Р Е
Ш Е Н И Е № 1391
гр. Пловдив, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четиринадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1792 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д. В. К., ЕГН: ********** и Н.И.К., ЕГН: **********,
с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 33,
ал. 2 ЗС против В.Н.П., ЕГН: **********, Д.Н.П., ЕГН: **********, Д.Г.Д., ЕГН: **********
и В. Д.Д., ЕГН: **********. Искането е за постановяване на конститутивно
съдебно решение за признаване правото на ищците да изкупят прехвърлените с
договор за прехвърляне на идеални части от правото на собственост на недвижими
имоти вместо плащане от 28.12.2015 г. от първите двама ответници на ответника Д.Д.
½
идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № *********,
по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № *********
на ********* на АГКК, находящ се в град *********, с площ 712 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план **, квартал * – нов, ** – стар по плана на кв. ******,
парцел ***** нов, ***** стар, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № **********,
№ **********, № **********, № **********, № **********, № **********, ВЕДНО
с построените в него: СГРАДА № * с идентификатор №*********.1, със застроена площ 71 кв.м., брой етажи: 2 /два/,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, ведно с намиращите се в сградата
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
№ *********.*.*, намиращ се на
посочения по-горе адрес на първия етаж от сграда № *, с предназначение на
самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 67 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, над обекта: *********.*.*,
стар идентификатор: няма, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № *********.*.*, намиращ се посочения
по-горе адрес на втория етаж от сграда № *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: едно, с площ 67 кв.м., при съседни самостоятелни имоти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
*********.*.*, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; СГРАДА № *
с идентификатор № *********.*
със застроена площ 14 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: *********; СГРАДА
№ * с идентификатор № *********.*,
със застроена площ 11 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: складова
база, склад, ведно с всички подобрения и приращения в гореописания недвижими имот,
който по предходен документ за собственост представлява: ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено, с площ 715 кв.м. по скица, а по нотариален акт
съответно с площ 835 кв.м., находящо се в град ******, кв. ******, ул. **********,
съставляващо имот пл. № **, за който е отреден парцел ** от кв. * по плана на
кв. „******“, одобрен със заповед № ************ на МРБ, идентичен с парцел **********.
по плана в сила към 1958 г., при граници на дворното място: ул. *********,
парцел **** и парцел ****, ведно с построената в описания имот ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 67 кв.м., МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ 14
кв.м., второстепенна постройка с площ от 10 квм. и всички подобрения в него, на
цената, на която са прехвърлени, а именно за сумата от 19108,31 лева.
Твърди се в исковата
молба, че ищците и първите двама ответници В.Н.П. и Д.Н.П. били съсобственици
на гореописаните недвижими имоти. Ищците поддържат, че от така описаните
недвижими имоти, ищецът Д. В. К. притежавал 2/6 идеални части, а ищцата Н.И.К. – 1/6 идеални части, придобити
чрез дарение. Останалите ½ идеалин части от процесия недвижим имот
притежавали първите двама ответници, придобити
чрез дарение. Твърди се, че на 28.12.2015 г. първите трима ответници
сключили договор за прехвърляне на идеална част от правото на собственост на
недвижими имоти вместо плащане, обективиран в нотариален акт № ******** на
Нотариус ********, с рег. № *** на НК, с който прехвърлили на третия ответник –
Д.Г.Д. притежаваните от тях общо ½ идеални части от процесните имоти.
Ответникът Д.Д. придобил собствеността в режим на съпружеска имуществена общност
със съпругата си – В. Д.Д.. Сочи се, че с горепосоченият нотариален акт,
страните по него били приели за установено, че съгласно договор от 23.10.2013
г. за прехвърляне на вземане /цесия/, Д.Д. в качеството си на цесионер придобил
възмездно от цедента „ПроКредит Банк България“ АД парично вземане срещу
длъжниците – В.П. и Д.П., и встъпил като взискател в образуваното от
цедента срещу длъжниците изпълнително
дело № ***г. по описа на ЧСИ ******. Паричното задължение, предмет на
посоченото изпълнително дело било в общ размер от 19108,31 лева. Така първите
двама ответници погасили задължението си към взискателя – ответникът Д.Д., като
вместо плащане на дължимата парична
сума, на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД, прехвърлили своята ½ идеална част
от процесия имот. Намират, че този вид договор се доближавал по правната си
характеристика до договора за покупко-продажба, поради което била приложима
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. В тази връзка твърдят, че сделката била
осъществена в нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗС – съсобствениците - ответници били
прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имотите в съсобствеността,
без да са ги предложили на съсобствениците – ищци за изкупуването им при същите
условия и цена. За извършеното прехвърляне на процесните имоти ищците научили
на 04.12.2017 г., след получена нотариална покана с рег. № ******. на Нотариус ******,
с рег. № ***на НК, с район на действие РС Пловдив. Считат, че исковата молба била
депозирана в законоустановения двумесечен срок. Предвид изложеното молят за
уважаване на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответниците Д.Д. и В.Д., чрез адв. Г.Д., с който оспорват
основателността на иска за изкупуване на идеални части, като навеждат доводи,
че бил несвоевременно предявен - след изтичане на 2 месеца от сключване на
сделката. Не оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба, а именно, че
срещу първите двама ответници било образувано изпълнително дело № ***г. по
описа на ЧСИ ***, с взискател – „ПроКредит Банк България“ ЕАД. За обезпечение
на вземането в полза на взискателя била вписана възбрана върху притежаваните от
В. и Д. П. недвижими имоти. Твърдят, че тъй като длъжниците не могли да
обслужват задължението си към взискателя, по настояване на последния по изпълнителното
дело се пристъпило към организиране на публична продан на възбранения имот. За
да предотвратят извършването на публичната продан, длъжниците се обърнали към
съсобствениците на имота – ищците, като им предложили да прехвърлят своите
идеални части от имота, а ищците да покрият задълженията към банката. Ищците отхвърлили
предложението. Така на 23.10.2013 г. бил сключен договор за цесия между
ответника и третото неучастващо лице – „ПроКредит Банк България“ ЕАД.
Длъжниците не успели да обслужат задължението си към Д.Д., поради което
сключили процесния договор за прехвърляне на идеална част от правото на
собственост на недвижими имоти вместо плащане от 28.12.2015 г. На следващо място се твърди, че се оспорва
ищците да са узнали за сделката едва след получаването на нотариалната покана
на 04.12.2017 г. Посочват, че ответникът Д. ги бил уведомил лично през пролетта
на 2016 г. Считат, че правото по чл. 33, ал.2 ЗС се пораждало само при
сключването на действителен договор за продажба на идеална част от недвижим
имот в режим на обикновена съсобственост и не се отнасяло до други видове
разпоредителни сделки. Молят искът да се отхвърли като неоснователен.
В срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответницата Д.Н.П., чрез
назначения особен представител адв. Г.Б., депозира писмен отговор, с който оспорва
основателността на претенцията. Сочи, че срокът по чл.
33, ал. 2 ЗС тече от датата на сключване на сделката, а именно 28.12.2015 г.,
поради което към момента на подаване на исковата молба – 02.02.2018 г.,
двумесечният преклузивен срок бил изтекъл. Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС била
ограничителна и не следвало да се тълкува разширително, поради което същата била
приложима само при наличието на сделка за покупко-продажба и не се отнасяла до
другите видове разпоредителни сделки. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на
предявения иск.
В срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Н.П., чрез назначения му за особен
представител адв. М.Х., със становище за неоснователност иска. Възразява, че
искът не бил предявен в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. Счита, че била неприложима
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и ищците нямали търсеното потестативно право
на изкупуване, тъй като собствеността върху ½ идеални части от процесния
недвижим имот била прехвърлена на Д.Д. срещу заплащане на цена в изпълнение на
задължение, която сделка не можела да се приравни на договор за
покупко-продажба. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за прехвърляне
на идеална част от право на собственост върху недвижим имот вместо плащане № ********/
28.12.2015 г., вписан в СВ Пловдив под акт № ******* се установява, че
длъжниците Д.Н.П. и В.Н.П. погасяват своето задължение към взискателя Д.Г.Д.,
като вместо плащане на дължимата парична сума, на основание чл.65, ал.2 ЗЗД му
прехвърлят ½ идеална част от процесните недвижими имоти, описани
подробно по-горе. Установява се, че по силата на договор от 23.10.2013 г. за
прехвърляне на вземания (цесия), Д.Г.Д., в качеството си на цесионер е придобил
от цедента „Прокредит Банк (България)” ЕАД парично вземане срещу длъжниците В.Н.
Т. и Д.Н.П. и е встъпил като взискател в образуваното от цедента изпълнително
дело № ***г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ***. Размерът на задължението
възлиза на общо 19108,31 лв. към датата на сключване на договора.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ******, вписан в СВ Пловдив под акт № ****** С. И. Г. дарява на
В.Н.П. и Д.Н.П. 1/6 идеална част от процесните имоти, описани подробно по-горе.
От нотариален акт собственост –
констативен № *******, вписан в СВ Пловдив под акт № *******г. се установява,
че Н.И.К. е собственик на 1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда
с площ от 67 кв.м., както и масивен гараж с площ от 14 кв.м., построени в
дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 715 кв.м. по скица, а
по нотариален акт с площ от 835 кв.м., находящо се в гр. *******, съставляващо
имот пл. № **, за който е отреден парцел ** от кв. * по плана на кв. ******.
От нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *******, вписан в СВ Пловдив, под акт № ******* се установява,
че Б. С. И. дарява на *****си Д.Н.П. и Д.В.К. 4/6 идеални части от дворно място
с площ от 715 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 835 кв.м., находящо се в
гр. *****, кв. ******, *****, представляващо имот пл. № **, за който е отреден парцел
** от кв. *, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
площ от 67 кв.м., масивен гараж с площ от 14 кв.м. и подобренията в него.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели. От показанията на разпитания
на ищците свидетел Б. И. П. се установява, че през месец декември 2017 г., Н.К.
е получила нотариална покана, от която ставало ясно, че през 2015 г. е
извършена сделка, при която *****на Н. е прехвърлила съсобствената си идеална
част от имота на човек, който им бил платил дълговете. Пояснява, че *****на Н.
– другия ищец Д., не присъствал на получаването на тази покана и не знае да е
получавал лично същата.
От показанията на разпитания на
ответника свидетел З. Й. Д. се установява, че през пролетта на 2016 г., заедно
с ответника Д.Д. отишли до къща в кв. ****** в гр. *******, от която ответникът
му бил казал, че е закупил втория етаж. Пояснява, че пред къщата имало една
възрастна жена, на която Д. показал нотариалния си акт и поискал от нея да го
допусне в имота. Изяснява, че Д. поискал от жената да изкупи той нейната част
или пък тя неговата.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание
чл.33, ал.2 ЗС.
За
основателността на предявения иск следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на
съсобственост между ищците и прехвърлителите по процесната сделка; извършване
на прехвърляне на идеална част от имота чрез покупко-продажба или друга
приравнена на нея сделка, съсобственикът прехвърлител да не е предложил
идеалната част, която притежава на другите съсобственици при условията, при
които е извършил прехвърлителната сделка, искът да е предявен в законовия преклузивен
2-месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.33,
ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето
лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При
неизпълнение на посочените законови изисквания за съсобствениците възниква
потестативното право да искат изкупуване на идеалната част на техния съсобственик
при действително уговорените условия. Целта на разпоредбата е да не се
позволява „навлизането” на трето за съсобствеността лице, респективно при двама
съсобственици – да се ликвидира същата.
В настоящия случай, между
страните не е спорно, че ищците и първите двама ответници са били съсобственици
на процесния имот, при квоти по ½ идеални части за всяка от групите
страни. Не е спорно, че с процесния договор, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на идеална част от правото на собственост вместо плащане от
28.12.2015 г., първите двама ответници на прехвърлили на Д.Д. притежаваната от
тях общо ½ идеална част от имота, вместо плащане – погасяване на
задълженията на П. към Д.. Налице са два
спорни въпроса между страните: упражнено ли е правото на иск в двумесечния
преклузивен срок и допустимо ли е право на изкупуване в случай на сделки,
различни от покупко-продажба, в случая даване вместо изпълнение.
По отношение на двумесечния
преклузивен срок:
За надлежното упражняване на
потестативното право на съсобственика искът по чл.33, ал.2 ЗС следва да се
предяви в двумесечен срок от продажбата. Практиката на ВКС е
последователна, че този срок, макар да е преклузивен, не е по допустимост на
иска, а по неговата основателност. За неговото спазване, при спор между
страните, следва съдът да се произнесе с решението, с което да признае или да
отрече потестативното право, предмет на иска по чл.33, ал.2 ЗС. В този изричен
смисъл е изобилната практика на ВКС, част от която е обективирана в следните
съдебни актове: определение №68 /18.02.2011 г., ч.гр.д. № 48/2011 г., ВКС, II
г.о., определение № 309/ 04.07.2011 г., по ч.гр.д. № 291/2011 г., ВКС, II г.о.,
определение № 519/31.10.2011 г., по ч.гр.д. № 354/2011 г., ВКС, I г.о.,
определение № 329/06.10.2008 г., по ч.гр.д. № 1543/2008 г., ВКС, IV г.о.,
определение от 08.07.2016 г., ч.гр.д. № 7089/2013 г., ВКС, I г.о. и др.
Последователно се приема в
съдебната практика, че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на
трето за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил
поканен да я купи, срокът по чл.33, ал.2 ЗС започва да тече от момента на
узнаване за продажбата. Само при наличие на отправена покана, този срок
започва да тече от момента на извършване на продажбата. Така – решение № 197/
03.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1430/2010 г., I г.о., ВКС и цитираните в
него.
Настоящият случай попада именно
в изяснената хипотеза – липса на покана до ищците за придобиване на процесната
идеална част от страна на съсобствениците им. Затова релевантен за случая е
моментът на узнаване за процесната сделка. Установява се по делото, че на
ищците е връчена нотариална покана от ответника Д. на дата 04.12.2017 г. (което
не е и спорно), видно от която от съсобствениците се претендира обезщетение за
лишаване от ползване на придобитата от Д. идеална част по отношение на имота. Макар
в поканата да е упоменато, че на ищците им било известно, че са съсобственици с
Д. по отношение на процесния имот, при квоти по ½ втора за всеки, по
делото не са налице данни това знание всъщност да е налице. Тезата на
ответниците Д., че ищците били уведомени още през пролетта на 2016 г. за
извършената разпоредителна сделка, остана недоказана. Разпитаният свидетел З.
Й. Д.дава сведения, че с ответника Д. посетили къща в кв. ****** и там видели
възрастна жена, на която Д. показал нотариалния си акт. Тези показания обаче не
установяват по категоричен начин на първо място, че къщата е именно процесният
имот, и на второ място, че възрастната жена е именно ищцата Н.К.. Затова съдът
приема, че ищците са узнали за процесния договор едва на 04.12.2017 г. с
получаването на нотариалната покана, а предявеният иск на 02.02.2018 г. е в двумесечния
преклузивен срок. Следва да се подчертае още веднъж, че релевантен за случая е
моментът на узнаване за сделката, като по никакъв начин не следва да се възложи
в тежест на съсобственика да следи за извършено вписване на договора в имотния
регистър, който макар да е публичен, не доказва знание. Поради това, макар да е
изтекъл продължителен период от време от прехвърлянето през 2015 г. до
предявяване на иска през 2018 г., след като ищците за узнали за сделката до два
месеца преди подаване на исковата молба, то потестативното им право е заявено в
срок.
Също така следва да се добави,
че доводите на ответниците Д., че на ищците било предложено още през 2013 г. за
заплатят дълговете на ответниците П., не само че не се доказаха, но и са ирелевантни
за спора. Без значение е дали П. са предложили на ищците да погасят дълговите
към един предхождащ процесния договор момент – 2013 г., преди извършване на
цесията. Релевантно е на тях да е било предложено да изкупят идеалната част на
съсобствениците си преди сключване на сделката – 2015 г., което не е било
сторено в случая.
По въпроса допустимо ли е право
на изкупуване при даване вместо изпълнение:
Съдебната практика по приложение
на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС е последователна, че тя следва да се прилага
ограничително и сделката, която предполага приложението й е покупко-продажба в
нейния чист вид. Приема се също, че хипотезата е мислима и в случай на договор
за замяна срещу родово определени вещи, тъй като само в тези случаи
прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация – плащане на уговорената цена в пари или
заместими вещи, които могат да се престират от всекиго. В този смисъл е
цитираната и от двете страни съдебна практика – решение № 413/ 26.05.2010 г.,
по гр.д. № 2636 по описа за 2008 г. на ВКС, III г.о.
По въпроса намира ли приложение
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, когато разпореждането с притежаваните от
съсобственика идеални части от съсобствените имоти в полза на трето за
съсобствеността лице е по договор за даване вместо изпълнение или в изпълнение
на извънсъдебно споразумение за погасяване на парично задължение, е постановено
решение №111/ 30.10.2018 г. по гр.д. № 3807 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о.,
по реда на чл.290 ГПК. В решението се приема, че разпоредбата на чл.33 ЗС може
да се приложи и по отношение на други сделки, които по своята същност приличат
на (се доближават) до продажбата, но при следните условия:
-
Ако
сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот
срещу пари или други родово определени вещи, които могат да бъдат оценени в
пари;
-
Ако за
съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е приобретателят
на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот (другият
съсобственик или трето лице) и
-
Ако от
самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната
част от съсобствения недвижим имот, защото само в този случай изкупвачът по
чл.33 ЗС може да предложи за изкупуване при „действително уговорените условия”,
както изисква законът.
Нататък, в решението се приема,
че даването вместо изпълнение е уредено в чл.65 ЗЗД като самостоятелен вид
договор между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно
задължение. Когато този договор предвижда вместо изпълнение на паричен дълг
длъжникът да прехвърли на кредитора правото на собственост върху определена
движима вещ или недвижим имот, този договор до голяма степен се доближава,
прилича на договора за покупко-продажба. Разликата между тях е само основанието
на двата вида договори: докато продажбата се сключва с acquirendi causa, то
даването вместо изпълнение има погасителен цел. Въпреки тези различия обаче,
когато се касае за даване – прехвърляне на недвижима вещ вместо изпълнение на
паричен дълг, договорът за даване вместо изпълнение до голяма степен е сходен с покупко-продажбата. Поради
това за този договор разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС намира приложение, ако са спазени другите две посочени по-горе
условия: ако за съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно
значение кой ще е приобретателят на притажаваната от него идеална част от
съсобствения недвижим имот (другият съсобственик или третото лице) и ако от
самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната
част от съсобствения недвижим имот.
Предвид изложените принципни
съображения, залегнали в цитираното решение на ВКС, с което настоящият съдебен
се съобразява и споделя, в случая на прехвърляне на процесната ½ идеална
част от съсобствения имот срещу погасяване на вземането на ответника Д.Д. е допустимо изкупуване от страна на
съсобствениците – ищци. Това е така, доколкото за прехвърлителите –
съсобственици, не е от значение кой ще придобие процесната идеална част. От
значение е каузата за сключване на договора за даване вместо изпълнение, а
именно – погасяване на задължението към кредитора Д.. В този смисъл за
ответниците П. е напълно безразлично по кой от двата възможни начина ще погасят
паричното си задължение към ответника Д., а именно: 1) чрез даване вместо
изпълнение като в погашение на паричния си дълг прехвърлят на Д. процесния имот
или 2) като продадат на ищците процесния имот за сума равна на дълга им към Д.
и с получената продажна цена погасят задължението си към Д.. Затова съсобствениците – прехвърлители са били длъжни съгласно чл.33, ал.1 ЗС да
предложат на своите съсобственици – ищците, процесната ½ идеална на
цена, равна на задължението им към кредитора – сумата от 19108,31 лв., която да
покрие същото, доколкото именно при тези условия са сключили процесния договор.
Неспазването на законовите разпоредби дава право на съсобствениците – ищци са
заявят по съдебен път потестативното си право на изкупуване.
Налице е и последната, визирана
в решението на ВКС предпоставка – да става ясна цената, срещу която се
прехвърля идеалната част от имота. В цитираното вече решение №111/ 30.10.2018
г. по гр.д. № 3807 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о, разгледан по същество,
искът с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС е бил отхвърлен, доколкото негов
предмет са били 8 недвижими имота,
които са били прехвърлени като дадено вместо изпълнение за една обща цена заедно с още седем недвижими имота, чието
изкупуване по реда на чл. 33 ЗС не се е претендирало. Решаващото
съображение на ВКС да отхвърли иска е било, че 15-те имота са прехвърлени срещу една обща цена /равняваща се на
размера на дълга, който прехвърлителят е имал спрямо приобретателя/, което не е
позволявало определянето на припадаща се част от цената на осемте имота предмет
на иска и в този смисъл не е могло да се определи каква цена е следвало да
заплати ищеца при уважаване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. Такива затруднения в
настоящия случай не са налице.
Действително в случая като даване вместо изпълнение са прехвърлени няколко
имота - поземлен имот, сгради и самостоятелни обекти. Предмет на иска по чл. 33, ал.2 ЗС
обаче в настоящия случай, за разлика от казуса разгледан от ВКС, са всички
прехвърлени като даване вместо изпълнение имоти. Поради това и не
съществува пречка да се определи цената, която ищецът трябва да заплати при
уважаване на иска и тя ще се равнява на целия размер на погасения дълг на П.
към Д., или сумата в размер на 19108,31 лв.
Предвид всички изложени по-горе
съображения, съдът намира предявения иск за основателен, поради което следва да
се допусна на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване на процесната ½
идеална част от процесните имоти от ищците, при условията, договорени е
договора за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане. На основание чл.33, ал.3
ЗС съсобствениците ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на кредитора,
приобретател по сделката сумата в размер на 19108,31 лв., равняваща се на дълга
на П. към него, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски имат ищците. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ
размер от 3459,36 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК, от
които 359,36 лв. – за държавни такси; 1600 лв. – за депозити за особени
представители и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответниците са направили
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, доколкото се доближава за минимално предвидения
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер, а също е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото. Съдът намира, че разноските за ДТ и за адвокатско възнаграждение следва
да се възложат в тежест на всички ответници. За разноските за депозит за особен
представител обаче следва да бъдат осъдени ответниците, по отношение на които
те са сторени, така – ответницата Д.Н.П. следва да бъде осъдена да заплати на
ищците сумата от 1000 лв., а ответникът В.Н.П. – сумата от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.33, ал.2 ЗС по иска, предявен от Д. В.
К., ЕГН: ********** и Н.И.К., ЕГН: **********,***, офис 44 против В.Н.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, Д.Н.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Г.Д., ЕГН: ********** и В. Д.Д.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, ИЗКУПУВАНЕ
от страна на Д. В. К., ЕГН: ********** и Н.И.К., ЕГН: ********** на ½ идеална част от следните недвижими
имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *********, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № ********* на ********* на АГКК, находящ се в град *********,
с площ 712 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план **,
квартал * – нов, ** – стар по плана на кв. ******, парцел ***** нов, *****
стар, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № **********, № **********,
№ **********, № **********, № **********, № **********, ВЕДНО с
построените в него: СГРАДА № 1 с идентификатор №*********.*, със застроена площ 71 кв.м., брой етажи: 2 /два/,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, ведно с намиращите се в сградата
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор № *********.*.*,
намиращ се на посочения по-горе адрес на първия етаж от сграда № *, с
предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:
едно, с площ 67 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, над обекта: *********.*.*, стар идентификатор: няма, и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор № *********.*.*,
намиращ се посочения по-горе адрес на втория етаж от сграда № 1, с
предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 67 кв.м., при съседни
самостоятелни имоти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *********.*.*, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма; СГРАДА № 2 с идентификатор № *********.* със застроена площ 14 кв.м., брой етажи: 1 /един/,
предназначение: *********; СГРАДА № 3 с идентификатор № *********.*, със застроена площ 11
кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: складова база, склад, ведно с
всички подобрения и приращения в гореописания недвижими имот, който по
предходен документ за собственост представлява: ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено, с площ 715 кв.м. по скица, а по нотариален акт
съответно с площ 835 кв.м., находящо се в град *******, кв. ******, ул. **********,
съставляващо имот пл. № **, за който е отреден парцел ** от кв. * по плана на
кв. „******“, одобрен със заповед № ************ на МРБ, идентичен с парцел **********.
по плана в сила към 1958 г., при граници на дворното място: ул. *********,
парцел **** и парцел ****, ведно с построената в описания имот ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 67 кв.м., МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ 14
кв.м., второстепенна постройка с площ от 10 квм. и всички подобрения в него, при условията, договорени на 28.12.2015
г. между Д. В. К., ЕГН: ********** и Н.И.К., ЕГН: **********, от една страна и Д.Г.Д.,
ЕГН: **********, от друга страна, и обективирани в нотариален акт за
прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижим имот вместо
плащане № ********/ 28.12.2015 г., вписан в СВ Пловдив под акт № *******, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение Д. В. К., ЕГН: ********** и Н.И.К.,
ЕГН: ********** заплатят на Д.Г.Д., ЕГН: **********, сумата от общо 19108,31 лв. (деветнадесет хиляди сто и
осем лева и тридесет и една стотинки).
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК В.Н.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Н.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, Д.Г.Д., ЕГН: ********** и В. Д.Д., ЕГН: **********, двамата с
адрес: *** да заплатят на Д. В. К., ЕГН: ********** и Н.И.К., ЕГН: **********,***,
офис ** сумата от 1859,36 лв. (хиляда осемстотин петдесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки) – разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК В.Н.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Д. В. К.,
ЕГН: ********** и Н.И.К., ЕГН: ********** сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за допуснат му особен
представител пред районния съд.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Д.Н.П., ЕГН: ********** да заплати на Д. В. К., ЕГН: **********
и Н.И.К., ЕГН: ********** сумата от 1000
лв. (хиляда лева) – разноски за допуснат особен представител пред районния
съд.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.