МОТИВИ по НЧД №1199/2020г.
по описа на СГС, НО, 12 състав
Производството
е по реда на чл.44 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
(ЗЕЕЗА).
Постъпила
е Европейска заповед за арест от 20.01.2020г., издадена от съдия в Районен съд Диполд, Районен
съд Бамберг, ФР Германия, с която се иска задържането и предаването за провеждане на наказателно
преследване срещу немския гражданин Д.Р. по преписка по преписка № 1 GS 59/20 на Районен съд Бамберг, ФР Германия.
В
съдебно заседание прокурорът моли да бъде уважено искането на СГП за предаване
на немския гражданин по посочената Европейска заповед за арест (ЕЗА). Посочва,
че тя е постъпила по съответния законов ред, придружена с превод на български
език и съдържаща всички необходими реквизити. Прокурорът заявява, че не са
налице и основания за отлагане или за отказ от изпълнение на коментираната ЕЗА,
с оглед на което моли исканото лице да бъде предадено на компетентните
германски власти.
Защитникът
на исканото лице Д.Р. – адв. С., се
солидаризира с искането на СГП за предаване на немския гражданин във връзка с
издадената ЕЗА, като счита, че са налице предпоставките на закона за това.
Исканото лице моли съда да отложи предаването
му до изясняване на въпросите, свързани
с престъпленията, които се твърди да е извършил в издадената спрямо него ЕЗА,
като заявява, че не извършил никакво престъпление.
В
изпълнение на процедурата по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице
възможността за изразяване на съгласие от него за предаване или за отказ от
прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА. Немският гражданин Р. не даде съгласие за прилагане на тази процедура.
Съдът,
като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намери, че следва да бъде уважено искането на германските власти
и немският гражданин Д.Р. да бъде предаден за провеждане на наказателно
преследване на ФР Германия, като съображенията за това са следните:
Налице
са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице.
Немският
гражданин Д.Р. е роден на ***г. в гр.М., ФР Германия,
с висше образование, неженен, неосъждан, без статут на продължително или
постоянно пребиваващ в Република България чужденец.
В
Софийски Градски съд е постъпила Европейска заповед за арест, издадена на 20.01.2020г.
от съдия в Районен съд
Диполд, Районен съд Бамберг, ФР Германия и е придружена с превод на български език съгласно
изискването на чл.37, ал.3 от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на немския гражданин Д.Р. за провеждане на наказателно преследване
спрямо същия за деяния, посочени като „измама“ и „компютърни престъпления“.
Посочени са в заповедта и текстовете от германския наказателен закон – чл.263, ал.1 и ал.3, изр.2 №1,
ал.5 и чл.25, ал.2, и чл.53. Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на
българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са посочени всички
обстоятелства, мотивирали издаването на Европейска заповед за арест. Попълнени
са обстоятелствено всички параграфи, предвидени в приложението към Рамковото
решение и във формуляра на Европейска заповед за арест – данни за издаващия
орган, данни за самоличността на лицето, обстоятелства, при които е било
извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на
исканото лице, наказанието, което се предвижда по законите на издаващата
държава членка за извършеното престъпление, както и данни за характера и
правната квалификация на деянията, поради което съдът намира, че по форма и
съдържание тя отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Заповедта
е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Федерална Република Германия.
В
Европейската заповед за арест изрично са посочени предвидените в германския наказателен
закон наказания за престъпленията, за които се издирва немският гражданин Р.. Общото
наказание, което се предвижда за двете престъпления, надвишава три години
лишаване от свобода – определените от чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА минимални срокове, а
именно – 10 /десет/ години лишаване от свобода.
Деянията,
за които се иска предаване на българския гражданин са посочени като „измама“ и „компютърни
престъпления“, същите са включени в каталога по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА под т.8 - „измама“
и под т.11 -„компютърни престъпления“, поради което българският съд не следва
да извършва проверка на двойна наказуемост. Тези деяния все пак съставляват и
престъпления по българското право (чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК – за
деянието „измама“ и чл.212а, ал.1 НК – за деянието „компютърни престъпления“.
Не
са налице условия за изискване на гаранции по чл.41, ал.2 от ЗЕЕЗА – максималният
срок на наказанието, което германското законодателство предвижда за престъпленията,
за разследването на които се иска предаване на немския гражданин е десет години
лишаване от свобода. Не са налице и предпоставките да бъдат изискани гаранциите,
предвидени в чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, доколкото Д.Р. не е български гражданин и
няма статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, видно от
справката, предоставена от Дирекция „Миграция“.
Не
съществува и някоя от пречките по чл.39 от ЗЕЕЗА – за престъпленията „измама“ и „компютърни
престъпления“ няма амнистия в Република България, за същите престъпления не е
постановявана присъда от компетентен съд на Република България или на друга
държава и немският гражданин Р. е пълнолетен.
Не
са налице и основанията по чл.40, ал.1, т.1, т.1а и т.2 ЗЕЕЗА. Видно от
представените писмени доказателства, срещу Д. няма образувано и неприключило наказателно
производство в Република България за същите престъпления, няма прекратено
наказателно производство за същите престъпления, не е изтекъл и давностният
срок за наказателно преследване съгласно българското законодателство за тези
престъпления, доколкото се сочи в заповедта деянията да са извършени в периода от 15.11.2017г. до 25.07.2019г. Според разпоредбите на българския
НК, които съответстват на описанието на деянията, за които е издадена
европейската заповед за престъпленията, за чието разследване се иска немският
гражданин, са предвидени следните наказания: по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,
ал.1 НК – от 1 до 8 години лишаване от свобода и конфискация до ½ от
имуществото на виновния, по чл.212а, ал.1 НК– от 1 до 6 години лишаване от
свобода и глоба до 6 000 лева. Германският наказателен закон предвижда общо
наказание лишаване от свобода от десет години. Според чл.80, ал.1, т.3 вр. ал.3
от българския НК, наказателното преследване за подобен род деяния се погасява,
ако то не е възбудено в продължение на десет години. В случая, германските власти
искат предаване на лицето за провеждане на наказателно преследване спрямо него,
за деяния, които са осъществени в периода от 15.11.2017г. до 25.07.2019г., поради което следва да се
приеме, че давността за наказателно преследване не е изтекла.
Не съществуват и
пречки по чл.40, т.3 и т.5 от ЗЕЕЗА, доколкото не се твърди, а и не са събрани
доказателства, исканото лице да е изтърпяло и да изтърпява наказание за същите
деяния в държави, които не са член на ЕС, а българското законодателство
позволява наказателно преследване за престъпления, които са извършени частично
на територията на Република България, когато те са с трансграничен елемент и
деянията са осъществени (както е в случая) и на територията на издаващата ЕЗА
държава (чл.4, ал.3 от НПК и чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА). В конкретния случай,
престъпленията за разследването, на които се иска предаване на немския
гражданин са извършени от части на територията на Р България, на територията на
Република Сърбия, но резултата от престъпната дейност е реализиран на
територията на ФР Германия, доколкото пострадалите лица са немски граждани и са
се разпоредили с инкриминираните парични средства на територията на ФР
Германия, т.е. престъпленията са довършени на територията на издаващата държава.
Поради
всичко изложено по-горе, исканото лице Д.Р. следва да бъде предадено на германските
власти.
На
основание чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се
предава исканото лице на германските власти, съдът следва задължително да вземе
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на немския гражданин Р.
до приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и
предаването му на компетентните германски власти, което бе и сторено от съда.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.