РЕШЕНИЕ
№ 1588
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210431 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„Монис груп 1” ЕООД срещу НП № 534559-F551641/04.12.2020 г., издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за процесуална и
материална незаконосъобразност. Административно-наказващият орган претендира
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намирайки
жалбата за неоснователна и доказана.
От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания и
въобще на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната
истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна
доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на
доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от
значение за решаване на делото, не буди логично съмнение досежно достоверността на
съдържанието си, в това число при съобразяване на източника на информацията и липсата
на вътрешни противоречия и такива между отделните доказателствени материали) - освен
1
оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид - още описаната в
НП фактическа обстановка конкретно касателно установената разлика между наличността
съгласно ЕКАФП и действителната такава, към която фактическа обстановка съдът
препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на установената от съда
фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба).
От правна страна следва изводът, че действително е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, от която правна уредба логически се извежда еднозначно правилото, че която и да е
сума, явяваща се част от действителната (фактическата) касова наличност, следва да бъде
отчетена или като такава от продажба в обекта, или като служебно въведена (ако не е от
продажба в обекта) и при всяко положение нормативно нетърпимо е същата сума да не бъде
отчетена чрез фискалното устройство по нито един от двата визирани тук начина.
Основателни, обаче, са възраженията на жалбоподателя в смисъл, че наказващият орган не е
посочил какъв е този неотразен приход, щом не е от продажби, т. е. при всяко положение
нарушено е изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата, при
които е извършено административното нарушение и това конкретно нарушение на
процесуалните правила поначало ограничава реално процесуалното право на защита на
въззивника, имайки предвид уредбата по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС; по аргумент от уредбата по
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН,
обаче (разпоредбата на чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН няма за свой разумен смисъл отмяна на
постановлението, ако посредством неговото изменение ефектът на нарушението на
процесуалните правила би се явил елиминиран, както е в случая; противното би влязло в
конфликт с логиката на закона), при това положение НП подлежи на изменение посредством
– на първо място - прилагане на закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а
именно това по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС (относно основанието за налагане на
санкцията), без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – чл. 63, ал. 7, т. 1
вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. С други думи, следва се само изменение, но
не и отмяна на НП. Иначе, вън от въпроса за твърдяното от наказващия орган неотразяване
на приходи, административното нарушение е описано ясно, а именно, че същото се изразява
практически в различието между реална и отчетена касова наличност без отразяване чрез
функцията служебно въведени суми.
Хипотезата на извършено административно нарушение се явява по-скоро типична за
визирания преди малко като действително осъществен състав, респективно не е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (независимо дали в предходната или в сега
действащата редакция на разпоредбата); подобен вид административни нарушения винаги
най-малкото създават известна несигурност от гледна точка на дейността на органите по
приходите досежно това какъв е произходът на съответните средства, явяващи се в повече
като реално установена касова наличност (дадените в хода на проверката по този въпрос
пояснения не могат да елиминират визираната несигурност). Така съобразно уредбата по чл.
12 и чл. 27 от ЗАНН, съответно приложима в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН, сред които е и
процесната, имайки предвид и размера на установената разлика (който никак не е дотам
2
нисък), имуществената санкция следва да бъде индивидуализирана като средния размер по
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (т. е. по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС), а именно 1250 лева, в
която връзка се налага изменение на атакуваното НП и посредством съответното намаляване
на имуществената санкция по реда на чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи причини за отмяна на постановлението или други причини за
изменението му извън посочените по-горе. АУАН и НП изхождат от надлежни органи
съобразно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
При този изход от делото основание за присъждане на разноски в полза на НАП не е налице
(следвайки логиката на уредбата по чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, доколкото
процесното НП в крайна сметка не отговаря на закона и от гледна точка на защитата на
правния интерес на санкционираното лице е имало причина за обжалване на
постановлението), респективно налице е (следвайки същата логика) при съответното
прилагане по силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на чл. 143, ал. 3 от АПК основание за
присъждане на исканите от страна на жалбоподателя разноски, а именно възнаграждение за
един адвокат. Направеното от страна на наказващия орган (чрез процесуалния му
представител) възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар не е
съобразено с уредбата по чл. 18 (вкл. вр. чл. 7, ал. 2) от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 534559-F551641/04.12.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП, като прилага закон за по-леко наказуемо административно
нарушение, а именно – чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС (като основание за налагане на
санкцията), както и като намалява размера на имуществената санкция на 1250 лева.
Отхвърля искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на
наказващия орган.
Осъжда НАП да заплати на горепосоченото дружество-жалбоподател сумата от 400 лева –
разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3