Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 03.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Александър Станчев
при секретаря Олга Петрова и в присъствието
на прокурора ……………..
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 2092/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление № 488-ЗМВР/19.10.2020г., издадено от ВПД Началник на Второ РУ към
ОДМВР-гр.Русе, против Д. Е. Д., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.64, ал.4
и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложена „Глоба” в размер на 200 лв.
Срещу издаденото
наказателно постановление е подадена жалба от адв.Д.Д., в качеството му на
упълномощен представител на жалб.Д.. Съдът счита, че жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото
наказателно постановление, твърди, че то е незаконосъобразно и моли съда да го
отмени.
Жалбоподателят е редовно
призован, не се явява лично, явява се упълномощения представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата,
административнонаказващият орган, не изпраща представител, който поддържа НП.
Районна
прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като
разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.09.2020г., около 15.45 часа, жалб.Д. се намирала
на гл. път І-5, на отбивката за местността „Караач“, когато пол. служители, при
изпълнение на служебните си задължения констатирали, че Д. се разхожда по
платното за движение, ръкомахайки на преминаващите пътни автомобили. Поради
това и поведение и при наличие на реална опасност от създаване на предпоставки
за настъпване на ПТП, св.П.А. издал на жалбоподателката устно разпореждане да престане
с горепосочените си действия, което тя не изпълнила, т.к. няколко минути след
това извършила същите действия от своя страна на пътното платно. Поради това
св.А. й съставил АУАН бл.№118735/08.09.2020г., въз основа на който ВПД Началник
на Второ РУ към ОДМВР-гр.Русе издал обжалваното наказателното постановление, с
което за допуснатото нарушение наложил на жалб.Д. наказание “Глоба” в размер на
200.00лв.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан
актос. П.А.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите
отразени в АУАН, като пояснява как е установено посоченото в АУАН и НП
нарушение.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
При така възприетата
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
неоснователна.
При съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото
нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и
събраните писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на
процесното нарушение по делото не са представени и не се събраха. Обстоятелството,
че в НП не било посочено точно мястото на извършване на нарушението не се
споделя от съда. В АУАН е посочено, че мястото е гл. път І-5, на отбивката за
местността „Караач“, като самата отбивка и местност не са посочени в НП. Това
обаче не прави обжалваното НП незаконосъобразно, т.к. на процесното място
очевидно не съществуват сгради или недвижими обекти, които да са конкретен
ориентир и да е задължително да се посочат. Не е налице и твърдяното за
извършено нарушение по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Съдебната практика е достатъчно
безпротиворечива, че когато при установяването на нарушението е установен дори
само един свидетел – очевидец /в случая другия пол. служител вписан в АУАН/, то
не е наложително да се вписват повече от един свидетел в АУАН.
Съдът счита, че административно наказващия орган
правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно
наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието – под средата
на законово предвиденото – от 100 до 500лв. Това е така, т.к. несъмнено този
вид нарушения са с изключителна опасност, касаеща движението по пътищата и
евентуално настъпване на ПТП.Не е налице и маловажен случай по съображенията
по-горе. Очевидно не се касае за инцидентен случай на такова държание на
пътното платно на жалбоподателката /видно и от свидетелските показания на св.А./,
и за да има превантивна мярка, адм. наказание не следва да е устно
предупреждение по см. на чл.28 от ЗАНН, а да е именно това, което е
индивидуализирал АНО.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че не са
налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.
С оглед изхода на делото
съдът намира, че следва да се уважи и искането
за присъждане на претендираните от страна на юриск.Й. разноски, но
предвид отправеното от адв.Д. възражение за прекомерност и предмета на делото,
то това възнаграждение в полза на ОДМВР – Русе следва да е в размер на 80 лв.,
с правно основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
По гореизложените
съображения, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 488-ЗМВР/19.10.2020г., издадено от ВПД
Началник на Второ РУ към ОДМВР-гр.Русе, против Д. Е. Д., с ЕГН – **********, с
което за нарушение на чл.64, ал.4 и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е
наложена „Глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА
Д. Е. Д., с ЕГН – **********, да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ
Решението може да се
обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия :