Р Е Ш Е Н И Е
№ 261019 / 27.9.2021г.
гр. Перник, 27.09.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04466 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” 23Б, срещу О.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 6800,27 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.06.2003 г. – м.04.2009 г.
за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.04.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата
2431,59 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.08.2003 г. – 11.03.2010 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5778/2010 г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че се намирал в облигационно
отношение с ответника в качеството на клиент на топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период и имот топлинна
енергия в размер на претендиранта сума като купувачът не е заплатил дължимата
цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2008 г. купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно общите условия от 2014 г. обезщетение
за забава се начислява само върху задълженията по изравнителните сметки, като
от 12.03.2014 г. дружеството ежемесечно публикува на интернет страницата си
данни за дължимите суми и клиентите ги заплащат в 30-дневен срок от датата на
публикуването им. С изтичане на посочения срок купувачът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, се моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
чрез пълномощника си адв. Р.А., с който признава, че за процесния период за
посочения в исковата молба топлофициран недвижим имот е доставена топлинна
енергия в посочения в извлечението от сметка размер. Признава, че непогасените
по давност вземания са в размер на сумата 1166,98 лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. /представляваща
разлика между начислените за периода суми и сумата 648,28 лв., подлежаща на
възстановяване съобразно изравнителната сметка/ и лихва за забава върху тази
главница за периода от падежа на вземанията до 11.03.2010 г., но оспорва
качеството си на потребител, като твърди, че е собственик само на 1/6 от топлоснабдения
имот. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за периода
м.06.2003 г. – м.04.2007 г., на основание чл. 111 б „в“ ЗЗД. По изложените
съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед от 27.04.2010 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5778 по описа
за 2010 г. на Районен съд – София срещу О.П.М. за сумата 6800,27 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.06.2003 г. до м.04.2009
г. за топлофициран имот,
находящ се в ****, с аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
26.04.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 2431,59 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2003 г. до 11.03.2010 г., и са присъдени разноски на заявителя.
С Определение № 28761/05.12.2019 г. по в.ч.гр.д. №
14259/2019 г. на СГС е прието възражението на О.П.М. срещу заповед за
изпълнение от 27.04.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 5778/2010 г. на СРС.
Разпореждането на съда с укзанията по чл. 415 ГПК е
връчена на заявителя на 30.12.2019 г., който е предявил искът на 15.01.2020 г.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР.
Приети са Договор
№ 2650/25.07.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажната собственост на
адрес: гр. Перник, ****и Договор от 29.07.2015 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, сключен
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД.
С протоколно
определение от 01.09.2021 г. представените с исковата молба удостоверение за
наследници и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти са изключени от доказателствата по делото, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
С доклада по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че че за
топлофициран имот, находящ се в ****, с аб. № ****, е доставена топлинна
енергия за периода м.06.2003 г. – м.04.2009 г. на стойност 6800,27 лв., както и
че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 01.08.2003 г. – 11.03.2010 г. е в размер на 2431,59 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
С отговора
на исковата молба ответникът е признал, че е собственик на 1/6 ид.ч. от
процесния имот, поради което на основание чл. 30, ал. 3 ЗС слевдва извод, че
същият дължи 1/6 от стойността на
доставената за имота топлинна енергия и цената за дялово разпределение, респ.
лихвите за забавеното им плащане.
Безспорно
е, че вземанията са в размерите, посочени от ищцовото дружество в представеното
извлечение от сметка.
По
възражението за погасяване на вземанията по давност, съдът намира следното:
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Следователно в настоящия случай процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а съсгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от действащите към процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Следователно вземането за топлинна енергия за периода м.03.2007 г. е
изискуемо от 01.05.2007 г., от който момент започва да тече давността и изтича
на 01.05.2010 г. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 26.04.2010 г. погасителната давност за вземането за потребена топлинна
енергия за м.03.2007 г. и следващите е прекъсната, поради което възражението за
погасяване по давност на вземанията за сумата 3299,94 лв. – главница за периода
01.03.2007 г. – 30.04.2009 г. и сумата 525,14 лв. – лихва за забава върху тази
главница за периода 01.08.2003 г. - 11.03.2010 г., е неоснователно. Тъй като
ответникът дължи 1/6 част от вземанията, следва, че искът е основателен за
сумата 549,99 лв. – главница за периода 01.03.2007 г. – 30.04.2009 г., и сумата
87,52 лв. – лихва за забава върху тази главница за периода 01.08.2003 г. -
11.03.2010 г., за които суми исковете следва да бъдат уважени.
Предвид обстоятелството, че искът за главница има за предмет парично
вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда – 26.04.2010 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на 1/6 част от вземанията за главница за
периода от 01.06.2003 г. – 28.02.2007 г., и лихва за забава върху тази главница
за периода 01.08.2003 г. – 11.03.2010 г. /до който размер са собственическите
права на ответника/, равняващи се на сумата 583,39 лв. – главница, и сумата
317,74 лв. – лихва за забава, възражението за изтекла погасителна давност е
основателно, поради което в частта за сумата над 549,99 лв. до 1133,38 лв. – главница за периода 01.06.2003 г. –
28.02.2007 г., и сумата над 87,52 лв.
до 405,26 лв. – лихва за забава за периода 01.08.2003 г. – 11.03.2010 г.,
исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
В останалата част, а именно: сумата над 1133,38 лв. до
6800,27 лв. - главница за периода 01.06.2003 г. – 30.04.2009 г., и сумата над
405,26 лв. до 2431,59 лв. -
лихва за забава върху тази главница за периода 01.08.2003 г. – 11.03.2010 г., исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В заповедното производство от сторените от ищцовото дружество
разноски са 184,64 лв. - за платена държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл.
25 от НЗПП, т.е. общо 234,64 лв., от които, съобразно уважената част на
исковете, следва да му бъде присъдена сумата 16,20 лв. В исковото производство
ищцовото дружество е сторило разноски в размер 184,64 лв. - за платена държавна
такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер на основание чл. 26 от НЗПП, т.е. общо 284,64 лв., от които, съразмерно на уважената част на
исковете следва да му бъде присъдена сумата 19,66 лв. разноски за исковото
производство.
Ответникът е направл искане и представил
доказателства за извършени разноски в размер на 600,00 лв. за платено в брой
адвокатско възнаграждение. Предвид цената на исковете, минималният размер на
възнаграждението, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, е 791,59 лв., поради което направеното в
исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. С оглед изложеното, съобразно отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата 558,57 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сумата
549,99 лв. /петстотин четиридесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки/ – главница за периода 01.03.2007
г. – 30.04.2009 г., и сумата 87,52 лв.
/осемдесет и седем лева и петдесет и две
стотинки/ – лихва за забава върху тази главница за периода 01.08.2003 г. -
11.03.2010 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.04.2010
г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 27.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 5778/2010 г. на
СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 549,99 лв. до 1133,38 лв. – главница за периода 01.06.2003 г. –
28.02.2007 г., и сумата над 87,52 лв. до 405,26 лв. – лихва за
забава върху тази главница за периода 01.08.2003 г. – 11.03.2010 г., като
погасени по давност, а в частта за
сумата над 1133,38 лв. до 6800,27 лв. - главница за периода 01.06.2003 г. –
30.04.2009 г., и сумата над 405,26 лв. до 2431,59 лв. - лихва за
забава върху тази главница за периода 01.08.2003 г. – 11.03.2010 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА О.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сумата 16,20 лв. /шестнадесет лева и двадесет стотинки/ -
разноски за заповедното
производство, и сумата 19,66 лв.
/деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, ДА ЗАПЛАТИ на О.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
558,57 лв. /петстотин петдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ – разноски за производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 5778 по описа за
2010 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на съответния
състав като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.