№ 18678
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110149615 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.10.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №49615 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.26, ал. 1, предл.II и III oт
ЗЗД.
1
Образувано е по искова молба на М. Т. М., чрез адв.П. П. от АК- гр....., срещу
кредитодателя „....“ ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .... - Управител, за признаване за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 1 396,92 лв., представляваща неустойка по
Договор за потребителски кредит №.....г., начислена по нищожна клауза. Ищецът твърди, че
на 15.11.2022г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника, за сумата от 3 000
лв. срещу задължението да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски. Сочи се, че на
ищеца е била начислена неустойка в размер на 1 396,92 лв., като поддържа, че така
уговорена клаузата е нищожна като накърняваща добрите нрави, като противоречаща на
принципа на добросъвестност и справедливост и като заобикаляща закона. Поддържа, че
клаузата за неустойка е неравноправна, като същата не е индивидуално уговорена. Твърди,
че размерът на същата е необосновано висок. С предвидената неустойка ответникът
прехвърлял риска от неизпълнение на задължението си като финансовата институция да
извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.
Излага, че неустойката излизала извън присъщите си функции. Поддържа, че същата е
следвало да бъде включва в размера на ГПР. Счита, че посоченият в договора ГПР не е
реално прилаганият. Твърди, че така уговорена неустойката представлява една скрита
допълнителна печалба за кредитора ответник.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез юрк.
...., с която се поддържа, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Оспорва
иска и по основателност. Възразява срещу твърдението на ищеца, че неустойката следвало
да бъде включена в размера на ГПР. Излага, че неустойката не е задължително условие за
сключване на договора. Счита уговорката за неустойка за действителна клауза, като посочва,
че същата отговаря на законовите изисквания. Моли за отхвърляне на иска като недоказан.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал насрещна искова молба за заплащане на
сума от 50 лв., частично от 125 лв., представляваща вноска по главница, с падеж:
04.11.2024г., като с молба с вх. №15805/18.01.2024г., във връзка с дадени съд. указания, е
оттеглил насрещния иск, поради което НИМ е върната с Определение №8207/22.02.2024г.,
влязло в законна сила на 06.03.2024г.
С протоколно определение от 21.03.2024г. ИМ е върната и производството по делото е
прекратено, на осн. чл.130 от ГПК, поради липса на п. интерес от спора, което е отменено с
Определение от 05.07.2024г. по ч.гр.д. №6624/2024г. на СГС, VI- 4 състав, с което е прието
че наличието на сключен договор за кредит между страните е достатъчно обстоятелство за
обосноваването на пр. интерес.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните,
наличието на сключен Договор за потребителски кредит №.....г., между ищеца и ...., по
силата на който последният отпуснал кредит на ищеца в размер на 3 000 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложени към ОИМ е неподписан препис на процесния договор, за сумата от 3 000
лв., при лихва от 40,15 % и дължима сума от 4 237,56 лв., при ГПР от 48,44 %, платим на 24
месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 04.11.2024г., с уговорена в чл.3 неустойка за
непредоставяне на обезпечение в срок от 5 дни от сключване на договора- банкова гаранция
или поръчители- ФЛ, отговарящи на опр. изисквания, при уговорена неустойка от 1 402,56
лв., платима разсрочено с вноските по кредита.
Ответникът представя препис на ОИ, приложими за правоотношението.
Ищецът представя доказателства за изпълнение по кредита със сума 438,88 лв., платена
2
на 13.03.2023г. по вноска №4, за сума от 403,55 лв. - на 10.05.2023г. по вноска №6, за сума от
192,17 лв. - на 22.08.2023г. за вноска №9, на 17.06.2023г.- на сума от 201,17 лв. и на
17.07.2023г.- на сума от 198,17 лв.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, приема за „потребител“ всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. На осн. чл.146, ал.1 от ЗЗПотр.,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за
закупуване на допълнителни услуги, за приоритетно разглеждане на искането, за действия,
свързани с усвояването или управлението на кредита, или за промяна на договорните
параметри водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора, както
и за наличието на прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя. Трайната съд. практика
приема, че правоотношения с уговорени неустойки за непредоставяне на дог. обезпечения в
кратък срок от сключването на договора също не отговарят на обществените разбирания за
добри нрави и съотв. са неравноправни. В чл.9 от ЗЗД е установен принцип на договорна
свобода и всеки може да избира при какви условия да сключва правоотношения.
Автономията на волята и свободата на договарянето са ограничени от добрите нрави. Те са
границата, след която договореното е неприемливо от гледна точка на моралните ценности
на обществото. Несъмнено е неприемливо от гледна точка на добрите нрави в обществото
уговарянето на неустойки в завишени размери за непредоставяне на дог. обезпечения по
потребителски кредити в кратък срок от няколко дни с определени изисквания към тези
обезпечения, като банкова гаранция за сбора на кредитната сума и лихвата или
поръчителстване от ФЛ с опр. размери на трудово възнаграждение/ осигурит. доход и с
„чисти“ кредитни досиета. Добрите нрави произтичат от принципа на справедливост и
добросъвестност в гражд. и търг. право и предотвратяването на несправедливо
облагодетелстване, което се отнася и за двете страни по правоотношението. Видно от
представените писмени доказателства е, че ищцата не е погасявала в срок задълженията си
по кредита, като е налице неизпълнение. Видно от служебна справка в ЕИСС е, че ищцата е
иницирала към момента чрез адв.П. П. от АК- гр..... множество дела за недължимост на
задължения по кредитни правоотношения срещу различни кредитори- финансови
институции. Само от кратка справка в деловодната система на съда се установява, че ищцата
твърди, че на 14.11.2022г. е сключила договор за кредит с ....., за сумата от 2 500 лв., като е
образувала гр.д. 49620/2023г. на СРС, 50 състав, по предявен отрицателен установителен
иск/ иск за прогласяване нищожност на дог. клауза, а на 15.11.2022г.- договор за кредит с .....,
за сумата от 1 500 лв., по гр.д. 49626/2023г. на СРС, 161 състав. Неустойката може да има
както обезпечителна, така и санкционна функция, което да се изразява в санкция срещу
длъжника за неизпълнението. С оглед личността на ищцата в случая не може да се приеме,
че е налице нарушение на добрите нрави от отв. кредитор, поради което исковата претенция
е неоснователна.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в
чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
3
задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство
в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. М., ЕГН:**********, срещу „....“ ....., ЕИК:......, със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .... - Управител, иск за
недължимост на сумата от 1 396,92 /хиляда триста деветдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки/ лв., представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит №.....г.,
сключен между страните, поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна
клауза, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
„....“ ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .... -
Управител, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4