№ 40
гр. Трън, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231740100039 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес гр. София, ул.„Ястребец” 23Б, представлявано от А.А. –
Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Ф.И. срещу М. И. Х., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***.
Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че на 06.12.2022г.
дружеството - ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК с вх. № 270025 срещу М. И. Х., с ЕГН ********** за сумата от 5054,59
лева, от които 4241,26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 06.12.2022г. до изплащане на вземането, 788,78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 22.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 19,88 лева -
главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
06.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,67 лева-лихва запериода от
01.12.2019г. до 22.11.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело 8/2023г. по описа на Районен съд-
Трън 2с-в е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на
06.02.2023г., съдията - докладчик по цитираното дело им е указал, че дружеството
може да предяви иск относно вземането си срещу М. И. Х., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** в едномесечен срок. С оглед на горепосоченото е
налице правен интерес от предявяване на положителен, установителен иск за
установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу М.
И. Х., с ЕГН **********, като клиент на топласнабден имот – ап.32, находящ се в ***
за процесния период.
1
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им, са
следните:
Ответника е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ находящ се в ***, и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известии Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, конто се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия
се регламентират тьрговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение",
чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по конто купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът
за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадали в забава за тази сума и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г.
е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими
суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достьп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достьп се осъществява чрез
официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес:
htpp:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответникът е използвал доставяната от
2
ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил
задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата - "НЕЛБО" ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени
изравнителни сметки, които ищцовото дружество прилагат като доказателство, в
покрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника М. И.
Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на ищцовото
дружество „Топлофикация София" сумата от 5054,59 лева, от които 4241,26 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.12.2022г.до изплащане на
вземането, 788,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г.,
както и суми за дялово разпределение 19,88 лева - главница за периода от м.10.2019г.
до м.04.2021г.,ведно със законната лихва от 06.12.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, и 4,67лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., както и
направените разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е връчена на 01.04.2023г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалният
представител на ответника адв.С. А. М. от САК. В него се оспорва основателността на
иска както по основание, така и по размер. Сочи се, че предявените искове са
допустими, но не основателни. Оспорва исковете като изцяло неоснователни. В
условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност за част
от търсените суми. В задължителната за съдилищата съдебна практика е безспорно, че
вземанията на топлофикационните дружества за доставената от тях топлоенергия имат
характер на „периодични плащания " по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на кратката, тригодишна давност. По тази причина в
конкретния казус погасени по давност се явяват всички вземания на ищеца за периода
преди 06.12.2019г. Иска се постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли съда да присъди на
ответника направените по делото разноски, както и тези в заповедното производство.
В съдебното заседание ищцовото дружество редовно призовано не се явява,
чрез писмена молба от пълномощника си поддържа исковата молба, иска присъждане
на направени разноски по делото, представя списък на разноските.
Ответникът М. И. Х., редовно призован не се явява. Не се явява и
процесуалният представител адв.С. М.. В молба–становище до съда оспорват исковата
молба и молят да бъде отхвърлена исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
3
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 06.12.2021г. до Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 270025
срещу М. И. Х., с ЕГН: ********** за сумата от
5054,59 лева, от които 4241,26 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 06.12.2022г.до изплащане на вземането, 788,78 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., както и суми за дялово разпределение
19,88 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г.,ведно със законната
лихва от 06.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,67лева - лихва за
периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., както и направените разноски за държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело 8/2023г. по описа на Районен съд- Трън
2 с-в е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу ответника М. И. Х.
за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в ***, абонатен № ***, сградна
инсталация № ***********, за периода от месец май.2019г. до месец април 2021г. Въз
основа на това заявление било образувано ч.гр.д. №20221110166654/2022г. по описа на
СРС, а впоследствие след изпращането му по компетентност на ТРС е образувано
ч.гр.д.202317400100008/2023г. по описа на ТРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №6/12.01.2023г. против
длъжника. По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 10.02.2014г.; у-ние за наследници на И.А.Ш., с ЕГН:
********** (наследодател на отв.М. И. Х.), у-ние за наследници на И.Х. Х., с ЕГН:
********** (баща на ответника), НА №83, том I, нот.дело №83/1970г. от 06.02.1970г.
от нотариус П.П. при СНС, от който се установява, че наследодателката на ответника е
придобила следния недвижим имот представляващ апартамент, находящ се в ***,
състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от
83,56 кв. м.; Списък на живущите по апартаменти в сграда в ***********; у-ние за
идентичност на имот, от което е видно, че бул.“**********“ в гр.София е преименуван
на бул.“********“; заявление-декларация от М. Х. за откриване на партида за
топлофициран апартамент находящ се в гр.София, общ. “Слатина“, бул. “********“
**********; Договор от 12.09.2002г. за топлинно счетоводство; Протокол от
05.09.2002г. на общо събрание на етажните собственици на *****, находящ се в
гр.София, общ.»Слатина», бул. “********“; Списък на заявените уреди и термостатни
вентили; Протокол за избиране на фирма за топлинно счетоводство от етажните
собственици на *****, находящ се в гр.София, общ. “Слатина“, бул. “********“; Обща
фактура №********** от 30.06.2021г. за отчетен период 01.05.2020г. до 30.04.2021г.
ведно с кредитни известия за прогнозно начислена топлинна енергия за отчетен период
01.05.2020г. до 30.04.2021г.; Обща фактура № **********/31.07.2020г. за отчетен
период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. приложение към обща фактура за дялово
разпределение и потребена топлинна енергия за период от м.10.2019г. до м.04.2021г.
Договор № Д-0-68/03.06.2020г. за извършване на услугата Дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ; Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди; Изравнителни сметки от топлинен счетоводител “НЕЛБО“ АД за
периодите от м.05.2019 до 04.2020г. и от 05.2020г. до 04.2021г.; талон за отчет на уреди
за дялово разпределение за сезони 2019-2020г. и 2020г.-2021г., от което е видно, че в
регистрите на дружеството-ищец на адрес: гр.София, общ. “Слатина“, бул. “********“
4
**********,сградна инсталация № ***********, е открита партида на името на М. И.
Х., с абонатен № ***, сградна инсталация *********.
По делото бяха извършени и приети съдебно-техническа и съдебно счетоводна
експертизи.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че за
процесния период отчетените по електронен път към нула часа на първо число на
всеки един месец показания от общия топломер на Абонатната станция, обслужваща
СЕС на адрес: гр.София, община Слатина, бул.******** №***, ежемесечно са
нанасяни и отразявани по съответния ред в база данни. Разлика в показанията на общия
топломер /Ново-Старо/, формиращи брутната топлоенергия, потребена в СЕС и
приспаднатите технологични разходи определят нетната топлоенергия, която е
разпределяна от ФДР „Нелбо Инженеринг“ ООД гр.София между потребителите в
СЕС. Нетната топлоенергия от базата данни на ТР „Изток“ - „Топлофикация – София“
ЕАД общо по отчетни периоди е идентична с отразената в индивидуалните
изравнителни сметки.
Общо за процесния период начислените като задължение суми към 30.04.2020г. са
в размер на 4261.07 лева.
Размерът на задължението на ответника общо за процесния период за разпределена
топлинна енергия по компоненти: за отопление – отдадена от СИ, както и за БГВ
съобразно извършеното от вещото лице преизчисление на изравнителните сметки,
изготвени от ФДР и във връзка с разпределена от ФДР завишена топлоенергия и суми
за БГВ е в размер на 3546.37 лева.
Разликата в начислената от „Топлофикация – София“ ЕАД и преизчислената от
вещото лице сума е в размер на 714.77 лева – начислена в повече от „Топлофикация –
София“ ЕАД.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установи, че за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за абонат с адрес: ***, абонатен номер ***,
стойността на доставената, ползвана и неплатена топлинна енергия е в размер на
4241.26 лева и лихва за забава за периода от 30.11.2019г. до 22.11.2022г. в размер на
788.78 лева или общо 5030.04 лева.
Размера на неплатената сума за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до
м.04.2021г. за процесния имот е в размер на 24.55 лева,от които 19.88 лева главница и
4.67 лева лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.
Общо неплатената сума за абонат с адрес: ***, абонатен номер *** е в размер на
5054.59 лева, от които 4261.14 лева главница и 793.45 лева лихва.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу наследодателя на ответника в полза на дружеството-ищец
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството,
че ответникът М. И. Х. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се
5
формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са
начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да
установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на
процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право,
следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени
от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за безспорен факта, че ответникът е собственик на
имота, от което следва, че същия притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия
за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията
на топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите
на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на
същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и
всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. София. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които
изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата. Начинът на разгласяване на Общите условия не се
отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
6
специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги
приема. Общите условия на „Топлофикация - София” ЕАД са общоизвестни и съгласно
чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника.
Видно от притетата СТЕ е налице разлика между начислената от ищцовото
дружество и преизчислена от в.л. сума за отдадена топлинна енергия в размер на
714,77 лева (начислена в повече от ТЕЦ София) или общото задължение е в размер на
3 546,37 лева.
Що се касае до направеното възражение на процесуалния представител на
ответника относно частично погасяване на задължението поради изтекла давност,
съдът намира, че същото е основателно. Видно от приетото по делото заключение на
ССчЕ за периода от м.05.2019г. до м.01.12 2019г. дължимата сума в размер на 1108,62
лева, от които 906,74 лева главница и 201,88 лева лихва за забава са погасени по
давност. Съдът намира, че са периода от 05.2019г. до 01.12.2019г. е изтекла
предвидената в закона тригодишна давност за претендираното задължение, тъй като
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК е 06.12.2022г. Следователно
останалите суми, представляващи периодични плащания съгласно общите условия
изискуеми от дата м.12.2019г. до м.04.2021г. са дължими, поради което съдът следва да
уважи иска в размер на 3 206,65 лева, а за горницата над тази сума до размера на иска
5054,59 лева иска следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че задължението за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за процесния имот възлиза на сумата от 3 206,65 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава,
ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, както и че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично
се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът
има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
същата е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана.
Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото лице, е
586,90 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното ù плащане.
Предвид което съдът намира, че исковата претенция е частично доказана по
основание и размер.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважените искове. Съдът, като съобрази, че делото е с малък
материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в
полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100
лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 202,19 лева, и сумата от 500
лева хонорар за изготвяне на СТЕ и ССчЕ, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 540.63 лева, съобразно уважения размер на иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ищцовото дружество следва да заплати на
ответника сума в размер на 402,16 лева, представляваща сторени разноски по водене
на делото ( 1100 лева адвокатски хонорар в исковото и заповедното производства ),
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
Съдът намира, че възражението на дружеството-ищец относно прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар в случая е неоснователно, тъй като съгласно чл.10 ал.2
т.1 и т.2 наредба НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимално дължимото възнаграждение е 805,46 лева,
следователно заплатена сума от 1100 лева за процесуално представителство по
заповедното и исковото производство не се явява прекомерна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. Х., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, и и настоящ адрес: ***, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ-
СОФИЯ” ЕАД , с ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.„Ястребец” 23Б,
представлявано от А.А. – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Ф.И., сумата от
3 206,65 (три хиляди двеста и шест лева и шестдесет и пет стотинки) лева, от които
2619.75 (две хиляди шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.01.12..2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.12.2022г.до
изплащане на вземането, 586.90 (петстотин осемдесет и шест лева и деветдесет
стотинки) лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., както и
суми за дялово разпределение 24,55 (двадесет и четири лева и петдесет и пет стотинки)
лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
06.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,67 (четири лева и
шестдесет и седем стотинки) лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., за
топлофициран имот с абонатен абонатен № ***, сградна инсталация № ***********,
находящ се в гр.***.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 3 206,65 лева до пълния размер
на предявените искове от 5054,59 лева.
ОСЪЖДА М. И. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес
гр. София, ул.„Ястребец” 23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен директор,
сумата от 540,63 (петстотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки) лева,
направени разноски по делото, съобразно размера на уважените искове.
8
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД , с ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул.„Ястребец” 23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес:
*** сумата от 402,16 лева (четиристотин и два лева и шестнадесет стотинки) лева –
направени разноски по делото, съобразно размера на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
9