Р Е Ш Е
Н И Е
№260124
гр. Несебър, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа гр. д. № 35 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищцата В.Ж.И. срещу ответника „К.С.“ ООД са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 232,
ал. 2 и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи сумата от 19 031,75 лв. – главница и сумата от 1209,25
лв. – лихва за периода 04.10.2019г. – 19.11.2020г. Ищцата сочи, че на
04.10.2019г. между страните бил подписан договор за наем на недвижим имот.
Излага, че предмет на договора били собствените й магазин № 95 и магазин № 59,
находящи се в гр. Несебър, срещу задължение за плащане на годишен наем от
25 000 лв. Твърди, че първата вноска от 12 500 лв. следвало да се
заплати на 04.10.2019г., а втората – на 10.07.2020г. Излага, че до момента
ответникът заплатил общо 5968,25 лв. на вноски от 11.09.2020г. и 15.09.2020г.
Сочи, че договорът за наем бил сключен за срок от 1 година, считано от
04.10.2019г. С тези доводи моли исковете да бъдат уважени до сочените размери.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника „К.С.“ ООД е депозиран отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват. Излага се, че наемодателят не е изпълнил
задължението си да предоставени на наемателя за временно ползване обектите –
магазин № 59 и магазин № 95. В тази връзка се сочи, че на 04.10.2019г. страните
констатирали, че обектите не са в състояние, което да позволява тяхното
предаване и ползването им съобразно целите на договора. Излага, че ищцата се
задължила магазините да бъдат предадени с ключовете и изпразнени до щендери,
съблекални и оборудване на 30.10.2019г. Твърди, че такова предаване не е
извършвано. Обръща внимание, че магазин № 59 не е могъл да се ползва по
предназначението си, тъй като е обединен фактически и функционално с още три
или четири магазина и се ползва като хранителен магазин. Сочи, че липсват
преградни стени към съседните обекти и магазин № 59 не би могъл да се ползва
самостоятелно. Счита, че наемодателят не е направил необходимото за
възстановяване възможността за самостоятелно ползване на обекта. По отношение
на магазин № 95 се сочи, че е функционално обединен с магазин № 94, което не
позволява несмущаваното му и самостоятелно ползване. Излага се, че между двата
обекта няма преградна стена и същите формират общо помещение, с обща настилка и
така изградена електрическа инсталация, че спирането на захранването на единия
обект води до смущаване ползването и на другия. Твърди се, че между двата
обекта и към момента не е поставена преградна стена и въпреки уверенията на
наемодателя магазинът не е приведен във вид, подходящ за ползване съобразно
договореностите. Излага се, че поради неплатени сметки за магазин № 94
електричеството е било спряно и не е възобновено до момента, а това е довело до
спиране на електричеството на магазин № 95. Развива съображения в насока, че до
момента по договора е заплатил сумата от 18 468,25 лв. (вкл. 12 500
лв. още при подписването му на 04.10.2019г.). Сочи, че за предаването на сумата
от 12 500 лв. е съставена разписка. С тези доводи от съда се иска да
отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже наличието на облигационна връзка с другата
страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай тя
трябва да установи, че между страните е сключен договор за наем на недвижим
имот от 04.10.2019г., по силата на който на ответника са предоставени
процесните обекти – магазин № 95 и магазин № 59 за процесния период – една
година, считано от 04.10.2019г., както и размера на дължимата наемна цена за
този период. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга. Съдът с изготвения по делото доклад е указал на
ищцата на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за
предоставянето на ответника на процесните обекти – магазин № 95 и магазин № 59.
Съдът намира за установено, че между страните е сключен договор за наем на
недвижим имот от 04.10.2019г. (на л. 8 – л. 9 от делото). С договора ищцата И.
(наемодател) се задължила да предостави на ответника (наемател) за временно и
възмездно ползване следните имоти: магазин № 95, на приземен етаж, кота +0,00,
блок Г-6, със застроена площ от 21,60 кв. м., състоящ се от търговска част, при
граници: север – магазин 94, юг – магазин 96, запад – външен зид, изток –
покрит пасаж, отгоре – покрив, находящ се в УПИ I, кв. 30 по плана на к. к. Слънчев бряг-изток и магазин № 59, на приземен
етаж, кота +0.00, блок Г-1, със застроена площ от 21,60 кв. м., състоящ се от
търговска част, при граници: североизток – магазин 57 и магазин 58, югозапад –
магазин 60, северозапад – външен зид, югоизток – покрит пасаж, отгоре – покрив,
находящ се в УПИ I, кв. 30 по плана на к.
к. Слънчев бряг-изток. С чл. 2 от договора страните уговорили наемна цена от
25 000 лв., платими от ответника на две вноски от по 12 500 лв. –
първата при сключване на договора, а втората – в срок до 10.07.2020г. Според
чл. 3.2 от договора имотът следвало да бъде предаден с изготвянето на
двустранен протокол-опис, подписан от двете страни, в който да се отрази
състоянието на имота към датата на предаване.
Видно от разписка на л. 37 от делото, представена с отговора на исковата
молба и неоспорена от ищцата, на 04.10.2019г. същата получила сумата от
12 500 лв. – първа вноска по договор за наем на недвижим имот, предадена
от Красимир Жеков Йорданов (управител на „К.С.“ ООД). Със същата разписка В.Ж.И. декларирала (полагайки подписа си), че на
30.10.2019г. магазините трябва да бъдат предадени на собственика с ключовете и
изпразнени до щендери, съблекални и оборудване. Посочената разписка се
кредитира от съда, тъй като в нея фигурират подписи на ищцата, които не са
оспорени от нея в предвидения срок. В нея се съдържа извънсъдебно признание от
ищцата, че към 04.10.2019г. магазините по договора за наем не били предадени, а
предаването следвало да се осъществи на 30.10.2019г. Съдът намира, че
разписката касае договора от 04.10.2019г., тъй като е подписана от В.И. и
Красимир Йорданов (подписали и договора за наем от същата дата), а по делото не
се твърди (и не се доказва) страните да са имали други наемни отношения,
касаещи отдаването под наем на магазини.
С оглед горното и при направеното изрично оспорване от страна на ответника,
че предаване на магазините не е извършвано, с изготвения
доклад по делото съдът е указал на ищцата, че следва да докаже предоставяне на
процесните обекти – магазин № 95 и магазин № 59 на ответника, както и, че не
сочи доказателства за това. Това е така, тъй като към исковата молба не е
приложен двустранен протокол-опис по смисъла на чл. 3, ал. 2 от договора за
наем. Такъв не е приложен и в първото по делото заседание, въпреки дадените от
съда указания. Не са ангажирани и други доказателства за предаване на имотите.
Ето защо съдът приема, че не е доказан съществен елемент от фактическия състав
на предявения иск – предаване на вещите, за които се твърди, че са предмет на
договора. Само на това основание предявеният иск за главница следва да бъде
отхвърлен. Следва да се обърне внимание, че липсват доказателства, които да
установяват предаване на вещите. За такива не могат да се приемат представените
и от двете страни разписки за платени суми от 15.09.2020г. (на л. 10 – л. 12 от
делото и л. 38 – л. 40 от делото), тъй като същите установяват единствено
плащания от Красимир Йорданов към В.И., но не могат да установят предаване на
процесните обекти. Сключеният договор от 04.10.2020г. също не установява
изпълнение на договора от предходната година. Впрочем коментираните
доказателства са индиция за отношения между страните, но не могат да докажат
при условията на пълно и главно доказване фактът на предаване на имотите, който
е спорен по делото.
Приетите по делото писмени доказателства – договори за безвъзмездно
послужване и анекси към тях (на л. 71 – л. 78 от делото) и нотариални актове
(на л. 79 – л. 82 от делото) имат значение за изясняване статута и владението
върху имотите, но също не могат да установят предаването им.
Съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно заключението
на съдебно-техническата експертиза (на л. 87 – л. 97 от делото), като от същото
се установява актуалният статут на имотите. Заключението обаче не следва да
бъде коментирано подробно, тъй като при липсата на доказано предаване на
имотите не следва да се обсъждат възражения, свързани с начина, по който могат
да бъдат експлоатирани.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения
период – 04.10.2019г.
– 19.11.2020г. С оглед изхода на спора по иска за главница, съдът
намира за недоказано наличието на главен дълг, поради което и този иск следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца
не се дължат разноски (вкл. и от заповедното производство), а на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 1900 лв., от които 1500 лв. –
платено адвокатско възнаграждение и 400 лв. – платен депозит за експертиза.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар, тъй като
съобразно материалния интерес по делото адвокатският хонорар е в близък до
минималния размер по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен
това делото се характеризира с известна фактическа и правна сложност (с оглед
обема от доказателства и наведените от страните доводи и възражения), поради
което съдът намира, че заплатеният от ответника хонорар не е прекомерен.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Ж.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „К.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, искове, както
следва: с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал.
1, за установяване дължимостта на сумата от
19 031,75 лв. – главница по
договор за наем на недвижим имот от 04.10.2019г., включваща 6531,75 лв. – първа
вноска с падеж 04.10.2019г. и 12 500 лв. – втора вноска с падеж
10.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
20.11.2020г., до окончателното изплащане на задължението, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 1209,25 лв. – мораторна лихва
за периода 04.10.2019г. – 19.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1900
лв., представляваща направени в настоящото производство разноски, от които 1500 лв. – платено
адвокатско възнаграждение и 400 лв. – платен депозит за експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: