№ 519
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000503187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №340/27.06.2024 г. по гр. д. № 891/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград са отхвърлени предявените от Н. Н. Г.,
ЕГН:**********, срещу Ю. Ю. К., с ЕГН **********, искове за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 10 000 евро - главница по
договор от 18.02.2016 г. за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност;
5000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2019 г. с падеж
28.02.2019 г.; 5 000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2020
г. с падеж 28.02.2020 г.; 5 000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016
г. за 2021 г. с падеж 28.02.2021 г.; 13 600 евро - неустойка в размер на 2%
върху главницата съгласно чл. 3 от договора от 18.02.2016 г. за 68 месеца; 1500
евро - главница по договор от 17.11.2017 г. за инвестиция, сътрудничество и
съвместна дейност; 750 евро - възнаграждение по договора от 17.11.2017 г. за
2020 г. с падеж 28.02.2020 г.; 750 евро - възнаграждение по договора от
17.11.2017 г. за 2021 г. с падеж 28.02.2021г.; 1410 евро - неустойка в размер на
2% върху главницата съгласно чл. 3 от договора от 17.11.2017 г. за 47 месеца,
ведно със законна лихва върху присъдените суми от момента на подаване на
исковата молба (18.07.2022 г.) до окончателното заплащане на сумите.
Решението е обжалвано от Н. Н. Г., действащ чрез процесуалния си
представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
1
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключените процесни два
договора съответно от 18.02.2016 г. и от 17.11.2017 г. представляват договори
за дружество съгласно чл. 357 и сл. ЗЗД. Поддържа се, че двата подписани
между страните договора представляват специални договори за
инвестиционен заем. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че всяка
от страните носи риска от нереализирането на печалба и от загубите на
вложеното. Посочва се, че по делото е доказано виновното трайно
неизпълнение на задълженията на ответницата, поради което намира
приложение клаузата на чл. 4, т. 1 от тях – прекратяват се. Изтъква се, че
предвид характера на процесните догови те са продължително и периодично
изпълнение, поради което развалянето им няма обратно действие и
следователно се дължат на ищеца уговорените възнаграждения по тях. Моли
се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
изцяло уважени. Претендира се присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата и ответница в
първоинстанционното производство - Ю. Ю. К., действаща чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него последната
се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на сторените
пред окръжния и апелативния съд съдебни разноски, ведно със законна лихва
върху тях до окончателното им изплащане.
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
2
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
От събраните в съдебното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Видно е от съдържанието на договор за инвестиции и сътрудничество за
съвместна дейност (л.5-6 от гр. д. №974/2022 г. по описа на РС-Петрич) с
нотариална заверка на подписите и на двете страни, удостоверено от нотариус
В. на същата дата на сключване на договора - 18.02.2016г., че Ю. Ю. К. и Н. Г.
е сключен договор. По силата на този договор (чл. 1 от него) Н. Г. е
предоставил на Ю. Ю. К. сумата от 10 000 евро, за закупуване на десет крави
и десет телета. Съгласно чл. 2 от договора последната е поела задължение за
пасене, издръжка, хранене и всяка нужна грижа за тези животни в кравеферма
в гр. Петрич, както и задължение да предостави на Н. Г. след приспадане на
разходи и облагане с данъци на печалба за първи път след две години (2016 г. –
2018 г.), в размер не по-малко от 50 процента от вложената сума, както и всяка
следваща година печалба в размер от 50 процента от вложената сума. От
съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за срок от 7 -
10 години (чл. 2), с възможност за последващо продължаване, като за
инвеститора е предвидена възможност да стане съдружник на К. чрез участие
със закупуване на земя или други активи за развитието на дейността. Изрично
в договора (чл. 2) е отразено, че сумата от 1 000 евро е предадена от ищеца на
ответника в момента на подписване на договора, а останалите 9 000 евро ще
бъдат преведени след седмица по банков път. В чл. 3 от договора е отразено,
че ако К. след две години не изплати дължимата, тя се задължава да върне в
тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два процента от
вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите.
Договорено е още, в чл. 4, че договорът може да бъде прекратен при
продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните
и по взаимно съгласие, а както и съобразно общите разпоредби на
гражданското законодателство. Не е спорно между страните, а и от
представеното извлечение от платежно нареждане от 22.02.2016 г. се
установява, че Н. Г. е превел по банковата сметка на К. останалите 9 000 евро
съгласно сключения договор.
Видно е от съдържанието на договор за инвестиции и сътрудничество за
съвместна дейност (заверен превод от него се намира на л. 59 от гр. д.
№891/2022 г. по описа на ОС - Благоевград), сключен на 17.11.2017 г., че
страните по делото са декларирали намерението си за сътрудничество в
областта на селското стопанство, чрез закупуването на животни – две крави (т.
1). В т. 2 е уговорено между страните сключването на договора за срок от 10
години, с възможност за последващо подновяване, като Ю. К. се е задължила
да обезпечи: пасене, отглеждане, изхранване и други необходими грижи за
крави и телета във ферма в гр. Петрич. Същата е поела и задължение да
предостави печалба, след приспадане на разходите и данъците, за първи път
след две години - след 31.12. 2019 г., до края на февруари 2020 г. не по-малко
3
от 50 процента от вложените пари, а след това всяка следваща година 50
процента от вложените пари. В договора е отразено, че Н. Г. като инвеститор
влага сумата от 1500 евро. В т. 3 от договора е посочено, че при неизпълнение
от страна на Ю. К. на задълженията по договора за изплащане на печалба след
две години, тя се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от
инвеститора сума плюс два процента от вложената сума за всеки месец от
момента на заплащането на парите. Договорено е още в т. 4, че договорът
може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на
задълженията на една от страните и по взаимно съгласие във връзка с
форсмажорни обстоятелства.
Видно е от покана и обратна разписка (намиращи на л. 6 – л. 9 от ч. гр. д.
№1585/2021 г. по описа на РС -Петрич), че ищецът, действащ чрез адв. П., е
изпратил чрез куриерска фирма до ответницата покана на 16.06.20221 г. С нея
е поканена Ю. К. в седмодневен срок от получаването й да му заплати
дължимото възнаграждение общо по двата договора. Посочено е, че в случай
на неизплащане на претендираните суми в указания срок от Н. Г., на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 4, т. 1 от договорите,
последните ще се считат за прекратени. В този случай освен дължимите суми
за възнаграждение в размер на общо 16 500 евро, плюс лихвите за забава в
размер на общо 2158 евро, на Н. Г. следва да бъдат възстановени и платените
суми по договорите в размер на общо 11500 евро, увеличени с 2 процента на
месец, или по договора от 18.02.2016 г. общо 13 000 евро и по договор от
17.11.2017 г. - 1 320 евро. Тази покана е изпратена за връчване на ответника
чрез куриерска фирма Еконт, но обратната разписка е оформена от връчителя
с отбелязване, че получателят отказва на разпише документите и отказва
пратката.
Видно е от заповед № 183 от 8.04.2016 г. на директора на Областната
дирекция по безопасност на храните – Благоевград и заповед № РД -11-
744/28.04.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, че срещу
разпространяването на зараза от „нодуларен дерматит“ по едрите преживни
животни са забранени продажбата и придвижването на едри преживни
животни, отглеждани в животновъдни обекти на територията на няколко
общини, в т.ч. Петрич ( където е фермата с процесните животни) с изключение
на животните, предназначени за клане в месодобивни предприятия на
територията на Благоевградска област. Забранено е провеждането на пазари и
изложби на животни в същите общини , в т.ч. община - Петрич. Разпоредено е
започването от 28.04.2016 г. на ваксинация на животните в животновъдните
обекти, намиращи се в 20 километровите зони около огнищата с констатирани
случаи на заболяването „нодуларен дерматит“. Със заповед № РД - 11-
809/14.05.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено убиване на
всички едри приживни животни, болни от болестта и на контактните с тях
животни в констатираните огнища на болестта - в т. ч. в село Марикостиново,
община Петрич.
Видно е от справка от регистъра на Българската агенция по безопасност
4
на храните, извършена на 26.05.2023 г., че животните, отглеждани във
фермата, стопанисвана от К., в периода 28.04.2016 г. - 28.04.2021 г. са
ваксинация срещу „нодуларен дерматит“ и „син език“.
Останалите събрани в съдебното производство писмени доказателства
са неотносими към предмета на доказване, поради което въззивният съд не
намира за необходимо да ги обсъжда.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Г. А. и
В. К..
От свидетелските показания на Г. А. се установява, че свидетелката,
заедно с Н. Г., който е нейн съсед, са посетили фермата на Ю. К.. При
посещението последната им е предложила да вложат средства в нейното
стопанство, в което отглеждала крави. Тя им обещала, че ако вложат средства
след две години ще им върне половината от тях, след което всяка година ще
изплаща по една втора част от заплатените пари като печалба. Тъй като
свидетелката към този момент не е разполага със средства, не се е възползвала
от предложението за инвестиция, но за разлика от нея Н. Г. се възползвал и е
сключил с Ю. К. договор. Свидетелката познава още трима, освен Н., които
подобно на него са вложили пари в стопанството за крави. Всички те са се
оплаквали на свидетелката, че се чувстват излъгани от К., която се е криела от
тях, прекъснала е отношенията с тях.
От свидетелските показания на В. К., който е съпруг на ответницата, се
установява, че причина за сключването на двата договора между страните е
желанието на Н. Г. да инвестира пари срещу печалба, съответно желанието на
Ю. К. да разшири своето животновъдно стопанство. Н. е финансирал
закупуването на животни, а Ю. отглежда животните в своята ферма за своя
сметка. Закупените животни съгласно договорите са оглеждани и до момента
на разпита във фермата на ответницата. Според свидетелят в края на 2017 г. в
България е била забранена търговията и изкарването извън фермите на
животни поради разпостранението на заболяването „нодурален дерматит“,
било унищожено цяло стадо в с. Марикостиново, поради което е било
невъзможно да продават животни и да се реализира печалба. Карантината
продължила до пролетта на 2018 г., от когато започнала да се извършва
задължителна ваксинация на животните. Според свидетеля поради тази
ваксинация бременните крави започнали да абортират и след това не могли да
раждат повече. Същият заявява, че от края на 2018 г. е била установена нова
карантина поради друго заболяване по животните – „син език“, поради което
и след 2018 г. е била забранена продажбата на животни.
Във въззивното производство е разпитана свидетелката Г. Б.. От нейните
свидетелски показания се установява, че през м. ноември 2017 г. Н. Г. се е
срещнал с Ю. К. във връзка с подписване между тях на договор. Свидетелката
е видя Н. да брой сумата от 1500 евро, който е взел със себе си, преди срещата
с К., като й било обяснено че ще бъде предадена тази сума при срещата и
подписване на договора. Свидетелката е наблюдавала срещата от 15 метра
5
разстояние, която се е състояла вътре в автомобил. След срещата Н. Г. е казал
на свидетелката, че е предал парите на Ю. К..
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите с
изключение на част от показанията на В. К., тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от
останалите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра на
показанията на К. в частта, с която същият заявява, че животните са
абортирали в резултат на ваксинации, че поради тях те не са могли повече да
бъдат заплодени и че от края на 2018 г. е действала забрана за продажба на
животни поради заболяването „син език“. В тази част неговите показания са
изолирани, не кореспондират с останалите събрани доказателства. Същите в
тази част са проява на неговата заинтересованост от изхода на спора съгласно
чл. 172 ГПК. Освен това заявеното от свидетеля, че поради ваксинации
животните са абортирали и че ваксинацията е довела до невъзможност повече
да бъдат оплождани са нелогични.
Приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, касае математически изчисления на исковите претенции, за което
според въззивният съд не са били необходими специални знания. При всички
положения размера на исковите претенции е безспорен между страните,
поради което липсва необходимост да бъде обсъждана експертиза.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основният спорен въпрос касае характера на сключените между
страните договори, както и естеството на поетите чрез тях права и задължения
на страните. При тълкуването на съдържанието на двата договора е важно не
тяхното наименование и абстрактно формулираните намерения на страните, а
конкретно уговорените техни права и задължения. Настоящият съдебен състав
намира, тълкувайки всички клаузи на договорите, както по отделно, така и
всяка една спрямо другите, че страните са сключили съответно на 18.02.2016г.
и на 17.11.2017 г. два договора, чийто вид не е уреден в ЗЗД. Националното ни
законодателство предвид принципа, регламентиран в чл. 9 ЗЗД, на договорна
свобода, допуска сключването на ненаименувани договори. Такъв е
разглеждания случай, като според настоящият съдебен състав страните са
сключили двустранни договори за инвестиции, за които липсва изрична
позитивна уредба в националното законодателство, но последното не
изключва тяхната валидност. В случая от съдържанието на двата договора,
което е сходно, може да се заключи, че уговорените права и задължения на
насрещни, а не еднопосочни и насочени към постигане на обща цел. Ето защо
въззивният съд не споделя изводът на първоинстанционния, че между
страните са били сключени договори за дружество по смисъла на чл. 357 и сл.
ЗЗД. Видно от съдържанието на двата договора, реализирането на печалба от
отглеждането на животните е вменено само и единствено като задължение на
6
ответницата К.. Освен това същата съответно съгласно чл. 3 от договора от
18.02.2016 г., съответно т. 3 от договора от 17.11.2017 г., отговорността от
липсата на печалба е уговорена изцяло за нейна сметка. Липсва съвместност
на правата и задълженията на страните. Освен това и в двата договора е
предвидена изрична клауза, че едва след изтичане на срока на съответния
договор инвеститорът може при негово желае да стане и съдружник на
другата страна, като участва в закупуването на земя или други активи за
развитието на стопанската дейност. Страните по възникналите в случая
облигационни правоотношения са съответно инвеститор и изпълнител, а не
съдружници в общо обединение.
От наименованието на договорите като „договор за инвестиция,
сътрудничество и съвместна дейност“ и от съдържанието им по отношение на
правата и задълженията на страните, които са го подписали, според съда
следва, че същите са сключили договори за инвестиции. Този тип договори,
макар и да нямат изрична позитивна уредба, се срещат в практиката. Може да
се посочи, че същностните характеристики на договора за инвестиции
включват: определен механизма за прехвърляне на пари или други материални
активи от страна лице (инвеститор) в полза на правен субект (изпълнител) с
цел последващо връщане на инвестирания актив под формата на процентна
премия или друг начин, но със значително увеличена стойност. С
подписването на такъв договор инвеститорът прехвърля финансите или
имотите в полза на друго лице, най-често в собственост или оперативно
управление. По този начин основната цел, за която се сключва договор за
инвестиционна дейност, е последващото получаване на материални ползи
(печалба) от инвеститора. В същото време източникът на доходи на
инвеститора е дейността на изпълнителя, в която той е инвестирал.
Въпросното споразумение обикновено предполага, че съответните дейности
на получателя на средства имат предприемачески характер. Правната същност
обаче на подобни споразумения може да е много различна. Ето защо
конкретното съдържание на възникналите по такъв договор права и
задължения на страните, както и тяхното изпълнение или неизпълнение,
зависи изцяло от съдържанието на конкретния договор.
Установява се от събраните доказателства, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е заплатил на ответницата, посочените в
договорите суми съответно 10 000 евро и впоследствие 1 500 евро.
Последното плащане е оспорено от К., но от нейното поведение –
закупуването на двете крави съгласно този договор от 17.11.2017 г., както и от
свидетелските показания на нейния съпруг, в частта че и по двата договора е
закупена съответната бройка животни са закупени и се отглеждат във
фермата, а също и от събраните свидетелски показания във въззивното
производство, може да се заключи, че е реално изплатена сумата в брой от
1500 евро от Н. Г.. Ответницата К. е изпълнила също част от задълженията си
по договора, като е закупила със инвестираните пари съответния брой крави и
телета, съобразно уговорената им бройка в договорите и е започнала да ги
7
отглежда във фермата й № 2850 - 0283, в град Петрич. В разглеждания случай
обаче не е изпълнено уговореното задължение на К. съответно в чл. 2 от
договора от 18.02.2016 г. и в т. 2 от договора от 17.11.2017 г., същата да
заплати след две години на инвеститора реализирана печалба в размер на не
по-малко от 50 процента от вложените пари, а след това всяка следваща
година 50 процента от вложените пари. Ищецът твърди, че неизпълнението е
виновно, а ответникът, че поради обективни причини (карантини и
ваксинации) не е могла да реализира печалба и съответно да заплати такава на
другата страна по договора. В разглеждания случай причините, поради които
не е реализирана печалба са ирелевантни, тъй като предпоставка, за да бъдат
извършени плащания от изпълнителя в полза на инвеститора съгласно чл. 2 от
договора от 18.02.2016 г., съответно т. 2 от договора от 17.11.2017 г., е
наличието на такава. Наличието на печалба е уговорено като условие за
изпълнение на задълженията на К. в полза на Г. след две години от сключване
на договора. Отделен въпрос е, че К. е гарантирала изпълнението на
задълженията за изплащане на печалба, чрез задълженията си, уговорени в чл.
3 от договора от 18.02.2016 г., съответно в т. 3 от договора от 17.11.2017 г.
Поради изложените съображения предявените искове на основание чл. 79, ал.
1, пред. 1 ЗЗД за осъждане на ответница да изпълни задълженията си съгласно
чл. 2 от договора от 18.02.2016 г., съответно т. 2 от договора от 17.11.2017 г., а
именно да заплати на ищеца следните суми: 5000 евро - възнаграждение по
договора от 18.02.2016 г. за 2019 г. с падеж 28.02.2019 г.; 5 000 евро -
възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2020 г. с падеж 28.02.2020 г.; 5
000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2021 г. с падеж
28.02.2021 г.; 750 евро - възнаграждение по договора от 17.11.2017 г. за 2020 г.
с падеж 28.02.2020 г. и 750 евро - възнаграждение по договора от 17.11.2017 г.
за 2021 г. с падеж 28.02.2021 г., са неоснователни. На първо място не е
възникнало условието за изплащане на тези суми – реализирането на печалба
от страна на изпълнителя. На второ място съотношението между права на
инвеститора, уговорени съответно в чл. 2 и чл. 3 от договора от 18.02.2016 г.,
т. 2 и т. 3 от договора от 17.11.2017 г., е на алтернативност, такова каквото е и
съотношението между претенциите по чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1,
пред. 2 ЗЗД. С оглед на изложеното е невъзможно едновременното уважаване
на исковите претенции за присъждане на изпълнение за задълженията по
договора, заедно с присъждането на обезщетение за неизпълнението,
уговорено в чл. 3 от договора от 18.02.2016 г., съответно в т. 3 от договора от
17.11.2017 г. В противен случай ще бъде допуснато от съда неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че предявените искове
на основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 и пред. 2 ЗЗД са неоснователни, тъй като
преди предявяване на исковата молба договорите са били развалени от ищеца.
Процесните договори са за продължително или периодично изпълнение,
поради което развалянето им съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД няма обратно действие.
И двете групи искове съответно на основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и чл. 79,
8
ал. 1, пред. 2 ЗЗД касаят осъждане на ответницата да изпълни задължения,
респективно да изплати обезщетение за неизпълнение относно периоди от
време, през които договорите са действали, съответното преди те да са били
развалени. От съдържанието на договорите и по-специално от тяхната
последна клауза става ясно, че те се прекратяват при продължително и
постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните. Ответницата К.
не заявява намерение за продължаване на действието на договорите в хода на
съдебното производство. Въззивният съд констатира недобросъвестно
поведение от нейна страна, същата нито твърди, нито доказва, че след
получаване на парите (инвестицията) по договорите е търсила ищеца и го е
уведомявала за причините, поради които не може да реализира печална и
съответно да изпълни задълженията си по чл. 2 от договора от 18.02.2016 г.,
съответно т. 2 от договора от 17.11.2017 г. В случая независимо дали е виновно
или не имаме невъзможност за неизпълнение и облигационна връзка между
страните е прекратена, най-късно в хода на развитието на
първоинстанционното производство.
Видно е от съдържанието на последната молба-уточнение на исковата
молба, намираща се на л. 14 и сл. от делото пред ОС – Благоевград, че втората
група претенции се основават на чл. 3 от договора от 18.02.2016 г., съответно
на т. 3 от договора от 17.11.2017 г., които предвиждат дължимо от ответницата
обезщетение за неизпълнение под формата на неустойка (чл. 79, ал. 1, пред. 2
ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Не става ясно защо ищецът е предявил, съответно
първоинстанционният съд е разгледал поотделно претенциите за връщане на
платените пари по договора от претенциите за другата част от неустойката в
размер на 2% върху главницата, но това не е съществено процесуално
нарушение. В случая и двете неоснователно отделени една от друга претенции
се основават на една и съща клауза от договорите - чл. 3 от договора от
18.02.2016 г., съответно т. 3 от договора от 17.11.2017 г. В тези клаузи от
договорите е уговорен размера на дължимата на неустойка, който включва
платените по договорите суми като инвестиция заедно с 2 % върху тях за
период от две години (24 месеца) или това са заплатени суми увеличени с 48
%. Ищецът необосновано претендира, че 2 % върху платените суми се дължат
до момента на развалянето на договорите съответно за 68 месеца по договора
от 18.02.2016 г. и за 47 месеца по договора от 17.11.2017 г. В чл. 3 от договора
от 18.02.2016 г., съответно в т. 3 от договора от 17.11.2017 г., не е посочено, че
ответницата дължи 2 % върху платените суми до момента на прекратяване
или разваляне на договора, а е фиксиран периода в рамките на две години от
предаването на парите. Ето защо на основание чл. 3 от договора от 18.02.2016
г., съответно в т. 3 от договора от 17.11.2017 г., ищецът има право на неустойка
за неизпълнение в размер на общо 14 800 евро (10 000 евро + 2 % от 10 000
евро за 24 месеца) по договора от 18.02.2016 г., съответно на общо 2 220 евро
(1 500 евро + 2 % от 1 500 евро за 24 месеца) договора от 17.11.2017 г.
В чл. 3 от договора от 18.02.2016 г., съответно в т. 3 от договора от
17.11.2017 г., както вече беше посочено, е уговорено обезщетение за
9
неизпълнение на задълженията на изпълнителя за заплащане на печалба
(възнаграждение) съгласно чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД, под формата на неустойка
по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Тази неустойка, въпреки специалния начин, по
който е определен нейния размер, е за неизпълнение на процесните договори,
които са за продължително или периодично изпълнение. Ето защо същата е
дължима независимо от обстоятелството дали договорите са развалени или не
впоследствие, след изминаването на две години от тяхното сключване без
реализирането на печалба. В тази насока е неприложимо разрешението дадено
в Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7 по описа за 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима
в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В случая процесните договори са точно за продължително или
периодично изпълнение, а също така неустойката е за обезщетение от
неизпълнение, не за обезщетение на вреди от развалянето на договорите.
По своята същност неустойката е предварително съглашение за
определяне размера на вредите от неизпълнение, като на изправната страна по
договора е предоставена възможността да получи това обезщетение, без да
доказва размера на действително претърпените вреди. Неустойката може да
бъде определена като абсолютна величина, но може да бъде и определяема.
Размерът на неустойката се определя с оглед постигането и на трите й
функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Допустимо е
уговореният размер на неустойката да бъде по-голям от претърпените от
кредитора вреди, тъй като към момента на уговаряне на неустойката не е
известно кога ще настъпи неизпълнението, съответно размерът на вредите
може да варира. В тези случаи, ако неустойката е прекомерно голяма с оглед
реално претърпените вреди може да се иска намаляването й по чл. 92, ал. 2
ЗЗД. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Неустойката е нищожна само ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. За разлика от прекомерността,
нищожността на неустойката трябва да е установима към момента на
сключване на договора.
Клаузите за неустойки за неизпълнение, уговорени съответно в чл. 3 от
договора от 18.02.2016 г., съответно в т. 3 от договора от 17.11.2017 г., не са
нищожни, каквото възражение е отправила ответниците. Те не противоречат
на закона или на добрите нрави. В т. 3 от Тълкувателно решение по тълк. д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че не е нищожна клауза за неустойка в
приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или
без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Разглежданият случай
не е такъв, тъй като уговорената неустойка е със точно определен размер –
платените суми, увеличени с 2 % месечно за период от две години. Нищожна
10
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. С например в
решение № 139 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 3109/2018 г. на ВКС, IV г. о., е
прието например, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и принципа на
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави следва да се
извършва при съблюдаване на следните критерии: естеството на
задължението, размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойката,
дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената
неустойка, очакваните от неизпълнените вреди, както и други фактори,
произтичащи от спецификите на конкретния случай. В разглеждания случай
на инвеститора е било обещано от изпълнителя изплащането на печалба за
срока за действието на договорите (чл. 2 от договора от 18.02.2016 г. и т. 2 от
договора от 17.11.2017 г.), която предполага поне удвояване на размера на
вложените пари. Това именно е мотивирало ищеца да сключи договорите, а не
например да държи паричните средства, с които разполага във банков влог. С
оглед посочените критерии процесните клаузи за неустойка не противоречат
на добрите нрави, същите са валидно и обвързват страните по договорите.
В процесния случай неустойката е определяема съгласно съдържанието
на чл. 3 от договора от 18.02.2016 г., съответно на т. 3 от договора от
17.11.2017 г. Чрез уговаряне на процесните размери на неустойка е видно, че,
от една страна, инвеститорът желае да репарира пълния размер на вложените
средства. От друга страна, нормално е по този начин той да цели да репарира
и други вреди, които евентуално ще понесе при неизпълнение на договорите –
най-малкото изгубеното време, през което няма да може да ползва
инвестираните средства. Освен като обезщетение конкретният размер на
неустойката служи и като обезпечение, тъй като гарантира, че изпълнителят
няма лекомислено да злоупотреби с неговото доверие и да откаже да изпълни
поетите задължения по договорите. Не на последно място, може да се
предполага, че неустойката има и санкционен характер, като размерът й цели
да накаже изпълнителя за несериозността му при изпълнението на поетия
ангажимент. Видно е, че в процесния случай неустойката е уговорена с оглед
типичните цели на неустойката, размерът й не е огромен към момента на
сключване на договора, съобразен е с очакваните вреди и с естеството на
задължението и вредите от неизпълнението не са обезпечени по друг начин.
Поради това не може да се приеме, че тази клауза противоречи на добрите
нрави.
Според настоящия състав на съда предвидената в процесните договор
неустойка в размер на платените средства с увеличение от приблизително 50
%, не се явява прекомерна с оглед конкретните факти по делото. В отговора на
исковата молба е направено възражение в този смисъл, което е неоснователно.
11
Налице е пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, който е
професионалист в оглеждането на животни, по отношение на инвеститора, на
когото е била обещана значителна печалба (многократно увеличаване) на
вложените средства. Няма данни след получаването на инвестираните
средства К. да е търсила въобще контакт с ищеца. Грижата на добрия
стопанин по смисъла на чл. 63 ЗЗД е предполага периодичното уведомяване на
инвеститора за действията на изпълнителя, касаещи изпълнението на
договорите. В случая не са налице твърдените от ответницата непреодолими
или непредвидими пречки, които да са довели до обективна невъзможност за
реализирането на доходи от закупените животни по време за целия период,
през които са действали договорите. Предприетите мерки срещу
разпространяването на зараза от „нодуларен дерматит“ по едрите преживни
животни касаят един незначителен период (пролетта на 2016 г.) от действието
и то само на първия договор от 18.02.2016 г. Вторият договор от м. ноември
2017 г. е сключен далеч след действието на тези мерки. Няма представени
доказателства, че процесната ферма е била поставена под карантина заради
друга болест „син език“, а твърденията в тази насока на заинтересования от
изхода на делото свидетел (съпруг на ответницата) са изолирани и не се
кредитират от въззивния съд. Нелогични и изолирани са и твърденията, че
ваксинацията на животните е довела до тяхното безплодие. Представените от
ответната страна справки за налични животни в процесния обект към дата
16.02.2016 г. и съответно 02.02.2017 г. (л. 39 от въззивното делото),
стопанисван от К., не само, че не доказват обстоятелството, че във фермата
няма новородени телета през 2016 г. и 2017 г., а го опровергават. Например в
представената справка за 2017 г. са декларирани 5 телета под една година.
Справки за следващите години – 2018 г., 2019 г. и 2020 г., през които
договорите са действали не представени. Освен това от тези справки не може
да се направи извод, че през съответните години са липсвали продажби на
животни. Също така в тези справки всички животни са декларирани като
собствени на ответницата, противно на нейните твърдения по делото, че
закупените по договорите животни са съсобствени с ищеца. Най-вероятно на
ответницата са изплащани и субсидии за отглеждането им. При всички
положение ответницата К. е следвало да уведоми ищеца за трудностите, които
среща за изпълнение и да потърси възможност да му върне цялата или част от
вложените като инвестиции средства. Вместо това същата е отказала
всякакъв контакт с него, надявайки се за избегне изпълнението на поетите с
договорите задължения. Поради преднамерената недобросъвестност на
ответницата настоящият състав намира, че същата следва да дължи пълния
размер на неустойката, уговорена в чл. 3 от договора от 18.02.2016 г.,
съответно в т. 3 от договора от 17.11.2017 г. Следва да се отбележи, че
съгласно практиката на ВКС намаляването на неустойката поради
прекомерност не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и
действително претърпените вреди, тъй като неустойката следва да запази и
обезпечителната и санкционната си функция (Решение № 7 от 23.05.2018 г. по
12
т. д. № 2378 / 2016 г. на ВКС, II т. о.). В конкретния случай, имайки предвид
демонстрираната недобросъвестност от страна на изпълнителя по договорите,
съдът приема, че размерът на неустойката не е прекомерен. Този размер на
неустойката изпълнява нейната обезщетителна, обезпечителна и най – вече
санкционна функция.
Тъй като правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция
достига като краен резултат, съвпадат частично с крайните правни съждения
на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде уважена в
частта, с която се обжалва решението за сумите съответно 14 800 евро (10 000
евро + 2 % от 10 000 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка
за неизпълнение на основание чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
съгласно чл. 3 от договора от 18.02.2016 г., както и 2 220 евро (1 500 евро + 2
% от 1 500 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за
неизпълнение на основание чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
съгласно т. 3 от договора от 17.11.2017 г. В тази отхвърлителна част решението
следва да бъде отменено съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, съответно
предявените искове уважени, а в останалата обжалва отхвърлителна част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника се дължат
разноски съобразно уважената част от въззивната жалба. Същият е отправил
искане за присъждане на такива със списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за тяхното реално осъществяване на разноски в общ размер на
5157.40 лева, от които заплатени – държавна такса (1682.40 лв.) и адвокатско
възнаграждение (3475 лв.), като съобразно уважената част от въззивната
жалба следва да му бъде присъдена сумата от 2040.80 лв. С оглед изхода на
спора и на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдени и
сторените в пъроинстанционното производство разноски съобразно уважения
размер на предявените искове. Процесуалният представител на ищеца е
отправил искане за присъждане на такива със списък по чл. 80 ГПК,
представен пред ОС – Благоевград. По първоинстанционните дела са
представени доказателства за реално осъществяване на разноски в общ размер
на 7876.81 лева, от които заплатени – държавни такси (4101.81 лв.), депозит за
вещо лице (300 лв.) и адвокатско възнаграждение (3475 лв.), като съобразно
уважения размер на исковите претенции следва да му бъде присъдена сумата
от 3117.03 лв.
На ответната страна не се дължи присъждане на съдебни разноски,
както за първоинстанционното, така и за въззивното производство. На първо
място нито пред окръжения съд, нито апелативния съд, процесуалния
представител на ответницата не си е направил труда да състави и да представи
нарочен списък съгласно чл. 80 ГПК, за да може да ориентира съда за вида и
размера, на разноските които претендира и твърди, че са реално извършени.
13
На второ място представените два преписа от сключените договори за правна
защита и съдействие са с неясно съдържание, не става ясно каква част от
договорените адвокатски възнаграждения реално е платена. Поради
изложеното следва да се приеме, че не е доказано реалното заплащане на
адвокатски хонорари и разноски не следва да се присъждат на основание чл.
78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №340/27.06.2024 г., постановено по гр. д. №
891/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която са
отхвърлени предявените от Н. Н. Г., ЕГН:**********, срещу Ю. Ю. К.,
ЕГН:**********, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
следните суми: общо сумата от 14 800 евро (10 000 евро + 2 % от 10 000 евро
за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за неизпълнение на
основание чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съгласно чл. 3 от
договора от 18.02.2016 г., както и общо сумата от 2 220 евро (1 500 евро + 2 %
от 1 500 евро за 24 месеца), представляваща дължима неустойка за
неизпълнение на основание чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
съгласно т. 3 от договора от 17.11.2017 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Ю. Ю. К., ЕГН:**********, да заплати на Н. Н. Г., ЕГН:**********, следните
суми: сумата от 14 800 евро (10 000 евро + 2 % от 10 000 евро за 24 месеца),
представляваща дължима неустойка за неизпълнение съгласно чл. 3 от
сключения между тях договор на 18.02.2016 г., както и сумата от 2 220 евро (1
500 евро + 2 % от 1 500 евро за 24 месеца), представляваща дължима
неустойка за неизпълнение съгласно т. 3 от сключения между тях договор на
17.11.2017 г., ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано от
момента на подаване на исковата молба (18.07.2022 г.) до окончателното им
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата отхвърлителна част обжалваното
решение №340/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 891/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Ю. К., ЕГН:**********,
да заплати на Н. Н. Г., ЕГН:**********, сумата от 3117.03 лв. – сторени
разноски в първоинстанционното производство съобразно уважения размер на
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Ю. Ю. К.,
ЕГН:**********, да заплати на Н. Н. Г., ЕГН:**********, сумата от 2040.80
лв. – сторени разноски за въззивното производство съобразно уважената част
от въззивната жалба.
14
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15