил само единият, другият е нямало как да не е чул за какво става въпрос. Именно полицаят, който не е взел парите е обяснил на свидетеля да внимава по-надолу, тъй като имало и други колеги, а също и камери.

От дисциплинарно разследващият орган е събрано допълнително доказателство - писмо рег. № 442р-28716/27.09.2024г. по описа на Четвърто РУ – Варна (л.369 от преп.), от което е видно, че за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 26.02.2024г. служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № [рег. номер], осъществяващ пътен контрол от наряд АП 414, не е бил оборудван с техническо средство за контрол на скоростта; не са установени данни жалбоподателят да е докладвал на служител на Четвърто РУ - Варна или да е изготвил писмена докладна записка, че е станал свидетел на действия от страна на мл. инспектор Д. А., свързани с искане и приемане на дар, който не му се следва. Съдържащите се в посоченото писмо данни също са в подкрепа на извода, че е извършено нарушение на Етичния кодекс.

Предвид всичко изложено съдът намира, че от събраните доказателства може да се обоснове безспорен извод за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР. Неоснователно във връзка с горното, проц. представител на жалбоподателя твърди в писмената защита, че с оглед купюрите на иззетите банкноти, описани в Протокола за обиск на Д. А., не може да се формира извод за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя. Принципно видът и броят на иззетите банкноти от Д. А. следва да бъдат предмет на друго съдебно производство. Видно от Протокол за претърсване и изземване от 26.02.2024г. обаче в служебния автомобил е намерена визитка с изписано име „Кристиян В., търговски представител“ за която жалбоподателят заявява, че знае за нея, а в него са открити 2бр. банкноти с номинал 50 лева, видно от Протокол за обиск от 26.02.2024г. Тези обстоятелства, отчетени в съвкупност с преките свидетелски показания на К. В., установяващи факта на предаване на паричната сума от 100 лв., както и липсата на попълнена информация за проверка на свидетелите Василев и П. в отчетната форма, категорично опровергават твърденията за допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК и за неизясненост на относимите към случая факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че между предаването на паричните суми и извършването на процесуално-следствените действия претърсване и обиск е изтекъл определен период от време, през който служителят А. е могъл да се разпореди с част от получените суми, при което соченото от жалбоподателя непълно съвпадане на наличните купюри, само по себе си, не опровергава изложената по-горе фактическа обстановка.

На следващо място, правилно е преценено от дисциплинарно наказващият орган, че така установеното деяние съставлява несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител /нарушение на правилото по т. 15 от Етичния кодекс/, който се е възползвал от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел /нарушение на правилото на т.42 от Етичния кодекс/, като е участвал в корупционни прояви /нарушение на т.49 от Етичния кодекс/, като не е проявил нетърпимост към корупционно поведение /нарушение на т. 50 от Етичния кодекс/ доколкото не се е противопоставил и не е информирал своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание /нарушение на т. 51 от Етичния кодекс/, а същевременно не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона /нарушение на правилото по т. 20 от Етичния кодекс/ и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява /нарушение на правилото на т. 19 от Етичния кодекс/.

При обсъждане в съвкупност на материалите от административната преписка е видно, че полицейският служител Н., съзнателно и в нарушение на разпоредбите на т.15, т.19, т.20, т. 42, т.49 , т. 50 и т.51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не е съобразил законността на действията си на 26.02.2024 г., като при изпълнение на служебните си задължения е станал свидетел на действия от страна на съекипникът му - мл. инсп. Д. А., свързани с искане и приемане на дар от св. К. К. В. (100 лева) и от св. А. Р. П. (50 лева), който не му се следва, за да не извърши обявените от служителя задължения по служба. Видно от събраните доказателства, мл. инсп. З. Н. знаейки, че с колегата си мл. инсп. Д. А. нямат предоставено техническо средство за засичане на скоростта, съзнателно и целенасочено са създали впечатление в св. К. К. В. и св. А. Р. П., че са се движили с превишена скорост от над 31 километра, за което предвиденото наказание е отнемане на СУМПС за срок от три до шест месеца.

С поведението си З. Н. е нарушил посочените в административния акт императивни норми на Етичния кодекс, с които същият е бил запознат, злоупотребил е с доверието на институцията, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. С действията си нарушителят изразява незачитане на закона и уронва престижа на МВР. Поведението му е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Допуснатите от него нарушения в случая са станали известни на широк кръг от хора – представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство, на служители от структурите на МВР, както и на гражданите, чрез публикациите в различни медии.

Същевременно от страна на дисциплинарно наказващия орган са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция за да приеме, че извършеното от служителя Н. съставлява тежко нарушения на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание.

Следва да се посочи, че процесната заповед е издадена и в съответствие с правилото на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР. Видно е, че дисциплинарно наказващият орган е описал повече от едно едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, извършени от нарушителя и след като е определил наказание за всяко, е наложил най-тежкото от определените наказания, а именно „уволнение“, като е прекратил служебното правоотношение със З. Н..

Съдът намира, че в случая са налице кумулативно и двете материално-правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, с което се уронва престижа на службата. Правилно неправомерното поведение е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение", съгласно чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР.

Посоченото поведение на жалбоподателя е и морално укоримо, тъй като е в разрез с дължимото от служителя етично професионално поведение и е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Освен несъвместимо с етичните правила, същото е и уронващо престижа на службата, тъй като води до намаляване на авторитета и доверието в полицията. Спецификата на дейността в работата на служителите на МВР, както и завишените морални и специфични критерии към работата им, задължават служителите на МВР, в по-висока степен от останалите граждани, да спазват разпоредбите на закона и дават личен пример с поведението си и да не злоупотребяват със своето положение с цел получаване на облаги – материални или нематериални. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че поведението се оценява като несъвместимо със служебното положение по арг. от Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на ВАС. Действията на жалбоподателя спомагат да бъде формирано мнението, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание, както е процедирал в случая.

Следователно Заповедта е постановена и при правилно приложение на правните норми, в съответствие с фактите и обстоятелствата, установени от събраните доказателства, верността на които не е оборена от оспорващия с относими доказателства. Установеното от доказателствата кореспондира с извода в заповедта, че действията на З. Н. са деяние, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР – че неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представляват деяния, уронващи престижа на службата, като представляват и злоупотреба с доверие.

С оглед на изложеното съдът приема, че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна. Фактическите констатации на дисциплинарно наказващия орган относно релевантното поведение на З. Н. сочат на правилно приложен процесуален и материален закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е и формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вмененото и доказано дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

Поради гореизложеното жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са поискани своевременно и се дължат от жалбоподателя в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора и 60.00лв. – заплатен депозит за разпит на свидетели.

Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. К. Н., [ЕГН] от с. Невша, обл. Варна против Заповед № 365з-8687/25.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчването й.

ОСЪЖДА З. К. Н., [ЕГН] от с. Невша, обл. Варна да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.