Решение по КНАХД №842/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 275/06.03.2025 г., постановено по АНД № 6115/2024 г. районен съд-[област] е отменил Наказателно постановление № 1188 от 24.10.2024 г., издадено от изпълняващ функциите Кмет на община [област], с което на Е. Т. К., [ЕГН] за нарушение на чл.11, т.3 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община [област] на основание чл.39, ал.1 и чл. 40, ал. 2 от същата наредба и съгласно Таблица за размера на глобите и имуществените санкции е наложена „глоба“ в размер на 300 лв.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от административнонаказващия орган, чрез процесуален представител по пълномощие. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като законосъобразно да се потвърди и НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касация – Е. Т. К., в писмен отговор от пълномощник, изразява становище по жалбата, с което я намира за неоснователна и моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област] дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и в тази връзка предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Административен съд-[област], ХХIV к.състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С издаденото НП на Е. Т. К. е била наложена глоба в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 11 , т. 3 от Наредба на ОбС [област] за опазване на околната среда на територията на Община [област] / Приложение към Решение № 199, Взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., в сила от 1.07.2009 г.; изм. и доп. с Решение № 204, взето с Протокол № 10 от 31.05.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 500, взето с Протокол № 22 от 20.12.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 367, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014 г.; изм. и доп. с Решение № 345, взето с Протокол № 19 от 22.12.2020 г.; изм. и доп. с Решение № 211, взето с Протокол № 10 от 26.05.2022 г. /. Описаното наказание е наложено затова, че на 11.09.2024 г. в [населено място], [улица], срещу № 6 около 23:30 ч. К. изхвърлила битов отпадък в черен чувал, пълен с бутилки, остатъци от храна и хартия, извън определените за целта места, а именно общински терен, където са разположени съдове за смет -6 бр. кофи за

смет, тип Бобър, черен на цвят. В хода на проверката боклукът бил изхвърлен извън тях на тротоара. Констатацията била определена като нарушение по чл. 11 , т. 3 от Наредба на ОбС [област] за опазване на околната среда на територията на Община [област], за която бил съставен АУАН № 006241 от 11.09.2024 г., въз основа на който било издадено и спорното НП № 1188/24.10.2024 г.

Въззивният съд е приел, че оспореното НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без нарушение на процесуалните разпоредби за издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решението на Районен съд - [област], с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на Наредба на ОбС [област] за опазване на околната среда на територията на Община [област] (Приложение към Решение № 199, Взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., в сила от 1.07.2009 г.; изм. и доп. с Решение № 204, взето с Протокол № 10 от 31.05.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 500, взето с Протокол № 22 от 20.12.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 367, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014 г.; изм. и доп. с Решение № 345, взето с Протокол № 19 от 22.12.2020 г.; изм. и доп. с Решение № 211, взето с Протокол № 10 от 26.05.2022 г.). Съобразно изискванията на въззивното производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление. Въззивният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на НП) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения.

Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. При липсата на безспорни доказателства по административното обвинение, незаконосъобразно е наложено административно наказание за нарушение от Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община [област]. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за основателна, а НП е отменил като незаконосъобразно.

В допълнение следва да се подчертае, че от обстоятелствената част на НП става ясно, че фактическото обвинение е за неизпълнение на забраната да се изхвърлят смет и отпадъци извън определените места. Отправено е обвинение, срещу което да се защитава привлеченото към отговорност лице, а именно срещу това, че е изхвърлило битов отпадък извън определените за това места в [населено място], [улица]срещу номер 6. Битовите отпадъци, чиято дефиниция е дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗУО, са поставени под задължителния режим на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 31 от ЗУО и Наредбата по чл. 22 от ЗУО за управление на битовите отпадъци с предмет създаване на система за управление и контрол на дейностите по събиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци. Същите тези дейности по силата на чл. 19 и сл. от ЗУО се извършват от кмета на общината като той организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия, осигурява условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица по чл. 35, на които е предоставено право да извършват дейности по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане и осигурява съдове за събиране на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други. Нормативният режим, под който са поставени битовите отпадъци, образувани от домакинствата, изисква осигуряване на необходимите съдове за събирането им и адекватен график на извозване, съобразно мястото и интензитета на образуване на отпадъци, поради което правно невярно е твърдението на касатора, че наказаното лице е било длъжно да постави чувала с битови отпадъци в препълнения контейнер. С насочване си към мястото за събиране на битови отпадъци в [населено място], [улица], срещу номер 6, санкционираното лице е престирало необходимото задължение да изхвърли отпадъка в определените за това места, но същите са били препълнени, следователно не е налице съставомерно действие.

Като е достигнал до този правен извод, въззивният съд е постановил решение за отмяна на наказателното постановление при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила, а община-[област] да бъде осъдена да заплати на адв. И. К., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по касация по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-[област], ХХIV к.състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/06.03.2025 г., постановено по АНД № 6115/2024 г. на районен съд-[област].

ОСЪЖДА Община-[област] да заплати на адв. И. Х. К. –АК-[област], със служебен адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ат. 6 адвокатско възнаграждение в размер на 400(четиристотин) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.