Решение по дело №349/2018 на Районен съд - Поморие

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е   №104

 

гр.Поморие, 22.05.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ районен, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета  година в състав:                                               

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

 

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия  Н.Япаджиева гр.дело № 349  по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба подадена от „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, представлявано от Д.Ю.Б. с пълномощник адв. З. З. против Ц.С.Г.. В исковата молба и допълнителна молба  ищецът твърди, че през м. юни 2014г. сключили с ответника договор за наем  на компресор  „Tredent klasik 200“ за летния сезон на 2014г. и му е предоставил веща, а ответника се задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 50лв. или 58.33 / петдесет и осем лева и 33ст./ с  ДДС и да върне веща в края на сезона. Сочи, че ответника въпреки многократно провежданите разговори не е платил наема, нито е върнал вещ. Като не  била върната веща, дружеството натрупало значителни загуби, тъй като било  принудено да ползват услугите на фирма за зареждане на водолазни бутилки в гр.Бургас и да закупят 10 оборотни бутилки от  „Синхрон“ ООД. В резултат на загубите през сезон 2014-2015г. се принудили да закрият дейността си  - водолазен център  в гр.Царево и да преместят компресора в гр.Несебър, а през 2016г. отново поради същата причина закрили дейността си и в гр. Несебър, като пропуснатите ползи за дружеството били на стойност 10000лв. за двете години закрита дейност. Моли, съдът да осъди ответника да върне веща или ако е амортизирана да заплати сумата от 2756лв. без ДДС / 2880лв. с ДДС/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, да му плати сумата от 2880лв. неплатен наем за периода от м.юни 2014г. до м. юни 2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяването  на иска до окончателното изплащане, 3410лв. – стойността на оборотни бутилки, които били принудени да закупят,  1882.50лв. разходи за зареждане на бутилките и сумата от 10000 лева  пропуснати ползи  за сезон 2016г.и  2017г. В съдебно заседание уточнява, че  претендира не връщане на веща, а стойността на веща, тъй като тя е амортизирана след толкова години употреба и моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 2756лв.

В срока  по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен  представител на ответник, в който той оспорва основателността на  предявените искове. Твърди, че ответника не представя доказателства да е собственик на веща, че същата е била амортизирана, а закупуването на нови бутилки е свързано с дейността на ищеца и е невярно твърдението, че ищецът е преустановил дейността си. В първото съдебно заседание, прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за лихва.

Предявени са  кумулативно съединени иска, като първия с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД, за заплащане  равностойността на вещ отдадена под наем с оглед амортизацията й, втория с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 228 ЗЗД,  претенцията за вреди и пропуснати ползи  с правно основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД.

ПРС като взе предвид събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е  представена нотариална покана изходяща от ищеца, връчена лично на ответника на 16.05.2017г.  с която ищецът го уведомява, че наемните отношения приключват на  01.05.2017г.  и  до 07.05.2017г.  Ц.Г., следва да върне наетия компресор в хотел „Лалов Егрек“ от където е получен. Ответника е поканен в десетдневен срок от получаване на поканата да плати дължимия наем за веща в размер на  2041.67лв.

Представени са фактура № ********** от 14.08.2014г. на стойност 1882.50лв. с ДДС за пълнене на водолазни бутилки, фактура № ********** от 14.09.2016г.  на стойност 1075.00лв. за пълнене на водолазни  бутилки  в които като получател на услугата е посочен ищеца.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелят С.Д.Д.свидетелства, че фирмата му се занимава със търговия на водолазна екипировка и  процесния компресор се намирал при него, оставен от ищеца и през  лятото на 2014г. пред него Д.Б. управител на ищцовото дружество и ответника Ц.Г., които той познавал, се договорили ответника Ц.Г.Ц., който бил инструктор и имал нужда веща,  да ползва компресора за някакъв кратък период. Страните уговорили малък наем,  тъй като тази вещ се ползвала обикновено през лятото от юни месец до края на септември, когато водолазите се гмуркат и трябва да се зареждат бутилките. Твърди, че поради липса на компресор, Б. е купувал от него бутилки, тъй като след като е дал компресора на Ц., за да може да работи водолазния центъра в гр.Несебър, се налагало да зареждат  бутилките в гр. Бургас и ищецът закупил от него допълнителни бутилки, за да бъдат заредени единият ден, а на другият ден да ги вземе пълни за ползване и да му стигнат за целия ден, тъй като транспортните разходи за зареждане на бутилки ще се оскъпи допълнително. Сочи, че е присъствал когато Ц.Г. е вземал компресора и същият е бил в изправно състояние. Твърди, че в разговор с ответника Г., същия му е заявил, че компресорът се бил повредил.

Свидетелят П.С. Т. свидетелства, че Б. му бил работодател във водолазния център в гр.Несебър. Твърди, че е работил с  компресора даден на Г. и през 2014г., когато ответникът Ц.Г. взимал компресора, това затруднило дейността в гр.Несебър, защото се налагало бутилките да се зареждат в Бургас и това наложило да закупят допълнително бутилки. След една, две години Б. му заявил, че не може да си вземе компресора, защото Ц. не си вдигал телефона, а по-късно разбрал, че компресора се намирал във Варна и били предприети мерки за поправянето му.

По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, която приема че първоначална стойност на компресора е  3382,50лв. без ДДС взети от счетоводна сметка 225 „Инвестиционни имоти“ и амортизационните планове на дружеството, въведен в експлоатация на 30.09.2008г. и съгласно възприетия от ръководството на дружеството подход за амортизация, стойността на вещта до датата на завеждане на исковата молба е била в размер на 2265,90 лв. В заключението си вещото лице е отговорило и на поставения въпрос, каква е била стойността на печалбата от водолазната дейност за периода от 2015г. до завеждането на исковата молба за ищцовото дружество, а именно: през 2015г. – 8357,88 лв., през 2016г. – 7105,58 лв. и през 2017г. – 3662,19 лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Установи се, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен договор през м. юни 2014г. за наем на компресор, собственост на ищеца и това се установява от събраните гласни доказателства. От съществено значение е установяването на срока за който е сключен договора за наем. С исковата молба се претендира наем за периода от м.юни 2014г. до м. юни 2018г. макар да се твърди, че договора е сключен за летния сезон на 2014г.  Тъй като  договора не е сключен в писмена форма,  относно срока за който е бил сключен договора, съдът приема, че е сключен през м. юни 2014г. за период от 01.05.2017г., тъй като таза дата е посочена в представената нотариална покана, изходяща от ищеца, като в нея е посочено, че наемните правоотношения приключват на 01.05.2017г.  Това волеизявление на ищеца е достигнало до ответника, като с поканата ищеца е поканил ответника да върне веща и да плати наемната цена.

Не се установи ответника да е  плащал наем за наетата вещ, поради което иска за осъждане ответника да заплати дължимия наем е основателен. Относно размера доколкото съдът приема, че договора е прекратен на 01.05.2017г., то на ищеца се дължи наем  за периода от 08.06.2015г. до 01.05.2017г. и в тази връзка тази претенцията е основателна  за сумата от 2041.55 / две хиляди четиридесет и един лева и 55ст./ дължим наем за периода от м.юни 2014г.  до 01.05.2017г. Безспорно е, че след като ответника е бил уведомен, че договора е прекратен и е поканен да върне веща той е продължил да ползва веща, но за този период се дължи обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, което възниква от момента на неизпълнение на задължението по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и съществува през цялото време на това неизпълнение, но такава претенция не е заявена в настоящото производство. До ответника не е и отправено искане за заплащане на обезщетение за ползването на веща след 01.05.2017г.

Ищецът  претендира и стойността на веща която е предмет на договора за наем в размер на 2756лв., като  изрично това уточнение на иска е направено в първото по делото съдебно заседание. Безспорно е, че веща е предадена от ищеца на ответника и след изтичане на договора за наем и след получаване на покана за връщане, същата  не е върната на собственика. Не се спори, че при предаването на веща същата е била годна за употреба. Едно от задълженията на  наемателя е да върне веща – чл. 233, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на л. 57, ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. В производството категорични  доказателства за местонахождението на веща и състоянието й не се ангажираха. Доколкото се претендира от ищеца стойността на веща, то  доказателствената тежест, че веща е погинала или е негодна за употреба е негова. Не се събраха доказателства  за състоянието на веща и само от  годините през които е била ползвана, не може да се направи извод, че тя е амортизирана и негодна за употреба, поради което се дължи равностойността й. Налице са изискуемите предпоставките на  чл. 233, ал.1 ЗЗД за предаване държането на наетата вещ, предмет на наемния договор след като срока на договора е изтекъл, но такъв иск не е предявен.  

 

Затова и съдът счита, че иска за  сумата от 2756 / две хиляди седемстотин петдесет и шест/ лева без ДДС следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно  претенциите за понесени загуби от дружеството, във връзка с ненавременното връщане на веща, съдът счита, че иска е неоснователен. Ищецът сочи, че през 2014г. е понесъл загуби в размер на 3410лв. за закупуване на нови 10 бутилки и 1882.50лв. за зареждане на  бутилките, а през 2015г. понесените загубили били в размер на 1075лв.  Договора за наем е бил сключен през м.юни 2014г. и доколкото, съдът счита, че е сключен за срок до 01.05.2017г., то иска е неоснователен. Действително ищецът е закупувал нови бутилки, за да осъществява дейността си, но закупуването им не се е наложило, поради  отдаването на компресора под наем.

Неоснователна е и  претенцията на ищеца за заплащане на основание чл. 233, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД на сумата от 10000 / десет хиляди/ лева представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца от невъзможността да продължи дейността си като  водолазен център за сезони 2016г. и 2017г., тъй като  въпреки доказателствената тежест, която носи ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че за исковия период е имал реална и пропусната възможност да реализира приходи от дейността  която упражнява и не ги е реализирал поради отдаването под наем на компресора на ответника. Дори да е имало спад в дейността на ищеца, то  не се доказа  това да е именно поради отдаването под наем на компресора при положение, че  печалбата от водолазната дейност през 2015г. е 8357,88 лв., през 2016г. е 7105,58 лв. и по ниска е печалбата през 2017г., но извод, че това е свързано с липсата на  отдадения под наем компресор не може да се направи, тъй като и за 2015г.и 2016г.  процесния компресор не е ползван  от ищеца. Затова съдът намира този иск за недоказан, поради което следва да се отхвърли като такъв.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК с оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 300.66 лв. съдебноделоводни разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице, пропорционално на уважената част от исковете.

Мотивиран от изложеното ПРС

 

Р  Е  Ш  И:

 

      ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** с особен  представител адв. С.М.  да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,  представлявано от Д.Ю.Б. с пълномощник адв. З. З. и адв. М. сумата от 2041.55 / две хиляди четиридесет и един лева и 55ст./ дължим наем по договор за наем на компресор  „Tredent klasik 200“ за периода от м.юни 2014г.  до 01.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.06.2018г. до окончателното й изплащане като иска в останалия размер до предявения отхвърля като неоснователен.

    ОТХВЪРЛЯ  иска предявен от ищеца Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Д.Ю.Б. с пълномощник адв. З. З. против ответника Ц.С.Г., ЕГН **********  за осъждане ответника да заплати сумата от 2756 / две хиляди седемстотин петдесет и шест/ лева стойност на отдадения под наем  компресор  „Tredent klasik 200“.

   ОТХВЪРЛЯ  иска предявен от ищеца Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Д.Ю.Б. с пълномощник адв. З. З. против ответника Ц.С.Г., ЕГН **********  за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди и пропуснати ползи както следва: 3410 / три хиляди четиристотин и десет/ лева – стойността на оборотни бутилки, 1882.50 / хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 50ст./  разходи за зареждане на бутилките и сумата от 10000 / десет хиляди/ лева  пропуснати ползи  за сезон 2016г.и  2017г.

 ОСЪЖДА  Ц.С.Г., ЕГН **********  да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********,  представлявано от Д.Ю.Б. с пълномощник адв. З. З. сумата от 300.66 / триста лева и 66ст./ - съдебноделоводни разноски /д.такса, адвокатско възнаграждение, в-ние за ос.представител и вещо лице/, пропорционално на уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред БОС в  двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните

 

                                                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ: