О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. Велико Търново, 16.02.2023
г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 84/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
е започнало по искова
молба, подадена от Я.Х.Б., ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие
от открит тип – В. Търново към Затвора – Ловеч. В ИМ се сочи, че изпълнението
на запори върху трудовото му възнаграждение – несеквестируем доход е в
противоречие с чл. 446 от ГПК и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ВКС, както и противоречи на разпоредби от КСО, ЗХУ, ЗСП и ЗСПД. Иска се прекратяване
изпълнението на удръжки по искови молби от съдебни изпълнители.
Делото е образувано след
като с Определение № 103/26.01.2023 г. по адм. дело № 13/2023 г. по описа
на Административен съд -
Габрово съдът е прекратил делото и го е изпратил по
компетентност на Административен съд – Велико Търново, като е приел, че производството е по
чл. 276 и сл. от ЗИНЗС и следва да се разглежда от административния съд по
местоизпълнение на наказанието.
На 15.02.2023 г. от началника
на Затвора-Ловеч е представена справка за изплатени възнаграждения и удържани
суми на лишения от свобода Я.Х.Б., като е посочено, че удръжките са извършени
по изпълнително дело № 20217350400088 на ЧСИ И.И.. Приложени са 2 запорни
съобщения, както следва:
- запорно съобщение изх.
№ 1138/02.04.2021 г., издадено по изп. дело № 20217350400088 във връзка с
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Я.Х.Б. в Затвора-Ловеч от частен
съдебен изпълнител И.И. с район на действие О.С. Габрово;
- запорно съобщение изх.
№ 165/13.01.2023 г., издадено по изп. дело № 20224230400273 във връзка с
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Я.Х.Б. в Затвора-Ловеч от
държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Севлиево – В.Ш..
Във връзка с твърденията в ИМ и
представените документи от Затвора-Ловеч, съдът като взе предвид действащата
правна уредба и достигна до следните установявания и изводи:
Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки
лишен от свобода или задържан под стража може да иска: т. 1- прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; т. 2- извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване
на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се
прекрати нарушението на чл. 3.
По аргумент от текста на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС това производство е приложимо
за защита само по отношение на фактически действия и/или бездействия, а не на
правни такива. Това е производство идентично с разписаното в чл. 250 и сл. от АПК в глава ХV на АПК "Защита срещу неоснователни действия и бездействия
на администрацията", към която обща уредба изрично препраща чл. 283 от ЗИНЗС за неуредените въпроси.
В случая с искането Я.Б. твърди, че по образувани срещу него изпълнителни дела
и наложен запор върху получаваните от него ежемесечно парични средства се
удържат суми в размер, който нарушава чл. 446 от ГПК и в противоречие с
даденото от ВКС тълкуване на закона. В качеството си на длъжник по цитираните
изпълнителни дела с искането той оспорва насоченото изпълнение върху
получаваните от него ежемесечно парични средства – възнаграждение по чл. 78 от ЗИНЗС. Така поисканата от Б. защита в настоящото производство не е срещу
фактически, а срещу правни действия, предприети в рамките на образуваните две
изпълнителни дела срещу него, извършени в изпълнение на издадените от
съответния съдия-изпълнител актове.
Редът и компетентния
орган да извърши проверката на тези действия по изпълнителните дела са
разписани в глава ХХХІХ от ГПК "Защита срещу изпълнението". В чл.
435, ал. 2, т. 2 от ГПК е регламентирано правото на длъжникът по изпълнително
дело да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. Реда за упражняване на това право съгласно чл. 436 и следв. от ГПК е с жалба, която се подава чрез съдебния изпълнител, до окръжния съд по
мястото на изпълнението. В ИМ Б. не твърди орган по изпълнение на наказанията
от Затвора-Ловеч или длъжностно лице от администрацията на затвора фактически
да са вземали от парите му и то с цел да го унижат, изтезават и т. н., нито
твърди да е сигнализирал за такива случаи и администрацията на затвора или
орган по изпълнение на наказанията да са бездействали и да не са предприели
фактически действия за преустановяването им. След като не се твърдят такива
фактически действия и бездействия, нито се иска защита по отношение на такива
фактически действия и бездействия с исковата молба, а проверка за
законосъобразност на правни действия по изпълнителни производства, за които е
приложим чл. 435 и сл. от ГПК, то производството не подлежи на разглеждане по
реда на чл. 276 от ЗИНЗС от Административен съд-Велико Търново. При наличието на строго регламентиран
процесуален ред за оспорване на действията на съдебния изпълнител и на законово
определена родова подсъдност за разглеждане на жалбите срещу насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо,
очевидно преценката дали се касае за имущество, което е секвестируемо или
несеквестируемо, може да бъде извършена единствено и само в производство чл.
437 от ГПК от съответния окръжен съд, като само той може да отмени предприетите
незаконосъобразни действия, касаещи удържаните суми по наложените запори от
съответните съдебни изпълнители, респ. да отхвърли оспорването им. В случая
това е Окръжен съд – Габрово, тъй като съдебните изпълнители, при които са
образувани изпълнителните производства по които са извършени обжалваните
изпълнителни действия - налагане на запори, са с район на действие Окръжен съд
– Габрово.
Поради това исковата
молба на Я.Х.Б. с постъпилите материали от Затвора–Ловеч следва да се изпрати
по компетентност на Окръжен съд-Габрово, който следва да извърши преценката относно
редовността и допустимостта на ИМ, както и на основателността на искането за
освобождаване от държавна такса.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 84/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново.
ИЗПРАЩА
по компетентност на Окръжен
съд-Габрово исковата молба на Я.Х.Б. за защита срещу изпълнение на запори върху
трудовото му възнаграждение.
Определението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис от определението
да се изпрати за сведение на ищеца и Затвора-Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: