М О Т И В И към
Присъда №103/28.05.2020 г., постановена по НОХД №
1134/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е
повдигнала обвинение срещу С.А.Х. - роден на *** г. в Л., л., български
и л. гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, не работи, с адрес:
**, **, ЕГН ********** за това, че за периода от месец юни
2016 г. до месец октомври 2019 г., в гр. Пловдив, след като
е бил осъден с Решение № 2139 от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 5947/2016 г. на РС гр.Пловдив, влязло в сила на
22.06.2016 г. да издържа свои низходящи – децата си Я..С.Х., ЕГН **********
и Л.С.Х., ЕГН ********** съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 41 /четиридесет и една/ месечни вноски от по 250 лева
за всяко едно от децата,
общо по 500 лева на месец,
на обща стойност
20 500 лв. /двадесет хиляди и петстотин/ - престъпление чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. С.Х.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен за престъплението по
чл. 183, ал.1 от НК и да не му бъде наложено наказание тъй като подсъдимият е
заплатил изцяло дължимата сума и има основание за приложението на разпоредбата
на чл.183, ал.3 от НК.
Зaщитникът на подсъдимия сочи, че следва да бъде признат за
виновен подс.Х., но да не бъде наказван поради
наличие на основанията за това.
Подсъдимия Х. заявява, че
поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.
Производството е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът приема за установена следната,
изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подсъдимият С.А.Х. - роден на *** г. в Л., л., български и л. гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, не работи, с адрес:
**, **, ЕГН **********.
Видно
от справка за съдимост спрямо подс.С.Х. има влязъл в
сила един съдебен акт. С Присъда от 28.11.2016 г. по НОХД №4578/2016 г. на Пловдивски Районен съд, влязла в сила
на 29.03.2017 г., подсъдимият бил признат за виновен за престъпление по чл.144,
ал.3 от НК и му било наложено наказания шест месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
срок от три години. За това осъждане подс.Х. следва
да се счита за реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй
като в изпитателния срок не е извършилк друго
престъпление, за което да му е наложено наказание лишаване от свобода.
Св.В.О.С. и подс. С.А.Х. били съпрузи, като
от брака си имали две
деца – Я..С.Х., родена на *** г. и Л.С.Х., родена на *** г. Тъй като впоследствие
отношенията между св. С. и подс. Х. се
влошили те инициирали образуването на бракоразводно дело, като с Решение
№2139/22.06.2016 г. по гр.д.№5947/2016 г. на ПРС, ІІ бр.с-в, бракът им бил
прекратен. С решението, влязло в законна сила на 22.06.2016 г. било утвърдено Споразумение между съпрузите по реда
на чл.51 от СК, според което родителските
права спрямо общите им деца
Я..С.Х. и Л.С.Х. се предоставяли
на майката Св.В.О.С., като се определял
режим на личните им отношения
с бащата подс. С.А.Х.. С това съдебно
решение подс. С.А.Х. бил осъден да
заплаща за детето си Я..С.Х., чрез нейната майка
и законен представител св.С. месечна издръжка
в размер на 250 лева и за детето
си Л.С.Х., чрез нейната майка и законен представител св.С., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано
от влизане на решението в сила до настъпване
на законоустановена причина за изменение
или прекратяване на издръжката. Подсъдимият не
заплащал присъдената в полза на децата
му издръжка, като между него
и св.С., отношенията били твърде влошени.
Видно от установеното по делото за периода
от влизане в сила на осъдителното
съдебно Решение
№2139/22.06.2016 г. по гр.д.№5947/2016 г. на ПРС, ІІ бр.с-в., а именно м.юни 2016 г. до м.октомври 2019 г. подс.Х. не е изплатил
на децата си сумата от
20 500 лева за издръжка общо за
двете деца. Подс. Х. не е предоставял
парични средства за издръжка на
децата си по друг начин,
както и не е сключвал със св.
С. споразумение за отлагане на плащанията.
В същото това време отглеждането на две деца
с издръжка само от единия родител
представлявало сериозно затруднение за св.С., въпреки, че същата била
трудово ангажирана, като тя получавала
помощ и подкрепа от своята леля
св.Т.С.Г..
На
12.11.2019 г., 13.12.2019 г. и 17.12.2019 г. подс.Х.
изплатил изцяло дължимата сума за издръжка в размер на 20 500 лева, за
което били изготвени разписки.
Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от приобщените по делото гласни и писмени доказателства –
свидетелските показания на свидетелите В.С. и Т.Г., както и от събраните в хода
на делото веществени доказателства и писмени такива – разписки за платени суми
от 12.11.2019, 13.12.2019 и 17.12.2019 г., Решение 2139/22.06.2016 г. на ПРС,
извлечения от банковата сметка на В.С.,
характеристика за подсъдимия, справка съдимост.
От обективна страна
престъплението по чл.183, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия С.Х., чрез
бездействие – същият не е заплащал дължимата сума за месечна издръжка на свои
низходящи – Я..Х. и Л.Х. за периода от месец юни 2016 г. до месец октомври 2019
г. включително, макар да е знаел че дължи
такава, тъй като е осъден с решение на ПРС да заплаща месечна издръжка на своите
непълнолетни деца и не е заплатил същата, като по този начин е била натрупана
неизплатена сума в общ размер на 20 500 лева за дължимите 41 броя месечни
вноски.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и независимо от това не е извършил заплащане на дължимата издръжка.
Същевременно по делото е
безспорно доказано, че дължимата сума е платена изцяло още преди внасяне на
делото в съда с обвинителен акт. Не са
ангажирани и доказателства, които да водят на извод, че са настъпили други
вредни последици за пострадалите.
Ето защо и за подсъдимия са
налице всички основания да бъде приложена привилегията на чл.183, ал.3 от НК и
същият да бъде признат за виновен, но да не бъде наказан.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.