№ 225
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500137 по описа за 2022 година
С Решение № 260118 от 29.12.2021 г., постановено по гр.дело №
660/2018 г. по описа на Районен съд гр. С., са отхвърлени исковете на „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон Б., за признаване за установено на основание чл. 422 от
ГПК, че К. ИВ. П. дължи на ищеца следните суми: 4204,80 лв. – главница
(дължими и непогасени месечни вноски по договор за паричен кредит PLUS-
11275254/12.05.2015г.), ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.05.2018 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 304/2018г. на РС- С.) до окончателното й изплащане;
възнаградителна лихва по договора в размер на 1685,20 лв.; сумата от 470,24
лева – лихва за забава върху неплатената главница за периода от 05.04.2017 г.
до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №
372/30.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС-
С.. Със същото решение са отхвърлени и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове за същите суми.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., срещу горното
решение. Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Оспорва решаващия извод на районният съд непредставяне на доказателства
за надлежно сключване на договора за кредит. Поддържа, че това
обстоятелство се доказва от представените по делото заверен препис и
оригинал на договора за потребителски кредит, сключен в писмена форма, на
хартиен носител. Излага принципни съображения относно предпоставките за
назначаване на съдебни експертизи, както и значението и доказателствената
сила на изготвените експертни заключения. Счита, че обжалваното решение
противоречи на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 година на ВКС,
1
съгласно което, при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се
игнорира съществуването на валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните. Прави извод, че
длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която
е настъпил договореният от страните падеж – независимо дали е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит или не. Подчертава, че, към момента
на приключване на съдебното дирене, е настъпил падежът на последната
вноска по кредита (05.06.2020 г.), което обстоятелство е следвало да бъде
взето предвид от С.нския районен съд по аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения по реда на
чл. 422 от ГПК установителен иск срещу К.П.. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор, с който жалбата се оспорва и се споделят изводите
на районния съд. Въззиваемият, чрез назначения особен представител адв. П.,
оспорва претендираната парична сума като недоказана по основание и размер,
както и като неправомерно завишена. Моли съда да потвърди обжалваното
решение на РС- С. в цялост и да не уважава подадената от ищеца въззивна
жалба. Оспорва претендирания хонорар на процесуалния представител
(юрисконсулт) на ищеца, и моли да не му се присъждат разноски. Претендира
за присъждане на възнаграждение за особен представител в производството
пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила
молба, с която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи изцяло.
Претендира разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд
въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не изразява становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред С.нския районен съд доказателства, е вярно и
изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо
да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
2
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива.
ІІІ. По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, за дължима и неизплатена главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит,
както и евентуално съединени с тях осъдителни искове за същите вземания.
Както правилно е указано с доклада на делото, предпоставки за
уважаване на установителния иск за главницата, чието доказване е в тежест
на ищеца, са изпълнение на собственото му задължение по договора за кредит
да предостави уговорената парична сума на кредитополучателя, както и
размерът на вземането и неговата изискуемост.
Първата от горните предпоставки е доказана с представения по делото
договор за кредит от 12.05.2015г. По този въпрос не следва да се споделят
мотивите на районния съд, че не били представени доказателства за
надлежното сключване на договора за кредит поради недоказано реално
предаване на заемната сума на кредитополучателя по посочената от него
банкова сметка. Според настоящия съдебен състав, договорът за банков
кредит по чл. 430 от ТЗ е консенсуален, а не реален, поради което следва да се
счита за сключен с постигане на съгласие между страните по него (арг. от
Определение № 392 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.,
ГК). Поради това предаването на сумата – предмет на договора – от
кредитора на кредитополучателя е елемент не от фактическия състав на
сключването му, а от неговото изпълнение.
В случая, изпълнението на задължението на кредитора за предоставяне
на уговорената парична сума, както и усвояването й от кредитополучателя, се
доказват от декларативното изявление на кредитополучателя в края на
договора за кредит (л. 10 от първоинстанционното дело), което има силата на
разписка - извънсъдебно признание на неизгоден за него факт. Документът не
е оспорен, вкл. в тази му част, поради което е годно доказателство за
отразените в него обстоятелства.
Размерът и изискуемостта на кредита са доказани от инкорпорирания в
договора погасителен план, регламентиращ броя анюитетни вноски и техните
падежи. При това, с оглед уговорената крайна дата за погасяване на
задълженията на длъжника по договора, съдът намира, че към настоящия
момент всички вноски са падежирали, т.е. е настъпила тяхната редовна
изискуемост. Това обстоятелство обуславя пълната дължимост на вземанията
за главница и възнаградителна лихва (арг. от т. 1 от Тълкувателно решение №
8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК), включени в
анюитетните вноски, поради което установителните искове за тези вземания
следва да бъдат уважени, без да е необходимо да се изследва въпроса за
предсрочната им изискуемост.
По така изложените съображения, установителните искове за
главницата и възнаградителната лихва са основателни. Тъй като този извод не
съвпада с направения от районния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което тези
искове се уважават. С оглед уважаването им, не следва да се разглеждат
осъдителните искове за същите суми, тъй като не е настъпило вътрешно
процесуалното условие за това.
3
Във връзка с иска за мораторната лихва, съдът констатира, че същата се
претендира за период от 05.04.2017 г. (датата на предендираната от ищеца
предсрочна изискуемост на кредита съгласно изявлението му в т. 14 от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба) до
11.05.2018 г.
Съдът намира, че предсрочна изискуемост на процесния кредит не е
настъпила поради следните съображения. На първо място, не може да се
сподели довода на ищеца, че такава настъпва автоматично при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората такава
вноска, тъй като този довод пряко противоречи на т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На
второ място, по делото няма данни, кредиторът да е уведомил длъжника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. Наистина, на л. 21 от
първоинстанционното дело е приложен документ, адресиран до длъжника и
озаглавен „последна покана“, в който се съдържа изявление на кредитора, че,
поради преустановеното плащане на вноските по договора, вземането на
кредитора е обявено за предсрочно изискуемо. В тази покана, обаче, не се
сочи дата на предсрочната изискуемост, а и самата тя е издадена в по- късен
момент (на 16.11.2017г.) от падежната дата на втората просрочена вноска
(05.04.2017г.), претендирана от самия ищец като дата на предсрочната
изискуемост. Също така, не са представени доказателства за връчване на
поканата, съдържаща изявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, на длъжника, поради което тя не е годна да породи целения с нея
резултат. На трето място, по аргумент от мотивите към цитираното по- горе
тълкувателно решение (а именно – „ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не
е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание“),
с производството по чл. 410 и сл. не се постига ефекта на уведомяване за
настъпване на предсрочната изискуемост. Същият е постигнат едва с
връчването на исковата молба и предявения с нея осъдителен иск (арг. от
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предсрочната изискуемост на
кредита не е настъпила на претендираната от ищеца дата 05.04.2018г.
Съответно, не се дължи мораторна лихва върху цялата непогасена главница
на кредита за период от 05.04.2017г. до 11.05.2018г., тъй като тя е
неизискуема. Поради това е неоснователна както претенцията за установяване
на вземане за мораторна лихва за този период, така и претенцията за
осъждане на ответника да я заплати. Тъй като в тези части изводите на
районния съд съвпадат с тези на настоящия съдебен състав, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено в съответните му части.
Въззивната жалба не съдържа доводи срещу обжалваното решение в
частта му, с която са отхвърлени установителният и осъдителният иск за
сумата на неплатените застрахователни премии (която съгласно заключението
по ССЕ е в размер на 252 лв.), поради което и на основание чл. 269 от ГПК,
съдът не следва да обсъжда този въпрос, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в тази му част.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди част от разноските, пропорционална на
4
уважената част от жалбата. Такива се установяват в размер на 142,95лв. –
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Поради това въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя
((3952,80+1685,20)/(3952,80+252+1685,20+470,24))*242,95=215,36лв.
С отговора на исковата молба е отправено искане от особения
представител на ответника да му бъде заплатено възнаграждение във
въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ, размерът на това възнаграждение е 648,01 лв. С оглед
съотношението между отхвърлена и уважена част от въззивната жалба,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати част от това възнаграждение в
размер на 574,43лв., а жалбоподателят - 73,59лв.
Частичното уважаване на въззивната жалба налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство. Ищецът е направил такива
за 158,40 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
598,12лв. – депозит за особен представител и 200 лв. – депозит за изготвяне на
заключение по ССЕ, от които в негова полза следва да се присъди част,
пропорционална на съотношението между уважения и предявения размер на
исковете, а именно: 0,8864445366841503*(158,40+100+598,12+200)=936,54лв.
Ответникът не е претендирал разноски пред районния съд, поради което
такива не следва да му се присъждат.
На последно място, по аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се
постанови осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Съобразно изхода на делото, на присъждане
подлежи частта от разноските в заповедното производство, съответстваща на
уважената част от установителните искове за вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Такива се констатират в размер на 127,20 лв.
(държавна такса) и 50 лв. (юрисконсултско възнаграждение), от които
длъжникът следва да заплати на заявителя
0,8864445366841503*177,20=157,08лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260118 от 29.12.2021 г., постановено по гр.дело
№ 660/2018 г. по описа на Районен съд гр. С., в частите му, с които:
главният установителен иск е бил отхвърлен за сумата от 3952,80 лв. –
главница;
главният осъдителен иск е бил отхвърлен за сумата от 3952,80 лв. –
главница;
акцесорният установителен иск за възнаградителната лихва е бил
отхвърлен изцяло за сумата 1685,20 лв.;
акцесорният осъдителен иск за възнаградителната лихва е бил отхвърлен
изцяло за сумата 1685,20 лв.;
е отхвърлено искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
разноски по делото,
5
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. ИВ. П. с ЕГН **********
дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б. с ЕИК **** сумите 3952,80 лв.
(главница по договор за паричен кредит PLUS-11275254/12.05.2015г.), ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 304/2018г. на РС- С.
(29.05.2018г.) до окончателното й изплащане, и 1685,20 лв. (възнаградителна
лихва върху тази главница за периода от 05.03.2017г. до 05.06.2020г.), за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 372/30.05.2018 г.
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС- С..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260118 от 29.12.2021 г., постановено по
гр.дело № 660/2018 г. по описа на Районен съд гр. С. в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА К. ИВ. П. с ЕГН ********** да заплати на „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон Б. с ЕИК **** сумата 215,36 лв. – част от разноските във
въззивното производство, пропорционална на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА К. ИВ. П. с ЕГН ********** да заплати на „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон Б. с ЕИК **** сумата 936,54 лв. – част от разноските в
първоинстанционното производство, пропорционална на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА К. ИВ. П. с ЕГН ********** да заплати на „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон Б. с ЕИК ****, сумата 157,08 лв. – част от разноските в
заповедното производство, пропорционална на размера на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, който е бил установен по исков ред.
ОСЪЖДА К. ИВ. П. с ЕГН ********** да заплати на адв. М.Б. П. от
АК- София с адрес гр. С., ул. „Ц.С.“ № 1, сумата 574,43лв. – възнаграждение
за особен представител във въззивното производство, пропорционално на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б. с ЕИК **** да заплати на адв.
М.Б. П. от АК- София с адрес гр. С., ул. „Ц.С.“ № 1, сумата 73,59лв. –
възнаграждение за особен представител във въззивното производство,
пропорционално на отхвърлената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6