№ 10984
гр. С, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110115318 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА" ЕАД, ЕИК 11111111111,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от изпълнителните директори
НДЧ и ТИИ срещу СО, код по БУЛСТАТ: **********, представлявана от Кмета ЙАФ, с
адрес: гАДРЕС с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2
031,68 лв.- регресно вземане, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт" във връзка с щета 470421222232331 на трето увредено лице,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2023 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът сочи, че на 16.06.2022 г. в гр. С, при движение по бул. „СШ в посока гр. С, на
около 70 метра от ГБ, водачът И К. К. управлявал МПС марка „Рено“, модел „Клио“, ДКН
ДКН при което внезапно върху автомобила пада дърво, засадено върху тротоара до пътното
платно. Поддържа се, че е автомобилът бил застрахован в „ФИРМА“ ЕАД на основание
автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, многогодишна полица №
4704195202002941/09.10.2019 г. с валидност от 10.10.2019 г. до 09.10.2024 г., валидна и към
датата на ПТП.
Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС били описани в Протокол за
ПТП № 1865092/16.06.2022 г., изготвен от служител на отдел „Пътна полиция“ при СДВР;
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение; както и опис на претенция по
щета № 470421222232331. Увредени били преден капак, таван, челно стъкло, рамка десни
врати, задна дясна врата, калник заден десен, споилер на вратата на багажника и др.
Ремонтът на увреденото МПС бил възложен на автосервиз „Ауто Франс 3000“ ЕООД с
възлагателно писмо. На 12.10.2022 г., отремонтиран, автомобилът бил върнат на
представител на застрахования (лизингополучателя). За извършената услуга сервизът е
издал Фактура № **********/14.10.2022 г. на стоиност 2 031,68 лв. с включен ДДС,
съобразно опис на извършените деиности, подменените детаили и използваните
консумативи. Въз основа на Доклад по щета № 470421222232331 от 18.10.2022 г. „ФИРМА“
ЕАД е одобрило да се изплати на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, сума,
1
съответстваща на горепосочената фактура, което е сторено с преводно нареждане от
24.10.2022 г.
Сочи се, че с изплащането на застрахователното обезщетение за ищеца се породило
правото на регресен иск срещу ответника до размера на платеното, тъи като процесното
ПТП е възникнало вследствие падане на дърво, част от пътните принадлежности, съответно
от пътя. Считаме, че СО не е положила дължимата грижа за поддръжка на пътя.
Поддържа се, че била изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното
обезщетение в размер на 2 031,68 лв., получена на 31.01.2023 г., като от Общината постъпил
изричен отказ за плащане с аргументи за липса на установена практика за доброволно
изплащане на обезщетения за имуществени вреди.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с които ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Сочи се, че при извършване на проверка в Дирекция „ЗС“ на СО се установи, че не са
налични и не са получавани сигнали за паднали пречупени клони дървета или падане на
цели такива, на посочения адрес, върху МПС-та, на посочената от ищеца дата.
Твърди се, че процесното събитие е случаино събитие и не може да бъде вменено в
отговорност на СО.
Оспорва се представения Протокол за ПТП № 1795349/05.05.2022 г. относно
констатациите в същия, описания механизъм на ПТП и щетите, като се сочи, че в тази част
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила. Поддържа се, че в частта, в
която е удостоверено, че лекият автомобил е попаднал в намиращата се на пътното платно
неравност, вследствие на което са причинени описаните в него видими увреждания на
автодетаили, е съставен само по данни на водача на увредения лек автомобил (в тази част
тои обективира свидетелски показания в писмена форма, които представляват недопустими
доказателствени средства в гражданския процес).
Оспорват се представените документи „Заявление за щета по застраховка „Каско на
МПС“ и Декларация от водача на застрахованото МПС по отношение на отразените в тях
факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие свързани с времето,
мястото и начина на настъпването като частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Поддържа се, че не е налице вещ – собственост на общината или намираща се под
неиния надзор, от която да са произлезли претендираните вреди.
Твърди се, че претендирания размер е необосновано завишен.
Изложени са съображения, че застрахователната полица е неподписана от
застрахованото лице.
Въз основа на събраните в производство писмени и гласни доказателства, както и
изслушаната АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № 4704195202002941/09.10.2019
г., се констатира, че на посочената дата между „ФИРМА“ ЕАД и “РЛБ ЕООД /с настоящо
наименование “БАНКА” ЕООД/ е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ със
срок на действие от 00:00 ч. на 10.10.2019 г. до 23:59 ч. на 09.10.2024 г. относно товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ДКН за застрахователна сума от 8 682 лева.
Видно е и че уговорената застрахователна премия по полицата от 371,94 лева е разсрочена
на четири вноски, както и че застрахованият е получил, запознал се е и приема Общите
2
условия за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, както и че тези общи условия са
неразделна част от договора, представени по делото в заверено копие.
Видно от протокол за ПТП №1865092/16.06.2022 г., в срока на действие на
застраховката, на 16.06.2022 г., около 08:30 ч., товарен автомобил “Рено Клио”, с рег № ДКН
се движи по ул. „СШ“ с посока от гр. С към кв. К, когато на 70 м след “ГБ” върху
автомобила пада дърво и нанася увреждания по МПС. Като видими щети по автомобила са
отбелязани челно стъкло, преден капак и таван.
На 16.06.2022 г. пред застрахователя е депозирано заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, във връзка с което е съставен опис на претенция по щета
470421222232331. В заявлението е декларирано, че на 16.06.2022 г., в гр. С, при движение
на автомобила по ул. “СШ”, посока гр. С, с около 30 км/ч., изведнъж върху същия е паднало
дърво, което е нанесло увреждания на преден капак, таван, предно стъкло, заден ляв калник
и заден капак на автомобила. За начин на обезщетяване е посочено – сервиз.
Представени са възлагателно писмо от 16.06.2022 г. до Автосервиз “Ауто Франс 3000”
ЕООД за извършване на ремонт на МПС с рег. № ДКН приемо-предавателен протокол от
12.10.2015 г. за предаване на автомобила на лицето И. К. след извършения ремонт, както и
Фактура № **********/14.10.2022 г., издадена от автосервиза, за описаните материали и
услуги, а именно к-т за челно стъкло, лепило за челно стъкло, консумативи ТБО и
извършени ремонтни дейности, на обща стойност 2 031,68 лв. с ДДС.
С доклад по щета № 470421222232331 от 18.10.2022 г. специалист към застрахованото
дружество “БАНКА” ЕООД, на основание представените документи за доказване на
разходите за възстановяване на щетите предлага да бъде изплатена претендираната сума,
съответно с платежно нареждане от 24.10.2022 г. е извършено плащане в полза на “Ауто
Франс 3000” ЕООД на сумата от 2 031,68 лв.
По делото е представена регресна покана за заплащане на сумата от 2 031,68 лв. с изх.
№ 344/26.01.2023 г., на която ответната община е отказала заплащане с писмо с изх. №
COA23-ТД26-1664-[1] от 24.02.2023 г.
Приложена е цялата административно-наказателна преписка във връзка с изготвения
констативен протокол за ПТП № 1865092/16.06.2022 г., в това число докладна записка,
декларация и направен снимков материал на хартиен носител.
Разпитан е свидетелят И. К. К., управлявал т.а. “Рено Клио”, рег. № ДКН при
настъпване на процесното ПТП. От показанията му се установява, че инцидентът се е
случил при движение на автомобила със скорост 20-30 км/ч., в посока от гр. С към с. К, по
бул. “СШ”, когато движейки се в колона от автомобили, отдясно на местоположението на
процесното МПС, свидетелят е забелязал, че едно дърво ще го захлупи. За да избегне удара с
дънера на дървото, шофьорът е навлязъл в насрещното движение, където в този момент не е
имало други автомобили, в резултат на което е бил захлупен от короната на дървото,
паднала върху автомобила, или същият е останал под дървото. Посочва, че се е обадил на
тел. 112, на място са дошли КАТ и са съставили протокол, с който след това е отишъл при
застрахователя за щетите. Твърди, че е констатирал щети по тавана на автомобила, по
предното стъкло и отстрани по гредите. На свидетеля е предявен находящият се на л. 15 от
делото протокол за ПТП, относно който същият допълва, че се е подписал като участник №
2. Шофьорът пояснява, че дървото е било над тротоара, вдясно от него, където са се
намирали много дървета, а времето е било сухо и слънчево.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП е посочено,
че на 16.06.2022 г., около 08:30 ч., товарен автомобил “Рено Клио”, с рег. № ДКН се движи
по ул. “СШ” с посока от гр. С към с. К и на около 70 м след “ГБ”, по време на движение,
пада крайпътно дърво върху автомобила. Видимите щети по товарен автомобил “Рено
3
Клио”, с рег. № ДКН отразени в протокола за ПТП, са: челно стъкло, преден капак и таван.
От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя
и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, е направен извод, че щетите по
товарен автомобил “Рено Клио”, с рег. № ДКН се намират в пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото на 16.06.2022 г. произшествие в гр. С.
Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на товарен
автомобил “Рено Клио”, с рег. № ДКН изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е
2 031,68 лв.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
предявения срещу него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба и изложените от страните обстоятелства, в тежест
на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със
застрахования; заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер, както и
наличието на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД /противоправно поведение
(бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е
възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен/, а в конкретния
случай и дали ответникът е имал задължение да се грижи за озеленяването и поддържането
на растителността в тази част на града, съответно дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или
намаляване на отговорността му.
Сключеният между страните по делото застрахователен договор съдържа всички
изискуеми се реквизити по глава Тридесет и шеста от Част Четвърта на КЗ, валиден е и е
породил действие в правната действителност. Застрахователната полица, в която е
обективиран договор за застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил, е подписан от
представител на застрахованото лице. Страните, посочени в представената по делото
застрахователна полица /ищцовото дружество и “РЛБ ЕООД, с настоящо наименование
“БАНКА” ЕООД/ са били обвързани от застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане с предмет за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със
срок на действие от 00:00 ч. на 10.10.2019 г. до 23:59 ч. на 09.10.2024 г. относно товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ДКН в срока на действие на която –
16.06.2022 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. Сключената
застраховка е по клауза “Пълно каско” с допълнителни покрития “Помощ на пътя
(асистанс)” и “Официален сервиз”, като по отношение на въпроса относно включените в
тези клаузи покрити рискове е налице препращане към представените в процеса и
неоспорени от ответника Общи условия за застраховане на моторни превозни средства.
Законова пречка контрагентите по застрахователния договор да уговорят препращане по
въпроса относно покритите застрахователни рискове към друг акт, в т.ч. и общи условия,
неразделна част от договора, не е налице.
В глава втора, озаглавена “Покрити рискове и изключения”, от Общите условия,
клауза “Пълно каско”, препращаща към клауза “Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС”,
е предвидено, че застрахователят покрива щети от застрахователно събитие, причинено от
изброени рискове, един от които е “Пътнотранспортно произшествие” /събитие, възникнало
4
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети/.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика на ВКС /решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д №
768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и
със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител –
служител на отдел “Пътна полиция” при СДВР, предвид което същият се ползва с
материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства,
свързани с произшествието, удостоверени в него.
Осъществяването на произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от
това събитие безспорно се установяват и от свидетелските показания, които съдът
кредитира изцяло като конкретни, последователни и обективно дадени от водача на МПС
при настъпване на процесното ПТП. От друга страна, изложеното се потвърждава в пълна
степен и от заключението на приетата ATE, както и от документите по щетата.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. – в редакцията
съгл. ДВ бр.8/2009 г., в сила от 30.01.2009 г., органите на „Пътна полиция“ - МВР, при
посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства /ППС/ и
причинените щети с цифров фотоапарат, във връзка с което по делото е приложен и
направения снимков материал по изисканата от ОПП към СДВР административно-
наказателна преписка, като същият отразява не само причинените увреждания на
автомобила, но и дървото, което ги е нанесло. В тази връзка се установява, че в процесния
случай се касае за крайпътно насаждение, което като пътна принадлежност по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на ЗП е част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗП.
По аргумент от чл. 61, ал. 4, вр. ал. 2 ЗУТ, чл. 45 и чл. 51 от Наредба за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на СО, приета с Решение № 950 по Протокол №
120 от 11.10.2007 г. на СОС, поддръжката на зелените площи в района е задължение на СО.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата поддържането на зелените площи представлява
специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано
общинско предприятие, а ал. 2 на същия член регламентира прегледът и преценката за
необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове да се извършват от ДЗС и специализираните служби към
районните администрации. Относно опазването на дървесната и храстовата растителност на
територията на СО в чл. 42 от Наредбата е предписано всички собственици да следят за
наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за
имуществото, здравето и живота на гражданите, като същите са задължени да ги премахват
своевременно и за своя сметка по предвидения за това ред. По изключение е предвидена
възможността на СО да предприеме действия по отсичане или изкореняване на дълготрайни
дървета и храсти, ако се касае до дървета, застрашаващи сигурността на гражданите и
5
безопасността на движението - чл. 44, ал. 2, т. 1, пр. 4 и 5 от Наредбата.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че на ответника са вменени
задълженията да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като извършва
действия по опазване на озеленените площи и декоративна растителност. Съгласно чл. 4 от
Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната
община, кметът на СО ръководи и координира цялостната дейност по опазване, изграждане
и поддържане на зелената система на СО. Следователно, общината чрез съответните
служители е задължена да поддържа състоянието на озеленените площи и насаждения, както
и да осъществява контрол относно тяхната безопасност, като при констатирана опасност за
гражданите от състоянието на дадено насаждение, да предприеме навременни действия по
неговото отстраняване. Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на
работниците и служителите на ответната община, на които същата е възложила дейността
по контрола в общинските озеленени площи и насаждения по улици за извършване на
резитба за оформяне на короните на дърветата или за премахване на опасните дървета, в
процесния участък, е довело до неосигуряването към 16.06.2022 г. на безопасни условия за
движение по него.
От друга страна, съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната община, а чл. 11, ал. 1 ЗОС
регламентира, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Следователно самото дърво е част от улично озеленяване, чието предназначение е за трайно
задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение и
представлява публична общинска собственост. При това положение и доколкото е
установено по делото, че деликтът е настъпил в урбанизираната територия на гр. С, във
всички случаи отговорността за обезщетяване на вредите е на СО, т.е. налице е пасивна
материална легитимация на ответника, която е имала задължение да поддържа в безопасност
крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин.
Неоснователно е релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответната
община за липса на основание за ангажиране на нейната отговорност с наведени доводи, че
процесното ПТП има характера на случайно събитие. В настоящата хипотеза съдът намира,
че падането на дърво в действителност може да се определи като събитие от случаен
характер, но предвид предхождащото го виновно поведение на служители на ответника,
изразяващо се в неотстраняване на опасни дървета в близост до пътя, където е възможно
същите да причинят щети на движещите се по пътното платно автомобили, и с оглед
изложените по-горе мотиви, същото не може да оневини възложителя на работата, нито
респективно да заличи противоправния характер на деянието, осъществено под формата на
бездействие. В този смисъл настоящият състав счита, че в подобни хипотези като
процесната е възможно вредите да бъдат избегнати чрез действия и своевременни мерки на
органите, осъществяващи контрол и поддръжка на пътищата, поради което и възражението е
неоснователно.
Ирелевантни са и изложените доводи от страна на ответника, че при извършване на
проверка в Дирекция “ЗС” на СО не са установени получени сигнали за паднали пречупени
клони на дървета или паднали цели такива върху моторни превозни средства, на посочените
дата и адрес, доколкото подобно изискване не е въздигнато като елемент от фактическия
състав на нормата на чл. 42 от наредбата, предписваща безусловното задължение на всички
собственици да премахнат своевременно и за своя сметка дървета, представляващи опасност
за имуществото, здравето и живота на гражданите.
В случая именно бездействието на лицата, на които Общината е възложила
6
изпълнението, е довело до нарушаване на задълженията по чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Наредба
за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, която има обезпечително-гаранционен характер. Вследствие на това
бездействие, на застрахованото при ищеца лице са причинени имуществени вреди, които
подлежат на овъзмездяване, чиято стойност съгласно заключението на АТЕ към момента на
настъпване на застрахователното събитие по пазарни цени възлиза на 2 031,68 лв., какъвто е
и размерът на заплатеното от страна на ищеца в качеството му на застраховател
обезщетение на увреденото лице.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и
от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което предявеният иск се явява
изцяло основателен и доказан по размер за сумата от 2 031,68 лв.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на претенцията за законна лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък, ответникът дължи на
ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 1 085,07 лв., от които 81,27
лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. депозит за свидетел и 603,80 лв.
адвокатско възнаграждение. Последното съдът приема за действително заплатено по банков
път на адвокатско дружество “С.”, видно от представеното по делото платежно нареждане
от 16.03.2023 г. във връзка с отчет хонорар за м. март от 15.03.2023 г., изготвен от адв. Г. Я. -
процесуален представител на ищцовото дружество /л. 8-11/.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на делото, неговата правна и
фактическа сложност, материалния му интерес, както и събраните по делото доказателства,
съдът намира направеното възражение за неоснователно, доколкото същото е определено в
минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 603,80 лв. с ДДС, поради
което не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
Следва да се посочи още, че предвид нарочното искане на ищеца в о.с.з. на 06.06.2023
г., съдът е определил възстановяване на заплатения от негова страна депозит за разпит на
свидетел в размер на 50 лв., поради което на същия не следва да му бъде присъждана
повторно посочената сума като направени в хода на делото разноски.
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, код по БУЛСТАТ: **********, с адрес: гр. С, АДРЕС, представлявана
от кмета Й. Ф да заплати на „ФИРМА" ЕАД, ЕИК 11111111111, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС представлявано от изпълнителните директори НДЧ и ТИИ, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 031,68 лв. – регресно
7
вземане по изплатено застрахователно обезщетение на трето увредено лице за
стойността на заплатената щета за вреди на товарен автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“ с рег. № ДКН от ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /24.03.2023 г./ до окончателното плащане на
вземането и сумата от 1 085,07 лв. - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8