№ 228
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Коев
Членове:Стефан Ем. Милев
Симона Ив. Углярова
като разгледа докладваното от Иван Д. Коев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601884 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от Теодора Тодорова, прокурор при СРП,
против протоколно определение от 16.02.2021 г., постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 13689/2020 г. по описа на СРС, 108-ми състав, с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на Софийска районна прокуратура поради допуснати в
хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
В протеста се твърди, че чрез посочените от съда нарушения се изразява несъгласие с
правната квалификация на деянията, което накърнява изключителните правомощия на
прокурора по повдигане на обвинение за конкретно престъпление. Застъпва се становището,
че правната квалификация, респективно несъгласието с нея, не може да бъде самостоятелно
основание за връщане делото на прокуратурата. Съществено нарушение би било налице
единствено когато обвинението е формулирано по толкова неясен и/или противоречив
начин, че не позволява на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, което
възпрепятства ефективното му упражняване правото на защита. В тази връзка се посочван,
че по отношение обвинението по пункт 1 едновременното държане на акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква, на няколко места е едно деяние, което не следва да се
квалифициран като продължавано такова. Спрямо второто обвинение прокурорът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, позовавайки се на езиковото тълкуване
на разпоредбата.
С тези аргументи се поддържа тезата, че обвиненията в процесния обвинителен акт
не са формулирани неясно, в който смисъл не са накърнени правата на подсъдимия до
такава степен, че да не разбере в какво точно е обвинен. Счита, че правото на защитата на
подсъдимия е в достатъчна степен охранено, поради което моли определението от
16.02.2021 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 13689/2020 г., 108-ми
състав, с което съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора, да
бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на СРС за насрочване и
разглеждане на същото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в настоящия състав, след като се запозна с
1
изложеното в частната жалба и с материалите по делото, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира частния протест против определение от 16.02.2021 г. за подаден в срок
и от процесуално легитимирана страна, което обуславя неговата допустимост.
Разгледана по същество частният протест се явява основателен.
Софийски районен съд е бил сезиран от СРП с обвинителен акт срещу П.И.М., с
който е било повдигнато обвинение за това, че на 26.02.2020 г. в гр. София, сам и в
съучастие като извършител с две неустановени лица /извършители/, държал с цел
разпространение тютюневи изделия по смисъла на параграф 1, т. 4 от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия – фино нарязан тютюн, с общо тегло 242, 973 кг., без
надлежно разрешително, когато такова се изисква по закон съгласно Закона за тютюна и
тютюневите изделия /чл. 20, чл. 21, ал.1 и ал. 2, чл. 28, ал. 1, чл. 39/ във вр. с Наредба за
условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн
и производство на тютюневи изделия /чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3/ и Закон за акцизните и
данъчни складове /чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1/, както следва:
в лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ****, паркиран в гр. София, кв.
„Бенковски“, ул. „Лазар Михайлов“, описвайки подробно държаните в него акцизните
стоки без бандерол;
и в гаражно помещение в гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „****, описвайки подробно
държаните там акцизните стоки без бандерол.
Общата стойност на всички инкриминирани тютюневи изделия /фино нарязан тютюн/
е 60743.34 лв. /шестдесет хиляди седемстотин четиридесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/, общата стойност на дължимия акциз е 36931.95 лв. /тридесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, като случаят е немаловажен
и предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3,
вр. чл. 234, ал. 2, пр. 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу същото лице и за това, че
на 26.02.2020 г. в гаражно помещение, находящо се в гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „****,
в съучастие като извършител с две неустановени лица /извършители/, в нарушение на
установения ред, съгласно Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях изделия и
съгалсно Наредба за условията и реда за издаването и за отнемането на разрешения за
промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, държал
техническо съоръжение /машина за нарязване на растителна листна маса/, за което знае, че е
послужило за изграждане на съоръжения за производство на тютюневи изделия по чл. 234,
ал. 2 от НК /фино нарязан тютюн/ - престъпление по чл. 234, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Образувано е НОХД № 13689/2020 г., по описа на СРС. Разпоредителното заседание
по делото било проведено на 16.02.2021 г., в рамките на което първоинстанционният съд
приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния
акт, касаещи повдигнатите обвинения и тяхната правна конструкция. С оглед на
констатираните нарушения, свързани със съдържанието на обвинителния акт, районният съд
прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП.
Въззивният съд намира така постановеното определение за неправилно, което
обуславя неговата отмяна и връщане делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Съображенията за това са следните:
2
Обвинителният акт е средството, чрез което прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред съда, упражнявайки по този начин своето изключително
правомощие, закрепено в чл. 127, т. 3 от КРБ и инкорпорирано в чл. 46, ал. 1 от НПК. В
изключителната компетентност на държавния обвинител стоят въпросите кое лице да бъде
привлечено към наказателна отговорност и за какво престъпление. Съдът не разполага с
правомощие да дава указания на прокурора срещу кое лице да бъде повдигнато обвинение,
нито за какво престъпление, в каквато насока са и част от възраженията, изложени в частния
протест. Напълно обосновани се явяват така наведените доводи от прокурора, но следва да
се акцентира, че съдът може да упражнява контрол досежно правилността на правната
квалификация с оглед фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния
акт, т.е. отговарят ли те на дадената правна квалификация, конструирана ли е тя по начин,
отговарящ на материалните разпоредби, така че да се гарантира правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Съдът служебно следи и дали
съдържанието на обвинителния акт отговаря на чл. 246 от НПК и на Тълкувателно решение
№ 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС.
В конкретния случай първата инстанция неправилно е приела, че случаят, така като е
описан в обвинителния акт, касае едно деяние с два предмета – единият държан еднолично
от подсъдимия М., а другият държан в съучастие с други две неустановени по делото лица,
което налагало преценка дали се касае за едно престъпление, включващо две отделни
деяния, или отделни престъпления. С обвинителния акт е повдигнато обвинение за държане
на фино нарязан тютюн годен за консумация, съхраняван по едно и също време на две
различни места – лекия автомобил на подсъдимия М. и гаражно помещение, като в гаража
тютюнът бил държан съвместно с други две лица, неустановени по делото. Формулирано по
този начин обвинението се отнася до упражняване на фактическа власт върху
инкриминираните стоки едновременно и за двете помещения. Описаните престъпни прояви
не могат да бъдат разграничени нито във времево отношение, нито на база субективно
отношение на дееца към държаните стоки, поради което държането на тютюна
едновременно, макар и на различни места, обуславя еднородност на деянието. Ето защо,
множествеността на местата, където са били държани акцизните стоки без бандерол, не
обуславя нито множественост на деянията, нито на предмета. В подкрепа на този извод е и
константната практика на ВКС, съгласно която когато деецът държи акцизни стоки на
повече от едно място едновременно се осъществява едно деяние на държане – упражняване
на обща фактическа власт върху всички стоки. Еднородността на деянието не се прекъсва и
от обстоятелството, че част от вещите са били държани съвместно с други лица, тъй като
отношението на подсъдимия съгласно фактическите данни в обвинителния акт спрямо
инкриминираните вещи не е променено. Поради това и обстоятелството, че част от предмета
е държан в съучастие, не прекъсва еднородността на деянието, което от своя страна
възпрепятства квалифицирането на извършеното като две отделни деяния.
Напълно резонни са възраженията на прокуратурата и против квалифицирането на
деянието като продължавано престъпление. Едновременното държане на акцизни стоки без
бандерол, макар и на различни места, възпрепятства квалифицирането на извършеното по
чл. 26, ал. 1 от НК не само поради изложените по-горе аргументи, но и поради обективната
невъзможност да бъдат изпълнени изискванията на продължаваното престъпление, а именно
двете деяния да са осъществени през непродължителен период от време, така че
последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
На следващо място, въззивният съд не споделя изложените от първата инстанция
доводи досежно констатираните от нея пропуски при формулирането на второто повдигнато
на подсъдимия М. обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2,
3
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е
посочено какви технически съоръжения са открити и иззети при проведеното претърсване и
изземване. Обвинението е ясно, точно и прецизно формулирано в съответствие със
законовата разпоредба на чл. 234, ал. 4 от НК, като не съществува пречка пред подсъдимия
да разбере за какво е предаден на съд, респективно в какво точно е обвинен.
В заключение въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че изискванията
към съдържанието на обвинителния акт са обвързани с възможността на подсъдимия да
разбере в какво точно е обвинен, за да може да организира ефективно защитата си.
Недостатъците на внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети като съществени
процесуално нарушения единствено и само тогава когато са довели до непреодолими
неясноти относно обвинението, обуславящи обективна невъзможност подсъдимият да
упражни правото си на защита. Процесният случай не е такъв. Обвинителния акт отговаря
на всички императивни изисквания. Както в обстоятелствената му част, така и в
диспозитива му са описани прецизно деянията, за които подсъдимият е предаден на съд,
поради което не е възпрепятствана неговата възможност да разбере в какво е обвинен и да
упражни ефективно правото си на защита.
С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, каквито са посочени от
районния съд, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия М.. Поради това
определението, постановено в разпоредително заседание следва да бъде отменено, а делото
да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на осн. 345, ал. 2 от НПК,СГС, НО, II въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 16.02.2021 г. по НОХД № 13689/2020 г., по описа на СРС, 108-
ми състав
ВРЪЩА делото на СРС, 108-ми състав за продължаване на съдопроизводсвените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4