Р Е Ш Е Н И Е
№ 664 /17.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Ива Байнова
Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Павел Жеков при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 605 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от административно-наказващия орган, издател на Наказателно постановление №21-1253-002286 от 20.10.2021г.: С. Л. Д.– Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, против Решение №93/05.04.2022г. постановено по а.н.д. №20225640200166 по описа на Районен съд - Хасково за 2022г.
Касационният жалбоподател счита решението за постановено при неправилно приложение на закона, като същото било и необосновано. Изводите на съда за недоказаност на субективната страна на извършеното деяние, били погрешни. Съдът разгледал единствено въпроса, свързан с умисъла, но не и този с другата форма на вина – непредпазливост, при която също следвало да се носи административнонаказателна отговорност. Въпреки събраните по делото гласни доказателства съдебният състав направил погрешни изводи, че поради младата възраст на водача и мокър асфалт се стигнало до неправилна преценка и навлизане в завой с по-висока скорост, което довело до нестабилността на МПС, наложило подаване на допълнително газ за стабилизирането му. Този извод не бил подкрепен от събрани по делото други доказателства, като например експертизи и др.
По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Р.Б.П., се представлява от пълномощник, който в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002286 от 20.10.2021г., издадено от Полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за извършено на 25.09.2021г. нарушение по чл.104б, т.2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, пр. трето от ЗДвП, на Р.Б.П. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
За да постанови решението си районният съд приел, че по делото не е било доказан факта, че НП е издадено от компетентен орган, в оспореното наказателно постановление не е налице надлежно описание на нарушението, а същевременно извършване на последното от наказаното лице е останало недоказано.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд относно липсата на компетентност на издателя на наказателното постановление.
Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая такива длъжностни лица са определени с представената по делото пред РС Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Със същата обаче не се делегират правомощия за издаване на наказателни постановления от полицейски инспектори, каквато длъжност е заемал касационният жалбоподател към датата 20.10.2021г. Със Заповед №1253з-260/05.12.2018г. на Директора на ОДМВР – Хасково, също не се оправомощават лица, заемащи посочената длъжност да издават НП по ЗДвП. Ето защо, правилно съобразно наличните по въззивното дело доказателства районният съд е приел, че НП е било издадено от некомпетентен орган, което представлява самостоятелно основания за отмяна на санкционния акт. Пред настоящата инстанция касаторът не представя доказателства оборващи този извод на въззивният съд, нито го оспорва. Спорът между страните в касационното производство се заключава в това дали от субективна страна е налице реализиран състав на нарушение.
Според чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая, изследвайки субективната страна на процесното нарушение, несъмнено се достига до извода, възприет от районния съд, а именно, че извършеното от наказаното лице деяние не представлява умишлено действие, тъй като не е осъществено виновно, съответно лицето е санкционирано незаконосъобразно с проценото наказателно постановление, поради което и същото правилно е било отменено.
Не се възприема доводът на касатора в насока извършване на нарушението при форма на вина непредпазливост. Така нареченият дрифт е техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така че да доведе до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на първоначално предприетия завой, осъществено под влиянието на тежестта му, изместването на центробежната сила и настъпилия инерционния момент. Доколкото този вид шофиране представлява преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, тоест приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства, а единствено на водача. Такъв е смисълът вложен от законодателя в разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП.
В случая, по делото пред РС не се установява действията на ответника, извършени по време на управлявания от него автомобил да са били преднамерени. За да е налице състав на нарушение по 104б, т.2 ЗДвП, предвид характера действията при дрифтиране, следва същите да са били извършвани с умисъл, какъвто в случая не се установява. Последното се потвърждава и от показанията на свидетелите, които пред РС заявяват, че управляваното от ответника МПС е поднесло докато е извършвал десен завой при навлизане от улица към булевард в гр.Хасково, като поясняват, че колата е била овладяна от водача. Т.е. не се установява по несъмнен начин същият да е имал за цел да използва пътя, отворен за обществено ползване, за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение.
Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция, в размер на 400.00 лева, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.06.2022г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №93/05.04.2022г. постановено по а.н.д. №20225640200166 по описа на Районен съд - Хасково за 2022г., с което е отменено Наказателно постановление №21-1253-002286 от 20.10.2021г., издадено от Полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково за заплати на Р.Б.П. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.