№ 936
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по три въззивни жалби и една частна
въззивна жалба.
Първата въззивна жалба е депозирана от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж.
Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. СП. П., ЕГН
**********, ЕВГ. СП. П., ЕГН **************, А.И. Я. С., ЕГН **********,
и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В.Ц., срещу
Решение № 977/29.07.2021г., постановено по гр. д. №10005/20г. по описа на
ВРС, 24-ти с-в, в частта, с която:
- са отхвърлени предявените от М.Н. искове да се приеме за установено
по отношение на КР. ИЛ. П., ЕГН ********** и ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ************* че М. Х. Н., ЕГН **********,
г**************, е собственик и за разликата над 1/25 до претендираната
16/22 идеална част от ПИ с идентификатор № 10135.2564.127 с площ от 1 079
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.;
са отхвърлени предявените от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. СП. П., ЕГН
1
**********, ЕВГ. СП. П., ЕГН **************, А.И. Я. С., ЕГН
**********, искове да се приеме за установено по отношение на КР.
ИЛ. П., ЕГН ********** и ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и двамата с
адрес: ************* че въззивниците са собственици и за разликата
над 1/25 до претендираната 1/22 идеална част за всеки от тях;
с която КНА №130, т.І, рег. №3892, д.№119/11.11.2014г. не е отменен
за разликата от 7/25 ид.ч. от процесния имот.
В жалбата се излага, че съдът дължи произнасяне по спорното право и
щом е установил, че ответникът не може да противопостави права на
ищците, то следва исковете за приемане за установено, че ищците притежават
целия имот, поради което и следва да им се предаде владението, да бъдат
уважени изцяло. Следва изцяло да бъде отменен и КНА, тъй като ответниците
нямат противопоставими права. Установяването на квотите в съсобствеността
между отделните съсобственици не е част от спорното право, поради което и
искът за ревандикация и отмяна на КНА следва да бъде изцяло уважен. Наред
с останалото се излага, че неправилно са определени от съда квотите на
ищците. Сочи, че наследниците К.Б. и П.Б.Д. също са починали, поради което
и квотите на наследниците са такива, каквито е твърдяно в исковата молба.
Направени са доказателствени искания да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят въззивниците с
удостоверения за наследници на посочените лица. Моли се за отмяна на
решението в отхвърлителните части и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат уважени изцяло.
Втората въззивна жалба е депозирана от КР. ИЛ. П., ЕГН ********** и
ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ************* чрез
процесуален представител адв. Т., срещу Решение № 977/29.07.2021г.,
постановено по гр. д. №10005/20г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, в частта, с
която е прието за установено, че ищците са собственици на по 1/22 ид.ч. от
имота и е уважен изцяло искът за предаване на владението върху имота,
отменен е КНА. Твърди се, че решението, с което са уважени
установителните искове, е неправилно следва да бъде отменено. Твърди се, че
не е ясно отказът от наследството на част от наследниците чии дялове
увеличава. Твърди се, че искът за отмяна на КНА е изцяло недопустим, тъй
като адресат на същия не са ответниците, а третото лице-помагач, който обаче
участва именно в това си качество, а не като ответник. Излагат се твърдения
за недопустимост на осъдителния диспозитив за предаване владението на
имота на всеки съсобственик. Сочи се, че при установена собственост на
ищците само за 7/25 ид.ч. незаконосъобразно са осъдени ответниците да
предадат владението върху целия имот. След като няма предявен иск от
останалите съсобственици, се излага, че съдът е следвало да приеме, че
ответниците са собственици на останалите части от имота и да отхвърли иска
за ревандикация. Сочи, че предявеният иск от съсобственик не прекъсва
давността по отношение на непредявилия иск съсобственик. Затова и ВРС е
следвало да съобрази, че към момента на приключване на устните състезания
давността по отношение на неспорните части от имота е изтекла. Иска съдът
да обезсили решението за предаване на владението на ищците, като приеме,
2
че ревандикация от съсобственик срещу съсобственик е недопустима. В
евентуалност да осъди ответниците да предадат владението само на 7/25 ид.ч.
от имота. Твърди, че неправилно съдът е приел, че и Р. М. е държал имота и
за другиго след смъртта на наследодателя Б.К.. Затова и давността е изтекла
най-късно 2018г. и към момента на предявяване на исковете ответниците са
се легитимирали като собственици на имота. Поддържа направеното
възражение за давност по отношение на онези части от имота, за които
наследници не са предявили иск.
В срок е депозиран отговор на жалбата от ищците. Същите оспорват
жалбата на П.и. Оспорва наведените в жалбата твърдения за недопустимост
на част от исковете. Оспорва наведените твърдения за неоснователност. Сочи,
че на давност, текла в хода на процеса до приключване на устните прения,
ответниците не са се позовали. Позоваването е касаело изтекла към подаване
на исковата молба давност. Ответниците не са се позовали в хода на
производството, че е настъпил нов факт- изтекла е давността по отношение на
тях, поради което и е недопустимо едва във въззивната жалба да се позоват на
изтекла в тяхна полза давност. В евентуалност е направил доказателствени
искания да бъдат допуснати гласни доказателства за опровергаване на
твърдените факти, че ответниците са установили фактическо владение в
новия период. Моли се и да бъде изискано гр.д. №2510/2016г. по описа на
ВОС за установяване кога ответниците са узнали за воденото дело срещу Н.
П..
Отговор е постъпил и от третото лице –помагач на ответниците АТ. Р.
М.. Същият сочи, че жалбата на П.и е основателна.
Третата въззивна жалба е депозирана от АТ. Р. М. и е срещу Решение №
977/29.07.2021г., постановено по гр. д. №10005/20г. по описа на ВРС, 24-ти с-
в, в частта, с която е прието за установено, че ищците са собственици на по
1/22 ид.ч. от имота и е уважен изцяло искът за предаване на владението върху
имота, отменен е КНА. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения, тъй
като не е разпределена с доклада доказателствената тежест. В резултат на това
не е изяснено кой е упражнявал владение върху имота. Оспорват се изводите
на съда, доколкото се твърди, че почиват върху противоречиви свидетелски
показания. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част.
Постъпили е отговор от ищците, с който жалбагта на М. се оспорва.
Депозирана е и частна жалба от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. СП. П., ЕГН **********, ЕВГ.
СП. П., ЕГН **************, А.И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. В.Ц., срещу определение
№6596/22.10.201г., с което е отхвърлена молбата на ищците за изменение на
решението в частта за разноските. Твърди, че исковете за предаване на
владението са уважени в пълен размер, поради което и разноските следва да
са пропорционално. Моли да бъде отменено определението, с което е
отказано изменение на решението в частта за разноските и бъде постановено
ново, с което бъде отменено решението в частта, с която на ответниците са
присъдени разноски в размер на 1 080 лв.
3
Частната жалба е оспорена от П.и и е направено искане произнасяне по
същата да има след произнасяне по депозираните въззивни жалби.
Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.108 ЗС, както следва:
1./ от М.Н. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че М.Н. е собственик на 16/22 идеални части от ПИ с
идентификатор № 10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени
със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ
№ 10135.2564.125, 10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126,
10135.2564.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на
Б.К., починал на 31.10.2008г., легитимиращ се като собственик по наследство
след смъртта на родителите си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К.,
починал на 03.09.1985г., за което се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело №
3658/23.09.1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в
НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и в условие на евентуалност по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
придобил дворното място по давностно владение, осъществено в периода от
23.09.1985г. до смъртта му – 31.10.2008г., чрез присъединяване на владението
на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
2./ от Н.К. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че Н.К. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор
№ 10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите
си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба
4
от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и
в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на
Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му –
31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели
от 20.07.1942г. до смъртта им;
3./ от Ж.М. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че Ж.М. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор
№ 10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите
си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба
от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и
в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на
Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му –
31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели
от 20.07.1942г. до смъртта им;
4./ от М.Н. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че М.Н. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор
№ 10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите
си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба
от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и
5
в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на
Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му –
31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели
от 20.07.1942г. до смъртта им;
5./ от Н.П. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че Н.П. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор
№ 10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите
си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко -продажба
от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и
в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на
Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му –
31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели
от 20.07.1942г. до смъртта им;
6./ от Е.П. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че Е.П. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор №
10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД –
18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите
си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба
от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и
в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на
6
Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му –
31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели
от 20.07.1942г. до смъртта им;
7./ от А.С. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между
страните, че А.С. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор
№ 10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.,
легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите
си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в
режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба
от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и
в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на
Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му –
31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели
от 20.07.1942г. до смъртта им.
В исковата си молба ищците твърдят, че с договор за покупко –
продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър №
3130/1942г., Др.К., е придобил по време на брака си с Цв.К. правото на
собственост върху хавра, цялата с площ от 4 декара във Варненските лозя, в
която по-късно са построили вилна сграда, състояща се от избен етаж,
външно стълбище, избено антре и две изби и на която са станали собственици
по приращение. След смъртта на Цв.К., починала на 22.08.1981г. и на съпруга
й Др.К., починал на 03.09.1985г., техният единствен законен наследник Б.К.
се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., удостоверяващ,
че е изключителен собственик на вилна сграда, състояща се от избен етаж,
външно стълбище, избено антре и две стаи, заедно с вилно място с площ от 1
075 кв.м., находящо се във вилна зона в гр. Варна, парцел XI – 1559 в кв. 7 –
ми, придобити по наследствено правоприемство след смъртта на родителите
7
му. Поддържа се, че имотът, описан в КНА № 145, том IX, дело №
3658/23.09.1985г., попада с цялата си площ и граници в този, инкорпориран в
НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. С влязло в законна сила решение,
постановено по гр.д. № 23995/2014г. по описа на Районен съд – София, на
осн. чл. 14 ЗЛС, е обявена за настъпила смъртта на Б.К. на 31.10.2008г.
Ищците се явяват 7 от общо 22 – ма от наследници по съребрена линия от
пета степен на Б.К., които след смъртта му са придобили по наследствено
правоприемство правото на собственост върху имотите, предмет на
предявените ревандикационни искове. В условие на евентуалност, при
отхвърляне на главните искове на соченото основание се поддържа, че
имотите са придобити от Б.К. по давностно владение, осъществено от деня на
снабдяването му с КНА до деня на смъртта му, чрез явно несъмнено и
необезпокоявано владение, чрез присъединяване владението на неговите
наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им. За времето от 23.09.1985г. до
смъртта си, обявена на 31.10.2008г., Б.К. безпрепятствено и несмущавано е
упражнявал фактическата власт върху имотите, които е посещавал редовно
всяка година, без да е губил владението върху тях. На 11.11.2014г. А.М. се е
снабдил с КНА № 130, том I, рег. № 3892, дело № 119/2014г., с което е
признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор №
10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м., идентичен на имотите, описани в НА №
183, том IV, регистър № 3130/1942г. и КНА № 145, том IX, дело №
3658/23.09.1985г., въпреки изричното противопоставяне на част от
наследниците на Б.К. преди издаване на необходимите документи от Община
Варна. С последващ договор за покупко-продажба от 14.09.2015г., за който е
съставен НА № 15, том II, рег. № 4120, дело № 164/2015г., А.М. е отчуждил
правото на собственост върху дворното място, продавайки го на
наследодателя на ответниците Н. П., починал на 25.11.2015г. Ищците твърдят,
че от 14.09.2015г. достъпът до имотите им е ограничен от ответниците,
явяващи се наследници по закон на Н. П., които ги владеят без основание.
Твърди се още и, че К.П. и И.П. не са собственици на имотите, тъй като и
праводателят на техния наследодател, не е придобил вещното право на
собственост върху тях по давностно владение и доколкото осъществяваното
от тях владение е без основание, то предявените искове следва да бъдат
уважени. Настоява се и за отмяна на КНА № 15, том II, рег. № 4120, дело №
164/2015г.
8
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците К.П. и И.П., в който са релевирани възражения за недопустимост
на производството, а в условие на евентуалност се настоява за отхвърляне на
предявените искове. Изтъква, че към момента на подаване на исковата молба
в процесното дворно място не съществува вилна сграда, тъй като същата е
съборена, което обуславя недопустимост на исковете по чл. 108 ЗС за
предаване владението върху постройката, поради отсъствие на годен обект на
правото на собственост. Оспорват се правата на наследодателя на ищците с
твърдения, че имотът, предмет на КНА № 145, том IX, дело №
3658/23.09.1985г., не е идентичен на този, обективиран в НА № 183, том IV,
регистър № 3130/1942г. Дори и да се приеме, че е налице идентичност, то са
съществували пречки имотът да бъде придобит по давност при действието на
ЗСГ /отм./. За времето от 2000г. до 2003г., Р. М., притежаващ недвижим имот
в съседство на дворното място, предмет на делото и баща на А.М. е
поддържал ПИ с идентификатор № 10135.2564.127 по молба на Б.К., чиято
устно изразена воля била да надари преди А.М.. След 2003г. Б.К.
преустановил посещенията си в имота си в гр. Варна, след който момент А.М.
започнал да упражнява фактическата власт върху дворното място като свой.
Ответниците заявяват свои права изключващи правата на ищците, а именно,
че са придобили правото на собственост върху процесното дворно място по
давностно владение, осъществено в периода от смъртта на своя наследодател,
починал на 25.11.2015г. до подаване на исковата молба – 06.08.2019г.,
присъединявайки владението на Н. П. за времето от придобиването му с
договор за покупко-продажба от 14.09.2015г., за който е съставен КНА №
130, том I, рег. № 3892, дело № 119/2014г. до 25.11.2015г. и владението на
праводателя му А.М. за периода от 2003г. до 14.09.2015г.
Третото лице помагач на страната на ответниците – А.М. е изразил
становище, в което твърди, че процесният имот, е придобит от К.П. и И.П. по
давностно владение, чрез присъединяване владението на техния наследодател
и на праводателя Н. П.. Ищците не са извършвали никакви действия в имота,
сочещи промяна в намерението им да своят същия, поради което не са
придобили правото на собственост по давност
Настоящият състав в изпълнение на задълженията си по чл.269
9
ГПК да извърши служебно проверка на валидността на решението и
допустимостта в обжалваната му част, констатира следното:
Видно от препис–извлечение от акт за смърт №1362/14.07.2020г.,
ответницата КР. ИЛ. П. е починала на 13.07.2020г.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че К.П. е
оставила за свои законни наследници П. АЛ. Г. – син и ИЛ. Н. П.. И докато
последният е страна в производството на лично основание, то П. АЛ. Г. не е
конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на
първоинстанционното производство своя наследодателка К.П..
Производството е продължило с участието на починалото лице К.П. въпреки
наличието на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането му.
Постановеното съдебно решение е срещу починало към момента на даване на
ход на устните прения между страните лице. Неконституирането на
наследниците на починалото в хода на първоинстанционното производство
лице обуславя недопустимостта на постановения съдебен акт.
Съобразно т.5 от ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК
постановено решение срещу ненадлежна страна не може да обвърже с
последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не
е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и
процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В
този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата
инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане
на делото с негово участие. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не
може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не
е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната
легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки
за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и
постановеното по него решение са недопустими. Настоящият състав цитира
мотивите на тълкувателното решение с оглед пълна аргументация на изводите
си за недопустимост на направеното от ищците в о.с.з. на 22.06.2022г. искане
да бъде даден срок на неконституирания наследник по реда на чл.51 ЗН да
направи отказ от наследството на наследодателката си. Действително
10
цитираната норма предвижда, че по искане на всеки заинтересуван районният
съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя
срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него, като когато
има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото. Но тези процесуални действия следва да бъдат предприети
от съда, пред който делото е висящо към момента на откриване на
наследството, т.е. настъпването на смъртта на страната. В настоящия случай
това е първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. Освен това
категорично в съдебно заседание неконституираният наследник изрично
заяви, че не е наследник на спорния имот, тъй като вече имат доброволна
делба на наследствените имоти. Сочи, че не се е отказал от наследството на
П., но са се разделили доброволно и той е получил друг имот от
наследството. Горното изявление изрично сочи, че неконституираният
наследник вече е приел наследството с фактически и правни действия-
извършена е делба и той е получил при делбата част от наследството. В този
смисъл и не са налице въобще основания за откриване на производство по
чл.51 ЗН.
По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че
постановеното срещу ненадлежна страна решение е недопустимо, поради
което и подлежи на обезсилване. Делото следва да бъде върнато на ВРС за
конституиране на надлежните страни и повторното му разглеждане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 977/29.07.2021г., постановено по гр. д.
№10005/20г. по описа на ВРС, 24-ти с-в.
ВРЪЩА делото на ВРС за конституиране на надлежните страни –
наследници на починалата в хода на производството КР. ИЛ. П. и повторното
му разглеждане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12