О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1464 06.08.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на шести август две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 1074 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №
21652/21.05.2019г. по описа на РС Бургас, допълнена с вх. № 24878/10.06.2019г.,
подадена от „ВИА САЛАРИА” ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Бургас, ул.
Ген.Гурко”, ет. 3, ап.десен, представлявано от управителя Симеон Стоянов срещу
заповед за изпълнение на парично задължение № 1671/22.04.2019г., постановена по
ч.гр.д. № 2636/2019 година по описа на РС Бургас в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че определените със заповедта
разноски за адвокат са прекомерни, тъй като не се касае за адвокатско
представителство по ГПК, а за формално попълване на типови документи и намира,
че възнаграждението за адвокат трябва да се определи в обичайния за заповедно
производство в размер на 125 лева.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Виена Реал
Естейт” ЕАД чрез адв. Марияна Димитрова, с който намира частната жалба за
неоснователна и моли да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на изложените от страните съображения
и материалите по ч.гр.д. № 2636/2019г. по описа на РС, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
РС Бургас е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и уточняваща молба от „Виена Реал Естейт” ЕАД
срещу „ВИА САЛАРИЯ” ЕООД за заплащане на сума в размер на 19045,62 лева и
законна лихва върху тази сума от 06.01.2018г. до 28.02.2019г. в размер на
1887,88 лева като вземането произтича от неплатена наемна цена по договор за
наем. Претендират се и разноски в размер на 418,67 лева държавна такса за
заповедно производство и 850 лева – адвокатско възнаграждение като заедно със
заявлението се представя договор за правна защита и съдействие, съгласно който
възнаграждението в размер на 850 лева е заплатено на адвоката.
На 22.04.2019г. е издадена заповед № 1671 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2636/2019г. на БРС,
с която е разпоредено на „ВИА САЛАРИЯ” ЕООД да заплати на „Виена Реал Естейт” ЕАД
сумата в размер на 19045,62 лева – представляваща сбор от неплатени наемни
вноски за периода м.януари-май 2018г. по договор за наем на недвижим имот и
неплатени разходи за ел.енергия и сметоизвозване за същия период, сумата от
1887,88 лева мораторна лихва върху главницата от 19045,62 лева за периода от
06.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 28.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1268,67
лева – разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
07.05.2018г. като в законния двуседмичен срок, а именно на 21.05.2019г. е
постъпило възражение срещу заповедта. В същия срок, указан със заповедта,
е постъпила и частна жалба срещу заповедта в частта за разноските.
До заявителя са дадени указания, че следва да предяви
иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, връчени на
10.06.2019г. като в законния едномесечен срок с п.к. от 10.07.2019г. заявителят
е представил доказателства, че е предявил иск по чл. 422 ГПК.
Съдът намира, че други относими за спора доказателства
не са налице.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
от правна страна, съдът, намира следното:
Частната жалба е подадена в указания на длъжника в
заповедта за изпълнение на парично задължение срок, внесена е дължимата държавна
такса, изхожда от активно легитимирано лице.
Съдът намира частната жалба за редовна, но е
преждевременно администрирана от районния съд като изхожда от даденото в т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК разрешение, че при подадено възражение и образувано исково производство
по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на
частната жалба по чл. 413 ГПК е обусловено от решението по установителния иск. В
посоченото Тълкувателно решение подробно са разгледани различните хипотези, в
които може да приключи исковото производство. Така, ако производството по
установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без
предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото
производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.
Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване
на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист,
частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в
сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са
уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба би била
допустима и следваше да се администрира на настоящия етап и да се разгледа от
въззивния съд, ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не беше подадено възражение или възражението
по чл.414, ал.1 ГПК е оттеглено. В случая обаче възражение срещу заповедта е
подадено в срок, предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК и затова съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. 415 ал.1 от ГПК следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, при
съобразяване на хипотезите, предвидени в т.12 на цитираното Тълкувателно решение.
При това положение съдът намира, че настоящето
производство на този етап е недопустимо, следва да бъде прекратено, а частната
жалба върната на РС за администрирането й съобразно дадените указания.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
21652/21.05.2019г., допълнена с вх. № 24878/10.06.2019г. по описа на Районен
съд Бургас, подадена от „ВИА САЛАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Бургас,
ул. Ген. Гурко”, ет. 3, ап. десен, представлявано от управителя Симеон Стоянов
срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 1671/22.04.2019г.,
постановена по ч.гр.д. № 2636/2019 година по описа на РС Бургас в частта за
разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 1074/2019г. на
Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА частна жалба вх. № 21652/21.05.2019г., допълнена
с вх. № 24878/10.06.2019г. по описа на Районен съд Бургас на Районен съд Бургас
за администрирането й съобразно дадените по-горе указания.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.